Мотиви
към Присъда № 87/24.09.2019г. по НОХД №
1487/2019г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив.
Спрямо
подсъдимият
Ж.Д.П.
е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 06.11.2013 г. в гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил „****“ с per. № ****, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по
пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“;
Чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства.“;
Чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;
Чл.21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В“ в населено място 50 км/ч“, като се е движел със скорост 63
км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Г.К. ***, настъпила на
13.11.2013 г.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не са допуснати
предявените от пострадалите В.Б.К.,
Р.Д.К., В.В.К. и В.Г.К. граждански искове за неимуществени вреди. Съдът прие, че същите ще затруднят хода на
наказателния процес предвид протичането му по реда на
съкратено съдебно следствие. Тъй като гражданският иск от Р.Д.К. не бе допуснат за съвместно
разглеждане в наказателния процес, бе оставена без уважение и молбата за
обезпечаването му.
Пострадалите
В.Б.К., Р.Д.К., В.В.К. и В.Г.К. са конституирани
в качеството на частни обвинители в наказателния процес против подсъдимия Ж.Д.П..
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подсъдимият Ж.Д.П. следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства с приложението на чл.58а от НК.
Прокурорът счита, че наказанието „лишаване от свобода“ не следва да бъде
изтърпяно ефективно и следва да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, като
следва на подсъдимия да се наложи и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Според
прокурора разноските по делото следва да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия,
а вещественото доказателство – велосипед следва да се върне на наследниците на
пострадалия.
Частните
обвинители В.В.К.
и В.Г.К. чрез повереника си – адв. Й.Д., а
частните обвинители В.Б.К. и Р.Д.К. чрез повереника
си – адв. С.П., изразяват становище за доказаност на
обвинението от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Адв. Д.
счита, че на подс. П. следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в невисок размер, но същото задължително следва
да бъде изтърпяно ефективно с оглед тежкия престъпен резултат – смъртта на
пострадалия и тежката загуба за доверителите му. Той мотивира искането си с
целите на личната и генералната превенция с оглед зачестилите в страната тежки
пътно-транспортни произшествия със загинали лица. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение на повереника.
Адв. П.
изцяло се присъединява към становището на адв. Д. и счита, че на подс. П. следва да бъде наложено ефективно наказание
„лишаване от свобода“. Тя мотивира искането си с обстоятелството, че е
причинена смъртта на работоспособен човек в добро здраве, който е бил опора и
подкрепа на семейството си. Според повереника
ефективното наказание ще изпълни и целите на генералната превенция. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение на повереника.
Частните
обвинители се солидаризират със становището на двамата им повереници.
Защитникът на подсъдимия – адв.
Т.Д. не оспорва фактическата
обстановка и правна
квалификация, възприета от обвинението. Адв. Д.
оспорва искането на поверениците на частните
обвинители за налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“. Защитникът
посочва, че се касае за деяние, извършено през 2013г., към който момент не са
зачестили пътно-транспортните произшествия. Акцентира се на наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни за подсъдимия, който е баща на малко
дете и работи. Посочва се и поведението на подсъдимия след деянието – той е
останал на местопроизшествието, обадил се е на тел. 112 и е оказал нужното
съдействие. Защитникът иска на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от
свобода“ в размер, близък до минималния, което да се отложи по реда на чл. 66,
ал. 1 от НК. Иска се при определяне на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ да се отчете нуждата от управление на автомобил във връзка с
грижите за детето и съпругата на подсъдимия, както и за да изпълнява служебните
си задължения.
Подсъдимият
Ж.П. признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Посочва, че непосредствено след ПТП
е ходил до болницата, за да се интересува
от състоянието на пострадалия. Посочва, че има дете на три месеца и никога не е
нарушавал закона, като е допускал единствено дребни нарушения, свързани с
неправилно паркиране. Същият признава вината си, изразява съжаление за стореното
и се солидаризира с казаното от адвоката си.
В
последната си дума подс. П. моли за минимално
наказание, за да работи и да бъде в полза на обществото.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ж.Д.П. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, не е осъждан, с висше образование, работи като търговски
представител, с ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на МПС,
категории „В“ и „М“ от 2005 г., санкциониран е за нарушения на ЗДвП. Подс. П. притежава и управлява лек автомобил марка „****“ с
ДК № ****.
Пострадалият Б.К. *** и работил
като ****на обект на бул. „****“ в гр. Пловдив, като ежедневно отивал и се
прибирал от работа с велосипед, като се движил по следния маршрут — от ж.к. „***
по бул. „****“ от юг на север до хотел „***“, след това завивал наляво на
кръговото кръстовище по бул. „****“ от изток на запад и се насочвал към надлез
„***“ и бул. „***“ в гр. Пловдив.
На 06.11.2013 г. около 06,00 ч
- 06,30 ч в тъмната част на денонощието, при неработещо улично осветление (т.1
л.112 от д. п.), пострадалият Б.К. управлявал велосипеда си в десния край на
дясната пътна лента по източното платно за движение на бул. „***“ в гр. Пловдив
в посока от юг на север. Той идвал от блок 275 в ж.к. ***, където живеел и на
кръстовището с бул. „***“ трябвало да завие наляво, за да продължи пътя си към бул.
„***“, където била местоработата му. Пътната настилка на платното за движение
била асфалтова, суха, без дупки и неравности (т.1 л.115 от д. п.). По същото
време и в същата посока от юг на север в лявата част на източната половина на
бул. „***“ зад него подс. Ж.П., който бил правоспособен
водач на МПС, управлявал личния си лек автомобил „****“ с peг.
№ ****. Подсъдимият бил сам в автомобила. Движел се с включени къси светлини
със скорост около 63 км/ч, надхвърляща законоустановената
скорост за движение в населено място от 50 км/ч, като в зоната на осветяване на
фаровете възприел движещия се пред него велосипедист. В зоната на кръговото
кръстовище с бул. „***“ пострадалият К. променил траекторията си на движение и
се отклонил наляво в посока запад, за да продължи движението си по бул. „***“.
Това негово движение се явявало част от обичайния маршрут, който преминавал, за
да отиде на работа. При извършването на маневрата и след това, скоростта му на
движение била около 14 км/ч. Движейки се с несъобразена за населено място
скорост, подс. П. късно възприел извършваната от
пострадалия маневра, не реагирал на същата, в резултат на което настъпил удар
между двете превозни средства и подс. П. ударил с
управлявания от него автомобил велосипедиста К.. В момента на удара оста на
велосипеда е била приблизително перпендикулярна на оста на автомобила, а
посоката на движение на велосипедиста е била от дясно на ляво пред автомобила.
За лекия автомобил „***“ ударът с велосипеда бил челен, а за велосипеда –
страничен от лявата му страна. След удара велосипедът бил отхвърлен напред и
наляво и след полет и плъзгане по асфалтовото покритие и бордюра се качил с
двете си колела върху затревената площ. След първия контакт с автомобила,
тялото на К. попаднало върху капака на двигателното отделение, плъзнал се по
него в посока назад и отдясно наляво, като с лявото си рамо се ударил в лявата
част на челното стъкло и така се получили наранявания по него. С главата си К.
се ударил в горната лява част на челното стъкло и го пробил; След това тялото
на К. било отхвърлено напред и наляво и се установило зад спрелия автомобил.
След сблъска подс. П. продължил движението си в
северна посока и спрял северно от кръстовището, в положението, описаното в
протокола за оглед на местопроизшествие. Той слязъл от автомобила и се обадил
на телефон 112. На място пристигнал автомобил на ЦСМП – Пловдив в състав – св.
Г. Р. – лекар и св. Г.И. – водач на линейката. Предвид състоянието на пострадалия
К. – отпуснат, в безсъзнание и неадекватен, свидетелите го качили в линейката и
го откарали в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, където бил приет в КАИЛ. На
местопроизшествието пристигнал св. Н. Д.– **** при сектор „Пътна полиция“ – Пловдив
и тествал подс. П. за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с № 0011, който
отчел отрицателен резултат. В болничното заведение пострадалият Б.К. починал на
13.11.2013г. В резултат на пътнотранспортното произшествие на пострадалия Б.К.
били причинени следните увреждания: контузия на главата, кръвоизлив под
черепните покривки, контузия на мозъка, счупване на черепа и черпената основа,
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
наличие на въздух в мозъка, вклиняване на мозъчни структури, контузия на белите
дробове.
От назначената по делото СМЕ на
труп е видно, че причината за смъртта на Б.К. е тежка черепно-мозъчна травма,
контузия на мозъка и мозъчни кръвоизливи, настъпили вторични мозъчни изменения
и вклиняване на малкомозъчните тонзили,
довело до притискане и парализа на жизненоважни мозъчни структури. Видно от
заключението на вещото лице налице е причинно-следствена връзка между станалото
ПТП на 06.11.2013г. и настъпилата смърт на Б.К. на 13.11.2013г.
Видно от назначената повторна
петорна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, скоростта на движение на л.а. „****“ преди ПТП и в момента на удара
е около 63 км/ч – скорост, технически несъобразена с движение в населено място,
която е ограничена до 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от
показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели: Г.Р. Р. /л. 154-155, т. 1 от д.п./, Г. Х. И. /л.
110, т. 1 от д.п./, Н. М.Д. /л. 17, т. 1 от д.п./, П.В. Н. /л. 9, т. 2 от д.п./,
Х. Д. Д. /л. 197, т. 2 от д.п./, В.Б.К. /л. 20, т. 1 от д.п./, Р.Д.К. /л. 18 и
247, т. 1 от д.п./, В.В.К. /л. 19, т. 1 от д.п./, от приложените писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие /л. 2-5,
т. 1 от д.п./, фотоалбум / л. 7-14 от д. п./, протокол за оглед на ВД /л. 10-14,
т. 2 от д. п./, протокол за доброволно предаване /л. 15, т. 2 от д. п./ приемо-предавателен протокол /л. 223, т. 1 от д. п./, удостоверение
за наследници /л. 21, т. 1 от д. п./, медицинска документация /л. 44-100, т. 2
от д. п./ справка за нарушител /л. 95, т. 1 и л. 200, т. 2 от д.п./, справка за
съдимост /л. 94, т. 1 и л. 199, т. 2 от д.п./, характеристична справка /л. 201,
т. 2 от д.п./, както и от изготвените експертизи – СМЕ /л. 24-27, т. 1 от д.п./,
СМЕ на труп /л. 30-34, т. 1 от д. п./, повторна петорна комплексна СМЕАТЕ /л. 130-163,
т. 2 от д.п./.
По делото са изготвени и КСМЕАТЕ
/л. 37-61, т. 1 от д.п./, допълнителна КСМЕАТЕ /л. 157-187, т. 1 от д.п./,
допълнителна комплексна СМЕАТЕ /л. 203-214, т. 1 от д.п./ и повторна комплексна
СМЕАТЕ /л. 17-42, т. 2 от д.п./. Съдът не кредитира първоначалната,
допълнителната, комплексната допълнителна СМЕАТЕ и повторната комплексна СМЕАТЕ. Същите не са описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като наред с това заключенията на същите са необосновани,
немотивирани, изпълнени с вътрешни противоречия за механизма на ПТП и направени
при непълни изходни данни. Всичко това е довело до съмнения в тяхната
правилност и е наложило наблюдаващия прокурор да постанови назначаването на
повторна петорна комплексна СМЕАТЕ, която е отговорила компетентно и
изчерпателно на поставените въпроси и се кредитира от съда изцяло. Тази
повторна петорна комплексна експертиза е съобразила всички доказателства по
делото, включително и показанията на близките на починалия досежно
обичайния маршрут на придвижване на пострадалия велосипедист Б.К., както и
извършеният оглед на ВД – 11 бр. фотоснимки, изготвени от служител на сектор
„Пътна полиция“, непосредствено след ПТП, поради което съдът изцяло възприема
изводите на експертите. Изводите в тази експертиза кореспондират на всички
останали доказателства и се възприемат изцяло от съда. Същите установяват
механизма на ПТП и причинната връзка между действията на водача и причинения
престъпен резултат – смъртта на велосипедиста Б.К..
Съдът кредитира с доверие изготвената съдебномедицинска
експертиза на живо лице, тъй като е обективна, безпристрастна и изготвена с необходимите
познания в съответната област. Същата касае състоянието на пострадалия Б.К.
непосредствено след ПТП и преди смъртта му.
Съдът
кредитира с доверие изготвената съдебномедицинска експертиза на труп. Същата е
изготвена при аутопсията на пострадалия и изяснява причините за смъртта му.
Подс. Ж.П. не е дал обяснения в хода на досъдебното
производство, но в съдебната фаза на процеса признава вината си. Направеното от
подс. Ж.П. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за
безспорно доказано от събраните в досъдебното производство доказателства.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Н. М.Д. –**** в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Пловдив, посетил местопроизшествието. От неговите показания се
установява местоположението на
велосипеда и автомобила след удара и деформациите по тях, заявеното от водача П.
във връзка с ПТП, както и тестването му с техническо средство за наличие на
алкохол в кръвта и отрицателният резултат. Заявеното от този свидетел
кореспондира на установеното в протокола за оглед на местопроизшествие и
изготвения фотоалбум, както и на показанията на свидетелите Г. Р. Р. /лекар/ и Г.
Х. И. /шофьор на линейка/, които са посетили произшествието преди него.
От
показанията на свидетеля Г. Р. Р. –*** в ЦСМП – Пловдив се установява, че той и
*** на линейката Г. И. са посетили първи местопроизшествието докато подсъдимия
все още е разговарял с тел. 112. Същият описва мястото на което се е намирало
тялото на пострадалия, автомобила на подсъдимия и велосипеда на пострадалия. От
показанията на свид. Р.се установява, че пострадалият
е бил жив, но неадекватен и в безсъзнание. Същият посочва, че още преди
идването на полицията, пострадалият е бил транспортиран спешно в шокова зала на
УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив. Този свидетел посочва, че уличното осветление
не е работело в района на ПТП, въпреки, че е било тъмно, като обяснява това със
смяната на времето и липса на настройка на таймерите от страна на общината.
Показанията на този свидетел кореспондират и се допълват с показанията на свид. Г. Х. И. – шофьор на линейката, който също е възприел
положението на автомобила, тялото и велосипеда. Съдът кредитира показанията на
тези двама свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондират на останалия доказателствен материал и в частност на протокола за
оглед на местопроизшествие и изготвения
фотоалбум.
Свидетелите
В.Б.К., Р.Д.К., В.В.К. не са очевидци на
пътно-транспортното произшествие, а са близки роднини на починалия пострадал.
От техните показания се установява родствената им връзка с починалия Б.Г.К., неговото здравословно състояние след
ПТП и последвалата му смърт, както и тяхната близка емоционална връзка с пострадалия;
установява се, че пострадалият е бил в добро здраве, трудово ангажиран, както и
какъв е бил обичайният му маршрут на придвижване с велосипеда от дома му до
местоработата му. Показанията на тази група свидетели са еднопосочни, взаимно
допълващи се и кореспондират на останалия доказателствен материал, поради което
съдът ги кредитира.
От
показанията на свид. Х. Д. Д.– колега на пострадалия
се установява, починалия Б.К. се е придвижвал с колело и е работел като
охранител във фирма „****“ на 12-часови смени от 7.00ч до 19.00ч., но обичайно
сутрин се сменяли по-рано – около 6,00ч. Съдът кредитира неговите показания
като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи на останалия
доказателствен материал.
Показанията
на свид. З. И. Б. /л. 22, т. 1 от д.п./ нямат
отношение към настоящото наказателно производство, тъй като същият е бил
очевидец на друго ПТП на пътя с. Т. – гр. А.същата сутрин, за което е
сигнализирал на тел. 112.
Приложената
медицинска документация /л. 44-100, т. 2 от д. п./ установява състоянието на
пострадалия К. след ПТП и развитието на здравословното му състояние до неговата
смърт.
От
приложената справка за съдимост се установява, че подс.
П. е неосъждан; от справката за нарушител се установява, че същият е наказван
за нарушения на ЗДвП веднъж с наказателно постановление през 2008г. и веднъж с
фиш през 2014г. /т. е. след деянието/, като СУМПС не му е било отнемано във
връзка с тези нарушения. От приложената характеристична справка се установява,
че същият работи като ****, женен е и има висше образование. От заявеното в
с.з. от подсъдимия се установява, че същият е баща на малко дете.
Настоящия състав намира, че от обективна
страна е установено наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и допуснатите
от подс. П.
две нарушения
на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно е установено, че подс. П. е управлявал с превишена скорост, тъй като се е движил с 63 км/ч при
ограничение в населено място до 50 км/ч, с което е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Превишавайки скоростта, от една страна, подсъдимият е скъсил времето си
за реакция при наличие на опасност на пътя, а от друга страна тази висока
скорост е довела до по-силен удар с велосипедиста К., в резултат на който
същият е получил тежки травми, довели до смъртта му. Второто нарушение на ЗДвП,
което подс. П. е извършил е по чл.20, ал. 2 от ЗДвП,
тъй като не е съобразил скоростта си на движения с конкретните условия на
видимост на пътя и с характера и интензивността на движението. Подс. П. се е движил в тъмната част на денонощието на
неосветен участък и е приближавал кръгово движение, по което навлиза с
автомобила си без предимство. Избраната от него скорост не е била съобразена с
горните обстоятелства, тъй като не би могъл да знае дали от всяка от другите
страни на кръговото движение ще навлезе друг участник в движението, който ще е
с предимство. Наред с това на въпросното кръгово движение има и пешеходна
пътека и предвид бързото му приближаване с избраната несъобразена скорост от 63
км/ч сам би се поставил в невъзможност да спре поради липса на време за
реакция. Именно по тази причина съдът намира, в резултат на горните две
нарушения на ЗДвП подс. П. късно е възприел
предприетата маневра „завиване на ляво“ от велосипедиста К., в резултат на
който е настъпил удара между автомобила и велосипеда. Безспорно е налице съпричиняване от пострадалия, който е бил длъжен да
пропусне движещият се направо автомобил на подс. П. в
крайна лява лента преди да завие наляво от най-крайна дясна лента в същото
платно за движение. Ако К. не бе предприел тази маневра изобщо не би се
стигнало до пресичане на траекторииите на двете
превозни средства и настъпване на удар. Но наред с нарушението на правилата за
движение от страна на велосипедиста К. са налице и коментираните по-горе две
нарушения на ЗДвП от страна на подс. П.. Тъй като
тези нарушения на подсъдимия се намират в причинна връзка с престъпния резултат
– смъртта на пострадалия К., подс. П. бе признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Наличието на съпричиняване
ще бъде отчетено при индивидуализация на наказанието. Подс.
П. бе признат за невинен и оправдан досежно
нарушенията на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, тъй като тези
норми не съдържат императивни правила за поведение, а само общо изискване да не
се поставя в опасност живота и здравето на хората, като това изискване е
конкретизирано с множество други задължителни разпоредби в ЗДвП. Винаги, когато
едновременно са нарушени общи правила за безопасност на движението по ЗДвП и
специални правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП,
налице е само нарушение на съответното специално правило /Решение №182/1996г.
ВК на ВС, Решение №106/84г. на ВС, III н.о., Решение № 567/2013г. на ВКС, III
н. о. /. Съдът намира, че настъпилата смърт на пострадалия К. 13.11.2013г. се
намира в пряка причинна връзка с причинените му при ПТП на 06.11.2013г.
травматични увреждания. Липсват каквито и да е данни за несвоевременно или
неправилно лечение, като в тази насока са и двете изготвени СМЕ, касаещи
състоянието на пострадалия при постъпването му и при последвалата аутопсия.
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира съществени противоречия в обсъдените
доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите.
Подсъдимият Ж.П. в съдебното производство изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да излага нови факти по случая,
които да разколебават възприетата по-горе фактическа обстановка.
При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът
счита, че подс. Ж.П. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл.343
ал.1 б. „в“, пр. 1 вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 06.11.2013 г. в гр.
Пловдив при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „****“ с per. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно:
Чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;
Чл.21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В“ в населено място 50 км/ч“, като се е движел със скорост 63
км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на Б.Г.К. ***, настъпила на
13.11.2013 г.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо,
при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана непредпазливост/ по смисъла
на чл. 11, ал. 3 от НК. Подсъдимият П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си и не е искал
настъпването им. Бидейки водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при
движение през нощта на неосветен участък в населено място и при приближаване
към кръгово движение без предимство е възможно да има други участници в
движението, които да предприемат маневри. Той е следвало да избере скорост за
движение, която да му позволи да намали или да спре при възникване на опасност.
Той е бил длъжен и да спазва ограничението на скоростта в населено място и да
се движи със скорост до 50 км/ч. Като не е сторил това, подсъдимият виновно,
макар и по непредпазливост, е причинил смъртта на велосипедиста К..
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил
наказание “лишаване от свобода” от две до шест години. В случая, с оглед
норма на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки
се от степента
на обществена опасност на деянието
и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието
на смекчаващи отговорността на подс. Ж.П. обстоятелства, като чистото му
съдебно минало, семейната и трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни, определящи се от липсата на данни за други
противообществени прояви, съдействието
му
в хода на разследването, поведението му
след деянието,
както и изразеното искрено съжаление за случилото се. Като смекчаващи отговороността
обстоятелства съдът отчете наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия К., който също е извършил грубо нарушение на ЗДвП,
допринесло за настъпване на ПТП и собствената му смърт. Съдът отчете и дългият
период на протичане на наказателното производство – около 6 години до момента,
без подсъдимият да е допринесъл за това забавяне. Смекчаващо вината
обстоятелство е и конкретната форма на вината – небрежност, която обуславя
по-леко наказание в сравнение с
непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради
самонадеяност.
Настоящият състав отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство нарушаването на две различни правила на ЗДвП, както и обстоятелството, че
подс. П. е наказван по административен ред за две
нарушения на ЗДвП. Така,
отчетените по отношение на вината
обстоятелства, мотивират съда да приеме, че
за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и
за поправяне на подсъдимия П., следва да се
определи наказание при значителен
превес на смекчаващите обстоятелства /без същите да са многобройни или изключителни/, в минималния размер, предвиден в закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Това наказание предвид характера на настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр.
с чл. 54 от НК, следва да бъде намалено
с една трета, или наказанието, което се налага
на подс. Ж.П. и което последният
следва да изтърпи е ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс.
Ж.П. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да
бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата
в сила. Съдът е на мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на
чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно
спрямо подсъдимия и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. Безспорно,
в случая са настъпили тежки съставомерни последици по
отношение на пострадалия К., но тези обстоятелства са отчетени от законодателя
при определяне границите на наказанието „лишаване от свобода“. При определяне
на неговото изтърпяване следва да се отчете във всеки конкретен случай
поведението на виновния, в случая – на подс. П. и
данните за личността му. Същият се е обадил на тел. 112 и е останал до
пострадалия на местопроизшествието до транспортирането му и идването на
органите на полицията. Не е установена употреба на алкохол /дори с несъставомерна концентрация/, както и на опит за бягство
след ПТП от страна на подс. П.. Същият до момента на
пътния инцидент, а и в следващите шест години е имал добро поведение и много
добри характеристични данни. Налице е съпричиняване
на престъпния резултат от страна на пострадалия; наказателното производство е
продължило около 6 години до момента. Ето
защо, предвид отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства за подс. П., съдът е на
становище, че наложеното му след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание от една
година и четири месеца лишаване от свобода, с подходящия изпитателен срок от три
години, в пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по
смисъла на чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Настоящата инстанция отчете обстоятелството, че подс. П. е наказван два пъти на нарушения на ЗДвП, но първото
нарушение е от преди повече от 10 години, а другото – няколко години след
деянието. Ето защо съдът счита, че подс. П. не е
системен нарушител на ЗДвП и не наложи по-висок размер на лишаването от право
да управлява МПС от определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“.
ПО ДОВОДИТЕ И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ:
Неоснователни са твърденията на частното обвинение, че
съжалението на подс. П. е формално и той не осъзнава
стореното. Веднага след ПТП подсъдимият е спрял и е отишъл при пострадалия К..
Виждайки тежкото му състояние веднага е сигнализирал на тел. 112. Той е посетил
болничното заведение и се е интересувал от състоянието на пострадалия. Действията на подсъдимия говорят за
отношението му към причинения престъпен резултат и не могат да бъдат
противопоставени на голословни твърдения. В условията на устност
и непосредственост съдът възприе съжалението на подсъдимия и критичността му
към стореното. Неоснователно е искането
на поверениците на частните обвинители за налагане на
ефективно наказание „лишаване от свобода“. Съдът намира, че за поправянето на
осъдения не е необходимо това наказание да бъде изтърпяно ефективно. Подс. П. е неосъждан, в продължение на 6 години след
деянието не е извършил друго престъпление, не е системен нарушител на ЗДвП, има
много добри характеристични данни – баща на малко дете, трудово и семейно
ангажиран, без данни за други противообществени прояви, оказал е съдействие по
разследването. Нищо не налага този подсъдим да търпи наложеното му наказание
ефективно. Зачестилите пътно-транспортни произшествия и тежката загуба за
пострадалите не променят този извод. Законодателят е отчел обществената
опасност на този вид деяния при определяне на санкцията за това престъпление.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Съдът се
произнесе и по отношение на веществените доказателства, като прие, че 1бр. велосипед, находящ
се на съхранение в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив следва да се върне на
наследниците на пострадалия Б.Г.К., а 1бр. компактдиск от РЦ 112, съдържащ
снимки, находящ се по делото, да остане приложен по
делото след влизане на присъдата в законна сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият
П.
беше осъден да заплати на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на държавата, по сметка
на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 5348,30
лева, представляващи възнаграждения за назначените и изготвени експертизи. В тежест на подс. П. бяха
присъдени и направените разноски от пострадалите за повереник общо в размер на 2700
лева.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :