Р Е Ш Е Н И Е
№ III-255, 23.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на двадесет и първи юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1545 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№23 от 02.03.2020 г. по гр.д. №569 по описа за 2019 г. на Районен съд-Царево Главна
Дирекция „Гранична полиция" при МВР е осъдена да заплати на Н.П.П., ЕГН **********,
сумата от 1699,12 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год.
представляващ разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1. 143, както, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска 01.10.2019 г. до окончателното изплащане.
С
решението Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК е осъдена да заплати на Н.П.П., ЕГН **********, сумата от 420,00
лева за разноски по водене на производството- за адвокатско възнаграждение,
както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на РС, гр. Царево сумите от 150,00 лева за
изготвената експертиза и 67,96 лева държавна такса.
Постъпила
е въззивна жалба от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, с която се обжалва
Решение №23 от 02.03.2020 г. по гр.д. №569 по описа за 2019 г. на Районен
съд-Царево.. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В
депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение
на материалноправния закон и необосновано. Излагат се съображения, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно които е преизчислил
положения нощен труд с коефициент 1,143. Сочи се, че съдът е трябвало да
приложи Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г.-
подзаконови актове за системата на МВР,
в които липсва разпоредба за увеличаване на часовете нощен труд с
коефициент. Твърди се, че спрямо правилата, действащи в системата на МВР съотношението
между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа
дневен труд). Цитирана е съдебна практика в подкрепа на твърдението за липса на
извънреден труд. Твърди се, че дори и да
се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, то
преизчисляването с коефициент 1,143 води до дължимост на възнаграждение в
увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, каквото е исковата
претенция, като е цитирана и съдебна практика в този смисъл.
Не
се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна по жалбата Н.П.П. с който се оспорва изцяло въззивната
жалба на от Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР и се иска същата да бъде оставена
без уважение, а решението на Царевския районен съд да бъде потвърдено
като правилно за законосъобразно
Твърди се, че липсата
на изрична норма в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. за преобразуването на часовете нощен труд в дневен не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за това. Излагат се
съображения за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата
Не са заявени
доказателствени искания. Претендират се разноски.
В съдебно заседание
въззивната страна не изпраща представител. Постъпила е молба, с която се
поддържа въззивната жалба, иска се спиране на производството по делото на
основание чл. 229, ал. 1, т.7 във вр. т. 4 от ГПК до постановяване на
тълкувателно решение по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГК на ВКС, прави се възражение
за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение.
С протоколно
определение от 21.07.019 г. искането за спиране е оставнео без уважение
съобразно Тълкувателно решение №8/07.05.2014 г. по тълк. дело №8/2013 на ОСГТК
на ВКС
Ответната
страна по въззивната жалба не се явява в съдебно заседание, не се представлява.
Постъпила е
молба от адв. С.К., пълномощник на Н.П., с която оспорва въззивната жалба.
Счита постановеното решение на ЦРС за правилно и обосновано и моли съда да го
потвърди. Моли за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение. Прилага,
Договор за правна защита и съдействие с пълномощно и списък на разноските по
чл.80 ГПК.
Бургаският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на
чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №23 от 02.03.2020 г. по гр.д. №569 по описа за
2019 г. на Районен съд-Царево.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Решението е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на РС - Царево. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Пред
районен съд-Царево е предявен иск е с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл.
176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
По делото не се спори, че ищецът в производството Н.П.П. е държавен служител, като през процесния период
01.10.2016г.-30.09.2019 г., е заемал длъжността „к.о.“ в ГКПП-Ц. при
ГПУ-Ц. към ГД “Гранична полиция“ – МВР.
В
чл.37,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че главните дирекции са сред основните структури на МВР. Според чл.38 от ЗМВР една
от главните дирекции е ГД „Гранична полиция“, а в чл.40 от ЗМВР е посочено ,че в главните дирекции могат да
се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от
по-нисък ранг.
Ето
защо не се спори по делото, че за периода
01.10.2016г.-30.09.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение в системата на МВР. Не се спори по делото и относно
обстоятелството, че за този период от време ищецът е полагал и нощен труд.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение на
която се установява, че съгласно данните от представените по делото протоколи
за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа ищецът е положил
общо 1714 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с коефициент 1, 143
възлиза на 1959,10 часа и именно разликата между двете стойности в размер на 245,10
часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд.
Вещото лице посочва, че разликата представлява извънреден труд спрямо нормата
за периода. Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено
увеличение на положения труд с 245,10 часа и общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за тези 245,10 часа възлиза на сума в размер
от 1699,12 лева.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г. е действала единствено Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта
на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за процесния период от време от 01.10.2016г.-30.09.2019 г г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1714
часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно време
тези часове възлизат на 1959,10 часа, като разликата от 245,10
часа експертизата отчита като
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято
стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платени бележки. Изрично
в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата
сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден
труд възлиза на сума в размер на 1699,12 лева.
Следва
да се посочи, че действително
преизчисляването с коефициент 1, 143 не води до извода, че е реално положен
извънреден труд от работника или служителя, каквито аргументи са изложени във
въззивната жалба. Прилагането на коефициент, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
и преизчислението представлява въведена от законодателя фикция. Изводът обаче,
че така фингираните часове, явяващи се горница над реално отработените след
прилагане на коефициента, не са извънреден труд не може да бъде споделен. В
този смисъл е и позоваването в жалбата на механизмите за компенсиране на
работещите нощен труд именно чрез преизчисляване на нощните часове в
дневни.
Мотивиранa от изложеното, настоящата инстанция намира, че именно тази
сума е дължима от ответната страна, като, представляваща възнаграждение за
отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1, 143 равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време като по този начин исковата претенция се явява и доказана по
размер.
На
ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане представляващо законната лихва
върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ето защо и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с
тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение,
Бургаският окръжен съд намира, че то
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено искането на ответната страна по
въззивната жалба – Н.П.П. да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски в размер на 250 лева без ДДС или 300 лева с ДДС, представляващи
възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения между
страните Договор за правна защита и съдействие /л. 27 от делото/.
Възнаграждението не е прекомерно и е съобразено с минималните размери по
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като минимума по нея 241,95 лв. .
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271,
изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №23 от 02.03.2020 г. по гр.д. №569 по описа за 2019
г. на Районен съд-Царево.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище:
гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46, да
заплати на Н.П.П., ЕГН: ********** сумата
от 300,00 лева /триста лева/, представляваща направени разноски пред
въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.