О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №284

 

 

гр. Бургас, 14.08.2019 г.

 

 

Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в закрито заседание в състав:

 

Председател:         Павел Ханджиев

Членове:      Румяна Казларова   

Илияна Балтова

 

като разгледа докладваното от съдия Ханджиев ч. т. д. № 227/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по повод частна жалба от “Ф” Е. , ЕИК ****, против Определение № 731 от 12.06.2019 г., постановено по т. д. № 273/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е допуснато обезпечение на предявените искове на “Д” Е. , ЕИК ***, и “К” Е. , ЕИК ******, против ответника-жалбоподател на осн. чл. 80, ал. 1 ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка “възбрана” върху 100 недвижими имота, описани в определението.

Жалбоподателят “Ф” Е. сочи, че в случая не била налице обезпечителна нужда и интерес от допускане на обезпечението, а, ако се приеме, че обезпечителна нужда съществува, тя била значително надхвърлена с налагане на възбрана върху 100 недвижим имота. Ищците не изложили конкретни твърдения за съществуването на обезпечителна нужда и спестили на съда информацията, че между страните е висящо друго дело с предмет разваляне на договора, сключен с нотариален акт № 146/14.11.2013 г. на нотариус М. Б. , Несебър. Исковата молба по това друго дело била вписана, а то било спряно до приключването на т.д. № 273/2019 г. на ОС - Бургас. При това положение постановеното решение щяло да съставлява пресъдено нещо и спрямо евентуалните приобретатели на собствените на ответника обекти. Наложената обезпечителна мярка била необоснована, тъй като вторият обективно съединен иск бил вероятно неоснователен или преждевременно заведен. Ищците, както и ответникът, не разполагали с финансови средства за завършване на строителството и нямало как съдът да присъди предварително стойността на СМР, които не са изпълнени. Нямало данни за стойността на бъдещите СМР, нито за стойността на възбранените имоти.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение молба за допускане обезпечение; евентуално - за частична отмяна за част от обектите и евентуално - за допускане на обезпечение при условие, че ищците внесат гаранция. Представени са с жалбата писмени доказателства

Ответниците по жалбата “Д” Е. и “К” Е. са депозирали общ писмен отговор, с който я оспорват като неоснователна. Оспорил е оплакванията на жалбоподателя и е поискал потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

 

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства (нотариален акт № 146/14.11.2013 г., нотариални актове №№ 183/2008 г. и 142/2013 г., скица и констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ от 26.03.2019 г.) може да се приеме, че между страните е бил сключен договор, по силата на който ищците са прехвърлили в собственост на ответника идеални части от свой собствен имот срещу поето от него задължение да построи върху имота сграда за своя сметка, след което да придобие в собственост конкретни обекти - общо 100 на брой; че ответникът не е изпълнил задължението си по договора в уговорения срок до 30.07.2015 г.; че ответникът е преустановил работа през 2015 г., като към 26.03.2019 г. обектът е изграден в груб строеж.

Въз основа на тези факти може да се направи извод за вероятна основателност на исканията, което ищците са отправили на осн. чл. 80, ал. 1 ЗЗД, а именно за овластяването им да извършат за сметка на ответника необходимите СМР за довършване на строежа и въвеждането на сградата в експлоатация, както и за осъждане на ответника да им заплати необходимата за това сума - общо 1900000 лв, определена на този предварителен етап въз основа на представеното експертно заключение на в.л. С. Р. по друго дело. Представените доказателства подкрепят тезата, че материалните права, претендирани от ищците, съществуват. В производството по обезпечаване на иска това е достатъчно, тъй като същинското доказване на фактите с правно значение ще се проведе в исковия процес. За ищците съществува обезпечителна нужда, тъй като поведението на дружеството-длъжник демонстрира продължаващо нежелание и фактическа невъзможност да бъде изпълнен договорът и това застрашава интересите на кредиторите. Поисканата и наложена обезпечителна мярка (възбрана) е допустима и адекватна на обезпечителната нужда и исковата защита. Не е необходимо в случая обезпечението да се допуска при условие, че бъде внесена от ищците гаранция. Съдът има основание да поиска такава, ако счете, че представените писмени доказателства не са достатъчни да обосноват вероятна основателност на иска. Както се изясни по-горе, случаят не е такъв.

Възражението в частната жалба относно несъществуването на обезпечителна нужда и интерес са неоснователни. Ответникът е в забава, която продължава повече от четири години. По собственото му признание, инкорпорирано в частната жалба, той не разполага със средства, за да изпълни договора. Има данни, че неизпълнената част е приблизително 50 %. При това положение ищците имат интерес и нужда да се съхранят в патримониума на длъжника им притежаваните от него към момента вещни права, които да послужат за удовлетворяване на паричните им вземания при евентуално уважаване на иска в осъдителната му част. Вписването на исковата молба по спряното производство по иск за разваляне на договора няма действие, което да обезпечи евентуалните парични вземания на ищците при уважаване на осъдителната претенция по това дело.

Неоснователно се поддържа, че искът в осъдителната му част е преждевременно заведен. Претенцията по чл. 80, ал. 1 ЗЗД по правило има за предмет овластяване на кредитора да извърши действия вместо длъжника и за негова сметка, но с нея е допустимо да бъде съединено и искане за осъждане на длъжника да заплати на кредитора сумите, които са необходими за извършване на действията. Такова искане не би могло да бъде преждевременно, а дали е основателно ще се реши в исковия процес.

Неоснователно е и оплакването за това, че няма данни за стойността на СМР, които следва да се изпълнят, за да се довърши сградата, както и за стойността на възбранените обекти. За нуждите на обезпечението преди същинския исков процес са достатъчни данните, съдържащи се в приложената експертиза на в.л. Р., а именно: че неизпълнението е приблизително 50 %; че стойността на 33-те обекта на прехвърлителите в състояние към момента на експертизата е 456121 лв; че стойността на сградата в степен на завършеност към момента на експертизата е била 1835302 лв. Това означава, че за завършване на сградата ще е необходима приблизително същата сума, както и че 100-те възбранени обекта на ответника биха имали приблизителна стойност не повече от 1500000 лв.

При това положение обжалваното определение се явява законосъобразно, а частната жалба е неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 731 от 12.06.2019 г., постановено по т. д. № 273/2019 г. по описа на ОС - Бургас.

Определението не може да се обжалва.

 

 

Председател:

 

 

Членове: