№ 4244
гр. Варна, 09.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100502163 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 63515/28.08.2023 г. от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
подадена чрез процесуален представител юрисконсулт И. Г. против Решение №
2805/28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 102/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с
което е уважен предявеният от С. Д. Я. частичен иск в размер от 13 971,90 лв. от сумата в
общ размер на 15 000 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди на мотоциклет „БМВ“, модел „Р 1200“, рег.
№ * **** *, настъпило по вина на водач на лек автомобил „Ситроен Ц4“, с рег. № * **** **,
застрахован по договор „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се
моли за отмяна и отхвърляне на предявените искове. Въззивникът намира, че неправилно в
решението си ВРС е определил общият размер, необходим за възстановяване вредите по
процесния автомобил, да възлиза на 20 693,44 лева, тъй като не съответствал на реално
претърпените имуществени вреди от процесното събитие. Позовава се на заключението на
САТЕ, според което уврежданията по процесното МПС съставлявали „тотална щета“ по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което обезщетението следвало да бъде определено
съобразно пазарната стойност на мотоциклета. Отделно от това, счита, че присъденият
размер на обезщетението е значително завишен спрямо стойността, която би била
определена в хипотезата на тотална щета. Оспорва като противоречащи на закона и
съдебната практика доводите на съда, с които е прието, че предмет на претенцията на ищеца
е изплащане на обезщетение, равняващо се на стойността, необходима за извършването на
ремонт по процесното МПС, а не неговата действителна стойност, тъй като размерът на
застрахователното обезщетение не следвало да надвишава действителната стойност на
застрахованото имущество. Посочената в САТЕ средна пазарна стойност на мотоциклета се
определя като завишена. Освен това, следвало от нея да бъдат приспаднати и запазените
части на МПС-то, които въззивникът оценява да възлизат на стойност 1050 лева. Застъпва
1
становище, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът изцяло е
кредитирал допуснатата САТЕ, която била оспорена като неправилна и необоснована.
Въззивникът твърди, че и двете съдебно-автотехнически експертизи не са дали отговор на
въпроса какви биха били цените на авточасти втора употреба, необходими за ремонта на
мотоциклета въпреки поставените задачи, поради това намира, че кредитирането им в тази
им част е неправилно. Счита, че предвид периода на експлоатация на мотоциклета (11 г.) не
е била налице пречка при отстраняване на вредите да бъдат вложени части втора употреба, в
случай, че не засягат сигурността, външен вид и други качества на МПС-то. На следващо
място, оспорва определената от САТЕ средна пазарна стойност за сервизен час труд да
възлиза в размер на 31,50 лева като завишена. Твърди, че тя осреднена между цените,
предлагани от автосервизи, притежаващи сертификат за качество ISO и тези, предлагани от
всички други сервизи, което не водело до стойност, несъобразена с механизмите,
регулирани от търсенето и предлагането на тези услуги в гр. Варна. Посочва, че към
експертизата, въпреки изискването, не е представена справка от вещото лице относно
извършеното проучване на пазара. В заключение, с въззивната жалба моли за отмяна на
първоинстанционния акт и произнасяне с решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове като неоснователни. Претендира направените разноски по делото за
двете инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение. Прави доказателствено искане да бъде назначена
повторна САТЕ по въпросите, посочени в отговора на исковата молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна С. Д. Я. чрез адв. А. депозира
отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение жалбата като
неоснователна, неправилна и необоснована, тъй като решението на ВРС е правилно,
законосъобразно и добре мотивирано, с оглед на което следва да бъде потвърдено. В
отговора се посочва, че безспорно е налице „тотална щета“ на процесното МПС.
Въззиваемата страна развива доводи, че при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се изхожда от действителната стойност на вредите към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като в случая правилно била кредитирана САТЕ
и приета стойност в размер 20 693,44 лева за разходите за ремонт по средни пазарни цени. За
правилно се сочи и приетата стойност, по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, на мотоциклета към
момента на събитието да е в размер на 14 000 лева, т.е. обосноваваща наличието на тотална
щета. От стойността на действителната стойността на вещта се посочва, че следва да се
приспадне стойността на запазените части, възлизащa в случая в размер на 28,10 лева.
Посочва, че при извършеното проучване на вещите лица, е установено, че пунктовете за
изкупуване и разкомплектоване на мотоциклети не проявяват интерес към процесния
мотоциклет. Обосновава извода, че в случая нормативната уредба не позволява на
собственика да разглобява или продава на части излязло от употреба МПС, поради което от
стойността на МПС-то следва да се приспадне само тази, която би получил собственикът
при предаването му за скрап. Изразява становище за неоснователност на доказателственото
искане за допускане на повторна САТЕ. В заключение се претендира потвърждаване на
решението на ВРС и присъждане на разноски в настоящата инстанция.
По направеното от въззивника доказателствено искане за допускане на повторна
САТЕ, съставът на въззивния съд намира, че същото не отговаря на изискванията на чл. 266
от ГПК. След оспорване на първото заключение съдът е допуснал повторна експертиза. При
изслушване в съдебно заседание вещото лице е отговорило на поставените в писмен вид
въпроси на ответника и е разяснило, че при извършено проучване на пазара, в т.ч. в онлайн
платформи, не се установява предлагане на части втора употреба за конкретния мотоциклет.
Като не е назначил нова повторна експертиза със същите задачи първоинстанционният съд
не е допуснал процесуално нарушение, поради което доказателственото искане следва да
бъде оставено без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
2
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 63515/28.08.2023 г. от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, против Решение № 2805/28.07.2023 г.,
постановено по гр.д. № 102/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 35-ти състав, с което е
уважен предявеният от С. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. Ч. срещу „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София частичен иск в размер от 13 971,90 лв. от
сумата в общ размер на 15 000 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер
заден ляв, мигач заден ляв, спойлер над стоп, стоп, седалка, спойлер заден десен, капак лява
глава двигател, капак дясна глава двигател, ПВЦ предпазител свещи 2бр., датчик дебитомер,
конзола на помпа задна спирачка, резервоар гориво, колектор изпускател, радиатор маслен,
джанта предна 17 цола, спирачен диск преден десен, водач ляв и десен преден,
ел.инсталация амортисьор преден, корпус фар, гривна фар, дифузер радиатори, капак табло,
капак ангренажен ремък, конзола стоп, рамка шаси, дросел и капачка дросел на мотоциклет
„БМВ“, модел „Р 1200“, рег. № * **** *, настъпило по вина на водач на лек автомобил
„Ситроен Ц4“, с рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.12.2023 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за допускане
на повторна съдебно-автотехническа експертиза.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4