№ 1770
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110211010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „САД-Роза“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от С.А.Д. – управител срещу наказателно постановление №
НП-КД-7/05.08.2022 г., издадено от Виктория Николова Тахова –
изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги
/АКСУ/, с което на основание чл. 170 от Закона за социалните услуги /ЗСУ,
обн. в ДВ бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 01.07.2020 г./ на търговското
дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет
хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 160, ал. 1, т. 1 и т. 2
ЗСУ.
В депозираната жалба са релевирани доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
1
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Светлана Делииванова. Последната пледира за неоснователност на
постъпилата жалба и за пълна доказаност на неизпълненото правно
задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Представени са
писмени бележки. Отправена е молба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № АКД-
12/07.07.2022 г., съставен от Х. К. И. – гл. инспектор в отдел „Югозападен“
при дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“ на
АКСУ и в присъствието на свидетелите А.Н.Й. и В.Н.Г. е констатирано, че на
15.06.2022 г. жалбоподателят „САД-Роза“ ЕООД, в качеството си на
доставчик на социални услуги, притежаващ лиценз № Л-3129-1047/25.01.2022
г. за предоставяне на социална услуга „Резидентна грижа“ за целева група
„Възрастни в надтрудоспособна възраст“ не е уведомил изпълнителния
директор на Агенцията за качеството на социалните услуги за започване на
дейността по предоставяне на социалната услуга в законоустановения
срок.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 160, ал. 1, т. 1
2
и т. 2 ЗСУ, като след съставянето му препис е връчен на управителя на
дружеството-въззивник.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № НП-КД-7/05.08.2022 г. от Виктория Николова
Тахова – изпълнителен директор на АКСУ, с което на основание чл. 170 ЗСУ,
при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя „САД-Роза“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по
чл. 160, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗСУ.
Препис от наказателното постановление е връчен на 10.08.2022 г. на
управителя на търговското дружество, видно от инкорпорираната в
санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред
настоящата инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез
наказващия орган на 23.08.2022 г., видно от отбелязването върху нея.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка
съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление
/арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10
от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на
контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването на
3
актосъставителя и наказващия орган, но въпреки това същите не могат да
доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на
имуществената отговорност на дружеството-въззивник, поради допуснати
неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото му на защита.
От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и
наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на
мястото на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност. Съгласно разпоредбата
на чл. 160, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗСУ, която е приета за нарушена, в 14-дневен срок
от започване на дейността по предоставяне на услугата лицензираният
доставчик е длъжен писмено да уведоми изпълнителния директор на
Агенцията за качеството на социалните услуги за датата на започване на
дейността по предоставяне на услугата, за която е получил лиценз, както и за
адреса/адресите нa предоставяне на услугата с изключение на мобилните
услуги, за които се посочва адрес за кореспонденция. В АУАН и НП са
изложени твърдения, че търговското дружество не е изпълнило визираното
правно задължение в „законоустановения срок“, без да са фиксирани неговата
продължителност и моментът, в който доставчикът е започнал дейността по
предоставяне на услугата, както и без да се сочи мястото, на което е
осъществено самото нарушение.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението
в АУАН и НП не би могла да бъде запълнена от анализа на доказателствения
материал, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от
закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на
претендираната спрямо него юридическа отговорност. Допуснатите
съществени процесуални нарушения представляват самостоятелно формално
основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото не могат да
бъдат санирани от съда.
В контекста на изложеното, ако обсъдените недостатъци в
процесуалната дейност на органите на изпълнителната власт условно бъдат
игнорирани, то на етапа на съдебното следствие не е доказано по несъмнен
начин, че нарушението е извършено на 15.06.2022 г. Противното на
4
изложената трактовка в писмените бележки на процесуалния представител на
наказващия орган, изхождайки от съдържанието на нормативния регламент
на чл. 160, ал. 1 ЗСУ, нарушението ще бъде осъществено след изтичане на
изискуемия 14-дневен срок, считано от стартиране на дейността от
доставчика на социални услуги, а това от своя страна налага контролните
органи да проявяват активност, за да изяснят към кой времеви момент е
започнало нейното предоставяне. При извършената проверка са установени
14 физически лица, като само за едно от тях е налице писмен договор,
сключен на 17.05.2022 г. Това е и датата, на която е поставеното началото на
социалната услуга, видно от чл. 3 от договора, като 14-дневеният срок за
уведомяване на изпълнителния директор на АКСУ би следвало да е изтекъл
на 31.05.2022 г., а самото нарушение ще е извършено на 01.06.2022 г. Нещо
повече – дори да се приеме, че дейността по предоставяне на социалната
услуга, за която доставчикът притежава лиценз е започнала на датата на
проверката – 15.06.2022 г., то законоустановеният срок за уведомяване ще
изтече едва на 29.06.2022 г.
Този съдебен състав поначало споделя позицията на юрк.
Делииванова, че нарушението по чл. 160, ал. 1 ЗСУ се изразява във формата
на бездействие, а по своята юридическа конструкция е формално /на просто
извършване/. За наличието на съставомерност т.е. за довършване на
нарушението, което всъщност се явява единствената съставомерна последица,
е необходимо субектът /в случая лицензираният доставчик на социални
услуги/ да е започнал дейността по предоставяне на услугата и да не е
уведомил писмено в 14-дневен срок изпълнителния директор на Агенцията за
качеството на социалните услуги за датата на започване на дейността по
предоставяне на услугата, за която е получил лиценз, както и за
адреса/адресите нa предоставяне на услугата с изключение на мобилните
услуги, за които се посочва адрес за кореспонденция. С изтичането на
законоустановения срок съставът на чл. 160, ал. 1 ЗСУ ще бъде изпълнен. В
тази връзка, ако се приеме разбирането, че нарушението се извършва
непрекъснато във времето, докато не бъде констатирано, това становище
освен, че граничи с правен абсурд и противоречи на нормалната житейска
логика, на следващо място ще доведе до неравноправно третиране между
извършителите на нарушения, изразяващи се във формата на действие и тези,
реализирани чрез бездействие, тъй като в случая продължено се явява не
5
самото нарушение, а създаденото след неговото довършване трайно
общественовредно състояние. Като допълнителен аргумент следва да се
посочи, че ако хипотетично доставчикът на социални услуги никога не
пристъпи към уведомяване на изпълнителния директор на АКСУ за
стартиране на дейността, за която притежава лиценз, това на практика ще
означава, че нарушението никога няма да бъде довършено и ще остане на
стадия на опита, но както беше посочено, тъй като същото е формално и
продължено, от юридическа гледна точка този стадий на противоправна
дейност е немислим в конкретния случай.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на дружеството-жалбоподател, като отделно от това датата
на твърдяното нарушение е останала доказателствено необезпечена.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани от страните доводи.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1и т. 2 във вр. с
ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № НП-КД-
7/05.08.2022 г., издадено от Виктория Николова Тахова – изпълнителен
директор на Агенция за качеството на социалните услуги /АКСУ/, с което на
основание чл. 170 от Закона за социалните услуги /ЗСУ, обн. в ДВ бр. 24 от
22.03.2019 г., в сила от 01.07.2020 г./ на търговско дружество „САД-Роза“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С.А.Д. – управител е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 160, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗСУ, като
6
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7