О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
гр. Плевен, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 808/2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените
сила на Република България (ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба на Г.С.А. с адрес ***,
подадена чрез адв. И.Ж. от САК, против Заповед
№ ЛС-32 от 26.06.2019 г., издадена от Командира на военно формирование 52090 -
гр. Д. Митрополия, с която е по отношение на жалбоподателя е прекратен договора
за военна служба на осн. чл. 162, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ, същият е освободен от
длъжност от военна служба и е зачислен в запаса.
С Определение № 1408/19.07.2019г. съдът е
оставил без движение жалбата на А. и е указал на жалбоподателя в 7- дневен срок
от съобщението да я допълни като посочи трите си имена, да конкретизира в какво
се състои незаконосъобразността на обжалвания акт, както и да представи препис
от допълнената с горните обстоятелства жалба за ответника по делото. Със същото
определение е оставил без разглеждане направеното искане за спиране на
допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на заповед № ЛС- 32 от
26.06.2019г., издадена от Командира на военно формирование 52090- гр.Д.
Митрополия.
В изпълнение на горното определение е
постъпило допълнение към жалбата, изготвено от
адв. И.Ж. от АК- Враца, с което дадените указания са изпълнени.
В жалбата и допълнението към нея се развиват
съображения, че рапортът и оспорената заповед са издадени в един и същи ден, с
което според жалбоподателя е нарушен чл.162, т.1 от ЗОВСРБ. Във връзка с
горното се твърди, че е са касае за „подготвен акт на военната администрация“,
а обстоятелството, че А. е оспорил в законния срок заповедта по чл.171, ал.1 от
ЗОВСРБ говори за „драстично разминаване в намеренията на двете страни по
договора“ и липса взаимно съгласие. Твърди се, че върху жалбоподателя е оказан
натиск да подаде рапорта си, както и че волята му е била манипулирана с не
правни методи.
В открито съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа горните доводи, които обосновава с допълнително
изложени твърдения, че рапортът е следвало да бъде написан саморъчно от
жалбоподателя, а в случая е напечатан на
бланка на поделението и е представен на жалбоподателя за подпис, но не
оспорва обстоятелството, че положеният подпис принадлежи на Г.А..
След запознаване със събраните по делото доказателства
и съобразяване разпоредбата на чл. 159 АПК, съдът намира, че жалбата е
недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати по следните съображения:
От представените по делото документи е
видно, че жалбоподателят е подал до командира на Военно формирование 52090
рапорт с вх. № 8510-445/26.06.2019 г. с искане да бъде прекратен договора му за
военна служба на основание чл. 162, т. 1 ЗОВСРБ. Представеният като
писмено доказателство по делото рапорт /л.12/ не е оспорен в хода на съдебното
производство, а обстоятелството, че е подписан от жалбоподателя се признава от
адв. Ж. в изложението му по същество /протокол от съд. заседание, л.83 гръб/.
Въз
основа на така постъпилия рапорт и в срока по чл. 74, ал. 2 ППЗОВСРБ органът е
издал Заповед № № ЛС- 32 от 26.06.2019г. за прекратяване на правоотношението,
връчена на жалбоподателя на същата дата. Със Заповед № ЛС-34/02.07.2019 г.,
издадена на основание чл.55, ал.4 ЗОВСРБ и чл. 73, ал. 8 ППЗОВСРБ органът е отчислил
жалбоподателя от списъчния състав на военното формирование и е разпоредил
изплащане на дължимите обезщетения по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ, чл. 234 ЗОВСРБ, чл. 199 от ЗОДСРБ и по чл. 227, ал. 5 ЗОВСРБ, за правилното
определяне на които и изплащането им по делото няма спор.
При тези данни съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК, тъй като за жалбоподателя липсва правен
интерес от оспорването.
Правният интерес е абсолютно необходима
процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът
следи служебно. Интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по
отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси или им
вменява задължения, като интересът следва да е правен, личен и пряк. В случая
се имат пред вид онези права и интереси, които са законно признати, които са
отразени в правна норма.
В конкретния случай жалбоподателят е
упражнил субективното си право за едностранно прекратяване на служебното си правоотношение
с подаването на рапорт, който е приет и договорът му е прекратен на основание чл. 162, т. 1 ЗОВСРБ – по взаимно съгласие.
С уважаване на искането му, оспореният административен акт, макар и да засяга
правната му сфера, не създава за молителя неблагоприятни правни последици, нито
му вменява задължения, поради което за него не е налице правен интерес от
оспорване на акта, а изложените в жалбата доводи, от които процесуалният
представител прави изводи за опорочаване волята на жалбоподателя са ирелевантни
за спора. Твърдението за наличие на порок във волята на жалбоподателя при
подаване на рапорта не се основава на обективни доказателства, а с оглед
липсата на оспорване от страна на жалбоподателя и процесуалния представител на
подадения рапорт и на обстоятелството, че положеният върху него подпис
принадлежи на жалбоподателя, съдът приема, че същият обективира волеизявление
на последния, което е удовлетворено с издадената от ответника заповед.
С оглед изложеното, поради липса на правен
интерес от оспорването жалбата е недопустима за разглеждане по същество, поради
което производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 159, т. 5 от АПК, Административен съд - гр. Плевен, втори състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си от о.с.з. на 14.07.2020 г., с което е приключено съдебното
дирене и е даден ход по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.С.А.
с адрес ***, подадена чрез адв. И.Ж. от САК,
против Заповед № ЛС- 32 от 26.06.2019 г., издадена от Командира на
военно формирование 52090- гр.Д. Митрополия.
Определението подлежи на оспорване с частна
жалба пред Върховен административен съд в срок от 7 дни от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: