№ 673
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100901664 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл.96 от ЗЗД; чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил
с ответника договор № 1-8234-19 от 21.12.2022 с предмет „Доставка на хранителни стоки и
напитки на едро за лавки и бюфети в местата за лишаване от свобода за нуждите на ТП
Бобов дол и ТП София при ДП ФЗД“, по силата на който се задължил да доставя хранителни
стоки и напитки до териториалните поделения на ответника. Договорът е сключен с
прогнозна стойност от 4 594 230,60 лв. с ДДС и срок на изпълнение „до сключване на
договор между възложителя и лице, определено за изпълнител в процедура по ЗОП за
възлагане на обществена поръчка с аналогичен предмет, но не повече от 12 месеца“.
Ответникът заявил чрез електронна система за заявки, поддържана от ищеца, в периода
04.07.2023 г. – 11.07.2023 г. доставки на обща стойност 21 348.30 лв., описани по вид,
количество, ед. цена и обща стойност в уточнителна молба от 05.10.2023 г., за адреси на
получаване Централен затвор- София, Териториално поделение Бобов дол и Затворническо
общежитие Самораново, които е следвало да се осъществят на 11.07.2023 г. до Централен
затвор и на 12.07.2023 г. до другите две места. Твърди, че на посочената дата доставил до
посочените адреси за доставка заявените стоки, но ответникът не допуснал автомобилите до
територията на посочените затвори и затворнически общежития за разтоварване на стоката.
На същата дата, в отговор на искане ответникът да посочи кога ще приеме стоката, получил
от него уведомление за временно преустановяване на доставките по договора, а на
27.07.2023 г. и уведомление за прекратяване на договора поради това, че „изпълнението на
1
договора е станало невъзможно“.
Предвид изложеното счита, че ответникът неоснователно не е изпълнил
задължението си по чл.200 ЗЗД да вдигне стоката, поради което е изпаднал в забава на
кредитора и рискът е преминал към него. Твърди, че не се е възползвал от правото по чл.328,
ал.1, т.1 ТЗ, тъй като не извършва търговия на дребно, поради което не е продал същата и
поради краткия й срок на годност същата се е развалила, поради което ответникът следва да
плати цената на доставената, но неоснователно неприета стока.
Отделно от това твърди, че на 31.08.2023 г. ответникът е поискал плащане по банкова
гаранция № *********, уговорена в чл. 9.1.1 от договора в размер на 114 855,77 лв., поради
това, че изпълнителят не е изпълнил задълженията си по договора за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Доставка на хранителни стоки и напитки на едро за лавки и
бюфети в местата за лишаване от свобода за нуждите на ТП Бобов дол и ТП София при ДП
ФЗД“ и същият е прекратен по вина на изпълнителя“.
Ищецът твърди, че не са налице основания за разваляне или прекратяване на
договора и не е спазен, предвиденият в договора ред за плащане на гаранцията, поради което
ответникът дължи връщане на платената банкова гаранция.
Отделно от това, поради изявлението за разваляне без основание иска ответникът да
бъде осъден да заплати уговорената в чл.12.8 от договора неустойка, равна на 5 % от
разликата между прогнозната стойност на договора и цената на извършените до момента на
прекратяване доставки в размер 158 198.60 лв. ( изчислена при прогнозна стойност в размер
на 4 594 230,60 лв. с ДДС и извършени до момента на изявлението за прекратяване доставки
с цена от 1 430 258,56 лева с ДДС ), както и лихва за забава за периода от 28.07.2023 г. (
момента на изявлението за неоснователно прекратяване на договора ) до 07.09.2023 г. (
датата на предявяване на иска ) в размер на 2 421, 48 лв.
Ответникът, в първоначалния отговор на исковата молба, признава факта на сключен
с ищеца договор за обществена поръчка № 1-82 34 - 19 от 21.12.2022 г. с предмет „Доставка
на хранителни стоки и напитки на едро за лавки и бюфети в местата за лишаване от свобода
за нуждите на ТП Бобов дол и ТП София при ДПФЗД, с посоченото в исковата молба
съдържание, както и факта, че на 11 юли 2023 г. около 08:30 ч., товарен автомобил марка
"Ивеко", с рег. № ********* на ищцовото дружество е доставил храни и хранителни стоки в
Затвора гр. София, съгласно заявка на ответника. Твърди, че при извършена проверка от
служители от пропускателния режим на затвора е установен стек с нектар праскова- 12
броя, който бил запечатан, и в три кутии имало разлика в теглото, и същите са маркирани с
точки върху баркода. След разрязването на кутиите в тях е установено наличието на
забранени вещи и вещества, както следва: 4 броя мобилни телефони; 11 броя USB флаш; 2
броя слушалки тип тапи; 1 бр. безжичен рутер за интернет; 1 брой лепило; 1 брой
дистанционно за телевизор, универсално; 3 броя запалки; 9 броя ампули Parabolan (анаболен
стероид, използван за повишаване на мускулна маса); 4 броя полиетиленови пликчета с бяло
прахообразно вещество; 1 брой полиетиленово пликче с растителна маса; 1 брой
полиетиленово пликче с кафяво вещество; 1 брой полиетиленово пликче с бяло вещество на
2
кристали, впоследствие установени като наркотични вещества.
По тази причина началникът на затвора разпоредил на служителите, осъществяващи
пропускателния режим на затвора, да не бъдат допускани товарните автомобили на
ищцовото дружество, поради риск от застрашаване на сигурността на лишените от свобода,
пребиваващи в затвора и поради компрометирането й, поради което е изпратил писмо за
преустановяване на доставките. Поради забраната за достъп на товарните автомобили
твърди изпълнението на договора да е станало невъзможно, поради което с писмо с изх. №
1-8234-52 от 27.07.2023 г., връчено на ищеца на същата дата е развалил същия. В тази връзка
поддържа, че доставката е станала невъзможна поради виновното поведение на ищеца,
изразяващо се в недостатъчен контрол, относно препятстване вкарване на забранени
вещества, което е довело до лишаване от достъп, поради което не дължи заплащане на
претендираната цена. Отделно от това твърди, че всички стоки, чиято цена се претендира не
са отговаряли към 12.07.2023 г. на посоченото в техническото предложение и техническата
спецификация - приложения № 1 и № 2, към договора, както и е налице несъответствие със
срока на годност и уговореното с договора. Отделно от това твърди, че видно от
протоколите за брак, представени от ищцовото дружество множество от стоките са били с
нарушена опаковка, а част от тях са били бракувани преждевременно, което са нарушения на
договора. Относно претенцията за връщане на гаранцията твърди, че е задържал същата за
обезпечаване на вредите, настъпили вследствие на неизпълнението на задълженията по
договора, а задържането не е обвързано с претендирането на неустойка или обезщетение за
неизпълнение. Оспорва иска за неустойка с твърдения, че не се е осъществило нито първото
уговорено основание – договорът да е развален неоснователно, нито е преустановил
доставките за период по – дълъг от 30 дни. Оспорва иска за лихва за забава върху вземането
за неустойка с твърдения, че такова вземане не е възникнало, в евентуалност, че не е в
забава, тъй като не е уговорен срок за изпълнение, поради което изпада в забава след покана,
каквато не е отправяна от ищеца.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението на ответника за
несъответствие на стоките. Твърди, че извършва регулярно лабораторни анализи на стоките,
съгласно предоставеното и прието от възложителя техническо предложение. Всяко
тримесечие от срока на договора са извършвани 33 изпитвания по органолептични
показатели, 234 - по физико-химични показатели, 345 - по микробиологични показатели на
доставяните хранителни продукти и са получавани 140 сертификата за съответствие на
пресни плодове и зеленчуци, а за резултатите от тези изпитвания ответникът е уведомяван с
нарочни писма, придружени с копия от лабораторните изпитвания. Твърди, че с факта на
откриване на стоки, забранени за използване в местата за лишаване от свобода, не отпада
задължението на ответника да приеме стоката, която е заявена и доставена, нито се променят
правилата за приемане на стоката, свързани с измерване и подробен преглед за съответствие
както със заявката, така и с техническата спецификация. Ответникът не е извършил преглед
на стоката, която ищецът се е опитал да достави на 12.07.2023 г., не са извършени
рекламации за съответствието й с предвиденото в договора, не са извършени изпитвания от
3
акредитирана лаборатория на стоки, за които се твърди несъответствие. В тази връзка в
писмо per. № 13-3403-1 от 12.07.2023 г. на К.Г., служител на ответника, до изпълнителния
директор на ДП Фонд затворно дело изрично се сочи, че и след проверка на цялата поръчана
стока за обектите лавка София, бар 1 и бар 2 не са констатирани нарушения, касаещи
съответствие на доставените на 11.07.2023 г . хранителни продукти с изискванията на
договора.
Предвид това твърди, че извършването на доставката е било възможно, а действията
на началника на затвора, който е трето за договора лице, нямат отношение към неговото
изпълнение. Отделно от това твърди, че от представените доказателства се установява, че
началникът на затвора не е забранил извършване на доставки на хранителни продукти, а
единствено е предложил смяна на доставчика при възможност за бързо осигуряване на нов.
Твърди, че не всички уговорени в договора места за лишаване от свобода са под контрола на
началника на Затвора гр. София, а именно затвора в гр. Бобов дол и затворническото
общежитие в с. Самораново, до които места дори не се твърди, че има забрана за достъп.
До момента твърди, че компетентните органи не са установили обстоятелствата,
свързани с твърдяното нарушение на контролно - пропускателния режим в затвора в гр.
София и евентуален извършител. Отделно от това оспорва такива вещества да са открити в
доставяна стока. В тази връзка твърди, че след като е допуснат на територията на затвора
започва разтоварването на товарен автомобил с per. № *********. То се извършва от
шофьора на автомобила Е.П. и служители на ГД „Изпълнение на наказанията”. След сваляне
от камиона на запечатаните стекове с нектар праскова и предоставянето им за проверка,
шофьорът влиза в каросерията на буса, за да извади оставащата стока. В този момент, когато
няма видимост към свалените стекове чува коментари от служителите на затвора и се връща
в края на каросерията, за да види какво се е случило. Вижда, че единият от стековете с
нектар праскова е изцяло разкъсан, три кутии нектар са също разкъсани и в тях има
различни вещи. След като излиза при надзирателите, шофьорът успява да забележи. че има
разкъсани опаковки от стековете и кутии с нектар праскова с търговска марка ВВВ. Сочи, че
партидните номера на кутиите нектар, в които се твърди, че са открити забранени за внасяне
в затвора вещи, не съответстват на партидните номера на стоката изписана от склада на
ищеца, отбелязани върху търговския документ, който я придружава. Партидните номера на
тези кутии не съответстват и на партидните номера на всички останали кутии от стека.
Трите кутии, в които се твърди, че са открити забранени вещества, имат партидни номера,
съответно L094 със срок на годност 29.11.2023 г. и L039, със срок на годност 19.05.2024 г.
Доставените два стека, представляващи 24 бр. кутии нектар праскова ВВВ са с партиден
номер L011 и срок на годност 14.12.2024 г., съгласно издадения търговски документ. С този
партиден номер и срок на годност са всички кутии в двата доставени стека, с изключение на
трите, в които се твърди, че са открити забранени за внасяне в затвора вещи. След справка в
складовата система на ищеца е установено, че никога не е закупувал, съответно търгувал с
нектар праскова, марка ВВВ и партида L 039. В склада на ищеца е доставяна стока нектар
праскова марка ВВВ с партида L094 еднократно на 13.12.2022 г., като цялото количество е
4
изчерпано на 06.02.2023 г., т. е. след тази дата в склада на ищеца не е съхранявана дори една
кутия нектар от тази партида, която информация е потвърдена от производителя на стоката –
„БК- Горна Баня" ООД.
Относно банковата гаранция твърди, че по искането е извършено плащане на
ответника на 11.09.2023 г. съгласно представен банков документ от „Уникредит Булбанк“
АД, а не е задържана гаранцията, каквото би представлявало отказа същата да бъде
освободена и евентуално искане за издаване на нова гаранция, преди изтичане на срока на
действащата до разрешаване на спора.
Относно иска за лихва твърди, че с клаузата на чл.12.08 от договора е уговорено, че
вземането възниква и става изискуемо от прекратяване на договора без основание.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа тезата, че е налице
невъзможност за изпълнение, тъй като на ищеца е отнет достъпа до местата за доставка,
поради неупражнен контрол и открити забранени вещества, за което е признал, че е ползвал
автомобила, в който е имало кутии с нектар, в който са открити забранените вещества.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.98 ЗЗД.
За основателност на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи по делото пълно и главно сключен с ответника договор, с посоченото в исковата
молба съдържание, както и че е доставил на ответника стоките по процесните заявки.
По делото е безспорен, поради което и съдът го приема за установен, факта на
сключен между страните договор № 1-8234-19 от 21.12.2022 с предмет „Доставка на
хранителни стоки и напитки на едро за лавки и бюфети в местата за лишаване от свобода за
нуждите на ТП Бобов дол и ТП София при ДП ФЗД, по силата на който ищецът се е
задължил да доставя храни и хранителни продукти, описани в Техническа спецификация (
Приложение № 1) и Техническо и ценово предложение ( Приложение № 2 и Приложение №
3 ) към договора. Договорът е сключен с прогнозна стойност от 4 594 230,60 лв. с ДДС при
единични цени на хранителните продукти, изчислени на база цените на едро за страната,
отразени в периодичните бюлетини на „Системата за агропазарна информация“ ЕООД,
коригиран със съответния процент отстъпка, предложен от изпълнителя с ценовото
предложение – Приложение № 2 към договора ( чл.2, ал.2 ) и срок на изпълнение „до
сключване на договор между възложителя и лице, определено за изпълнител в процедура по
ЗОП за възлагане на обществена поръчка с аналогичен предмет, но не повече от 12 месеца“
и места за доставка, посочени в чл.5.1 от договора, сред които гр. София, бул. *********, гр.
Бобов дол, ул.“********* и Затворническо общежитие Самораново към ТП Бобов дол.
Уговорено е доставките да се извършват периодично въз основа на писмена заявка от
предходна седмица, два пъти седмично в рамките на установеното работно време на
5
възложителя.
По делото е безспорно, а и се установява от представените заявки и заключението на
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, че ответникът е заявил чрез
електронна система за заявки, поддържана от ищеца, в периода 03.07.2023 г. – 11.07.2023 г., с
девет основни седмични заявки, доставка на хранителни продукти, описани в 253 реда по
артикули, на обща стойност 21 348.30 лв. с ДДС с места на доставка - Централен затвор -
София, Териториално поделение Бобов дол и Затворническо общежитие Самораново и
време на доставка на 11.07.2023 г. до Централен затвор и на 12.07.2023 г. до Териториално
поделение Бобов дол и Затворническо общежитие Самораново.
Установен като безспорен по делото е и фактът, че на посочените дати товарни
автомобили на ищеца, натоварени със стоките по заявките, са се намирали на местата за
доставка, както и че стоката не е приета от ответника.
Спорен по делото е въпросът за причините, поради които стоката не е приета, както и
правното значение и последици на неприемането.
В тази връзка ищецът твърди, че е доставил стоки, съобразно уговореното, които
ответникът не е приел без причина, поради което е в забава на кредитора и носи рискът от
погиване на стоката, съответно дължи заплащане на цената, а ответникът релевира две
групи възражения.
Първата, касае съответствието на всички стоки, чиято цена се претендира, с
техническото предложение и техническата спецификация - приложения № 1 и № 2 към
договора, и срок на годност. Второто, касае твърдения, че доставката е станала невъзможна,
поради виновното поведение на ищеца, допуснал наличие на забранени вещества и
предмети в стоките, които е доставял.
С клаузата на чл.5 от договора страните са уговорили, че доставяните хранителни
продукти следва да отговарят на изискванията на нормативните актове и на специфични
изисквания, описани в Приложение № 1, както и на техническата спецификация по
артикули. По делото от ищеца са представени удостоверения и сертификати за съответствие,
протоколи от изпитване и търговски документи, указващи срока на годност за всяка една от
стоките, описани в процесните заявки ( л.350-543, том 2 от делото ), от които се установява
съответствието на стоките с уговорените в договора изисквания. Такова несъответствие не е
констатирано и от ответника при доставката, по реда, уговорен в т.5.6 от договора с
удостоверяването им в констативен протокол, поради което и възражението на ответника в
тази насока е неоснователно. Предвид изложеното следва да се приеме, че доставената от
ищеца стока е съответствала на уговореното.
Относно второто възражение по делото са събрани гласни, писмени доказателства и
заключение на съдебно – счетоводна експертиза.
От събраните доказателства може да се направят безспорно следните фактически
изводи:
6
На 10.07.2023 г. свидетелят ПП. и негов колега натоварили на камион с хладилна
камера заявената от ответника стока за Затвора в гр. София, сред която стока и запечатани
два стека с по 12 кутии натурален сок праскова ВВВ, след което ПП. пломбирал камиона и
на следващия ден закарал стоката до Затвора в София, без да спира по пътя. Към 07:40 ч.
бил допуснат в затвора да започне разтоварване на мястото за това, до лавката на затвора,
където го очаквали 5-7 служителя, което не била обичайна практика. Причината за тази
организация свидетелят В.К., работещ към този момент на длъжност Началник на затвора,
сочи че е негово устно разпореждане за извършване на обстойна проверка на камионите на
ищеца, поради получена от затворници оперативна информация, че се внасят с доставките и
неразрешени вещества като и преди на камионите на тази фирма са извършвани проверки,
включително с обучено куче, но не са намирани неразрешени предмети и вещества.
Разпореждането било изпълнено от свидетеля Х., Началник сектор „Надзорно - охранителна
дейност“, който организирал група от надзиратели и електронна везна за измерване на
стоката, поставена върху маса. Свидетелят ПП. започнал да разтоварва стоката от камиона
като я подавал на надзиратели, които я поемали пред камиона като започнали с щайга с гъби,
последвана от такава с плодове и зеленчуци. След като започнало разтоварването на стоката,
която била заредена най – отпред, свидетелят Х. напуснал мястото и отишъл да извърши
инструктаж на застъпващата смяна. След това шофьорът ( свидетелят П. ) подал стек с кутии
сок, който бил запечатан и който стек служителите на затвора поставили върху
предварително подготвената електронна везна, която показала 13 кг. за първия стек. След
това свидетелят ПП. се върнал в камиона, за да вземе втория стек със сок, оставил го на
служителите запечатан и се върнал в камиона, за да вземе друга стока ( безалкохолна
напитка ) от второ пале, което се намирало на 1,5 – 2 м. във вътрешността на камиона. Като
се върнал, от края на фургона и преди да слезе от същия, видял разкъсан втория стек със сок
и три кутии, както и извадени телефони, зарядни, запалки, ампули. След това се върнал и
свидетелят Х., който служителите уведомили, че открили две кутии сок, в едната от които
имало полиетиленови пликчета с различен цвят, а в другата мобилни телефони, рутер и
други неща, които не си спомня. Разпоредил да се извика дежурна оперативна група от 02
РУ за изземване на пликовете. Към 08:30 ч. за случая бил уведомен от домакина на затвора и
свидетелят Г., работещ на длъжност „търговски директор“ при ищеца. На място той видял
разкъсан на земята стек от сок и три кутии, заделени на една маса, разположена встрани от
камиона. Свидетелят Г. поискал да свери партидните номера, тъй като от сока били
натоварени два стека с по 12 кутии като кутиите в един стек били опаковани фабрично във
фолио и с един и същ партиден номер. Така, на място свидетелят установил, че разпилените
на земята около стека сокове били с една и съща партида, но трите отделени кутии са с две
различни партиди, различни и от партидата на соковете на земята. Партидата на кутията, в
която са открити полиетиленови пликчета с бяло и кафяво вещество, за които впоследствие е
установено, че представляват наркотични вещества ( метамфетамин, кокаин и марихуана)
била L039, видно от представения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от
11.07.2023 г. ( л.276, том.1 от делото ). В протокола още е описано, че кутията с надпис
плодова напитка ВВВ праскова, 1 л., с посочения партиден номер, е с нарушена цялост и се
7
намира върху пейка до източната стена на лавката. По делото не се спори, че другите кутии,
в които са намерени забранени предмети били с партиден номер L094.
От представеното по делото писмо от „БК – Горна Баня“ ООД ( л.204 ) и
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че нектар ВВВ праскова,
1 л., с партида L039 и срок на годност 19.05.2024 г. не е доставян на ищеца, а от партида
L094 са доставяни през м.12.2022 г. 167 бр. сокове със срок на годност 29.11.2023 г. За
продукт нектар праскова 1 л. с партида L039 се установява, че няма направени записи в
картон на продукт от складовата програма при ищеца за периода 01.12.2022 г. – 11.07.2023 г.
Относно продукта с партиден номер L094 се установява, че количеството е изразходвано на
06.02.2023 г. като последните налични 5 бр. са продадени на ПЖ „Захари Стоянов“ и след
тази дата няма заприходено количество от този партиден номер като за тези изводи вещото
лице е направило съпоставяне по справка с/ка 411 „клиенти“, първични счетоводни
документи и картон на продукти и не се констатира разминаване в записванията между
първичните счетоводни документи, картон на продукт и счетоводните записвания при
ищеца ( отговор на въпрос 6 – 6.4.2. - 6.5, л.626, том 2 от делото ). Този извод се подкрепя и
от показанията на свидетеля Д., който завява, че при товарене в склада на ищеца се спазва
принципа „FIFO“, а именно първо влязла стока първа се товари като в склада стои
съответното пале за пикиране, от което се товари, като натуралните сокове са пакетирани по
12 бр. в стек, които са с една и съща партида.
От всичко изложено може да се направи извод, че ищецът е доставил заявените от
ответника стоки до мястото на разтоварване, но не може да се направи извод, че сред тези
стоки е имало и три кутии от нектар праскова по 1 л. с партида L094 и L039, в които са били
поставени наркотични вещества и забранени предмети, които са извън списъка на
разрешените лични вещи и предмети, които могат да получават, ползват и държат при себе
си или на определените за това места лишените от свобода и задържаните под стража,
одобрен от министъра на правосъдието. В тази връзка следва да се посочи, че нито един от
разпитаните по делото свидетели, и на двете страни, не е очевидец и не свидетелства да е
възприел лично факта на откриване на забранените вещества и предмети в кутии сок,
намиращи се в стековете, разтоварени от товарния автомобил на ищеца. От разпитаните
свидетели единствено шофьорът на товарния автомобил е присъствал на място по време на
проверката, но заявява, че е бил лишен от възможността да възприеме точно момента на
разопаковане на стека, изваждане на кутиите от него и отварянето им, съответно откриване
на веществата и предметите. Различен извод не следва от представената по делото докладна
записка, изготвена от мл. инспектор М.И., в която е описано, че по време на проверка на
стока на автомобил, предназначен за доставка, са открити забранени вещества и предмети.
Този документ не представлява официален документ, тъй като лицето, което го е съставило
в качеството на длъжностно лице, не го е съставило в кръга на своята компетентност и по
установен за това ред, по следните съображения: Лицето, съставило докладната записка
заема длъжност Надзирателят II - I степен в затвора, поради което е длъжностно лице, по
смисъла на легалната дефиниция на чл.93, т.1, б. “а“ от НК, тъй като му е възложено да
8
изпълнява служебна функция, част от възложена такава на държавно учреждение.
Същевременно, отразените в докладната факти са извън компетентността му по съставяне на
такъв документ, видно от възложените правомощия, съгласно представената по делото
длъжностна характеристика. В раздел V от същата е посочено като пряко задължение
осъществяването на надзор за реда и дисциплината на лишените от свобода в жилищните,
общите и производствените помещения и съответно при осъществяване на тази дейност
изземване на вещи и предмети, извън списъка на разрешените като докладните, които
изготвя са във връзка с нарушенията на дисциплината и възникнали произшествия, а в
случая се касае за докладна изготвена във връзка с установено от постови, при проверка на
транспортно средство, а не на лишен от свобода. Съгласно Правилника за прилагане на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража за пропускането на
транспортни средства се организират контролно – пропускателни пунктове ( чл.295 ) като се
организира постова служба, която се изпълнява от наряд, назначен от началника на затвора,
който в затворите се състои от дежурен главен надзирател, дежурен командир на отделение
и надзиратели ( чл.300 ) като се съставя списък на постовете, съобразно особеностите на
оперативната обстановка, а за установени нарушения постовият дава писмена докладна до
началника. В тази връзка по делото няма данни ( свидетелят К. изрично попитан заявява, че
не помни кои лица са били постови и с бодикамери ) лицето, изготвило докладната записка и
съобщението от 11.07.2023 г. ( л.151, том 1 от делото ) да е било определено от началника на
затвора, в състава на наряда на контролно – пропускателния пункт, извършил проверка на
транспортното средство на ищеца, както и няма доказателства, че това лице е присъствало
по време на проверката, за да му се признае компетентност да изготвя такъв документ,
съобразно възложените му правомощия по чл.312 от правилника. Предвид изложеното този
документ има характер на частен свидетелстващ документ и няма материална
доказателствена сила за удостоверените в него факти, тъй като е съставен от трето за
процеса лице, а не от страна, която да е удостоверила в него неизгодни факти. Неговата
доказателствена стойност съдът преценява по вътрешно убеждение, с оглед на всички
обстоятелства по делото ( чл.178 ГПК ). При извършване на тази преценка се установява, че
удостовереното в този документ не се подкрепя от нито едно събрано по делото
доказателство, Същите разсъждения се отнасят и за доказателствената сила и стойност на
представения по делото протокол за претърсване и обиск, съставен от същото лице.
Както беше посочено от разпитаните по делото свидетели нито един не дава
показания за лично възприет от него факт на намиране на веществата и предметите в стоки
на ответника, а възпроизвеждат сведения на други лица, поради което по същество
кредитирането на показанията на тези свидетели, относно този факт, означава да се даде
вяра на показания, почиващи на лични впечатления на трето лице, без да е установено кое е
то, за да се провери тяхната достоверност, и по същество да се допусне изграждане на
правни изводи, основани на производни доказателства при достъпност на първичните, което
е в нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това този извод се разколебава и от
установеното по делото и обсъдено по – горе обстоятелство, че ищецът не е разполагал
никога със сок с партиден номер L039, а с партида L094 се е разпоредил със стековете,
9
преди процесната доставка, което обстоятелство е удостоверено със счетоводни документи,
които не са оспорени по делото, както и факта, че сок с партида L094 е продаден на ПЖ
„Захари Стоянов“ преди доставката. Също така по делото е установено от разпита на
свидетеля Бенчев, че от данни на проследяващото устройство не се установява камионът да
е спирал след като е тръгнал от мястото на товарене, до пристигане на мястото на доставка,
както и че пломбата на същия, поставена след натоварването е ненарушена. От разпита на
свидетеля Д. също се установява, че соковете се съхраняват в склада на палета в стекове,
запечатани фабрично по 12 бр. кутии във всеки, кутиите не са насипни, и тези бройки са с
един и същ партиден номер и не е констатирано да е товарена разпечатана стока или такава
с по – къс срок на годност ( каквито са L094 и L039 ) след такава с по – дълъг, за което са
извършвани седмични ревизии. При товарене се взима от палето, както е пристигнало с един
и същ партиден номер, без да се разпечатват стековете като се започва отгоре и след
изчерпването се преминава на следващия ред, поради което по делото не се установява и
хипотетична възможност да са поставени, преди да се достигне до мястото на доставка в
стек с един партиден номер три кутии с различен.
Отделно от това, от изслушаното и прието по делото заключение на съдебно –
техническата експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
преди да започне разтоварването на камиона от будка на мястото на разтоварване един от
служителите на затвора изнася тежка правоъгълна кутия, вероятно кашон, която поставя на
земята, извън обхвата на камерата. След това на мястото минават много лица и не се вижда
какво се случва с кутията, а се вижда маса, която се изнася също от будката и която се вижда
частично на камерата, тъй като е скрита от будката в голямата си част. След разтоварване се
вижда да се поставят предмети, но тъй като масата е заобиколена от служители не може да
се види какво се поставя и какво правят лицата, и не може да се види дали преди
поставянето на предметите е била празна, а след това не се вижда кашон върху масата или
друг предмет. Тези установени факти, както и това, че преди разтоварването на място се
изнася кашон ( кутия ) с тежко съдържание, което не е установено ( твърденията, че е
изнесена везна са предположения ) правят невъзможен еднозначен изводът, че поставените
вещи на масата са единствено тези, които са разтоварени от камиона, още по – малко, че
именно в извадените от камиона сокове са открити непозволените предмети и вещества.
Тежестта да докаже тези факти е на ответника, тъй като ескулпирането поради
основателно неприемане на стоката настъпва в неговата правна сфера. Доказването трябва
да е пълно ( да не буди никакво съмнение ). Такова, с оглед направения по - горе
доказателствен анализ не е проведено от ответника, а от ищеца е проведено насрещно
доказване. Предвид изложеното съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществен, а именно да приеме, че по делото не се установява в доставените от ищеца
стоки да са намерени неразрешени за внасяне в местата за лишаване от свобода вещества и
предмети.
С оглед изложеното по – горе следва да се приеме, че ищецът е предложил точно
изпълнение в уговорения срок, място на изпълнение, вид, количество и качество на стоката,
10
а ответникът неоправдано не е приел изпълнението като не е установил фактическа власт
върху стока, поради което е изпаднал в забава на кредитора, съгласно правилото на чл.95,
предл.1 от ЗЗД.
След изпадане на кредитора в забава ищецът – длъжник, в качеството си на търговец
е имал възможност да упражни някои от възможностите по чл.328 от ТЗ или да пази стоката
за продавача и на негово разположение, в който случай има право на разноски като
продавачът не се освобождава от задължението за заплащане на продажната цена. При
забава на кредитора законът не задължава длъжника да използва някои от възможностите за
освобождаване от задължението, посочени в чл.328 от ТЗ, който извод следва от
граматическото тълкуване на текста, който използва модалния глагол „може“. В подкрепа на
този извод е и това, че е нелогично да се утежни още повече положението на изправната
страна, в случая продавача, като се задължи да организира продажба на стоките или
пазенето им като заплати предварително разноските за това, а едва след това да търси
обезщетение за направените разходи от кредитора. Следователно, за изправния длъжник е
налице свободата да избере както възможността да продължи да бъде носител на
задължението като пази стоките за кредитора, така и възможността да се освободи от
задължението, използвайки някой от способите на чл.328 ТЗ, но и в двата случая купувачът
не се освобождава от задължението да заплати цената на стоката, за която е предложено
точно изпълнение. В случай, че длъжникът избере възможността да продължи да е носител
на задължението поради забавата на кредитора рискът от погиване на стоката преминава
върху него.
Погиването или повреждането на стоката, след като рискът е преминал върху
купувача, не го освобождава от задължението да плати цената, освен ако стоката е погинала
в резултат от виновното поведение на длъжника.
По делото ищецът, още в исковата и уточнителна молба, твърди, че не се е
възползвал от възможностите по чл.328 ТЗ поради спецификата на търговската си дейност,
която е свързана единствено с търговия на едро. Част от стоката, която ответникът не е
приел, посочена в уточнителна молба от 05.10.2023 г., ищецът твърди, че е унищожена
поради изтекъл срок на годност, а друга част твърди, че съхранява в склада си на
разположение на ответника.
Съгласно заключението на вещото лице ( стр. 32, л.610, том 2 от делото ) бракувани са
стоки на стойност 3707.59 лв. ( колони 1 и 3 ), описани по вид, количество и стойност в
приложение № 1, табл.11 и 12 от заключението и съвпадащи със заявените за Затвора София,
а налични в складовото стопанство на ищеца са стоки на стойност 4077.80 лв. или общо
7785.39 лв. По делото не се доказва бракуваните стоки да са унищожени по причина на
виновното поведение на ищеца, а не поради изтичане на краткия им срок на годност, поради
което и с оглед изложеното по – горе правило същите са погинали за ответника и
последният дължи заплащане на продажната цена на същите, както и на наличните в
складовото стопанство стоки, които ищецът пази на негово разположение и които
ответникът може да вдигне.
11
Независимо от изложеното по – горе и за пълнота на изложението следва да се
посочи и следното: По делото е установено, че товарният автомобил на ищеца е бил
допуснат до мястото на разтоварване в Затвора в София, тъй като към този момент не е била
наложена забрана от началника на затвора за допускане. Стоката е била прегледана изцяло (
така свидетелят ПП., стр.562, гръб, том 2 от делото ) и не е констатирано отклонение от
уговореното качество и количество. Дори и да се приеме, че в три кутии сок са намерени
сочените от ответника вещества и предмети, то с оглед характера на тези предмети и
вещества и начина, по който са били опаковани същите не са оказали въздействие върху
качеството на останалата стока, съответно върху нейната безопасност за живота и здравето
на затворниците, поради което този остатък от предложената за приемане стока ответникът
не е имало пречка да приеме, за което свидетелства и това, че част от тази стока,
представляваща безалкохолни напитки е приета от ответника в същия ден ( така свидетелят
ПП. – л.563, том 2 от делото ). Предвид това дори да се приеме, че в стоката са намерени,
сочените от ответника предмети и вещества то ответникът купувач не е имал основание да
не приема останалата стока, от която само една незначителна част от три кутии сок, не е
съдържала такъв, тъй като в този случай отказът на кредитора
да приеме частично изпълнение би противоречал на принципа на добросъвестност
при изпълнение на задълженията, съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД, доколкото неизпълнената част е
незначителна с оглед интереса на кредитора. Предвид изложеното правилността на извода,
относно забранените вещи и предмети, не би променил крайния извод за това, че
ответникът дължи продажната цена в посочения по – горе размер за бракуваните стоки и
тези на разположение в складовото стопанство на ищеца.
С оглед гореизложеното искът за продажна цена е основателен за сумата 7785.39 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, на 07.09.2023 г., до
окончателното плащане и следва да бъде отхвърлен за пълния предявен размер от 21 348.30
лв.
Относно иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД:
Ищецът извежда съдебно предявеното право при твърдения, че се е осъществил
фактическият състав на първата престационна кондикция на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - дадено при
начална липса на основание, при твърдения, че ответникът усвоил по договор № 1-8234-19
от 21.12.2022 г. банкова гаранция № *********, в размер 114 855,77 лв., при липса на
уговорените в договора основания за това.
Ответникът се позовава на основанието, уговорено с клаузата на чл.11.6 от договора
за задържане на гаранцията, конкретно на разваляне на договора поради вина на ищеца,
довела до обективна невъзможност за изпълнение.
Съгласно чл.11.6 възложителят има право да задържи изцяло или частично гаранцията
за изпълнение при пълно или частично неизпълнение на задълженията по договора, от
страна на изпълнителя и/или при разваляне или прекратяване на договора по вина на
12
изпълнителя. В тези случаи възложителят има право да усвои от гаранцията за изпълнение
суми, покриващи отговорността на изпълнителя за неизпълнението.
Следователно, основание за задържане на гаранцията е допуснато от изпълнителя
виновно пълно или частично неизпълнение, при запазена договорна връзка или такова,
довело до разваляне на договора, от страна на възложителя като размерът на задържаната
част се определя от обхвата на неизпълнението и вредите, които възложителят търпи в
резултат от него.
По делото е представено писмо от ответника от 27.07.2023 г., с което уведомява
ищеца, че поради установен опит за внасяне на неразрешени вещи и спазването на
законовите разпоредби на ЗИНЗС и на основание чл.17 от договора, вр. чл.87, ал.2, предл.2
от ЗЗД поради това, че изпълнението е станало невъзможно, прекратява действието на
договора, считано от 27.07.2023 г.
С посоченото изявление ответникът е изразил воля да упражни потестативно право да
развали договора занапред поради това, че изпълнението е станало невъзможно по причина
на виновното поведение на ищеца ( чл.87, ал.2 ЗЗД ), а именно е допуснал нерегламентирани
вещества и предмети в доставяната стока, което е довело до забрана от началника на затвора
и затворническите общежития за достъп на тези транспортни средства до затвора.
За възникване на това потестативно право законът изисква неизпълнението да е
виновно. По изложени по – горе подробни мотиви беше аргументирано точното
изпълнение, от страна на ищеца – продавач, на задължението за доставяне на стоката в
Затвора София, както и това, че по делото не се установява в доставената от него стока да са
открити забранени вещества и предмети. Предвид това за ответника не е възникнало
потестативното право да развали договора, поради виновно неизпълнение от страна на
продавача. Същевременно по делото беше прието, че ответникът е в забава на кредитора,
тъй като транспортното средство на ищеца е било допуснато до мястото на доставка в
Затвора София и е следвало ответникът да вдигне стоката като осъществи фактическа власт
върху нея. От друга страна, от приетото по делото писмо от 16.08.2025 г. от Затвор гр. Бобов
дол и разпит на свидетеля К., заемащ длъжността началник на Затвора в София, се
установява, че след тази доставка е разпоредена устно забрана от началника на Затвор
София и Затвор гр. Бобов дол за достъп на транспортни средства на ищеца до тези места за
лишаване от свобода и ЗООТ „Самораново“, които са уговорени по договора места за
доставка. Забраната е наложена от трето за договора лице и е извън волята и контрола на
страните по договора, а по делото се установи, че не е по причина на виновно поведение на
изпълнителя, който не се доказва да е пренасял забранени вещества и предмети, което е
основанието за налагане на тази забрана, Същевременно, тази забрана е създала обективна
невъзможност да се осъществи дължимият резултат, тъй като е препятствала достъпа до
уговорените места за доставка, поради което последващото неизпълнение не е следствие от
неполагане на дължимата грижа, от страна на длъжника, а се дължи на причина, която не
може да му се вмени във вина, тъй като всички достъпни и присъщи на практиката способи
да престира биха били лишени от резултат.
13
Следователно това състояние е основание за разваляне на договора заналред поради
обективна ( безвиновна ) невъзможност ( чл.89 ЗЗД ), а не по вина на длъжника – продавач.
Основанието за задържане и усвояване на гаранцията, съгласно уговореното, както
беше посочено е допуснато виновно неизпълнение, от страна на длъжника, каквото не е
налице, поради което за ответника не е възникнало правото да усвои гаранцията. Отделно от
това и само за пълнота следва да се посочи, че възложителят може да усвои пълния размер
на гаранцията само в хипотезата на чл.11.6.1, а в останалите случаи на неизпълнение
размерът на гаранцията, която може да усвои е съответен на вредите, които възложителят
търпи при съответната форма на неизпълнение – арг. от чл.11.6, изр. последно от договора,
чл.11.6.2 и чл.11.7, а и от целта на гаранцията. Доколкото не се твърди пълно неизпълнение
то и при извод за основание за усвояване на гаранцията ответникът следва да докаже
осъществен фактически състав на уговорена неустойка, съответен на формата на
неизпълнение, послужила като основание за разваляне на договора или да докаже право да
получи обезщетение за вреди, които следва да установи пълно и главно като настъпили в
причинна връзка с неизпълнението, като съответно гаранцията ще бъде в размер на някое от
горните вземания, а по делото липсват каквито и да е твърдения в тази насока и конкретно
да са търпени каквито и да е вреди от ответника.
Предвид изложеното за ответника не е възникнало задължение да усвои уговорената
в чл.9.1 от договора гаранция. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза (
отговор на задача 7, стр.627, том 2 от делото ) се установява, че гаранцията е усвоена с
писмо № 89290 от 30.08.2023 г., а сумата в размер 114 855.77 лв. е преведена с банков превод
по сметка на ответника, поради което възражението на ответника, че гаранцията не е
усвоена, а само задържана е неоснователно.
С оглед всичко изложено следва да се приеме, че ответникът е усвоил гаранцията без
основание, поради което дължи връщането й, съответно предявеният иск е основателен за
пълния предявен размер.
Вземането за връщане на даденото при начална липса на основание възниква като
безсрочно, поради което по правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана. По делото не са представени доказателства ищецът да е канил ответника да върне
усвоената гаранция, поради което исковата молба има характер на покана и законната лихва
следва да бъде присъдена от датата на получаване на препис от исковата молба, на
11.12.2023 г., а не от датата на подаване на исковата молба.
Относно иска с правно основание чл.92 от ЗЗД:
Съдебно предявеното право ищецът извежда при твърдения, че е кредитор на
вземане за компенсаторна неустойка, уговорена в чл.12.8 от договора.
Съгласно клаузата на чл.12.8 от договора в случай, че възложителят прекрати или
развали договора без основание или преустанови заявяването на стоки, обект на договора за
период по – дълъг от 30 дни, без основание, дължи на изпълнителя неустойка равна на 5 %
14
от разликата между прогнозната стойност на договора и цената на извършените до момента
на прекратяване доставки.
На първо място, преди да се обсъдят предпоставките, от които възниква
отговорността за неустойка, клаузата следва да се тълкува, поради непрецизната й
формулировка. В този смисъл изразът „прекрати или развали без основание“ е юридически
нон сенс, тъй като договорите се развалят или прекратяват само ако са се осъществили
фактите от фактическия състав, от който възниква правото за преустановяване на
договорната връзка. В случай, че такова право е упражнено, но не са били осъществени
предпоставките за това, последиците от развалянето или прекратяването на договорната
връзка не настъпват и същата запазва действието си между страните. Следователно, този
израз може да се изтълкува корективно единствено в насока отговорността за неустойка да
възникне ако поради позоваване на упражнено право на разваляне или прекратяване, което
не е възникнало и договорната връзка е запазена, възложителят е преустановил
изпълнението на същинските си задължения или указването на кредиторово съдействие, по
заявяване на съответните доставки, без което съгласно условията на договора длъжникът не
може да изпълни или не оказва такова съдействие без основание и без да е упражнил право
на разваляне/прекратяване ( чл.12.8, предл.2 от договора ).
По делото са представени писмо от ответника до ищеца от 12.07.2023 г. и обсъденото
по – горе уведомление за разваляне на договора. С писмото от 12.07.2023 г. ответникът
уведомява ищеца, че до изясняване на ситуацията с откритите неразрешени вещи на
територията на Затвора София се преустановяват доставките, а с уведомлението договорът
се разваля поради обективна невъзможност по причина на виновното поведение на ищеца.
Основанието за разваляне по изложените по – горе аргументи не е възникнало, но както
също беше мотивирано по – горе преустановяване на заявките, респективно доставките на
стоките, обект на договора, е по причина на постановена забрана, наложена от трето за
договора лице, за достъп на автомобилите на ищеца до местата за доставка. Това
обстоятелство, както беше посочено по – горе, представлява обективна невъзможност да се
осъществи дължимият резултат, тъй като преодоляването му е извън възможностите на
ответника. Фактическата забрана е наложена от компетентен за това орган, което задължава
ответника да се съобрази с нея, без значение дали фактически са се осъществили или не
причините, довели до налагане на забраната, тъй като е извън възможностите му да повлияе
както върху разпореждането за забрана, така и на отмяната му. Тези причини и законовото
основание за издаване на такава забрана биха имали значение в евентуален спор между
ищеца и органа, който е издал акта, за обезщетяване на евентуално възникнали, в резултат от
тази забрана, вреди за ищеца.
С оглед изложеното и доколкото тази забрана препятства възможността за
изпълнение, ограничавайки достъпа до уговорените места за доставка, преустановяването на
заявките от страна на ответника не е без основание, а поради независещата от волята му
невъзможност да ги приеме. Така, макар и да не са налице предпоставки за разваляне на
договора, поради виновно неизпълнение, то обективната невъзможност предпоставя
15
преустановяване на договорната връзка поради обективна безвиновна невъзможност, поради
което не е осъществен уговореният фактически състав, при който може да се ангажира
отговорността на ответника за неустойка по чл.12.8 от договора и за ищеца не е възникнало
правото да получи такава. Предвид извода за липса на основание за възникване на правото
не неустойка безпредметно е обсъждането на нейния размер и констатациите на съдебно –
счетоводната експертиза, относно остатъчната стойност на договора.
Предвид изложеното искът за заплащане на неустойка в размер на 158 198.60 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед извода за неоснователност на главното вземане неоснователен е и
акцесорният иск за сумата 2421,48 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
неустойка за периода от 28.07.2023 г. до 07.09.2023 г.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в общ размер 15 412.79 лв. за
държавна такса, възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер 16 284.76 лв. за адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов“ № 26 да заплати на
„Панда – ИП“ ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул. „Професор Цветан Лазаров“ № 33, ет.3, офис 10 на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр.
чл.96 от ЗЗД, сумата 7785.39 лв., представляваща цена по договор № 1-8234-19 от
21.12.2022 г. на стоки, заявени в периода 04.07.2023 г. – 11.07.2023 г., неприети поради забава
на възложителя, описани в Приложение № 1 като налични и табл.11 като бракувани към
допълнително заключение на съдебно – счетоводна експертиза от 10.04.2025 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 07.09.2023 г. до окончателното
плащане, като отхвърля иска за сумата над 7785.39 лв. до пълния предявен размер от 21
348.30 лв.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов“ № 26 да заплати на
„Панда – ИП“ ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
16
бул. „Професор Цветан Лазаров“ № 33, ет.3, офис 10 на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД
сумата 114 855,77 лв., представляваща усвоена от възложителя по договор № 1-8234-19 от
21.12.2022 г. банкова гаранция № *********, при липса на уговорените в чл.11.5 от договора
основания за това, ведно със законната лихва от датата на получаване на исковата молба
от ответника, на 11.12.2023 г., до окончателното плащане като отхвърля искането за
заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба на 07.09.2023 г. до
10.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Панда – ИП“ ЕООД. ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Професор Цветан Лазаров“ № 33, ет.3, офис 10 срещу
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов“ № 26 искове с правно основание чл.92 от
ЗЗД за осъждане на ответника за заплати сумата 158 198.60 лв., представляваща
компенсаторна неустойка, уговорена в чл.12.8 от договора и с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД за осъждане на ответника за заплати сумата 2421,48 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за неустойка за периода от 28.07.2023 г. до 07.09.2023 г.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов“ № 26 да заплати на
„Панда – ИП“ ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул. „Професор Цветан Лазаров“ № 33, ет.3, офис 10 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
15 412.79 лв., представляваща разноски за производството за държавна такса,
възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Панда – ИП“ ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „Професор Цветан Лазаров“ № 33, ет.3, офис 10 да заплати на
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов“ № 26 на основание чл.78, ал. 3 ГПК
сумата 16 284.76 лв., представляваща разноски за производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17