№ 26
гр. П. , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720200725 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № НП-1 от 13.04.2021 г.
(НП), издадено от заместник министъра на културата А.Г., с което на *******
(РИМ) - П., представляван от директора М.В.М. за извършени две нарушения
на чл.152, ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН) е наложена
съответна имуществена санкция в размер на по 550 лв (петстотин и петдесет
лева) на основание чл. 219, ал.1 от същия закон.
В хода на съдебното производство жалбоподателят РИМ-П. се
представлява от адв. Р.И. от ПАК, който поддържа релевираните в жалбата
съображения за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон.
Административнонаказващият орган Министерство на културата (МК)
се представлява от С.С., която излага доводи за неоснователност на жалбата, с
оглед на които пледира за потвърждаване на НП. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
1
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от субект, имащ
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна:
На 08.01.2021 г. в Министерство на културата било регистрирано
заявление с изх. № РД-01-02-05 от 06.01.2021 г. на РИМ-П. за извършване на
регистрация и вписване в съответния регистър на МК на притежаваните от
музея четири броя металдетектори. Сред посочените специални технически
средства били металдетектор „XP DEUS” със сериен № 0279C8 и
металдетектор „MINELAB PRO-FIND” със сериен № 0013575.
С писмо с изх. № 45-00-9 от 14.01.2021 г. РИМ-П. бил уведомен, че е
необходимо да приложи към заявлението документ, удостоверяващ
произхода, придобиването и функционалното предназначение на
металдетекторите. С писмо с изх. № РД-01-02-14 от 19.01.2021 г. директорът
на музея представил пред административнонаказващия орган (АНО) по
отношение на горепосочените два металдетектора Заповед № ЗМФ-115 от
11.02.2020 г. на министъра на финансите, с която тези специални технически
средства били предоставени за нуждите на музея като вещи, които били
отнети в полза на държавата въз основа на влязла в сила присъда по нохд №
142/2017 г. на Окръжен съд П., както и че тяхното придобиване е било
осъществено на 03.06.2020г. с подписването на изготвения приемо-
предавателен протокол между съдебен деловодител на Окръжен съд П. и
уредник от РИМ П..
Св. П. ХР. Г., на която било възложено със Заповед № РД 09-270 от
19.04.2018 г. на министъра на културата да вписва специалните технически
средства, разгледала допълнително постъпилите на 20.01.2021 г. в МК
документи и констатирала, че за металдетектор „XP DEUS” със сериен №
0279C8 и металдетектор „MINELAB PRO-FIND” със сериен № 0013575
законоустановения 14-дневен срок за тяхното регистриране (предвид
придобиването им на 03.06.2020 г.) е изнекъл на 17.06.2020г. (присъствен
ден). Приела, че бездействайки на 18.06.2020 г. досежно регистрирането на
тези две специални технически средства жалбоподателят е извършил
нарушения на чл. 152, ал.2 от ЗКН, за които, в присъствието на директора на
РИМ-П., съставила акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 3 от 10.02.2021 г. Срещу констатациите в акта не били направени
конкретни възражения, като допълнителни писмени такива не постъпили и в
срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Междувременно във връзка с подаденото заявление с изх. № РД-01-02-
05 от 06.01.2021 г. от РИМ-П., МК издало Удостоверение № 162-3/2021 г.,
рег. № РСТС-2 от 22.01.2021 г., с което металдетектор „XP DEUS” със сериен
2
№ 0279C8 и металдетектор „MINELAB PRO-FIND” със сериен № 0013575
били вписани в регистъра на специалните технически средства.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си заместник-
министъра на културата А.Г., въз основа на съставения АУАН издала
атакуваното НП № 21-1158-000771 от 25.03.2021г., видно от
обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и
описана в акта е възприета изцяло, като наложила на РИМ-П. на основание чл.
219, ал.1 от ЗКН имуществена санкция в размер на по 550 лв (петстотин и
петдесет лева) за всяко едно от двете нарушения на чл. 152, ал.2 от същия
закон.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 16.04.2021 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН № 3 от 10.02.2021 г., ведно с разписка за връчване на препис от него
на жалбоподателя, заявления на жалбоподателя с изх. №№ РД-01-02-05 от
06.01.2021г. и РД-01-02-14 от 19.01.2021г, писмо с изх. № РД-01-02-14 от
19.01.2021 г. на директора на музея, заповед № ЗМФ-115 от 11.02.2020 г. на
министъра на финансите, приемо-предавателен протокол от 03.06.2020г.
между Окръжен съд П. и РИМ-П., писмо изх. № 45-00-9 от 14.01.2021 г. на
МК, Удостоверение № 162-3/2021 г., рег. № РСТС-2 от 22.01.2021 г.,
издадено от МК, заповеди №№ РД09-267 от 19.05.2017 г., РД09-270 от
19.04.2018 г. и РД09-323 от 11.05.2018г. на министъра на културата, известие
за връчване на издаденото НП, които кореспондират и със свидетелските
показания на П. ХР. Г. и В.Д.И., които разпитани в хода на съдебното
следствие, потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на
АУАН фактически обстоятелства.
От правна страна:
Не се оспорва компетентността на органа, издал НП и на лицето
съставило АУАН, предвид заповеди № № РД09-267 от 19.05.2017 г. и РД09-
323 от 11.05.2018 г. на министъра на културата.
Не е спорно, че металдетектор „XP DEUS” със сериен № 0279C8 и
металдетектор „MINELAB PRO-FIND” със сериен № 0013575 представляват
специални технически средства по смисъла на §4, т.2 от Допълнителните
разпоредби на ЗКН, където е дадена легалната дефиниция на това понятие,
като това са геофизическа апаратура и други технически средства,
използвани при теренните археологически проучвания за откриване на
недвижими и движими археологически култулни ценности на сушата и под
вода. За тези средства в чл. 152, ал.2 от ЗКН е вменено задължение на
собствениците им да ги регистрират в МК.
3
От приложения по административнонаказателната преписка приемо-
предавателен протокол, подписан от съдебен деловодител на Окръжен съд П.
и уредник от РИМ П. по категоричен начин се доказва, че жалбоподателят е
придобил двата металдетектори на 03.06.2020 г., предвид тяхното
предоставяне със Заповед № ЗМФ-115 от 11.02.2020 г. на министъра на
финансите като вещи, които били отнети в полза на държавата въз основа на
влязла в сила присъда по нохд № 142/2017 г. на Окръжен съд П.. За тях в МК
е било подадено заявление за регистрация и вписване в регистъра на
специалните технически средства на 08.01.2021 г. (с изх. № РД-01-02-05 от
06.01.2021 г. на жалбоподателя). При това положение следва да се приеме, че
към 18.06.2020 г. жалбоподателя не е изпълнил задължението си по чл. 152,
ал.2 от ЗК, тъй като в 14-дневния срок от придобиването им не е извършил
тяхната регистрация.
Съдът не споделя възраженията, изложени в жалбата, че вмененото
задължение по чл. 152, ал.2 от ЗКН е свързано единствено с извършването на
теренни проучвания на археологически ценности. Очевидно е, с оглед
предмета на отношенията, които ЗКН регулира, а именно тези по опазването и
закрилата на културното наследство на РБългария, че в разпоредбите от глава
VІІ-ма „Археологическо културно наследство” законодателят е уредил
издирването и изучаването на културни ценности чрез теренни проучвания.
По тези съображения и в разпоредбата на чл. 151 от ЗКН, в която е уредена
процедурата по издаване на разрешение за извършване на теренни
проучвания е записано, че към заявлението се прилага искане за използване
на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и
името на лицето, което ще работи с тях, или декралация, че не се предвижда
ползване на такива средства, т.е. заявлението по чл. 151 от ЗКН съдържа
информация относно възможността за използване на специални технически
средства. С чл. 152, ал.2 от ЗКН се вменява задължение на собствениците на
такива средства в 14-дневен срок да ги регистрират в МК, като законодателят
изрично е посочил началния момент на този период, а именно „от
придобиването им”. Същевременно за регистрирането на същите е въведен
специален режим с Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. на министъра на
културата, издадена на основание чл. 147, ал.6 от ЗКН, който е определен в
чл. 30 и следващите в посочения нормативен акт.
Събразно изложеното съдът намира, че РИМ-П. е бил длъжен по чл.
152, ал.2 от ЗКН в 14-дневен срок от придобиването на двата металдетектори
да ги регистрира в МК, тъй като това е отделна процедура от тази по чл. 151
от ЗКН, свързана с издаване на разрешение за извършване на теренни
проучвания.
В този ред на мисли съдът отбелязва, че законодателят е и
криминализирал в чл. 277а, ал.6 от НК противозаконното държане (каквото е
и това на неизвършена регистрация по чл. 152, ал.2 от ЗКН) на оръдия за
4
които съответното физическо лице знае или предполага, че са предназначени
за търсене на археологически обекти.
Неоснователни са доводите, изложени в жалбата касателно
непосочване на датата на извършване на нарушенията, тъй като в АУАН и в
НП обстоятелствено е описано, че на 03.06.2020 г. с приемо-предавател
протокол двата металдетектори са били придобити от жалбоподателя, същият
не е подал заявление за вписването им в регистъра на МК в
законоустановения 14-дневен срок, който е изтекъл на 17.06.2020 г., след
което изрично е конкретизирана и датата на тяхното извършване –
18.06.2020г., т.е. деня, следващ последния ден от срока за подаване на
заявлението за вписване в регистъра. Същевременно е посочена и датата до
която е продължило бездействието на жалбоподателя – 08.01.2021 г., поради
което и не е налице пречка да се извърши преценка относно съобразяване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, каквато теза се лансира в жалбата.
Съдът счита, че конкретните нарушения не биха могли да бъдат
квалифицирани като маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед
значимостта на охраняваните с нарушената материалноправна норма
обществени отношения от една страна, а от друга - деянията не се отличават с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от същия вид.
По вида и размера на наказанието:
Законодателят е предвидил в чл.219, ал.1 от ЗКН налагане на
имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв за юридическо лице, което
не извърши регистрация по чл. 152, ал.2 от същия закон. Именно
имуществена санкция от по 550 лв за всяко едно от двете нарушения, т.е. към
минимално предвидения от законодателя размер, е наложена на
жалбоподателя, поради което и съдът счита, че този размер гарантира и
постигане на целите от реализиране на административнонаказателната
отговорност.
По разноските:
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на АНО. С оглед
изхода на спора съдът намира, че на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на
Министерство на културата юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв (осемдесет лева), определено съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 144 от
АПК, вр. чл. 178, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ,
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че
5
производството не е с фактическа и правна сложност – проведено е едно
съдебно заседание, в което са разпитани двама свидетели и са ангажирани
неголям брой писмени доказателства, поради което и присъди
възнаграждение в посочения минимален размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-1 от 13.04.2021г.,
издадено от заместник министъра на културата А.Г., с което на ******* - П.,
представляван от директора М.В.М. за извършени две нарушения на чл.152,
ал.2 от Закона за културното наследство е наложена съответна имуществена
санкция в размер на по 550 лв (петстотин и петдесет лева) на основание чл.
219, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА ******* - П., с адрес: гр. П., ул. Физкултурна № 2,
представляван от директора М.В.М. да заплати на Министерството на
културата сумата от 80 лв (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6