Решение по дело №292/2024 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Решение №102 /21.06.2024г.

по ЧНД№ 292/2024г. по описа на ОС-Хасково

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода.
Образувано е по повод постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно
признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат
наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода,
както и приложено към него Решение № 156/2023 г. от 30.06.2023 година на
Петчленен апелативен съд за тежки престъпления - Тракия, Република
Гърция. Отправено е искане за признаване на наложеното от съда на
Република Гърция наказание „лишаване от свобода“ на ***** гражданин С. А.
С. и изпълнението на остатъка от него в Република България.
Осъденият С. С. , редовно призован за настоящото производство от
издаващия орган на гръцката държава не изразява становище по повод
признаването и изпълнението на наложеното му наказание.
Защитникът на осъдения адв.Д.Р. пледира за удовлетворяване на
направеното искане и постановяване на акт, по силата на който изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода, да продължи на територията
на Република България, тъй като именно такава била и депозираната пред
гръцкия съд молба. Защитникът счита, че не са налице основания за отказ от
признаване на осъдителното решение, но са налице условията за адаптиране
на наложеното наказание към предвиденото за същото престъпление в
националния ни закон.
Становището на взелия участие в настоящото производство прокурор от
ОП- Хасково е за признаване и изпълнение на постановеното решение от
гръцкия съд. Според него приспособяване на наказанието е наложително, тъй
като за същото престъпление българският наказателен кодекс предвижда
наказание „лишаване от свобода за срок до шест години“. Не са налице пречки
за признаването на постановената в друга държава–член на ЕС присъда и
липсват основания за отказ на изпълнението й.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства,
констатира следното:
В Окръжен съд - Хасково е постъпило Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 03.04.2024 г. от
Заместник - прокурор при Апелативен съд - Тракия. Според същото на
година Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления - Тракия е
постановил съдебен акт – Решение № 156/2023. Посочено е, че този съдебен
акт е влязъл в сила на 25.12.2023 г. и според него ***** гражданин С. А. С.,
1

роден през ****., е бил осъден за престъпление, извършено на територията на
Република Гърция. Удостоверението съдържа обобщено представяне на
фактите, квалифицирани като съставомерни съгласно наказателния закон на
издаващата държава, както и описание на приложимите законови разпоредби,
по които С. е бил признат за виновен. Така, съгласно съдържащото се в
удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против
***** гражданин наказателно преследване и на постановения окончателен
съдебен акт е била следната дейност: На 05.02.2019 г., на неизвестно място
около района на река Е. в зоната на 0.5 км.от областен път Д.-кръстовище на
Националния път А.-О. /М./ , като водач на МПС марка „Фиат Дукато“ с рег.
№*****,собственост на ***** гражданин М.П. получил с цел да прекара във
вътрешността на страната неизвестен брой граждани на трети страни .От тях
били открити задържани 11/64/ чужденци, граждани на **** и *****,които
нямали право да влизат на гръцка територия без законни документи,тъй като
те влезли в страната през река Е. в неустановено време и при това
действие/което е довело до опасност ,както за участниците в движението ,така
и за чужденците ,превозвани в превозното средство ,с оглед на факта,че
осъдения го е управлявал с висока скорост и е извършвал опасни маневри не е
спрял на подадените от дежурните полицейски служители сигнали за спиране
и е загубил контрол над превозното средство ,което се е завъртяло и
преобърнало в съседен поземлен имот в резултат на което са пострадали
всички горепосочени превозвани чужденци / го е извършил от печалба ,тъй
като е приемал горепосочените лица ,за да ги транспортира във вътрешността
на страната срещу парична сума ,която не е била известна по време на разпита
,но е била част от сумата от 1000 евро ,която всяко от транспортираните лица е
плащало средно на неговата група /верига/ за трафик в Гърция. Описаното
престъпление е приемане от вътрешните граници на чужденци за
транспортиране в страната по множество и от спекулация ,от което би могло
да представлява риск за човешкия живот и телесна повреда от
непредпазливост на множество , квалифицирано по чл. 1,5 пар. 1,12 , 14,18,
26, пар.1а, 27,84 , пар. 2а, 94, пар. 1 от НК на Република Гърция и чл. 30, пар.
1в-„а-в“ от Закон № 4251/2014 г.Отбелязано е, че престъпното поведение
попада в списъка на тези, за които двойна наказуемост не се изисква –
оказване на помощ за незаконно влизане и престой . Декларирано е, че
осъденият се е явил лично на съдебния процес, в който е постановен
осъдителния акт. Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока
на наложеното наказание. Според тях за гореописаното престъпление С. е
осъден на „лишаване от свобода за срок от 15 години“,с действително
изтърпяно наказание – 4 години 6 месеца и 26 дни,като в полза на осъдения
са изчислени надници – 1 година 10 месеца и 5 дни към 31.08.2023 г. В
справката/таблица и удостоверението е посочена и частта от наказанието,
която съгласно закона за осъждащата държава е необходимо да бъде
ефективно изтърпяна, за да бъда поискано и допуснато условно предсрочно
освобождаване. Тази част се равнява на 3/5 от размера на наложеното
2

наказание, което изцяло ще бъде изтърпяно на 05.02.2034 г. Според
посоченото в удостоверението осъденото лице се намира на територията на
Република Гърция, където в затвор Н. изтърпява наказанието „лишаване от
свобода“. Последното потвърждават и останалите събрани по делото
доказателства, включително молбата до гръцките власти, декларацията-
съгласие и др., въз основа на която е предприето настоящото производство.
Наред с това, издаващият орган е потвърдил и възможността за по-
пълноценна ресоциализация на осъдения в държавата по произход, като се е
позовал на проведените предварителни консултации с компетентния орган на
изпълняващата държава. В удостоверението не е декларирано за кои
обстоятелства, свързани с изпълнението на наказанието в Република
България, издаващата държава желае да бъде информирана. Удостоверението
по чл. 4 от Рамковото решение е придружено с препис от съдебния акт,
постановен от Петчленния апелативния съд - Тракия на 30.06.2023 г.;
удостоверение съгласно Приложение 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР;
уведомление, съдържащо данни за издадено от компетентния прокурор
решение за отправяне на искане за признаване на наложените наказания в
Република България; справка - таблица относно срока на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ и определената от него част за ефективно
изтърпяване. В справката – таблица е посочено, че наказанието е с начало от
18.12.2019 г. и крайна дата - 05.02.2034 г. За периода от 05.02.2019г.до
18.12.2019г. е приспаднат предварителен арест от 10 месеца и 13 дни ,при
което към 31.08.2023 г. действително изтърпяното наказание е от 4 години 6
месеца и 26 дни ,а в полза на осъдения са начислени трудови надници от 1
година 10 месеца и 5 дни . Преценката за съответствие между
удостоверението и постановения съдебен акт, въз основа на който е наложено
наказанието, чието признаване се иска, както и необходимостта да бъде
определен приложимият закон в аспекта на правната квалификация на
описаното престъпление според националното ни право изисква анализ на
съставомерните факти, изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи,
описаната в удостоверението, а и в самия съдебен акт на Петчленен
апелативен съд-Тракия фактическа картина сочи, че С. С. на посочените
място и време, действайки преднамерено като ***** на МПС е поел от
вътрешните граници граждани на трети страни, които нямат право на влизане
в гръцка територия, за да ги придвижи към вътрешността на страната, а
именно физически лица, които не са гръцки граждани, нито са граждани на
друга държава членка на ЕС по смисъла на чл. 20 ал. 1 на Договора за
функционирането на Европейския съюз, които нямат право на влизане в
гръцка територия, като е предприел деяние към множество лица, с цел имотна
облага, извършено по начин с риск за хората. Деянието е извършил с цел
имотна облага, като е предприел действията срещу възнаграждение , което е
щял да получи след изпълнение на деянието, която сума е била част от
възнаграждението от 1000 евро , което средно е платил всеки превозван
чужденец на престъпна група за трафик на нелегални мигранти за
3

транспортирането му. Управлението на МПС с висока скорост ,предприетите
опасни маневри при опита да бъде спрян от полицейски служители,в
резултат на което загубил контрол над превозното средство ,което се е
завъртяло и преобърнало в съседен поземлен имот и пострадали всички
превозвани чужденци спирането е създало предпоставки за риск за здравето
и живота на трафикантите. Или иначе казано С. е подпомогнал множество
чужди граждани с произход от **** и ***** да навлязат в територията на
Република Гърция, като е съдействал за превозването на същите с МПС и с
користна цел.
Така изложените в удостоверението и съдебния акт факти обосновават на
първо място извода, че между съдържанието на двата документа е налице
пълно съответствие относно съществените за престъпната дейност
фактически елементи, поради което и съдът прие, че допълнителни уточнения
в тази насока не са наложителни, а формалното изискване за идентичност
между съдържащото се в удостоверението и в съдебния акт описание на
съставомерните факти е изпълнено. В контекста на казаното най-
същественият в случая въпрос е формулираният в чл. 13 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно: налага ли се приспособяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Решаването му е предопределено от
правната квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл.
12, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството
по признаване на съдебния акт. За да бъде определен приложимият в
изпълняващата държава национален закон от значение е т.н. „фактическо
обвинение“, доколкото обуславящите по-тежка или по-лека квалификация
норми безспорно не са идентични в различните правни системи. За
квалифицирането на деянието са относими фактите, за които лицето е
признато за виновно и осъдено, а в случая според тях престъплението, за което
С. е осъден от гръцката държава е изцяло идентично на това, съдържащото се
в диспозицията на нормата в чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 вр. ал. 1 от НК.
Съгласно основния законов текст наказуемо е деянието, изразяващо се в
противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в
страната в нарушение на закона, извършено с цел набавяне за себе си или за
другиго на имотна облага – чл. 281, ал. 1 от НК. По-тежко наказуемите
състави са уредени в ал. 2 на чл. 281 от НК, като част от тях включват
използването на моторно превозно средство, по начин опасен за живота на
лицето и подпомагане на повече от едно лице. Последните обективни
елемента, квалифициращи престъплението по-тежко спрямо основния състав,
са относими към описаната в съдебния акт и в удостоверението дейност, т.е. за
извършеното от осъдения са налице всички обективни и субективни признаци,
визирани както в разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НК, така и в по-тежко
квалифицираните състави на чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Ето
защо, съдът прие, че приложимия национален закон са именно горепосочените
текстове от българския Наказателен кодекс. За престъплението към 05.02.2019
г. (датата на извършване на деянието в Република Гърция) по чл. 281, ал. 2, вр.
4

ал. 1 Наказателният кодекс на Република България предвижда наказание
„лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди до
двадесет хиляди лева“. Наложеното от осъждащата държава наказание е
„лишаване за срок от 15 години“, т.е. то е по-тежко от максималното, което
може да бъде наложено за престъплението съгласно българското
законодателство. Затова и на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
наложеното в осъждащата държава наказание следва да бъде намалено до
предвидения в разпоредбата на чл. 281, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от НК на
РБ максимален размер, а именно „лишаване от свобода за срок от шест
години“. На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание
следва да бъде приспадната изтърпяната в Република Гърция част към
31.08.2023г.- действително изтърпяно наказание , включително и
предварителен арест от 4/четири/ години 6/шест/ месеца и 26 /двадесет и
шест/ дни. Към датата на постановяването на решението по признаване и
приемане за изпълнението на гръцкия съдебен акт – 25.12.2023 година,
осъдения С. е продължавал да изтърпява наказанието си в Република Гърция.
В удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение компетентните гръцки
власти изрично са посочили, че от общата продължителност на определеното
наказание с влязлото в сила решение №156/2023 година на Петчленен
апелативен съд тежки престъпления Тракия –"лишаване от свобода" следва да
бъдат приспаднати по причини различни от изтърпяването на наказанието и
начислени надници в полза на осъдения от 1 (една ) година 10(десет ) месеца
и 5( пет)дни , което изчисление е направено също към 31.08.2023 година.
Нормата на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е императивна и изисква да
бъде извършено приспадане на изтърпяната част от наказанието и временното
задържане от общия срок на наложеното наказание, което в настоящия случай
налага да бъде зачетен и периода след 31.08.2023 година до фактическото
предаване на лицето на българските власти.
Изложеното налага извода, че всички формални условия за признаване и
изпълнение на постановената в Република Гърция присъда /решение/ са
налице. Не се констатират и посочените в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
основания за отказ. Не е налице и визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от същия
закон хипотеза, доколкото тя урежда възможността за отказ при оставащи по-
малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното в издаващата държава, а
не от приспособеното в изпълняваща държава наказание.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

Съдия:
5

Номер на акта:	102
Дата:	21 юни 2024 г. (в сила от 6 юли 2024 г.)
Съдия:	Даниела Колева Николова

Дело:	20245600200292
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	30 април 2024 г.

Решение по дело №292/2024 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите