Решение по адм. дело №2864/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от А. Н. А., с постоянен адрес: гр. Варна, [улица], ет. 2 против Ревизионен акт (РА) № МД-РА-003/08.07.2024г., издаден от М. К. К. –възложила ревизията и Х. Й. Х.- ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от решаващият орган - в случая кмета на Община Варна. Обобщено твърденията в жалбата са, че оспореният ревизионен акт е нищожен, а в условията на евентуалност – че е незаконосъобразен и издаден при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се посочва, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила още при образуване на ревизионното производство – заповедта за възлагане на ревизията не му е връчвана лично, нито е връчена на надлежно упълномощено от него лице. Предвид това се твърди, че ревизията е порочно проведена, което е резултирало в постановяване на ревизионен акт при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними на по-късен етап, което прави постановения Ревизионен акт нищожен.

В проведеното на 08.01.2025 г. открито съдебно заседание по делото от процесуалния представител на оспорващия А. А. е представена уточняваща молба, приложена от л. 15 до л. 18 на делото, с която са наведени допълнителни аргументи против обжалвания РА. Твърди се, че РА е нищожен доколкото е издаден след изтичане на погасителната давност, съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК, която с оглед датата на издаване на постановлението за възлагане на недвижимия имот – 01.10.2028 г., е изтекла на 01.01.2024 година. Възразява, че при определяне размера на данъка неправилно е определена площта на придобития от жалбоподателя имот Ателие № 2 в административна сграда с магазини, нощен клуб и трафопост в УПИ VI-357 в кв. 6 на Западна промишлена зона на гр. Варна. Твърди, че не е налице самостоятелен обект с прилежаща тераса от 110 кв.м., която да подлежи на облагане с местен данък по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, както неправилно е приел ответника. Твърди, че включената от органа в площта на имота покривна тераса не отговаря на легалната дефиниция за „обект“ съгласно т. 39 от §1 от ДР на ЗУТ, нито на дефиницията за „открит обект“ по т. 68 от § 5 от ДР на ЗУТ. Твърди, че спорната покривна тераса с оглед функционалното си предназначение на покрив на сградата представлява обща част от нея, за което излага подробни аргументи. Настоява се при решаване на спора съда да съобрази Решение № 387/ 29.03.2022 г. на Адм. съд – Варна, постановено по Адм. дело № 1834/2021 г., потвърдено от ВАС с Решение № 3755/07.04.2023 г. по Адм. д. № 5025/2022 г., водено между същите страни относно задължения по ЗМДТ за  ид. част от открита покривна тераса, цялата с площ от 308 кв.м. към същото Ателие № 2 в сграда с административен адрес: гр. Варна, [улица].

В съдебно заседание при даване ход по същество на спора и с допълнително представени писмена защита жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия. Прави се искане за отмяна на РА като незаконосъобразен, като се приеме, че така определените задължения са необосновани. Претендира се присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – Кмет на Община Варна, чрез процесуален представител - ю.к. Х. в пледоарията по същество на спора и в представени по електронен път писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и на материалния закон. Излага контрааргументи срещу всички възражения на оспорващия. По съществото на спора моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и едновременно с това прави възражение за прекомерност на претендирания от противната страна размер на адвокатския хонорар.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспореният в настоящото производство РА № МД-РА-003, е издаден на 08.07.2024г. от орган по приходите при Община Варна. Заверен екземпляр от него е представен от ответника ведно с ревизионната преписка. Видно от саморъчно поставения запис на гърба на л. 39 от преписката, екземпляр от РА е връчен на оспорващия А. Н. А. лично и срещу подпис на 09.07.2024 година. Същият е оспорен по реда на чл. 152 ДОПК пред Кмета на Община Варна с жалба от 19.07.2024 година.

В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК липсва произнасяне на Кмета на Общината в качеството на по-горестоящ административен орган в ревизионното производство. Съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, който текст следва да намери приложение в случая по силата на препращащите разпоредби на чл. 144, ал. 2 ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1, изр. посл. ЗМДТ. Това мотивира настоящата инстанция да приеме, че подадената на 24.10.2024 г. жалба на А. срещу РА № МД-РА-003/08.07.2024г. е подадена в хипотезата на чл. 156, ал.5 ДОПК, т.е. при мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт. Изложеното обосновава извод за допустимост на жалбата.

По основателността на жалбата:

От доказателствата по делото е видно, а и между страните в производството не е спорно, че жалбоподателят е собственик на  ид. ч. от недвижим имот, деклариран с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/13.12.2018 г., в която е деклариран придобит недвижим имот, представляващ Ателие № 2, находящ се в гр. Варна, [улица], етаж 5, с площ от 349.30 кв. м. и открита тераса с площ 308.00 кв. метра. Имотът е придобит в съсобственост при различни квоти от С. Й. -1/2, К. А. (сестра на Св. Й. и съпруга на А. А.) –  и А. А. – , по Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 20177110400066, вписано в Служба по вписванията с № 129, том LXXXIV, дело № 3507/2018г. (л. 61 и 62 от делото).

Не е спорно и, че жалбоподателят е собственик на  ид. ч. от ап. 211, находящ се на адрес гр. Варна, комплекс „Ботаника“ ул. 30-та № 2, вх. Г. Имотът е придобит чрез покупко-продажба удостоверена в нотсариален акт № 26, том 3, рег. № 4450, дело 383 от 2018 г. (вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 13480/30.05.2018 г., акт № 42, том XXXIII, дело № 7003/2018 г.

На основание чл. 14 ал. 1 ЗМДТ съсобственикът С. Й. Й. е подал в община Варна, Дирекция „Местни данъци“, декларация вх. № **********/2018 г. (л. 56 – л. 60 от делото) за придобития с Постановлението за възлагане недвижим имот. В Таблица 1 на декларацията, освен себе си, е декларирал като съсобственици К. Й. А. и А. Н. А., а в Таблица 3, освен Ателие № 2 с площ 349,30 кв. м., с година на построяване 2014 г. и с дата на придобиването 20.11.2018 г., е вписал и открита тераса с площ 308 кв. м. с година на построяване 2014 г. и с дата на придобиването 20.11.2018 г. Под така декларираните два обекта, скрепено с подписа на декларатора, в текста под Таблица 3 е записано: „Корекцията е моя“.

Към доказателствата по делото е представен Нотариален акт № № ***** г.(л. 101 и 102 от делото), съставен от нотариус с район на действие РС – Варна, от съдържанието на който е видно, че жалбоподателят А. Н. А. и неговите съсобственици – С. Й. Й. и К. Й. А. са се разпоредили с притежавания от тях недвижим имот - Ателие № 2 с идентификатор 10135.3514.6.2.25 с площ от 349,30 кв.м., както и с притежаваните 95,35 кв.м. ид. Части от ПИ с идентификатор 10135.3514.6, целият с площ от 1402 кв. метра.

На лист 70 и 71 от делото е представена и нотариално заверена декларация за отказ от право на собственост по чл. 99 Закона за собствеността (ЗС) от същата дата, на която пред нотариуса е изповядана разпоредителната сделка – 04.02.2021 година. Декларацията е подписана от тримата съсобственици - С. Й. Й., А. Н. А. и К. Й. А.. С нея те декларират, че се отказват, съобразно притежаваните от всеки един от тях идеални части, от правото на собственост върху открита покривна тераса с площ от 308 кв.м., прилежаща към Ателие № 2 с идентификатор 10135.3514.6.2.25.

На основание чл. 14 ал. 1 ЗМДТ съсобственикът С. Й. Й. е подал в община Варна, Дирекция „Местни данъци“, декларация вх. № 530571195455/2018 г. (л. 53 – л. 58 от адм. пр.) за придобития с нотариален акт недвижим имот. В Таблица 1 на декларацията, освен себе си, е декларирал като съсобственици К. Й. А. и А. Н. А., а в Таблица 3, апартамент с площ 54,53 кв. м., с година на построяване 2008 г. и с дата на придобиването 30.05.2018 г.

Ревизионното производство е започнало при горните факти с издаване на Заповед за възлагане на ревизия № МД-Р-007 от 20.12.2023 г. (л. 4 от преписката), издадена от М. К. на длъжност началник Отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ /КРДПС/ в Дирекция „Местни данъци“ /МД/ при Община Варна. Със заповедта е определен предметният обхват на ревизията – Данък при придобиване на имущество по възмезден начин за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 година. Със същата заповед е определен и персоналният състав на ревизиращия екип. Разпоредено е ревизията да се извърши от Х. Й. Х. на длъжност „КРД“, която е определена и за ръководител на екипа, и К. Г. Б. на длъжност главен инспектор в „КРД“ при Дирекция „МД“ в Община Варна. Разпоредено е ревизията да се извърши до 3 (три) месеца, считано от датата на връчване на ЗВР.

Видно от представеното на л. 7 от преписката известие за доставяне, писмото, към което е била приложена ЗВР № МД-Р-007/20.12.2023 г., е доставено на адрес: гр. Варна, [улица], ет. 2, и е прието на 22.02.2024 г. от лицето Й. М.. За същото лице, след извършена справка в НБД „Население“, се установява, че е майка на жалбоподателя А. Н. А..

След извършени множество процесуални действия, работата на ревизионния екип е приключила със съставяне на Ревизионен доклад (РД) № МД-РД-003/15.05.2024 година. От съдържанието му е видно, че през ревизирания период – 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ревизираното лице А. А. е придобил два имота:

1/ Недвижим имот на територията на Община Варна, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в Служба по вписванията - гр.Варна с рег.№32104/20.11.2018г., акт №1****, дв.вх.рег.№31855, влязло в законна сила на 05.10.2018г., а именно: Реално обособен обект - АТЕЛИЕ №2 с идентификатор 10135.3514.6.2.25 с площ 349.30 кв.м. и открита тераса с площ 308 кв.м., находящи на 5-ти етаж в сграда с ид.10135.3514.6.2, както и 95.35 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с ид.№10135.3514.6, целия с площ 1402 кв.м. в гр.Варна, [улица].

2/ Недвижим имот на територията на Община Варна, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*******Г., а именно: Реално обособен обект - АПАРТАМЕНТ №211 с идентификатор 10135.2118.13.3.59 с площ 54.53 кв.м., находящ се на 5 етаж, вх. G в сграда с ид.10135.2118.13.3, построена в поземлен имот с ид.№ ид.10135.2118.13 в гр.Варна, комплекс „****.

С ревизионния доклад са установени задължения за данък за придобиване на недвижим имот по т. 2 в размер на 1322,14 лв. за апартамент с разгъната застроена площ от 54,53 кв. м.

Установени са задължения за данък при придобиване на имущество единствено по отношение на имота, описан в т. 1 (без земята) - Ателие №2 с идентификатор 10135.3514.6.2.25 като е установено, че неговата разгъната застроена площ, съгласно екзекутива на кота + 13,90 м. е 454,60 кв.м., находящ се на 5-ти етаж в сграда с ид.10135.3514.6.2 в гр. Варна, [улица].

Ревизиращият екип е определил размера на дължимия данък при придобиване на имущество за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 12173,26 лв. в т.ч. на ревизираното лице такъв е определен за  от имота – 3043,32 лева. С оглед на обстоятелството, че в хода на ревизията е представено Платежно нареждане №**********/01.10.2018г. е внесена сума за данък при придобиване на имущество в размер на 5441.17 лв. за ревизирания имот, от които сумата от 1360,26 лв. е платена за придобитата от А.Н. А. 1/4 ид.ч. от целия имот, са установени задължения в размер на 1683,03 лв., върху които е начислена лихва за просрочие в размер на 1030,61 лв., считано от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот до датата на изготвяне на Ревизионния доклад.

На 08.07.2024 г. е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № МД-РА-003/08.07.2024г., в който изцяло са възприети констатациите и изводите по РД № МД-РА-003/ 08.07.2024 г. и с който за А. Н. А. са определени публични задължения за Данък при придобиване на недвижимо имущество по дарение и възмезден начин за периода от 01.01.2028 г. до 31.12.2018 г. в размер на главницата 1683,03 лв., върху които е начислена лихва за просрочие в размер на 1030,61 лева.

След връчване на екземпляр от РА на ревизираното лице същото е предприело оспорването му първо по административен, а по-късно и по съдебен ред, което се коментира вече по-горе в изложението.

По настояване на оспорващия и за изясняване на релевантните за решаване на спора факти съдът е допуснал по делото да се изготвят две съдебно-технически експертизи – първоначална и повторна. На вещите лица е поставена задача след преглед на техническата документация, а именно одобрен архитектурен проект за сградата и одобрени екзекутиви, да отговорят на въпроса: „Каква е застроената площ на обект № 2 с включена в площта съответната прилежаща към този обект тераса, като определи и от кои части съгласно екзекутивната и проектната документация се образува сбора на общата застроена площ на обекта?“

Заключението по експертизата се поддържа от вещото лице инж. А. П. в проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание и се кредитира от съда като дадено обективно и компетентно.

При изготвяне на първата експертиза е установено, че сградата, в която се намира процесното Ателие № 2, е изградена по Разрешение за строеж № 21/ 18.02.2008г. издадено от Главен архитект на Община Варна, влязло в сила на 10.03.2008 година. Въведена е в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-В-142/01.07.2014г. на Началник сектор Варна при РДНСК-Североизточен район.

По първоначално одобрения инвестиционен проект ателие № 2 е разположен на етаж кота +13.90 , в блок Б, в южната част на сградата. Състои се от едно помещение и склад. Достъпът до него е от коридор на стълбищната клетка . На запад и юг е фасадите са остъклени и се излиза на покрив-тераса; на изток граничи с калканна стена, а на север - със стълбищна клетка (стълбище, асансьори и коридор) и общи за етажа санитарни възли.

По време на строителството са извършени промени в площта на Ателие № 2, които са отразени в екзекутивната документация. Към ателието са присъединени част от санитарните възли на етажа и част от коридора на стълбището.

Позовавайки се на легалните понятия за „балкон“, „лоджия“ и „тераса“, дадени съответно в т. 57,58 и 59 от § 5 на ДР на ЗУТ, както и на дефиницията на „застроена площ на самостоятелен обект“ по § 2 на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (в сила от 13.01.2004 г.), експертът посочва, че в конкретния случай се касае за тераса, чиято площ не се включва в застроената площ на самостоятелния обект Ателие № 2, находящо се на 5-ти етаж в сградата с административен адрес гр. Варна, [улица]. Посочва, че съгласно легалната дефиниция на термина застроена площ, даден в цитираната Наредба № 7/22.12.2003 г., измерената на място застроена площ на процесното Ателие № 2 е 294,30 кв.м., като външните очертания на обекта са както следва:

- от изток: калканната стена, която е без прозорци и от нея в ЗП се включва половината от дебелината й;

- от юг: външният контур на стената с прозорци към покрив-терасата с цялата си дебелина;

- от запад: външният контур на стената с прозорци към покрив-терасата с цялата си дебелина;

- от север: по осовите линии на разделителните стени към общите помещения в сградата - към коридора, към санитарните възли, към асансьорите и към офис № 15.

В площта на Ателие № 2, определена съгласно § 2 от Наредба 7 са включени следните помещения съгласно приетия екзекутивен чертеж: помещение на Ателие № 2 и склад (обозначени с оранжевия контур), санитарни помещения и преддверие (обозначени със зеления контур) така, както са отразени на Приложение 1 към СТЕ. На зададен въпрос от процесуалния представител на оспорващия вещото лице пояснява, че офис № 15 с площ от 60 кв.м. не е част от квадратурата на процесното Ателие № 2 тъй като това е отделен обект.

Посочва се също в заключението на вещото лице, че по документи за собственост [НА],т*** вх. Peг. №2528/04.02.2021г. ( стр. 49 от приложенията към делото) Ателие № 2 с ид. 10135.3514.6.2.25 по КККР на гр. Варна е с площ 349,30 кв. метра.

Разликата в застроената площ на Ателие 2 от измерената по екзекутивен чертеж и вписаната в НА е 55,00 кв. метра.

По екзекутивни чертежи от юг и запад Ателие № 2 граничи с открита покрив –тераса, която е с площ от 110 кв. метра.

Вещото лице счита, че 50% от площта на тази покрив-терасата е включена в застроената площ на Ателие № 2: 294,30 + 55,00 = 349,30 кв. метра.

Експертизата се приема от процесуалния представител на оспорващия като коректно и точно изготвена, съобразно екзекутивен чертеж на кота +13.90 м и изразява становище, че именно по този чертеж и без ходене и оглед на място административният орган е издал обжалвания РА, при което неправилно е включил в облагаемата застроена площ на Ателие № 2 площта на Офис № 15, находящ се на същата кота.

Доколкото експертизата е оспорена от представляващия ответната страна, съдът е допуснал по делото да се изготви повторна експертиза от вещото лице инж. М. А..

Допълнителната експертиза е изготвена в срок и се поддържа от вещото лице при изслушването му в последното проведено по делото открито съдебно заседание. Същата се кредитира от съда като дадена обективно и непротиворечаща с останалия доказателствен материал по делото.

При описание на процесното Ателие № 2 експертът посочва неговите параметри (л. 2 от експертизата/ л. 104 от делото), съгласно Постановлението за възлагане на недвижим имот от 21.09.2018 г. на ЧСИ Д. Я. – П. по Изпълнително дело № 20177110400066. Посочва, че съгласно одобрен технически проект, одобрен екзекутив и таблица за площообразуване обектът е разположен на кота +13.90 м. и е със застроена площ 349,30кв.м при граници:

На същия етаж: обект с идент. № 10135.3514.6.2.24

Под обекта: обекти с идент. №№ 10135.3514.6.2.22; 10135.3514.6.2.20; 10135.3514.6.2.21;

Над обекта - няма

На отделен ред в експертизата е посочено, че Ателие № 2 се състои от: едно помещение, WC, склад и открита тераса с площ 308 кв. метра.

Посочва се също, че процесният обект Ателие № 2 е продаден през 2021г. като е описанието му е идентично с горното, но от характеристиките му е изключена описаната по-горе тераса от 308 кв. метра.

На трета страница от заключението (л. 105 от делото) определям застроена площ на Ателие № 2 е представена по два начина – по одобрения архитектурен проект и по екзекутивната документация. По одобрен архитектурен проект разделя обекта на две съставни части: 1/ Ателие + склад – съставляващи площ от 267,30кв.м; и 2/ Открита тераса (покрив на долния етаж) - 109,28 кв.метра. Определена по този начин, общата площ на Ателие № 2 е 376,58 кв. метра.

Изчислена по екзекутивите, площта на процесното ателие е определена по следния начин: 1/ Ателие № 2 със склад, санитарен възел и част от коридора на 295,35кв.метра; и 2/ Открита тераса (покрив на долния етаж) - 109,28кв. метра. Тоест площта възлиза на 404,63 кв. метра.

На въпрос на процесуалния представител на ответника вещото лице отговаря, че откритата тераса не е балкон и не е лоджия, а представлява покривна тераса, принадлежи към процесното Ателие № 2 и именно поради тази причина следва да се прибави към неговата площ. Още повече, че единственият достъп до нея се осъществява именно от Ателие № 2. Посочва, че към настоящия момент няма специални правила за площообразуването на самостоятелните обекти, освен тези по ЗУТ и по Наредба № 7/ 22.12.2003 година.

Така установените по делото факти дават основание за следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 166 ДОПК, установяването на публичните вземания, каквото несъмнено представлява данъка при придобиване на имущество, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл. 4 ал.1 ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4 – тези служители се определят със заповед на Кмета на общината. Последният, съгласно ал.5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.

В разглеждания случай оспореният РА е издаден от М. К. на длъжност Началник Отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ към Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Същата е и възложител на ревизията, видно от текста на ЗВР № МД – Р- 007/20.12.2023 г., от което следва извод, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа, издал РА не се оспорва от жалбоподателя А. Н. А..

По изложените съображения оспореният Ревизионен акт не е нищожен на това основание.

Процесният акт е постановен в писмена форма, т. е. в съответствие с изискванията за форма, с ясно изложение на фактически установеното и правно възприетото от органа, т. е. при наличие нормативно изискуемото съдържание по чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ вр. чл. 110 и сл. ДОПК.

Неоснователни са твърденията за допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно неоснователно се твърди, че ревизионното производство е започнало след изтичане на установения в чл. 109, ал. 1 ДОПК преклузивен срок. Видно от представеното Постановление за възлагане на недвижим имот (л. 95 -97 от делото), същото е влязло в законна сила на 09.10.2018 г., от което следва извод, че дължимостта на данъка възниква от 01.01.2019 г., съответно – 5-годишният срок, който има преклузивен характер, изтича на 31.12.2023 година. Заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР № МД-Р-007) е издадена на 20.12.2023 година. Съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, което сочи, че с това е процесуалното действие е прекъснат давностният срок. На този извод на съда не повлиява обстоятелството, че ЗВР от 20.12.2023 г. е връчено на член от домакинството на оспорващия, а именно на неговата майка - Й. М., на неговия постоянен адрес в гр. Варна – [улица], ет. 2. От момента на връчване на ЗВР на ревизираното лице за органа възниква възможността да извършва всички последващи процесуални действия във връзка с установяване на фактите, които са релевантни за изхода на ревизионното производство. Това обаче не повлиява на извода на съда, че ревизионното производство започва със съставяне на ЗВР, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ДОПК.

На оспорващия А. А. е дадена възможност да участва активно в ревизионното производство и да представя доказателства относно релевантните факти.

Горното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават извод за неговата незаконосъобразност, а още по-малко за неговата нищожност.

Относно приложението на материалния закон.

Правната регламентация относно основанията, начина и процедурата по облагане с данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин е уредена в Раздел III, Глава I от ЗМДТ. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. По аргумент от чл. 45, ал. 1 от същия закон, данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото. Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото, а то, съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, се оценява по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2 към приложимия закон.

С оглед горното, от съществено значение за определяне размера на данъка е да се установи площта на придобития недвижим имот, както и неговите характеристики, съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ.

Видно от титула за собственост, жалбоподателят А. А. е придобил на публична продан недвижим имот, представляващ Ателие № 2, с идентификатор № 10135.3514.6.2.25 с площ 349.30 кв. м., състоящо се от едно помещение, WC, склад и открита тераса с плот 308.00 кв. м.. както и 6,69585 ид. части от общите части на сградата, ведно с имот с идентификатор № 10135.3514.6, представляващ земя с площ 95,35 кв.м., подробно описан в Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20177110400066, вписано в Служба по вписванията с № 1******в режим на СИО при квота 1/4 ид. част. Собственик е и на  ид. ч. от ап. 211, находящ се на адрес гр. Варна, комплекс „*****. Имотът е придобит чрез покупко-продажба удостоверена в нотсариален акт № 2****** г. (вписан в Служба по вписванията вх. рег. № *****.

Настоящият състав на съда счита, че при определяне на данъчната основа органът неправилно е установил размера на облагаемата площ на процесното Ателие № 2, тъй като в нея не е включена покривната тераса от 308 кв.м., находяща се на кота + 17,40 м., находящо се непосредствено над ателието. Въпреки, че тя не е самостоятелен обект от сградата, по естеството си представлява прилежаща част към обект - ателие № 2, което е самостоятелния обект в сградата. Независимо от тези констатации и като съобрази установената в чл. 160, ал. 6 от ДОПК забрана със съдебното решение актът да се изменя във вреда на жалбоподателя, настоящият състав приема, че в хода на ревизионното производство правилно е установена облагаемата площ на процесното Ателие № 2. Още повече, че и двете съдебни експертизи са единодушни по отношение останалата част от ателието, която е възприета от органа като облагаема площ на процесното Ателие № 2 в сграда с административен адрес гр. Варна, [улица].

В хода на ревизионното производство общинските органи по приходите са определили данъчна оценка за процесния имот Ателие № 2 в размер на 468 202,20лв., която е приета за данъчна основа по чл. 46 от ЗМДТ. На това основание е определен данък в размер на 2,6% х 468202,20лв = 12 173.26,26лв., от които за ревизираното лице, съобразно притежаваните идеални части (1/4) -в размер на 1683.03,66лв. за довнасяне, след приспадане на внесения при придобиването данък, и лихви в размер на 1030,61лв. Между страните в производството не е спорно, че при придобиване на недвижимия имот жалбоподателят е заплатил данък в размер на 2.6% от продажната цена 209 275,60лв, като е заплатил определения му от ЧСИ данък придобиване.

С процесния РА е определена нова данъчна оценка – 468 202,20 лв., която се счита за данъчна основа при облагането. Съгласно чл. 110, ал. 2 ДОПК публичните задължения се установяват чрез процесуалните действия на органите по приходите в ревизионното производство и с издаването на ревизионен акт от органи с компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК.

Площта на самостоятелен обект в сграда, ателие № 2, е изчислена при съобразяване на чл. 11 на Приложение № 2 към ЗДМТ, съобразно който площта (П/1) (бруто площ, разгънатата застроена площ) на сграда или част от нея представлява цялата площ, ограничена от: външната повърхност на фасадните стени и/или от мислените равнини, разполовяващи дебелината на вътрешните ограничаващи стени (за помещения); външната повърхност на фасадната стена и/или на парапета (за оградено отворено пространство); хоризонталната проекция на контура на покриващия конструктивен елемент (за неоградено покрито отворено пространство); външната повърхност на фасадните стени и парапети (за етаж на сграда, блок или секция на сграда).

Видно от одобрения технически проект и заверените екзекутивни проекти на плана на покривните линии, покрива е на кота +17,40, т.е. над процесното ателие № 2, което е на кота +13,90, поради което и не е включена в облагаемата площ, както вече се коментира по-горе в изложението. Пак от екзекутивите е видно и това се установява и от двете приети по делото СТЕ, че към ателието е проектирана и изградена открита тераса с достъп само от ателието, която е проектирана и изградена с предназначение - тераса към ателието и възложена в собственост с постановлението за възлагане. Изложеното дотук мотивира съда да приеме, че в разглеждания случай не е обложен с данък придобиване покривът на сградата, който безспорно е обща част на същата, а придобития в собственост недвижим имот - ателие № 2, с прилежаща към него открита тераса.

Съдът намира, че правилно е определен и данъка за придобиване на недвижим имот -  ид. ч. от ап. 211, находящ се на адрес гр. Варна, комплекс „**** Имотът е придобит чрез покупко-продажба удостоверена в нотс*****13480/30.05.2018 г., акт № *****г.

Относно приложената от ответника методика по изчисляване размера на дължимия данък придобиване от оспорващия не са наведени възражения. Действията по изчисляване на данъка съгласно Приложение № 2 на ЗМДТ са подробно описани както в РД, така и в оспорения РА. Същите са служебно изследвани от съда при проверката за законосъобразност на акта. Нарушения в изчисленията не се установиха.

Въз основа на горното съдът установи, че правилно с РА е установен данък при придобиване на имущество за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 12173,26 лв. от които за ревизираното лице А.Н. А., съобразно притежаваната от него  ид.ч. – задължението възлиза на 3043,32 лева. Правилно е съобразено от ответника, че част от дължимия данък (общо за тримата съсобственици) в размер на 5441,17 лв. е заплатен с Платежно нареждане №**********/01.10.2018г., от които 1360,26 са заплатени за притежаваната от жалбоподателя  от придобития недвижим имот. Съответно правилно е установен размера на главницата от установения за доплащане данък за придобиване на имущество – 1683,03 лв. и лихви в размер на 1030,61 лева.

По изложените съображения, оспореният Ревизионен акт № МД-РА-003/08.07.2024г. е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ и изр. трето от ДОПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващият А. Н. А. следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, сумата от 100 лв.

По изложените съображения и на основания чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд – Варна, XIV състав

ОТХВЪРЛЯ жалба от А. Н. А., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Варна, [улица], ет. 2, против Ревизионен акт № МД-РА-003/08.07.2024г., издаден от М. К. К. –възложила ревизията и Х. Й. Х. - ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от решаващият орган - в случая кмета на Община Варна.

ОСЪЖДА А. Н. А., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Варна, [улица], ет. 2, да заплати на Община Варна сума в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.