Р Е Ш Е Н И Е
№ /11.10.2019 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 17.09.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.Д.
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19268 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба с регистрационен номер 85447/28.12.2018г., уточнена с допълнителни молби, депозирани от ищеца И.Г.И., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Д.П. ***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване вещни искове с правно чл.124 ГПК и чл.108 ЗС против ответника И.Д.И. ЕГН**********, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част с площ от 268 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ****по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 623 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. „****“, местност „****“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 143, кв. 9-А, при граници на реалната част: поземлени имоти 10135.2520.9659, 10135.2520.9617,10135.2520.3243 и останалата част от 10135.2520.6138, повдигната в жълт цвят и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложената скица № 15-926185-11.12.2018 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и на основание чл.108 ЗС ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца ВЛАДЕНИЕТО върху РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 268 кв.метра от поземлен имот с идентификатор ****по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 623 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. „****“, местност „****“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 143, кв. 9-А, при граници на реалната част: поземлени имоти 10135.2520.9659, 10135.2520.9617,10135.2520.3243 и останалата част от 10135.2520.6138, повдигната в жълт цвят и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложената скица № 15-926185-11.12.2018 г.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдяни факти и обстоятелства:
Твърди, че е собственик на реална част с площ от 268 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ****по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от623 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. „****“, местност „****“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 143, кв. 9-А, при граници на реалната част: поземлени имоти 10135.2520.9659, 10135.2520.9617,10135.2520.3243 и останалата част от 10135.2520.6138. Реалната част е повдигната в жълт цвят и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложената скица № 15-926185-11.12.2018 г., като правото на собственост върху описаната реална част от поземления имот ищецът е придобил по давностно владение. Твърди, че на 25.08.1995 г. е придобил чрез договор за дарение, сключен с нот. акт ****, т. XXVIII, д. № 8638/1995 г. на нотариус при Варненския районен съд място с площ от 600 кв. м., находящо се в гр. Варна, съставляващо имот № 143, в кв. 9-А по плана на КП "****-Разширение", като придобития чрез договора за дарение недвижим имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.2520.3243 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри. Твърди, че още от придобиването на имота на 25.08.1995 г., освен подареният му имот е установил владение и върху описаната реална част, която е част от съседния поземлен имот 10135.2520.6138. Поземлен имот 10135.2520.3243 и реалната част от поземлен имот ****към момента на придобиването от ищеца са били заградени с ограднпа мрежа и обособени като един общ имот, а между подарения имот и описаната реална част не е имало ограда. Твърди, че е съществувала ограда, изградена от мрежа на бетонови колове само по линията между точки 3, 4, 1 и 5 на приложената скица. Твърди, че владението му върху описаната реална част е било непрекъснато, необезпокоявано и явно от 25.08.1995 г. до средата на м. ноември 2018 г., когато е премахнал съществуващата ограда между точки 3 и 4 и е поставил ограда по линиите между точки 1, 2 и 3. Твърди, че ответника е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ****с договор за продажба, сключен на 13.12.2017 г. с нот. акт № 61, т. IV, per. № 3763, д. № 447/2017 г. на нотариус per. № 012 ****, вписан в Службата по вписванията вх. per. № 34792, дв. вх. per. 34492, акт № 67, том LXXXVI, д. № 18435/2017г. Твърди, че праводателите на ответника- ****, ****и ****не се упражнявали никога фактическа власт върху процесната реална част. Твърди, че са налице основанията той да придобие по давност правото на собственост върху процесната реална част. Твърди, че планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ е одобрен със Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на областен управител на област с административен център- Варна, като по ПНИ процесната реална част е включена в поземлен имот № 6138, а имотът, който ищецът е придобил по дарение е представлявал съседния поземлен имот № 3243. Твърди, че по отношение и на двата имота ПНИ е влязъл в сила на 07.05.2007 г., като с решение № 4497/07.05.2007 г. по адм. д. № 1758/2007 г. на Върховен административен съд е била отхвърлена жалбата му срещу заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ. За поземлен имот 6138 по ПНИ е издадена Заповед № 256/21.04.2008 г. по §46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е влязла в сила на 15.05.2008 г. Твърди, че от средата на м. ноември 2018 г. ответникът владее процесната реална част без правно основание и за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за собственост.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът И.Д.И., чрез пълномощника му адв.Н.Т. Съдебен адрес *** депозирал отговор на исковата молба, с която възразява против редовността и допустимостта на ИМ. На следващо място намира исковете и за неоснователни. Оспорва като нищожна сделката, с която ищецът е придобил поземлен имот с идентификатор 10135.2520.3243 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри. Оспорва се твърдяното от ищеца владение на процесната реална част от имота, като се изтъква, че същата е била предмет на рестутоционно производство, което е приключило през 2008г. и след това са налице множество доказателства, вкл. и съдебни производство, в които ищецът е бил страна, доказващи намерението му единствено на държател на тези реални части.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
В хода на производството бяха пхриложоени и присъединени към материалите по делото следните писмени доказателства: Нот.акт **** от 1995 г., заповед № 838/27.12.2013 г., решение № 1493/19.12.2006 г. по адм.д. № 659/2006 г., по описа на ВОС, решение № 4497/07.05.2007 г. по адм.д.№ 1758/2007 г. по описа на ВАС, ****, от 2017 г., скица на ПИ № 15-614966-05.12.2017 г., скица на ПИ № 15-926185 – 11.12.2018 г., удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/11.01.2019 г., удостоверение от Община Варна рег.№ АУ006128ВН от 17.01.2019 г., скица на ПИ № 15-30429-17.01.2019 г., решение № 1404 от 18.09.2006 г. на ОСЗГ гр.Варна, удостоверение за наследници № 1036 от 03.11.2017 г., заповед № 256/21.04.2008 г., протокол за трасиране от 14.04.2016 г., схема на граничните точки на ПИ № ****от 13.10.2016 г., заповед № 506/20.09.2016 г., два броя платежни нареждания, протокол № 27- ТР/30.11.2017 г. за въвод във владение, скица № 01425/05.06.2006 г., решение № 1229/27.03.2017 г. по адм.д. № 12849/2016 г. по описа на ВРС, решение № 1699/12.10.2017 г. по адм.д. № 1613/017 г. по описа на Административен съд Варна , **** от 2017 г., гр.д. № 12849/2016 г. по описа на ВРС, ведно с приложеното към него адм.д. № 1613/17 г. по описа на Административен съд, гр.Варна 23 състав, заповед № 256/21.04.2008 г., оценителен протокол № 14 от 18.08.1993 г., удостоверение от ****№ 3067/08.09.1993 г., молба до техническа служба на ****№ 2230 от 03.07.1992 г., два броя квитанции, удостоверение № 497 от 02.1980 г., декларация от ****от 03.07.1992 г., позволителен билет № 283 от 03.12.1979 г.
От
представено Удостоверение №497/19.02.1980г. за предоставяне право на ползване
на земя е видно, че на ****е предоставен „хавра“ с
площ от 0,9 дка, находяща се в землището на гр.Варна,
местност „****“, при граници и съседи ****и път.
Съгласно
представен по делото Позволителен билет за строеж в гр.Варна №283/03.12.1979г.
е позволено на ****да застрои сезонна постройка в лозето си в м.“****“ от
20кв.м., както и изба.
Представена
е Молба вх.№223/03.07.1992г. от ****до кметство Виница, касаеща
имот с площ 800кв. в местност „****“ в землището на кв.Виница, представляващ
лозе и овощни дървета с изградена едноетажна вилна постройка, при граници и
съседи ****и път.
От
представен Оценителен протокол №14/18.08.1993г. на Община Варна се установява,
че по молба на ****, имащ права за придобиване право на собственост съгл. §4а,
ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е извършена оценка на имот пл.№143 кв.9а К.П.“****-разширение“
с площ от 900кв.м. и построена сграда от 25 кв.мв.
Оценката на имота и сградата е в общ размер от 48708 лева.
От
представено Удостоверение от ****при Общи Варна е видно, че същото е издадено
на ****за оценка на имота пл.№143 кв.9а К.П.“****-разширение“, за да му послужи
пред нотариус за снабдяване с нотариален акт по §4а от ЗСПЗЗ.
От
приложения по делото нотариален акт се установява, че на 25.08.1995 г. ищецът е
придобил чрез договор за дарение, сключен с нот. акт ****,
т. XXVIII, д. № 8638/1995 г. на нотариус при Варненския районен съд място с
площ от 600 кв. м., находящо се в гр. Варна,
съставляващо имот № 143, в кв. 9-А по плана на КП "****-Разширение",
който е идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.2520.3243 по
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри.
Със
Заповед №838/27.12.2013г. на Кмет на Район Приморски при Община Варна е
определено ищецът да придобие правото на собственост при усл.на
§4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот с идентификатор 10135.2520.3243, с площ от
600кв.м.
От
Решение №1404/18.09.2006г. на Общинска служба по земеделие и гори-Варна се
установява, че е признато правото на собственост на наследниците на ****върху
нива от 3,843 дка, ПИ с №4085, находяща се в терен по
§4 ва кв.Виница в местност ****.
От
представено Удостоверение за наследници на ****е видно, че негови наследници са
внукът му ****, син на дъщерята на наследодателя ****– починала на
24.05.2015г., внукът му ****и внучката му ****, деца на дъщерята на
наследодателя – ****, починала на 09.12.2009г.
С Решение
№4497/07.05.2007г. по адм.дело №1758/2007г. на ВАС е
отменено Решение №1493/19.12.2006г. по адм.д.659/2006г.
на ВОС-Административно отделение и е отхвърлена жалбата на ищеца срещу Заповед
№РД-06-7706-20/24.01.2006г. на Областен управител на Област Варна в частта й
относно площта и достъпа до имот №3243.
От
Заповед №256/21.04.2008г. на Кмета на Район Приморски се установява, че е
възстановено правото на собственост при усл.на §4б,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на ****, а именно **** и ****върху ПИ
№6138 по ПНИ на м.“****“ с площ 623 кв.м.
От
протокол за трасиране от 14.04.2016г. се установява, че е извършено трасиране,
означаване и координиране в полза на наследниците на ****, а именно **** и Форсани Тодорова Кючукова, на границите на ПИ идентификатор
№10135.2520.6138, находящ се в гр.Варна, общ.Варна,
с.о.“****“ с площ 623 кв.м.
Представена
е Заповед №506/20.09.2016г. на Кмет на Район Приморски при Община Варна, с
която е одобрена оценка на извършени подобрения в частта на поземлен имот
№3243, попадаща в имот с идентификатор №****в размер на 1747 лева.
С Решение
№1229/27.03.2017г. по гр.дело №12849/2016г. по описа на ВРС, потвърдено с
Решение №1699/12.10.2017г. по к.адм.дело №1613/2017г.
на Адм.съд Варна е изменена Заповед № 506 от
20.09.2016г. на Кмета на р-н “Приморски” при Община Варна, с която осн. §31 ал. 3 от ПЗР ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на
извършени подобрения в частта на поземлен имот с ид.
№ 3243 по ПКП към ПНИ на С.О „****” одобрен със заповед на
РД-06-7706-20/24.01.2006г. на обл. управител на
Варненска област /с идентификатор за остатъка 10135.2520.3243 по КК и КР на гр.
Варна/, попадащ в имот с идентификатор ****по КК и КР на гр. Варна, одобрени
със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. дир. на АГКК /с № 6138 по ПНИ на СО "****"/, като
УВЕЛИЧАВА ОЦЕНКАТА от 1747 лева (хиляда седемстотин четиридесет и седем лева)
на 2244 лева (две хиляди двеста
четиридесет и четири лева), която следва да бъде заплатена от наследниците на ****в
полза на И.Г.И..
Представено
е банково бордеро от банка ЦКБ от 24.02.2017г. с което ****внася по сметка на
Район Приморски сумата от 1751,49лв. по Заповед №506/20.09.2016г. на Кмет на
Район Приморски при Община Варна.
Представено
е банково бордеро от банка ЦКБ от 03.11.2017г. с което ****внася по сметка на
Район Приморски в полза на И.Г.И., сумата от 499лв. по Решение
№1229/27.03.2017г. по гр.дело №12849/2016г. на ВРС за окончателен размер на
оценката на подобренията.
Представен
е Протокол за въвод във владение №27-ТР/30.11.2017г.,
издаден от Община Варна, с който се въвеждат във владение ****, ****и ****,
като наследници на ****в имот №6138 в местност „****“ с площ 623 кв.м.
От
представена скица №15-30429-17.01.2019г. се установява, че процесната
реална част фигурира като част от имот №6138 със собственик И.Д.И..
Установява
се, че ответникът е придобил правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор ****с договор за продажба, сключен на 13.12.2017 г. с нот. акт № 61, т. IV,
per.
№ 3763, д. № 447/2017 г. на нотариус
per.
№ 012 ****, вписан в Службата по вписванията вх. per. № 34792, дв. вх. per. 34492, акт № 67, том LXXXVI, д. № 18435/2017 г.
В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, заключението на вещото лице В.А. по което установява след съпоставяне на плана на ползвателите към Помощния кадастрален план с Кадастралната карта, че процесната реална част от ПИ ****е с площ 266 кв.м., като на изготвената Комбинирана скица с червен цвят е отразен КП към ПКП, с черен цвят действащата КК, а с жълта щриховка процесната реална част. След проведено геодезическо заснемане на поставената ограда между ПИ ****и 10135.2520.3243 вещото лице установява, че така поставената полумасивна ограда - телена мрежа навлиза в източния си край с 0.42м в ПИ 10135.2520.6138, в югоизточния си край с 0.59 м. в ПИ 10135.2520.3243, като изградената по този начин ограда навлиза в ПИ ****с 1 кв.м., а в ПИ 10135.2520.3243 с 2 кв.м., т.е. разликата е 1 кв.м. Приема, че и в двата случая и като отклонение в местоположението и площта разликата е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 и 19 от Наредбата за създаване и поддържане на КККР. На изготвената Комбинирана скица вещото лице отразява процесната ограда с виолетов цвят. По отношение въпроса дали е идентичен имота по нот. акт ****, пи XXVIII, д. № 8638/1995 г. с ПИ 3243 по ПНИ и ПИ 10135.2520.3243 по действащата кадастрална карта установява, че при изготвяне на гореописания н.а. е действал КП на в.з. **** изработен през 1987г., като по този план имота е с пл. № 143. Впоследствие при изработване на ПНИ, одобрен със Заповед №РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на Областен управител на гр.Варна този имот е с пл. № 3243 по плана на ползвателите към Помощния кадастрален план. Площта му и по двата плана е 941 кв.м.(графически изчислена). От гореизложеното се налага извода, че площта от 600 кв.м. посочена в н.а. е идеална част от ПИ 143 по КП от 1987г., респективно от имот 3243 по ПКП. След изработване и одобряване на ПНИ през 2006г. имот 143, описан в н.а. от 1995г. е ограничен на 600 кв.м. и е под номер 520.3243 по ПНИ, респективно 10135.2520.3243 по КК. Останалата част от този имот е възстановена на наследниците на ****като част от № 520.6138 по ПНИ(****по КК) представляваща процесната реална част предмет на съдебния спор и имот с № 2520.9617(10135.2520.9617 по КК) като улица-общинска собственост за достъп до имота на жалбоподателя по ПНИ. Вещото лице приема, че ПИ 520.3243 по ПНИ(10135.2520.3243 по действащата КК) не е идентичен с имота описан в нот. акт ****, т. XXVIII, д. № 8638/1995 г., а представлява част с площ 600 кв.м. описана в нотариалния акт.
В хода на делото са ангажирани и гласни доказателства от всяка от страните, посредством разпит на свидетелите ****и ****, ангажирана от ищците и свидетелите ****, ангажиран от ответниците.
Съдът изцяло кредитира показанията на всички свидетели, доколкото съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства. Безспорно се установява от свидетелските показания, че ищецът И. е владял процесната реална част от имота до есента на 2018г., когато е била изместена от ответника. Безспорно бе установено, че в процесната реална част от името е имало трайни насаждения, за които се е грижел ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на иск по чл.108 ЗС. Правният му интерес се изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот. Допустим е иск по чл. 108 от ЗС за собственост и предаване на владението на реална част от недвижим имот. В предявеният иск за ревандикация, ищецът следва да установи трите юридически факта, включени в състава на петиторния иск, които касаят материалната му активна легитимация на собственик, осъществяваната фактическа власт от ответника върху спорната вещ и липсата на правно основание за това. Този е осъдителен по своя характер – цели осъждане на ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. За разлика от исковете по чл. 75 и 76 от ЗС, с които се защита на владението като фактическо състояние, с иска по чл. 108 от ЗС се защитава владението като елемент от вещното право на собственост. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта и че тя се държи от ответника. В настоящия случай, с оглед доказване основателността на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС ищецът се позовава на придобиване на процесния имот посредством изтекла в негова полза давност през периода от 15.05.2008 г. /датата на която е влязла в законна сила Заповед № 256/21.04.2008 г. по §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е възстановено правото на собственост на наследниците на ****, а именно **** и ****върху ПИ №6138 по ПНИ на м.“****“ с площ 623 кв.м./, до средата на м. ноември 2018 година. Твърди се наличието на предпоставките за приложение в случая на обикновената придобивна давност, а именно осъществявана фактическа власт върху процесните имоти в продължение на 10 години.
Правото на
собственост не се погасява по давност при неупражняването му, за разлика от
ограничените вещни права на строеж или ползване, а може само да бъде придобито
от друг по оригинерен способ при условията на чл. 79
ЗС, т.е. изгубването му се дължи не на пасивното поведение на неговия носител,
както е при погасителната давност, а на активността на придобилия го чрез
владение върху вещта, негов обект в срока на придобивната
давност. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде
установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен елемент (corpus) – упражняване на фактическа власт и субективен
елемент (animus) – намерение за своене
на вещта. Тъй като намерението за своене е факт от
душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл. 69 от ЗС е установил
презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. Държателят (лицето, което осъществява
фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои) не може да придобие
имот по давност, независимо от продължителността на държането. В този случай са
налице т.нар.търпими действия, а не владение. Не е нужно лицето, което е
установило фактическа власт върху имота без да има основание затова, да
демонстрира промяна в намерението за своене по
отношение на собственика, тъй като в този случай от момента на установяване на
фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тогава
достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да е явно,
необезпокоявано, непрекъснато, и да е упражнявано в предвидения от закона срок
(Решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о.,
постановено по чл. 290 от ГПК). Ако се изхожда не от юридическото, а от
фактическото основание за установяване на фактическа власт върху общата вещ,
презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима при всички видове съсобственост. Посочената
презумпция не е оборена, тъй като е налице своене на
вещта от владеещия я от началния момент на установяване на фактическа власт
върху нея, и ако владението е осъществявано в срока на придобивната
давност, вещта или идеалната част от нея, притежавана от третото лице, става
собственост на владелеца. При преценката дали е установено владение, следва да
се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато (да не е
загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС), спокойно (да не е установено
по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин), несъмнително и
с намерение да се държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да
трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява
фактическо въздействие върху имота Фактическата
власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо имота,
ако те сочат на намерение за своене на този имот и не
са прекъсвани от действията на трети лица (в този смисъл е Решение № 503 от
02.05.2012 г. по гр. д. № 83 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК).
Съдът намира, че в настоящото производство бе безспорно установено, че владението е упражнявано от ищеца непрекъснато през целия исков период и преди него, както и че то е било установено спокойно, като ищецът е започнал да упражнява владелчески правомощия върху реалното част от имота, която е ползвал и оградил, присъединявайки я към своя имот. Безспорно е, че владението е упражнявано явно, несъмнително и с явното намерение да държи вещта като своя.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, а именно: непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин), несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са прекъсвани от действията на трети лица. Следва владелецът да е демонстрирал по отношение на лицето - собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец, при пълно и пряко доказване в хода на процеса, твърдението за изтекла придобивна давност се явява основателно. Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на държането във владение, тези действия следва да бъдат насочени и към собственика.
Съдът
приема, че в канкретния казус са налице категорични
доказателства за упражнено от страна на ищеца И. владение върху процесната реална част с площ от 268 кв. м. от поземлен
имот с идентификатор ****по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
целият с площ от 623 кв. м., находящ се в гр. Варна,
с. о. „****“, местност „****“ с намерение да го свои. По делото бяха събрани
доказателства, че ищецът И. владее тази реална част от 1995 година, когато е
започнало и владението му върху ПИ с настоящ идентификатор
10135.2520.3243 и е завладял процесната част от
съседния имот. Безспорно бе установено, че това владение е продължило до
средата на м.ноември 2018г., когато отв.И. е изместил
оградата между двата имота и е присъединил към своя имот процесната
реална част.
Вторият елемент от фактическия състав на придобиванено на имот по давноство владение е изтичането на определен от закона срок. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9 от 1974 г. е прието, че правни основания по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС са прехвърлителните сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право. Съдът приема за безспорно, че способът на придобиване на процесната част от имот от страна на ищеца, а именно завладяване и трайно владение не попада в предпоставките, които биха обусловили добросъвестно владение от негова страна. Изразеното в трайната практика на ВКС виждане, че срещу претендиращия реституция по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност не тече до момента на приключване на реституционната административна процедура, е основана на общия принцип на правото, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Обосновката на института на давността, позволяващ едно лице да изгуби правото да защитава вземането си или друго субективно право или да изгуби вещно право, поради придобиването му от друг чрез владение, е свързана с бездействие на кредитора/собственика в определен от закона период от време. Затова ако за кредитора/собственика съществува обективна пречка да предприеме действие в защита на правото си, срещу него давност не тече. При действащата редакция на ЗСПЗЗ след измененията с ДВ бр.68 от 30.06.1999 г. възстановяването на собствеността, респ. придобиването й от ползвател, в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва със заповед на кмета на община по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти /ПНИ/.
В настоящия
казус началния момент на упражняване владение, което би могло да направи ищеца
собственик на имота по давност, е момента на приключване на реституционната
процедура по отношение на поземлен имот с идентификатор ****по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 623
кв. м., а именно 15.05.2008 г.- датата на която е влязла в законна сила Заповед
№ 256/21.04.2008 г. по §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г.
административната процедура е двуфазна, като с решението на ОСЗ се признава
правото на възстановяване при условията на § 4 - § 4л, а възстановяването на
правото на собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината,
издадена по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо, от посочената дата –
15.05.2008 г. е започнала да тече и упражняваната от ищеца давност, която не е
спирана или прекъсвана до датата на подаване на исковата молба, инициирала
настоящето дело – 28.12.2018 г.
Съгласно Тълкувателно Решение № 4 по т.гр. д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Владелецът става собственик на имота от момента на изтичане на предвидения в закона давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно право може да бъде зачетено, само ако той се е позовал на давността. Позоването на давността може да стане или чрез снабдяването на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, или чрез предявяване на иск за собственост на основание давностно владение, или чрез възражение за придобиване по давност по предявен срещу владелеца собственически иск. Позоваването на давността на практика представлява част от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, тъй като не само когато владелецът изобщо не се е позовал на нея и поради това не е придобил оригинерно собствеността на владяната от него вещ, но и когато това не е станало своевременно към момента на изтичане на давностния срок, може да настъпи същият резултат. Например, ако срокът е изтекъл, но възражението за придобивна давност е направено след прекъсване на владението поради изгубването му за повече от 6 месеца (чл. 81 ЗС), в резултат на което е заличен периодът на изтеклия давностен срок, собствеността на имота не може да се придобие по оригинерен способ – Решение №404 от 16.06.1995 г. по гр. д. № 1904 от 1994 г. на ВС, Четвърто г.о. В настоящото производство бе безспорно установено, че ищецът е изгубил владението върху процесната реална част от имота в средата на м.ноември 2018г., но в същото време е предявил настоящата исковата молба по чл.108 ЗС на 28.12.2018г., т.е. много по-рано от изтичане на допустимия по закон 6-месечен срок.
Съдът приема, че в случая е налице повече от 10-годишно непрекъснато владение от страна на ищеца, което не е било прекъсвано или спирано от ответника, или неговия праводател. Съгласно чл. 84 от ЗС, относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от ЗЗД. Т.е. придобивната давност се прекъсва и спира, освен в посочените в ЗС и други закони случаи, и при наличието на някои от посочените в чл. 115 и 116 от ЗЗД основания. С оглед спецификата на придобивната давност нейното прекъсване и спиране при условията на чл. 115 и ч.116 ЗЗД ще се осъществи в производство по предявен вещен иск – за собственост или за делба на имот – напр. спиране на теченето на давността докато трае съдебния процес по такъв иск (чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД) или прекъсване на давността при признание на иска от ответника по него/чл. 116 б. “а ЗЗД). Съгласно чл. 81 от ЗС, с изгубването на владението за повече от 6 месеца давността се прекъсва. Изключение от това правило е предвидено в чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ относно земеделските земи, включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, владението върху които е установено на основание писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ. От ответната страна не бяха представени доказателства за наличие на подобни основания. Воденето на административни производство по обжалване индивидуални административни актове, касаещи определяне на оценка на подобрения в процесния имот не следва да бъдат приемани като подобно основание за прекъсване на владението от страна на ищеца. Съдът приема, че със снабдяването на собственика на имота - ответника с нотариален акт не се прекъсва владението на ищеца. В този смисъл е Решение № 212 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 70 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Дори и с предявяването на иск за собственост от владелеца не се прекъсва неговата придобивна давност, ако по делото ответникът не е предявил насрещен иск за собственост. В този смисъл е Решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр. д. № 961 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Не е налице прекъсване на придобивната давност и при трасирането на имота, както и при извършения документален въвод във владение, които безспорно са били извършвани в отсътствие на ищеца и той на практика дори не е узнал, че някой има намерение да попречи на владението му, а в същото време при тези действия не са били налице фактически действия, от които да е безспорно ясно, че някой оспорва владението.
Съдът
намира на първо място за недопустимо, а освен това и за неоснователно
възражението на ответника за нищожност на сделката, чрез която ищецът е
придобил собствеността върху имот с настоящ идентификатор №10135.2520.3243. На
първо място съдът приема, че за ответника не е налице правен интерес да атакува
сделката, с която ищецът е придобил този имот, тъй като независимо от резултата
от това оспорване, за него самия няма да настъпят никакви позитивни последици,
доколкото предмета на настоящото производство е друг имот, а именно реалната
част от имот №10135.2520.6138. На следващо място съдът намира, че това
възражение е и неоснователно, доколкото не е налице никой от пороците, визирани
в разпоредбата на чл.26 ЗЗД. Освен това, дори да се приеме, че ищецът не е
станал собственик на имота вследствие дарението, инкорпорирано в нот. акт ****,
т. XXVIII, д. № 8638/1995 г. на нотариус при Варненския районен съд, а
евентуално от момента на издаване на Заповед №838/27.12.2013г. на Кмет на Район
Приморски при Община Варна, с която е определено ищецът да придобие правото на
собственост при усл.на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
върху имот с идентификатор 10135.2520.3243, с площ от 600кв.м., то доколкото бе
безспорно установено, че от 1995г. и до сега той владее имота, ищецът е
придобил този имот въз основа на добросъвестно давностно
владение към момента на подаване на ИМ – 28.12.2018г.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът е доказал при условията на главно и пълно доказване наличието на изискуемите предпоставки на предявения иск с правно осн. чл. 108 ЗС.
Постановеният правен резултат и релевираното от ищците искане за присъждане на реализираните от тях съдебно деловодни разноски, обуславят основателност на искането, съобразно доказаните размери на описаните по вид разноски в представения списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца И.Г.И., ЕГН ********** ***, и ответника И.Д.И. ЕГН********** ***, че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК въз основа на упражнено недобросъвестно владение за период от десет години, считано от 15.05.2008 год. на реална част с площ от 266 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ****по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 623 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. „****“, местност „****“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 143, кв. 9-А, при граници на реалната част: поземлени имоти 10135.2520.9659, 10135.2520.9617,10135.2520.3243 и останалата част от 10135.2520.6138, границите на която реална част са означени в жълт щрих на приложената на л. 18 от делото скица и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложената скица № 15-926185-11.12.2018 г., съответно отразена в жълт цвят на изготвената от вещото лице В.А. комбинирана скица, отразяваща геодезическо заснемане относно имот с идентификатор 10135.2520.6138, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА И.Д.И. ЕГН********** *** ДА ПРЕДАДЕ на И.Г.И., ЕГН ********** *** ВЛАДЕНИЕТО на така описаната реална част от ПИ с ид. № 10135.2520.6138, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА И.Д.И. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.И., ЕГН ********** *** сумата от 1487.02 лева /хиляда четиристотин осемдесет и седем лв. и 02 ст./, представляваща реализирани в хода на делото от ищеца съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатени държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: