Определение по КНАХД №402/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Касационният жалбоподател - ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ, КЪМ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ СОФИЯ, чрез юриск. И. оспорва Решение № 1545 от 04.09.2023 г., постановено по АНД № 6215 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, XІ н.с., с което е отменено Наказателно постановление № BG29032022/4000/P8-318 от 21.09.2022 г., издадено от Директор на „Национално ТОЛ управление“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Б. Д. В. с [ЕГН] на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 800 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Касаторът иска постановяване на съдебен акт, с който да се отмени изцяло решението на Районен съд - Пловдив и да се постанови друго решение, с което да се потвърди процесното наказателно постановление , като претендира и разноски за две инстанции.

Докладва се и частна жалба, от Б. Д. В., чрез адв. Л. срещу Определение № 807 от 22.11.2023 г. постановено по административно наказателно дело № 6215/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на Б. В. с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1545/04.09.2023 г. постановено по административно наказателно дело № 6215/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Частният жалбоподател иска постановяване на съдебен акт, с който да се отмени горното определение и да му бъдат присъдени разноски в цялост. Алтернативно се моли да бъдат присъдени разноски в размер на 576 лв., представляващи минимално адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС, както и направените разноски по настоящото производство в пълен размер.

Ответникът по касационната жалба - Б. Д. В. , чрез адв. А. изразява становище за неоснователност на КЖ, по съображения в писмен отговор на л.14 , като претендира и съдебни разноски в размер на 720лева.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната и частна жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.

От фактическа страна съдът приема за установено , че на 29.03.2022 г. в 15:44 ч. в направление излизане от територията на Република България на ГКПП Русе – Дунав мост пристигнало ППС влекач, марка и модел „ДАФ ФТХФ 105“ с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, като то било управлявано от Б. В. , а процесното ППС било собственост на дружеството „Ауто ком“ ООД.

При пристигането му контролният орган извършил проверка и установил, че на 18.03.2022 г. в 13:36 ч. същото ППС, попадащо в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, е засечено по път А-1 км 118+599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена за него дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от З, като за процесния пътен участък се събира тол такса за изминато разстояние. За констатираното е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система с № 20052. Въз основа на установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG29032022/4000/P8-318 от 29.03.2022 г. за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, в негово присъствие и присъствието на двама свидетели, а впоследствие е било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП глоба в размер на 1800 лв. за нарушението.

ПРС е отменил горното НП , позовавайки се на приложимата до момента съдебна практика.

Настоящият касационен състав счита, че следва да спре настоящото касац. Производство , тъй като пред СЕС е образувано дело С-61/2023 г. по отправено с определение от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на АС - Хасково, преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, дали предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса".

Настоящият касац. състав счита , че разглежданият спор по наст. Дело е идентичен от правна и фактическа страна с поставения пред СЕС, поради което следва да се спре производството по делото до приключване на производството по дело С-61/23 г. на СЕС.

От друга страна съдът счита , че предвид спирането на основното производство по наст. Дело , не следва да се произнася по същество относно депозираната частна жалба, от Б. Д. В., чрез адв. Л. срещу Определение № 807 от 22.11.2023 г. постановено по административно наказателно дело № 6215/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, а дължи произнасяне след постановяване решението на СЕС по С-61/23 г.

Водим от горното Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението си от 11,03,2024г. с което е даден ход по същество.

СПИРА настоящото съдебно производство до постановяване на решение на СЕС по дело С-61/2023 г., по отправено с определение от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на АС - Хасково, преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, до произнасяне с решение на СЕС по С-61/23 г.

Определението е окончателно.