№ 576
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110215186 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. К., подадена чрез а. К. от Пловдивска адвокатска
колегия против издадено срещу жалбоподателя наказателно постановление № 20-
4332-014579/03.08.2022 г. от Г.В.Б, на длъжност „началник Група АНД“ в ОПП-СДВР,
с което:
- за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 50.00 лева – по пункт 1;
- за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10.00 лева – по пункт 2.
Подадената жалба е бланкетна и с нея единствено се изразява принципно
несъгласие с обжалваното НП, като жалбоподателят оспорва констатациите в АУАН,
че е управлявал автомобил с рег. №******* без поставен обезопасителен колан, както
и че без основание не е носил контролния талон към СУМПС. Твърди се, че
жалбоподателят не е извършил посочените нарушения. С тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се
представлява от а. К., който заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена. Счита, че в хода на съдебното следствие не се установи по несъмнен начин
извършването на административното нарушение /без да уточнява кое от двете визира/,
1
тъй като са били налице противоречия в показанията на разпитаните свидетели, от
които се налагал изводът, че само единният от тях е възприел пряко нарушението,
изразило се в управление на МПС без поставен обезопасителен колан.
Въззиваемата страна, ОПП-СДВР – редовно призована, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи от името на жалбоподателя, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.07.2022 г., около 09.05 часа, в гр. София, по ул. „15-ти ноември”, с посока
на движение от ул.”Оборище” към бул. „Цар Освободител”, жалбоподателят В. К. К.
управлявал л.а. „*****“ с рег. №******* и при направената му проверка на
кръстовището между ул. „15-ти ноември” и бул. „Цар Освободител”, пред БАН, е
установено, че управлява посоченото МПС без поставен обезопасителен /предпазен/
колан, с който автомобилът е бил оборудван, като при проверката след поискване от
контролните органи не представил и контролния талон към СУМПС.
За така констатираните нарушения, квалифицирани по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, срещу него е съставен АУАН серия GA № 666327 от
19.07.2022 г. След предявяване на нарушителя на така съставеният АУАН, същият го
подписал без възражения, като писмени такива не са били подадени и в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка, като описаната в акта, е издадено обжалваното НП на
03.08.2022 г. Същото е връчено на жалбоподателя на 17.10.2022 г., а жалбата против
него е подадена по пощата на 31.10.2022 г.
По доказателствата:
Настоящият състав прие за установена горепосочената фактическа обстановка
въз основа на събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията на
разпитаните свидетели – актосъставителя Р. Н. П. и свидетеля-очевидец А. Д. Я. и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – справка картон на
водача, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и
заповеди за заеманите длъжности от актосъставителя и АНО.
Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели, които са достатъчно
конкретни, с висока степен на информативност, последователни и кореспондиращи
помежду си, без наличие на съществени противоречия. Не отговаря на фактите по
делото твърдението на защитата, че съгласно свидетелските показания на двамата
автоконтрольори към ОПП-СДВР, преди проверката и преди спиране на
жалбоподателя единият от тях се е намирал в служебния автомобил, поради което не е
2
имал възможност да възприеме деянието, изразило се в управление на МПС без
поставен обезопаситрелен колан. Напротив, и двамата свидетели твърдят, че
първоначално св. П. е бил в служебния автомобил, но когато св. Я. е забелязал, че
водачът на л.а. „*****“ с рег. №*******, който се приближава към тях е без поставен
колан и предприел действия по спирането на автомобила, св. П. също е слязъл от
служебния автомобил и в момента на приближаване на л.а. БМВ към тях за да спре е
забелязал, че водачът е без поставен колан. Свидетелят П. дори заявява, че не се
оправдали очакванията му, водачът да си постави обезопасителния колан след като е
разбрал, че контролните органи предприели действия по спиране на автомобила за
извършване на проверка. На следващо място и двамата свидетели потвърждават и
факта, че при извършената му проверка, жалбоподателят не е представил контролния
талон към СУМПС.
Съдът кредитира като писмено доказателство АУАН за датата и мястото, на
които служителите на ОПП-СДВР са констатирали извършените нарушения, тъй като
в тези части, описаните в него факти се потвърждават от показанията на свидетелите
П. и Я..
На приобщените и кредитирани от съда показания на разпитаните полицейски
служители липсват доказателства, които да противоречат, с изключение на
бланкетните възражения на жалбоподателя, че не са извършени нарушенията, описани
в АУАН, но същите не представляват доказателство или доказателствено средство в
настоящето производство.
Съдът взе предвид и представените заповеди, преценени в съвкупност с
показанията на св. П. относно заеманата от него длъжност, като доказателство за
компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган да съставят
съответните процесуални документи, които са подписали.
От правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите. Депозирана е в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед на изложените по-горе
съображения, в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
При издаването на АУАН и НП, в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи
до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и
по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН,
са описани нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и са посочени
нарушените правни разпоредби.
3
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недоказаност
на нарушенията, поради изложените съображения в доказателствения анализ.
Относно нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че правилно
е приложен и материалният закон.
В чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е предвидено, че на наказание подлежи водач,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Самото
задължение за използване на предпазен колан е уредено в чл. 137а, ал.1 от ЗДвП,
според който водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства
са оборудвани. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил по времето и на мястото, посочени в АУАН и НП, без да
използва обезопасителен колан. Т.е. в качеството си на водач и при движение на
автомобила, той не е изпълнил задължението си по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Същевременно не са изложени доводи и не са представени доказателства, които да
обосноват извод за приложение на някое от изключенията, предвидени в разпоредбата
на чл. 137а, ал. 2, т. 2-5 от ЗДвП.
Наказанието, предвидено в санкционната норма на чл. 183, ал.4 ЗДвП е
фиксирано и за наказващия орган не съществува възможност да се отклонява от него, с
оглед на което се налага извод за правилно приложение на материалния закон и в
санкционната му част.
Ето защо съдът приема, че от обективна страна са налице признаците на състава
на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 183, ал.4, т.7 от същия
закон. Нарушението е извършено виновно от дееца, тъй като той е съзнавал
общественоопасния му характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни
задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чиито адресат се
явява, тъй като в момента на проверката е управлявал МПС. Следователно, при
правилно определена квалификация на извършеното от В. К. административно
нарушение, наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с
разпоредбата на чл. 183, ал.4 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50 лв., поради което
НП в тази си част напълно съответства на материалния закон и следва да бъде
потвърдено.
Относно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, материланият закон също е
приложен правилно. По надлежния ред е било установено, че на посочените дата,
време и място, В. К. при извършената му проверка от св. П. и св.Я., не е носил и не е
представил контролния талон към СУМПС. С това свое деяние е нарушил
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която: „Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
4
средство от съответната категория и контролния талон към него”. За така
извършеното нарушение, законосъобразно е приложена санкцията съгласно
разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание глоба в размер на 10 лева. Следователно и в тази си част
НП е в пълно съответствие с материалния закон и следва да бъде потвърдено.
Правилна и законосъобразна се явява преценката на АНО и за липса на
основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото и двете
нарушения, които са извършени от жалбоподателя се отличават с типичната за
конкретното деяние обществена опасност и не се характеризират с по-ниска такава в
сравнение с останалите нарушения от същия вид.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че контролираното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Не е направено искане за присъждане на разноски от страните, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-4332-
014579/03.08.2022 г., издадено от Г.В.Б, на длъжност „началник Група АНД“ в ОПП-
СДВР, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен
съд град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5