РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Карлово, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100664 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „БНП П.П.Ф“ С.А.,
вписано в Търговския и фирмен регистър под №*********, с адрес на
управление във Ф., гр. П., бул. „О.“ № *, представлявано от Л.Д., в качеството
му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП
П.П.Ф“ С.А., клон България, ЕИК *********, гр. С., жк. „М. *“, Б. п. С., сгр.
14, представлявано от законния представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н.М.
против Д. М. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ул. „Ю.“ № **,
вх.*, ет.*, ап.**.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2018 г. между „БНП П.П.Ф“,
като кредитодател и Д. М. П., като кредитополучател, бил сключен договор за
стоков потребителски кредит с номер CREX-15736198. Договорът бил
сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 24
месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 05.03.2020 г.,
съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните
погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Твърди се, че след сключване на договора, сумата за закупуване на
1
стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита,
предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на
кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане
на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създавало
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 24 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 34.43 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен
процент на разходите, като била посочена и общата стойност на плащанията.
Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на
кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формирала
съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.
ГЛП бил лихвеният процент, изразен като фиксиран или като
променлив процент, който се прилагал на годишна основа към сумата на
усвоения кредит.
ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към
лихвения процент по кредита се добавяли всички останали разходи, настоящи
и бъдещи, свързани с него. ГПР бил общата цена на кредита за потребителя,
изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван
кредит. При изчисляването му се включвали всички задължителни такси за
сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по
кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането,
че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил
валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по
него.
На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника
възниквало задължението да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по
34.43 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
2
На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска.
Твърди се, че обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година били приложими за първото полугодие на съответната
година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто
полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като
дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от
годишния размер, определен в предходното изречение.
Ответницата преустановила редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 05.04.2018 г., към която дата не била заплатена нито
една погасителна вноска.
На основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП П.П.Ф“ С.А.,
клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била
05.05.2018 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия
му размер. За това обстоятелство на 12.09.2018 г. от страна на кредитора било
изпратено изрично уведомление до длъжника.
Поради липсата на плащане, от кредитора било подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в Р. с. – К. за дължимите суми по договор за потребителски кредит № CREX-
15736198. По образуваното ч. гр. д. №1355/2020 г. по описа на съда била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която било разпоредено на Д. М. П. да плати на ищцовото дружество –
кредитор следните суми:
сумата 580,00 лева (петстотин и осемдесет лева), представляваща
главница, дължима по договор потребителски кредит;
сумата 246.32 лева (двеста четиридесет и шест лева и тридесет и две
стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.04.2018 г.
до 05.03.2020 г.;
3
сумата 137.01 лева (сто тридесет и седем лева и една стотинка),
представляваща мораторна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 16.10.2020 г.;
ВЕДНО със законната лихва, считано от постъпване на заявлението
в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на задължението;
сумата 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща разноски по
делото за платена държавна такса;
сумата 50.00 лева (петдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и със
съобщение от съда „БНП П.П.Ф“ С.А. била уведомена за възможността да
предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване
на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 1355/2020 г. заповед вземане.
Това обуславяло правния интерес на „БНП П.П.Ф“ С.А. от предявяване на
настоящата искова претенция, с която моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №1355/2020 г. по
описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 580,00 лв. (петстотин и осемдесет лева), представляваща
главница, дължима по договор потребителски кредит;
- сумата от 246.32 лв. (двеста четиридесет и шест лева и тридесет и
две стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.04.2018 г. до 05.03.2020 г.;
- сумата 137.01 лева (сто тридесет и седем лева и една стотинка),
представляваща мораторна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 16.10.2020 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 27.10.2020 г. до изплащане на задължението.
Претендират се направените разноски по делото, включително и
тези в заповедното производство.
Ответникът, чрез особения си представител адв. Р.Г., намира иска за
допустим. Признава исковата претенция по размер и моли съда да се
произнесе с решение, съобразно доказателствата по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
4
следното:
От приложеното ч. гр. д. № 1355/2020 г. на РС К. е видно, че по
заявление на ищцовото дружество е била издадена Заповед №
260162/29.10.2020 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 580.00
лева – главница, дължима по договор потребителски кредит; 246.32 лева –
възнаградителна лихва за периода от 05.04.2018 г. до 05.03.2020 г.; 137.01
лева – мораторна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 16.10.2020 г.;
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в
съда – 27.10.2020 г. до изплащане на задължението; 25.00 лева – разноски по
делото за внесена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по
договор за стоков потребителски кредит с номер CREX-15736198 сключен на
06.02.2018 г. между „БНП П.П.Ф“, като кредитодател и Д. М. П., като
кредитополучател.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е
предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Не се спори и се установява от представения заверен препис договор
за стоков потребителски кредит с номер CREX-15736198, че същият е бил
сключен между страните на 06.02.2018 г., като ищцовото дружество е
предоставило на ответника паричен кредит в размер на 580 лева. Договорът е
бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 24
месеца, обхващащ периода от сключването му до 05.03.2020 г. Задължението
е следвало да бъде погасено с 24 месечни вноски всяка в размер на 34.43 лева.
Общата стойност на плащанията е 826.32 лева при ГПР 39.33% и ГЛП 33.62%
Ответната страна не ангажира доказателства за извършени
плащания по процесния договор за кредит, нито навежда такива твърдения. В
чл.3 от договора е посочено, че вземането на „БНП П.П.Ф“ ЕАД става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората месечна вноска – в
случая, съгласно представения погасителен план, тази дата е 05.05.2018 г.
5
Представено е ксерокопие на покана от 12.09.2018 г., с която „БНП
П.П.Ф“ ЕАД уведомява ответника Д. М. П., че задължението й е станало
предсрочно изискуемо, поради неплащане на две или повече месечни вноски
по процесния договор. В поканата са описани дължимите суми за главница и
лихви и се предупреждава длъжника, че при неплащане кредиторът ще
прибегне до съдебното им събиране.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен и
доказан в пълния предявен размер – неоспорен от ответника.
При този изход на правния спор, на основание чл.78 ГПК и
представения списък по чл.80 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените разноски, които в заповедното производство възлизат на 75 лева,
а в исковото – на 525.00 лева.
Следва да бъде издаден разходен касов ордер за определеното
възнаграждение в полза на особения представител адв. Г. в размер на 300
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. К., ул. „Ю.“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, че дължи
на „БНП П.П.Ф“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под
№*********, с адрес на управление във Ф., гр. П., бул. „О.“ № *,
представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите чрез „БНП П.П.Ф“ С.А., клон България, ЕИК
*********, гр. С., жк. „М. *“, Б. п. С., сгр. **, представлявано от законния
представител Д.Д., следните суми, за които по ч. гр. д. №1355/2020 г. по описа
на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, а именно:
- сумата от 580,00 лв. (петстотин и осемдесет лева), представляваща
главница, дължима по договор потребителски кредит;
- сумата от 246.32 лв. (двеста четиридесет и шест лева и тридесет и
две стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.04.2018 г. до 05.03.2020 г.;
6
- сумата 137.01 лева (сто тридесет и седем лева и една стотинка),
представляваща мораторна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 16.10.2020 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 27.10.2020 г., до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д. М. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ул.
„Ю.“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф“ С.А., вписано в
Търговския и фирмен регистър под №*********, с адрес на управление във
Ф., гр. П., бул. „О.“ № *, представлявано от Л.Д., в качеството му на
изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП П.П.Ф“
С.А., клон България, ЕИК *********, гр. С., жк. „М. *“, Б. п. С., сгр. **,
представлявано от законния представител Д.Д. разноски по делото в размер
на общо 600.00 лв. /шестстотин лева/, от които 525.00 лв. /петстотин двадесет
и пет лева/ – разноски в исковото производство и 75.00 лв. /седемдесет и пет
лева/ – разноски в заповедното производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. Р.Г.
разходен касов ордер за сумата от 300.00 лв. (триста лева) депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7