Определение по дело №587/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано след връщане на делото за ново разглеждане с Решение № 7734/21.06.2024 г., постановено по адм. д. № 4807/2024 г. по описа на ВАС, и е по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Алианс за регионално сътрудничество и развитие“ срещу Решение № РД-02-14-1147 от 31.10.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег – Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) България - Турция“ 2014-2020 г. С посоченото решение на Сдружение с нестопанска цел „Алианс за регионално сътрудничество и развитие“ е определена финансова корекция в размер 100 % от допустимите разходи по Договор за услуга № CB005.2.21.063-CTC-PP3-SC.02 от 10.12.2020 г., сключен с „Тийм контракт“ ЕООД.

От данните по делото се установява, че на 20.12.2019 г. между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Търговска и промишлена камара Кешан, [населено място], Република Турция, като водещ партньор, е сключен Договор за субсидия по ИПП ІІ № РД-02-29-291. В чл. 1, ал. 2 от договора е посочено, че водещият партньор поема задължението да реализира проекта в сътрудничество със следните партньори: Партньор 2: Регионален исторически музей Хасково и Партньор 3: Сдружение с нестопанска цел „Алианс за регионално сътрудничество и развитие“. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора за субсидия, водещият партньор гарантира, че има право да представлява всички партньори, а съгласно ал. 2 водещият партньор определя договореностите за своите отношения с партньорите, участващи в операцията, в Споразумение за партньорство по проекта (Приложение 2), включващо, наред с другото, разпоредби, гарантиращи доброто управление на средствата, разпределени за операцията, включително договореностите за възстановяване на неправомерно изплатени суми. В чл. 16, ал. 6 от договора е регламентирано, че в случай на допусната нередност водещият партньор е отговорен за възстановяване на цялата сума на УО (включително начислената лихва, ако има такава), дори ако нередността е извършена от един от партньорите. За нередностите, извършени от партньор, водещият партньор има право да изиска тези суми от отговорния партньор, за да ги плати на УО. Съгласно ал. 8 от посочената разпоредба, ако водещият партньор не успее да възстанови неправомерно платените пари от партньора/ите, той ще информира УО и ще изпрати всички необходими документи и доказателства за кореспонденция с партньорите, за да може УО да предприеме всички необходими мерки, предвидени от действащото законодателство.

Във връзка с дадените от касационната инстанция указания по делото е изискано и съответно представено Споразумението за партньорство по проекта, явяващо се Приложение 2 към договора за субсидия, видно от което е, че сред задълженията на водещия партньор е да върне неправомерно изплатените суми в срок и при условия, посочени от Управляващия орган в договора за субсидия (§ 4, т. 4.6), като § 9, озаглавен „Възстановяване на средства“ уточнява, че когато въз основа на докладите за напредъка, исканията за плащане, финансовите проверки, извършени от упълномощени органи, или други източници се установи, че партньорът е използвал цялата или част от отпуснатата субсидия не по предназначение, без да спазва приложимите процедури или е взел средства по неправомерен начин или в прекомерни размери, същият е длъжен да възстанови тези средства, съответно частично или изцяло, заедно с лихвите, при условията, в сроковете и по сметката, посочени от водещия партньор.

Като взе предвид така изложеното, както и факта, че с определение от 21.09.2023 г. по адм. дело № 666/2023 г. по описа на Административен съд – София-град е отправено преюдициално запитване по следните въпроси:

1. В хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г. ("ИПП II") като това в главното производство, допуска ли чл. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) определянето на финансова корекция в тежест на икономически оператор, за който се твърди, че е извършител на нарушението, съставляващо нередност, но не е водещият бенефициер, поел отговорността да гарантира изпълнението на цялата операция?

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, гарантирано ли е в тази хипотеза от чл. 41 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на водещия бенефициер да участва в процедурата по определяне на финансова корекция, както и в съдебното производство по оспорване на този административен акт, независимо от местонахождението му спрямо отговорния съгласно съответната програмата за трансгранично сътрудничество за прилагането на финансови корекции орган, и допускат ли посочените разпоредби ограничения на тези възможности за процесуална активност, каквито предвижда практиката на националните съдилища по главното производство?

настоящият съдебен състав приема, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 633, във вр. чл. 631 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, доколкото така поставените въпроси са от съществено значение за решаването и на настоящия спор.

В този смисъл и доколкото следва да бъде съобразено тълкуването на процесните норми от СЕС, са налице предпоставките за спиране на настоящото производство до произнасяне на СЕС по отправеното преюдициално запитване по адм. дело № 666/2023 по описа на АССО.

Воден от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 633, във вр. чл. 631 от ГПК, Административен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по адм. дело № 587/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправеното преюдициално запитване по адм. дело № 666/2023 г. по описа на АССО, по което има образувано дело С-620/2023 г. по описа на СЕС.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.