Решение по дело №12294/2015 на Софийски градски съд

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                               гр. София, 24.07.2017 година

 

                                В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. ДИМИТРОВ

 

при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 12294 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ .

 ИЩЕЦЪТ, Д.С.Й., ЕГН ********** поддържа, че на 14.11.2011 г. е бил привлечен като уличено лице,а на 15.11.2011 год. по ДП № ЗМ 241/2011 год.,пр.пр. 10530/2011 год. на СРП му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, алтерн.1вр. с ал.1 и предл. 5 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. На същата дата по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

 С определение от 12.10.2012 г. по н.ч.д. № 4718/2012 г. на СГС, НО, 7 състав мярката за неотклонение е била изменена в „парична гаранция”.

С влязла в сила на 13.11.2014 г. присъда на Софийски градски съд по н.о.х.д. № 2721/2013 г. ищецът е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК,) по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 2 от НК.

Твърди,че повдигнатото незаконно обвинение,задържането под стража за 11 месеца и 4 дни и процесуално-следствените действия са му причинили неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние,а също и психическото такова. Дълго време не е могъл да бъде близо до семейството си  и да прекара с тях Коледните и Новогодишните празници на 2011/2012 г., както и Великденските такива на 2012 г. ,а също да помага при отглеждането на внуците си. Било  уронено името му в средата, в която живее.

Претендира осъждане на П.на Р.Б.да му заплати  неимуществени вреди от незаконното обвинение и задържането под стража в общ размер на 26 000 лв.  Претендира лихви върху горната сума считано от 13.11.2014 год.- влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното й изплащане.

ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., взема становище, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като не са доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди,а също,че искът е със завишен размер.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото намира от фактическа страна следното. 

По делото са представени писмени доказателства и няма спор между страните относно фактическата обстановка, че на Д.С.Й. е било повдигнато обвинение по образуваното дознание ДП № ЗМ 241/2011 год.,пр.пр. 10530/2011 год. на СРП за престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, алтерн.1вр. с ал.1 и предл. 5 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. На 15.11.2011 год. по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” и едва след 11 месеца и четири дни с определение от 12.10.2012 г. по н.ч.д. № 4718/2012 г. на СГС, НО, 7 състав тази мярка е била изменена в по-лека-парична гаранция в размер на 1000 лв.На 18.10.2012 год. това определение е потвърдено от въззивната инстанция и на тогава ищецът бил освободен от ареста.

С влязла в сила на 13.11.2014 г. присъда на Софийски градски съд по н.о.х.д. № 2721/2013 г. ищецът е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК,) по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 2 от НК.

От заключението на СМЕ се установява,че ищецът страда от хронично обструктивна белодробна болест още от 2003 год., като във времето състоянието на болния се е влошавало постепенно,въпреки лечението.Според експерта престоя в ареста и лошите условия там са довели до изостряне на заболяването,като след 2011 год. хоспитализациите са станали по-чести.Белодробната недостатъчност влияе и на сърдечната дейност,като постепенно уврежда и сърцето.

От показанията на св. В.Д.С. , син на ищеца , се установява, че 3-4 месеца след задържането му в ареста,  състоянието на баща му се влошило драстично , дори лекарят  от ареста казал,  че предвид състоянието му изобщо не е трябвало да лежи в следствения арест. Психически бил съсипан, не спираше да плаче. Преди време бил наркотично зависим,бел задържан за ден-два.След излизането от ареста бил в много лошо състояние,през два месеца постъпвал в болница,вече не бил в състояние да се грижи за внуците си.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

претенциите за обезщетяване на вреди са основани на разпоредбата на чл. 2,ал.1 т. 3, предл. първо ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като обезщетението в тези случаи кумулира вредите от постановена мярка за неотклонение "задържане под стража".

Предявен е иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер от 30 000 лв. за това,че в следствие на незаконното обвинение и незаконното задържане под стража за времето от 15.11.2011 год. до 18.10.2012 год. ищецът е загубил уважението и вниманието на близки и познати,изпитвал е чувства на притеснение и страх.

В случая фактическият състав на чл. 2,ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез действия от страна на прокуратурата - повдигане и поддържане на обвинение в престъпление, след което е постановена оправдателна присъда . Налице са, следователно, основания за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконното обвинение, с кумулирано в него задържане под стража.

Ето защо искът се явява основателен.

Относно размера на иска: По делото е установено,че ищецът страда от хронично белодробно заболяване от 2003 год.,което се е обострило от престоя и лошите условия в ареста. Установено е,че задържането на ищеца под страда,му е причинило и психически болки и страдания,както и че е бил лишен от близостта със семейството си.

Не се събраха доказателства за накърняване на авторитета и доброто име на ищеца,а с оглед многократните му предишни осъждания и показанията на сина му,че е бил наркотично зависим,съдът намира,че не се е ползвал като цяло с добро име и авторитет.

Следва да се отбележи,че ответникът носи отговорност по принцип за незаконното задържане под стража на ищеца,но не и за условията в следствения арест,поради което отговорността за обострянето на заболяването на ищеца не е изцяло негова,а и на институцията отговаряща за условията в ареста-МВР.

Съвкупната преценка на горните обстоятелства мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-психически и физически болки и страдания, би било 8000 лв.- за незаконно обвинение и задържане под стража за период от 11 месеца и 4дни, в който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи, а за разликата до претендираните 30  000 лв. да се отхвърли като неоснователен.

При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразл и обремененото съдебно минало на ищеца, като това обстоятелство е относимо към преценката за действително претърпените вреди, съвкупно с всички останали обстоятелства по делото / Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 372/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от момента на влизане в сила на оправдателната присъда /и предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна / длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 , ал.1 от ЗЗД считано от 13.11.2014 год. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 407 лв.

По изложените съображения съдът

        

                            Р      Е      Ш       И :

 

ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр.София, бул.”*****” № *, С. п.,  да заплати  на Д.С.Й., ЕГН ********** съдебен адрес: ***, чрез адв. М.З. по иск с правно основание чл.2,  ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 8000 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от 13.11.2014 год. до окончателното й изплащане и разноски по  делото в размер на  407 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от  30 000 лв. като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                   

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: