Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 215
гр. Пловдив, 04 декември 2019 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИР
ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно
общ характер дело № 492 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 83/04. 09. 2019 г.,
постановена по НОХД 1359/2019 г. П. окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. Д.Т.В., със снета по делото
самоличност, за ВИНОВЕН в това,
че на 04. 06. 2018 г. в с. С., общ. К., обл. П., на кръстовище между ул. „Г. ***,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел
„Г.“ с регистрационен № „“ е нарушил правилата за движение - чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и чл. 193 от ППЗДвП, като по
непредпазливост е причинил смъртта на управляващия инвалидна количка,
задвижвана от електрически двигател Г. Т. М., поради което и на основание чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр.
чл. 342 ал. 1 НК вр. чл. 373 ал. 2 НПК вр. чл. 58а ал. 1 вр. чл. 54 НК го е
ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по
отношение на подсъдимия Д.В. с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59 ал. 1 и
ал. 2 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от така наложеното на подсъдимия Д.В. наказание
лишаване от свобода времето, през което същият е задържан по настоящото дело за
срок от 24 часа на 04. 06. 2018 г.
На основание чл. 343Г вр.
чл. 37 ал. 1 т. 7 НК съдът е НАЛОЖИЛ на подсъдимия наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Повереникът на частните обвинители, в качеството си на
представител и пълномощник на частния обвинител Т.Г.М., законен наследник на
пострадалия Г. М., е депозирал жалба против така постановената присъда.
Молят съдебеният акт да бъде изменен в частта, с която
подсъдимият е осъден на „лишаване от свобода“ в размер на две години и на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ с изпитателен срок в рзамер на пет години, както и да
бъде изменено наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от пет години, като лишаването от право да управлява МПС да бъде доживот. В
този смисъл законният наследник на пострадалия желае да се приложи цялата
строгост на закона, като се постанови максималното наказание предвидено в
закона за подсъдимия Д.Т.В..
Подсъдимият счита, че присъдата следва да бъде
потвърдена тъй като жалбата е неоснователна.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакувания
съдебен акт П. окръжен съд е приел за безспорно установени от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Д.В. ***. Притежавал
валидно свидетелство за управление на МПС. Ползвал с пълномощно лек автомобил
марка „Ф.”, модел „Г.” с рег.№ „“, собственост на св.З. И..
Пострадалият – Г. М. ***
заедно с двамата си сина - свидетелите Т.М. и М.М.. Имал заболяване на
тазобедрените стави и придвижвал трудно сам. Поради това ползвал инвалидна
количка, задвижвана от електрически двигател. Максималната скорост с която развивала
количката била 15 км/ч.
На 04.06.2018 г., около 9.30
ч., Г. М. и св.К. Ц., който също бил инвалид и се придвижвал с електрическа
инвалидна количка, тръгнали към денонощния център за стари хора в с.С.. Движели
се по пътното платно, в дясната част, по централната улица на с.С. - ул.“Г. Д.“.
Времето било слънчево, пътната настилка - суха.
Улицата е ориентирана в
посоките изток - запад. Пострадалият и св. К. Ц. се движели от запад на изток,
в южната пътна лента. Разстоянието между двамата било около 20 метра като пострадалият
се движел пред св.Ц.. По това време св.С. Л. се намирал на тротоара до
кафе-автомат.
В посока от изток на запад,
в северната лента за движение, се движел лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ „“,
управляван от подс.Д.В..*** се пресичало с ул.“Б.“, като подсъдимият и
пострадалият се намирали преди кръстовището, в противоположните му части на
ул.“Г. Д.“. Районът е в границите на населеното място. Подсъдимият управлявал
автомобила със скорост 95.17 км./ч. /превишена
скорост
Преди кръстовището той възприел
движението на двете инвалидни колички, след което видял, че количките спират.
Въпреки наличието на инвалиди на пътя подс.Д.В. не намалил скоростта.
Когато пострадалият
достигнал до кръстовището с ул.“Б.“, предприел завой наляво - от ул.“Г. ***. Тогава
подсъдимият видял, че Г. М. навлиза в кръстовището и веднага задействал
спирачната система, но поради високата скорост, с която се движел, не успял да
установи автомобила на място. За да избегне удара, отклонил автомобила надясно,
но въпреки това настъпило произшествието. Точката на удара била, в северната
пътна лента на разстояние 3.00 - 3.50 метра северно от ориентира - пътен знак
В-24, разположен на кръстовището, и по широчина на около 6.80 - 7.50 метра
западно от ориентира. След това, лекият автомобил продължил движението си,
застъргал се в оградата и спрял до нея. От началото на задействане на
спирачната система до мястото на удара изминал път около 56.17 метра. Пострадалият
политнал във въздуха на височина около 2.5 метра и паднал на пътното платно.
Било му причинено кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки базално и челно - слепоочно, кръв в мозъчните
стомахчета, счупване на седми шиен прешлен с размачкване на гръбначния мозък,
кръв в гръдната кухина, частично разкъсване на хилусите на белите дробове,
кръвонасядане в средостението, счупване на ребра и на гръдна кост с
кръвонасядане на меките тъкани, счупване на първия поясен прешлен,
кръвонасядане на капсулите на двата бъбрека, счупване на двете подбедрици с
масивно кръвонасядане на меките тъкани, кръвонасядания по меките мозъчни
покривки, кръвонасядания и охлузвания по главата и тялото.
На мястото веднага
пристигнал св.С. Л.. Той познавал от преди Г. М.. Пострадалият лежал на асфалта
и бил в съзнание, тъй като казал на св.Л. „Какво направи тоя! Той ме утрепа!“.
Двата му крака били счупени и стояли в неестествено положение. На мястото
излезли и други съселяни на пострадалия, които живеели наблизо и чули шума от
удара с автомобила. Свидетелят Д. Т. отишъл при пострадалия и подпрял гърба му
на коляното си, а друга съседка - св.М. Г. донесла възглавница, за да се
облегне. Св.Л. и св.Г. се обадили на спешен номер 112. През цялото време подс. Д.В.
стоял до автомобила си.
На мястото пристигнал автомобил
на Спешна помощ и отвела Г. М. в УМБАЛ „Св.Г.“, където в 13.43 ч. починал.
Пристигнали и служители на
РУ – Х.. Те изпробвали подс. Д.В. за употреба на алкохол,
като пробата била отрицателна.
Така изложените факти, подс.Д.В.
е признал и се е съгласил първоинстанционният съд да използва направеното в
съдебното заседание признаване и събраните в досъдебното производство
доказателства, без да бъдат събирани други доказателста за обстоятелствата в
обвинителния акт.
Описаната
фактическа обстановка е установена след внимателен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства.
Правилно са кредитирани обясненията на подс. Д.В., дадени по време на
досъдебното производство. В тази насока са и показанията на разпитаните в ДП свидетели:
св. К. Ц. /л. 12 ДП/; св. Д. Т. /л. 14 ДП/;
св. С. Л. /л. 62 ДП/; св. М. Г. /л. 68 ДП/. Същите са дадени
добросъвестно, съответстват едно с друго и са логични. Освен това кореспондират
и със събраните писмени доказателства по делото: протокол за оглед на
местопроизшествие /л.3 ДП/, справка с приложен CD
/л. 17 ДП/, удостоверение за наследници /л.21 ДП/, протокол за доброволно
предаване /л.23 ДП/, медицински документи /л.46 ДП/, свидетелство за
регистрация /л. 143 ДП/, удостоверение /л.144-145 ДП/, талон за ГО /л.145 ДП/,
застрахователна полица /л.146 ДП/, копие от пълномощно /147 ДП/, фотоалбум /154
ДП/, разписка /л.162 ДП/, справка за съдимост /л.169 ДП/, характерична справка
/л.171 ДП/, приемо-предавателни протоколи /л. 177 – л.178 ДП/.
Съгласно заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза /л.30 ДП/, причината за смъртта на Г. М. се дължи
на черепномозъчна и шийна травма с обширен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки базално и размачкване на гръбначия мозък в областта на седми шиен
прешлен с възходяща парализа на жизнено важни за живота центрове. В генезата на
смъртта участвала и гръдната травма, изразяваща се в частично разкъсване на
хилусите на белите дробове, наличие на кръв в гръдната кухина и счупени ребра
двустранно. Всички тези травматични увреждания било възможно да се получат при
ПТП, както и от последвалите травматични увреждания при последващото падане,
след удара от МПС на пострадалия върху пътното платно. Травматичните увреждания
се намирали в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
Съдът с основание е кредитира заключението на на
вещото лице, д-р К. Х.. В него е
описано подробно и точно, къкви травми от медицинска гледна точка са били
причинени на пострадалия в следствие на претърпения сблъсък с автомобила „Ф. Г.“
в с. С.. Видно от заключението, смъртта е пряка последица от удара и от
последващото падане върху асфалта и нанесените от тези две преживявания
травматични увреждания.
Освен това, представеното заключение и изводите,
до които са достигнали експертите, кореспондират и на приложените по
досъдебното производство 3 бр. листове за преглед на пациент в спешно отделение.
От заключението на автотехническата експертиза /л.70 ДП/ е видно, че причина за настъпване на произшествието е пресичането на траекториите на инвалидната количка, управлявана от пострадалия и тази на автомобила на подсъдимия. В случай, че скоростта на автомобила е била по-малка от 74.63 км/ч, водачът би имал възможност да предотврати сблъсъка. В този смисъл изборът на скорост от 95.17км/ч от страна на подс.Д.В., с която се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието, е именно причината за причиняването на пътно-транспортното произшествие, тъй като той не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати сблъсъка. Тъй като пътно-транспортното произшествие е било в рамките на населеното място, максималната разрешена скорост е била 50 км/ч, т.е. подсъдимият е управлявал автомобила с 45.17 км/ч над допустимата скорост.
Съвсем основателно, окръжният съд е кредитирал
като коректно и точно заключението. В него подробно и ясно е описан механизмът
на пътнотранспортното произшествие, станало причина за смъртта на пострадалия.
Експертите са категорични, че основната причина за сблъсъка се явява прекомерно завишената скорост,
с която се е движел водачът на автомобила. Тя е била както над допустимата за
движение в рамките на населено място, така и над максималната скорост, при
която шофьорът е имал възможност да избегне сблъсъка. Посредством заключението
се установява също така и маневрата, предприета от пострадалото лице, довела до
сблъсъка с водача на автомобила. Завоят на ляво, който е направило пострадалото
лице е обстоятелството, довело до засичането с траекторията на движение на
автомобила и съответно сблъсъка между двата обекта на движение. Този завой се
оказал неочакван за шофьора на автомобила, който не го е предвиждал и не е
очаквал да се случи. Той обаче е възприел движещите се по пътното платно още
преди тази маневра да бъде предприета.
Поради
изложеното Пловдивският апелативен съд също счита, че заключенията на вещите
лица са изготвени професионално, задълбочено, с необходимите познания и опит в
съответните области, а освен това изцяло кореспондират с гласните и писмените
доказателства, събрани по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът законосъобразно е приел, че подсъдимият е
осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на
престъпление с правна квалификация чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК, понеже на 04. 06. 2018 г. в с. С., общ. К., обл. П., на кръстовище между ул.
„Г. ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с регистрационен № „“ е нарушил правилата за
движение - чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и чл. 193 от ППЗДвП,
като по непредпазливост е причинил смъртта на управляващия инвалидна количка,
задвижвана от електрически двигател Г. Т. М..
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вината непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Във въззивната жалба основното оплакване е свързано с
размера на наложените наказания.
При така посочената правна квалификация Пловдивският
апелативен съд счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че наказанието
спрямо подсъдимия следва да се определи по реда на чл.54 НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, около, но над
неговия минимум. Водачът на превозното средство се е движел с превишена скорост, надвишаваща
почти два пъти разрешената за населено място, което правилно е оценено като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Въпреки това обаче апелативният съд
споделя мнението на окръжен съд, че наказанието следва да се определи при
наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива са отчетени ниската
обществената опасност
на дееца, добрите му характеристични данни, чистото съдебно
минало, признанието на вината и изказаното искрено съжаление за станалото, както и оказаното
съдействие за изясняване на произшествието от фактическа страна.
Не може да се игнорира поведението и на самия пострадал. Очевидно е, че същият предприел маневра завой наляво, с която пресича траекторията на
идващия срещу него лек автомобил, без да го изчака да премине.
Поради горните съображения не може да се приемат
доводите на частните обвинители за увеличение на наложеното наказание.
Санкцията е определена напълно справедливо като на
подсъдимия е наложено наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което след
редукцията по чл. 58а НК законосъобразно е в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Не може да се сподели и възражението във въззивната жалба,
което се поддържа и по време на съдебното заседание, според което неправилно е
приложена хипотезата на чл.66 НК.
До сега подс. Д.В. не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер. Наред с това предвид ниската степен на
обществената му опасност и настоящата инстанция намира, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително така
определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.
Изпитателния срок също справедливо е определен в
максимално предвидения законов размер от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Неоснователно е възражението на частното обвинение, че е
необходимо да се увеличи и наказанието лишаване от правоуправление, което е
определено при условията на чл.343г НК и е в размер на ПЕТ ГОДИНИ. Същото на
практика е в максимален размер, понеже надвишава наложеното наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА с три години. Поради това и
не може да се сподели искането във въззивната жалба за лишаване на подсъдимия
от право да упралява МПС „доживот”.
Наложените санкции от първостепенния съд са определени
след прецизно обсъждане на всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства и са напълно справедливи. Чрез тях изцяло ще се постигнат целите
на специалната и на генералната превенция, визирани в чл. 36 НК.
Законосъобразно е процедирано с приложените по делото
веществени доказателства.
Направените разноски правилно са изчислени и същите са
възложени, на основание чл. 189 ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия.
Пред настоящата инстанция е представено пълномощно от
повереника на частния обвинител Т.М., от което е видно, че са направени
разноски в размер на 800 лв., които следва му бъдат присъдени.
Предвид на изложоеното и на основание чл. 338 НПК Пловдивският
апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №83/04.09.2019 г. по НОХД №1359/2019 г. по
описа на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА
подс.Д.Т.В., със снета по делото самоличност, да заплати на Т.Г.М. сумата
от 800 лв. разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.