Р E Ш Е Н И Е
№ 759
гр.Плевен, 25.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 850 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН
във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260043 от 02.09.2020 г., постановено по НАХД № 1143 по описа за 2020г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 007 от 12.05.2020г. на Директора на РИОСВ-Плевен, с което на „Рисайклинг сървиз“ ЕООД гр.София, на основание чл.135 ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв, за нарушение на чл.44 ал.1 и ал.2 от ЗУО и чл.10 ал.3 и чл.7 т.5 от Наредба по чл.48 ал.1 от ЗУО – Наредба №1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри във вр. с чл.135 ал.1 т.1 от ЗУО.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Рисайклинг сървиз“ ЕООД, чрез адв.Я. от САК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че дружеството води отчетност, тъй като има заверена от РИОСВ-Плевен отчетна книга №1592. Сочи се, че двете разпоредби на чл.44 ал.1 и ал.2 от ЗУО въвеждат различно материалноправно задължение за своите адресати. В тази връзка се твърди, че на дружеството не е предявено обвинение от фактическа страна, че въобще не е водило отчетни книги, а такова, че съществуващите книги не са били редовно и коректно водени, т.е. че е липсвала част от информацията, която задължително е подлежала на вписване според изискванията на чл.44 ал.2 от ЗУО. Счита се, че вмененото нарушение е следвало да бъде квалифицирано от правна страна като такова по чл.44 ал.2 вр. ал.1 от ЗУО, като по този начин ще бъде ясна волята на наказващия орган. Твърди се, че с използване на чл.44 ал.1 и ал.2 от ЗУО се получава несъответствие между установената фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението. На следващо място се счита, че е нарушен чл.18 от ЗАНН, тъй като има посочени като нарушени изискванията на няколко различни разпоредби, а е наложено едно наказание. За неправилни се считат и изводите на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на издаденото наказатлно постановление.
От ответника не е подаден отговор по касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се представлява. По делото е депозирано писмено становище с доводи за уважаване на касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Рисайклинг сървиз“ ЕООД за това, че 13.01.2020г. при проверка е установено, че дружеството не води отчетност за отпадъците съгласно изискванията на чл.44 ал.2 вр. ал.1 от ЗУО, по реда определен в подзаконовата нормативна уредба - Наредба №1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри за дейности по третиране и съхранение на неопасни отпадъци, а именно в заверената в РИОСВ-Плевен отчетна книга има само един запис от 12.12.2019г. за получен отпадък с код 19 12 04 – 412т., като не съдържа изискуемата хронологична информация – не са вписани конкретни третирани и образувани отпадъци с код, съгласно Наредба 2 за класификация на отпадъците. Нарушението е квалифицирано като неизпълнение на задълженията по чл.44 ал.1 и ал.2 от ЗУО – неводене на отчетност по реда на чл.10 ал.3 и чл.7 т.5 от Наредба по чл.48 ал.1 от ЗУО – Наредба №1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри във вр. с чл.135 ал.1 т.1 от ЗУО.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаната в акта и постановлението фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Посочил е, че дружеството е задължено по силата на чл.44 ал.1 от ЗУО да води отчетност за отпадъците, като вписва в отчетни книги по приложение №4 хронологична информация за количеството, естеството и произхода на приетите отпадъци, като отразява всяка дейност по дати, а в случай на липса на дейност, се вписва еднократно „не извършва дейност с отпадъци за месец/период от месец“. Позовал се е на разпоредбите на §1 т.1 он ДР на Варедба №1/2014г., чл.8 ал.2 т.6 и чл.44 ал.1 от ЗУО и е достигнал до извод, че дружеството е извършило вмененото му нарушение на ЗУО, което не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В заключение е счел, че санкцията е в минимален по закон размер, а в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление.
Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на дружеството нарушение по ЗУО. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. Правилно районният съд е посочил, че дружеството не е изпълнило задълженията си по чл.44 ал.1 и ал.2 от ЗУО по реда на Наредба №1/2014г. да води отченност, като вписва в отчетната книга хронологична информация за количеството, естеството и произхода на приетите отпадъци, като отразява всяка дейност по дати. Безспорно е установено, че в регистрираната в РИОСВ-Плевен отчетна книга дружеството има само един запис – за получен отпадък с код 19 12 04 – 412т., а не са вписани конкретните третирани и образувани отпадъци с код съгласно Наредба 2 за класификацията на отпадъците. В тази връзка не е налице несъответствие между установената фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението. Още в началото на обстоятелствената част на НП е отразено, че дружеството не води отчетност за отпадъците съгласно изискванията на чл.44 ал.2 вр. ал.1 от ЗУО по реда на Наредба №1/2014г., като подробно са описани и изискванията на чл.10 ал.3 и чл.7 т.5 от наредбата. Същите тези разпоредби са посочени и като правна квалификация на вмененото нарушение.
Не е налице нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение е едно, а именно дружеството не е изпълнило задълженията си по чл.44 ал.1 и ал.2 от ЗУО по реда на Наредба №1/2014г. да води отченност, като вписва в отчетната книга хронологична информация за количеството, естеството и произхода на приетите отпадъци, като отразява всяка дейност по дати. Отразяването на конкретни норми от наредбата са само уточняване в какво се изразява това неправилно водене на отчетност. С тяхното посочване не е нарушено правото на защита на дружеството, тъй като касаторът в настоящето производство е разбрал за какво нарушение му е потърсена отговорност, което се потвърждава и от изложеното от него в касационната жалба, както и в жалбата пред районния съд.
Правилен е и изводът за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, като мотивите на районния съд са достатъчно подробни и обосновани. Решението на районният съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260043 от 02.09.2020 г., постановено по НАХД № 1143 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/