Решение по дело №16117/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 736
Дата: 12 февруари 2024 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110216117
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110216117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Софийски Районен съд е сезИ.н с жалба от И. П. М., с ЕГН: **********,
чрез упълномощен защитник против Заповед за задържане на лице с рег. №
464зз - 591 издадена на 02.11.2023г. от младши експерт командир на
отделение при ОСПС – СДВР, с което лицето е било задържано за срок до
24ч.
В жалбата задържаното и впоследствие освободено лице оспорва
законосъобразността на издадената заповед, релевИ.йки оплаквания по
нейната материално правна и процесуално правна законосъобразност. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваната заповед като неправилна.
С., редовно призована, представител не се явява.
В съдебно заседание жалбоподателят И. М., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена. ПретендИ. присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата ЮН – служител при ОСПС– СДВР, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Развива
подробни съображения в тази насока. ПретендИ. присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените
доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намИ. за
установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от легитимИ.на страна, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед за задържане на лице от 02.11.2023г. жалбоподателката И.
М. е била задържана от полицейски орган – командир на отделение при
ОСПП – СДВР за срок до 24ч. в помещение за временно задържане на 01 РУ
СДВР. Като основание за задържането била посочена разпоредбата на чл.72,
ал.1, т.4 от ЗМВР и словесно отразено ,,установяване на самоличност“. По
преписката е приложена и докладна записка от мл.О.Д. при ОДЧ 01 РУ –
СДВР, ведно с книга за задържане лица, като в докладната записка било
отразено, че на 02.11.2023г. лицето, изготвило докладната записка,
разговаряло с КГМ, с ЕГН: ********** за подаване на заявителски материал
срещу И. П. М., с ЕГН: ХХХ. Впоследствие жалбоподателката била
освободена. Видно от книгата за задържани лица е, че в 13:50ч., когато е
началната дата на издадената заповед, лицето И. П. М., с ЕГН: ХХХ било
задържано, което е индикация че същата е била с изначално установена
самоличност. Допълнителен аргумент в тази насока е и приложената като
писмено доказателство втора докладна записка, изготвена от ответника по
жалбата ЮН от 03.11.2023г., в която е посочено, че задържаното лице се е
представило с трите си имена и ЕГН. От снетите обяснения се е потвърдила
самоличността на И. М., като впоследствие същата било освободена. Като
фактическо основание за задържането на лицето в заповедта било посочено
,,установяване на самоличност“, а като юридическо такова - чл.72, ал.1, т.4 от
ЗМВР.
Следва да бъде посочено, че обжалваната заповед е била издадена от
материално и териториално компетентен административен орган при
спазване на предвидената в закона форма по чл.59, ал.2 от АПК, съобразно
разпоредбите на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Приложено е удостоверение от СДВР,
свързано с правомощията на полицейския орган да издава заповеди за
задържане на лица.
Посоченото в заповедта правно основание за издаването на
обжалваната заповед по чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР обуславя правото на
полицейските органи да задържат лице при невъзможност да се установи
неговата самоличност в случаите и по начините, посочени в чл.70 от закона.
Разпоредбата е предвидила няколко хипотези на задържане като в ал.2 е
установено, че установяването на самоличността се извършва чрез
представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с
установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за
събИ.не на достоверни данни. Посочените медицински документи, издадени
от ЦПЗ ,,проф.Н.Шипковенски“ са неотносими към предмета на разглеждане
на настоящото производство и касаят единствено психическото състояние на
жалбоподателката след нейното задържане.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че още
при съставянето на заповедта в 13:50ч. на 02.11.2023г. жалбоподателката е
била с вписани три имена, ЕГН и адрес, т.е. самоличността и е била
2
установена по друг начин, годен за събИ.не на достоверни данни по смисъла
на чл.70, ал.2 от ЗМВР, поради което и не е била налице хипотезата на чл.72,
ал.1, т.4 от ЗМВР. Както в докладните записки, така и в книгата за задържани
лица фигурИ.т действителните данни на жалбоподателката, което не е
налагало нейното задържане за срок до 24ч.
С оглед гореизложените съображение съдът намИ., че заповедта за
задържане на лицето И. П. М. от 02.11.2023г. е незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена.
При този изход на делото искането на защитника на жалбоподателката
за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява частично основателно.
Видно от съдържанието на договора за правна помощ е, че същият е бил
сключен на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, т.е.
предоставена е правна помощ от адвокат на материално затруднено лице. В
този смисъл СДВР следва да бъде осъдена да заплати адвокатското
възнаграждение на защитника на задържаното лице, определено на основание
чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно сумата от 750.00 лева.
ПретендИ.ният размер от 900.00 лева, според съда е завишен и неотговарящ
на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 464зз – 591 издадена на
02.11.2023г. от младши експерт командир на отделение към ОСПС при
СДВР, с която, на основание чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР, И. П. М., с ЕГН:
**********, е била задържана в помещение за временно задържане на 01 РУ
– СДВР за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адвокат С. В. П-Р - САК с адрес: ХХХ
сумата в размер на 750.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване и протестИ.не в 14 – дневен срок
пред Административен съд София-град.




3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ИПМ, с ЕГН: **********, чрез упълномощен
защитник против Заповед за задържане на лице с рег. № 464зз - 591 издадена на 02.11.2023г.
от младши експерт командир на отделение при ОСПС – СДВР, с което лицето е било
задържано за срок до 24ч. В жалбата задържаното и впоследствие освободено лице оспорва
законосъобразността на издадената заповед, релевирайки оплаквания по нейната
материално правна и процесуално правна законосъобразност. В заключение се иска от съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед като неправилна. СРП,
редовно призована, представител не се явява. В съдебно заседание жалбоподателят И М,
редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата ЮН – служител при ОСПС– СДВР, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да
бъде оставена без уважение. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид становищата на
страните, писмените доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона,
намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА. Със Заповед за задържане на лице от 02.11.2023г. жалбоподателката И М
е била задържана от полицейски орган – командир на отделение при ОСПП – СДВР за срок
до 24ч. в помещение за временно задържане на 01 РУ СДВР. Като основание за задържането
била посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР и словесно отразено ,,установяване
на самоличност“. По преписката е приложена и докладна записка от мл.О.Д. при ОДЧ 01 РУ
– СДВР, ведно с книга за задържане лица, като в докладната записка било отразено, че на
02.11.2023г. лицето, изготвило докладната записка, разговаряло с КГМ, с ЕГН: **********
за подаване на заявителски материал срещу ИПМ, с ЕГН: ХХХ. Впоследствие
жалбоподателката била освободена. Видно от книгата за задържани лица е, че в 13:50ч.,
когато е началната дата на издадената заповед, лицето ИПМ, с ЕГН: ХХХ било задържано,
което е индикация че същата е била с изначално установена самоличност. Допълнителен
аргумент в тази насока е и приложената като писмено доказателство втора докладна
записка, изготвена от ответника по жалбата ЮН от 03.11.2023г., в която е посочено, че
задържаното лице се е представило с трите си имена и ЕГН. От снетите обяснения се е
потвърдила самоличността на И М, като впоследствие същата било освободена. Като
фактическо основание за задържането на лицето в заповедта било посочено ,,установяване
на самоличност“, а като юридическо такова - чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР. Следва да бъде
посочено, че обжалваната заповед е била издадена от материално и териториално
компетентен административен орган при спазване на предвидената в закона форма по чл.59,
ал.2 от АПК, съобразно разпоредбите на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Приложено е удостоверение от
СДВР, свързано с правомощията на полицейския орган да издава заповеди за задържане на
лица. Посоченото в заповедта правно основание за издаването на обжалваната заповед по
чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР обуславя правото на полицейските органи да задържат лице при
невъзможност да се установи неговата самоличност в случаите и по начините, посочени в
чл.70 от закона. Разпоредбата е предвидила няколко хипотези на задържане като в ал.2 е
установено, че установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ
за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават
лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Посочените медицински
документи, издадени от ЦПЗ ,,проф.Н.Шипковенски“ са неотносими към предмета на
разглеждане на настоящото производство и касаят единствено психическото състояние на
жалбоподателката след нейното задържане. В случая от събраните по делото доказателства
се установява, че още при съставянето на заповедта в 13:50ч. на 02.11.2023г.
жалбоподателката е била с вписани три имена, ЕГН и адрес, т.е. самоличността и е била
1
установена по друг начин, годен за събиране на достоверни данни по смисъла на чл.70, ал.2
от ЗМВР, поради което и не е била налице хипотезата на чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР. Както в
докладните записки, така и в книгата за задържани лица фигурират действителните данни на
жалбоподателката, което не е налагало нейното задържане за срок до 24ч. С оглед
гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за задържане на лицето ИПМ от
02.11.2023г. е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. При този изход на
делото искането на защитника на жалбоподателката за присъждане на адвокатско
възнаграждение се явява частично основателно. Видно от съдържанието на договора за
правна помощ е, че същият е бил сключен на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, т.е. предоставена е правна помощ от адвокат на материално затруднено лице.
В този смисъл СДВР следва да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на
защитника на задържаното лице, определено на основание чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата от
750.00 лева. Претендираният размер от 900.00 лева, според съда е завишен и неотговарящ на
фактическата и правна сложност на делото.
2