Решение по дело №3569/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 763
Дата: 21 юли 2021 г.
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20214430103569
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 763
гр. Плевен , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430103569 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ал. 9 във вр.
с чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 127а от СК.
Постъпила е искова молба от Б. А. П. от *** против Е. Б. Ц. от ***. П..
В молбата се твърди, че ищецът и ответницата са родители на малолетното
дете М. Б. П., родено от съвместното им съжителство на *** год. в ***. П..
Твърди се, че страните са се запознали чрез интернет. Твърди се, че ищецът и
ответницата първоначално са живеели в дома на ищеца в ***. Твърди се, че в
този период от съвместното им съжителство ищецът забелязал странности в
поведението на ответницата- тя ***, *** и се държала ***. Твърди се, че на
ищеца е станало известно обстоятелството че ответницата е с *** заболяване
„***“. Твърди се, че преди да забременее ответницата напуснала жилището
на ищеца в *** и се установила да живее в ***. П.. Твърди се, че след
известен период от време ищецът също се преместил в П., за да бъде заедно с
ответницата. Твърди се, че промените в поведението на ответницата се
1
задълбочили като същата проявявала агресия. Твърди се, че след раждането
на детето М. сестрата на ищеца- Н., заживяла с ищеца и ответницата, за да им
помага в отглеждането на дъщеричката им. Твърди се, че докато сестрата на
ищеца Н. съжителствала със семейството на своя брат същата станала
свидетел на влошаване състоянието на ответницата. Твърди се, че имало
ситуация, в която малолетната М. плачела през нощта, при което Н. казала на
ответницата, че най-вероятно детенцето е гладно, при което ответницата
започнала да пита: „Кое дете?“, била неориентирана и не осъзнавала
случващото се. Твърди се, че много бързо състоянието на ответницата се
влошило, което наложило от своя страна постъпването й в болнично
заведение като грижите за малолетното дете М. били поети от ищеца и
неговата сестра Н.. Твърди се, че внезапно съпругът на Н. починал, поради
което тя напуснала семейството на Б. и се върнала при децата си, за да полага
грижи за тях. Твърди се, че по същото време здравословното състояние на
майката на ищеца също се влошило и това било причината за отказа на ищеца
да полага грижи за малолетната си дъщеря М. след постъпване на
ответницата в болнично заведение. Твърди се, че малолетната М. била
поверена на грижата на приемни родители, но това не попречило на ищеца и
неговите роднини да поддържат близки отношения с приемните родители, да
контактуват с тях и да осъществяват срещи с детето. Твърди се, че след
прекратяване на настаняването ответницата не позволявала на ищеца да
вижда дъщеря им. Твърди се, че внезапно ищцата и малолетното дете
изчезнали, поради което ищецът подал сигнал до полицията и до ***„***“.
Твърди се, че било установено, че ответницата и малолетното дете се намират
*** в дома на новия приятел на ответницата- И.. Твърди се, че при
последващо завръщане на ответницата в гр. П. същата въпрепятствала
контакта на бащата и неговите роднини с детето М.. Твърди се, че в онзи
период ищецът се информирал за състоянието на детето от близки и познати.
Твърди се, че с решение, постановено по гр. д. № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд родителските права по отношение на малолетното
дете били предоставени на майката като местоживеенето на детето било
определено при неговата майка Е.Ц. в ***. П., ***, ***, ***, ***. Твърди се,
че на бащата бил определен режим за лични контакти, както следва: всяка
първа и трета неделя от месеца от 09. 00 часа до 18. 00 часа по местоживеене
на детето, три дни с приспиване на детето при бащата по време на Коледните
2
празници в четните години и три дни с приспиване на детето при бащата през
Новогодишните празници в нечетните години, както и по тридесет дни през
лятото като бащата е осъден да заплаща 130 лв. издръжка. Твърди се, че
ищецът закупил на детето таблет, за да комуникират ежедневно чрез скайп,
но не след дълго ответницата взела устройството, категорично отказвала на
ищеца и близките му да се виждат и чуват с М. извън определения от съда
режим, не допускала детето да пътува с бащата на почивка в чужбина. Твърди
се, че при срещите на бащата с детето същото идвало в неугледен вид, с
мръсни дрехи, уши, нокти. Споделяло, че не е закусвало, че е гладно, че не се
чувства добре. Малолетната М. споделяла пред баща си, че майка й я бие, че я
наказва постоянно да стои в стаята си сама, че й казва „ма“, че и „строшила
кръста“, имайки предвид, че майката в афектирано състояние я е блъснала и
детето се прехвърлило през леглото. Твърди се, че по тази причина бащата е
депозирал множество жалби. Твърди се, че през месец юли 2018 г. по време
на лятната ваканция малолетната М. и баща й отишли в *** на гости на
сестрата на Б.- Н., и племенницата му Р.. Твърди се, че на ищеца и
малолетната М. се наложило да вземат такси. Когато малолетното дете
видяло шофьора се уплашило и разплакало и разказало на баща си, че мъжът
се казва В. и че съжителства с майка му като майка й я учела да казва на този
човек „татко“, а малолетната М. се страхувала от него. През цялото време се
оглеждала. Казала, че не иска да вижда този човек, че той сигурно я
преследва. В последствие се установило, че И. е човекът от ***, при който
ответницата избягала с малолетната М.. Твърди се, че въпросното лице
продължава да посещава майката в гр. П.. Твърди се, че по информация на
съседи на ответницата в обитаемия от нея апартамент идвал мъж, чували се
крясъци и силна музика. Хората твърдели, че силния шум е след употреба на
алкохол. Твърди се, че в един от дните за посещение майката на ищеца
посетила дома на ответницата, за да вземе детето. Твърди се, че ответницата
влязла в автомобила като силно миришела на алкохол и се държала странно.
Твърди се, че през лятото на тази година детето било при ищеца в ***.
Твърди се, че пред роднините на бащата и пред съседи детето заявило, че
желае да живее с баща си в ***. Твърди се, че при гостуване в *** при
роднините на ищеца детето споделило, че не желае да се връща в дома на
майка си, защото тя го затваряла и тормозела. Твърди се, че по този повод
ищецът е депозирал жалби. Твърди се, че е била проведена със специалист в
3
*** в ***. ***. Твърди се, че по отношение на детето М. е била изготвена
актуална психологическа оценка чрез различни методи. Твърди се, че от
заключението е установено, че детето няма усещане за дом и защитеност, че
„е лоша и за това се получава така...“, че майката често я затваря в стаята като
детето използвало израза „затваря ме в стаята завинаги“, че при детето се
наблюдава тревожност с генерализиран характер. Твърди се, че в тази връзка
е била препоръчана усилена работа с психолог и подобряване на семейната
среда, за да се почувства детето сигурно и защитено. Твърди се, че поради
***то заболяване и употребата на алкохол ответницата е на ръба на *** криза.
Твърди се, че ответницата е била уволнена, тъй като се е държала агресивно
към преките си ръководители. Твърди се, че опитите на бащата да ангажира
вниманието на полицията, прокуратурата и социалните служби се оказали без
резултат. Твърди се, че отговорът на институциите бил, че майката отглежда
детето и за него няма опасност. Твърди се, че всички проверки по сигнали на
ищеца се осъществявали не чрез изненадващи посещения от съответните
органи, а след изрично и предварително планиране и уговорки, което за
бащата внасяло съмнение в обективността. Твърди се, че на органите на
полицията не е станало известно обстоятелството, че ответницата е
заплашвала с нож своята майка и я е прогонила от жилището й, че тя в
действителност живее сама без доходи и не би могла да разчита на ничия
помощ в случай, че изпадне в криза и състоянието й се влоши. Твърди се, че
ответницата отново съжителства със своята майка, която е с влошено
здравословно състояние. Твърди се, че в случаи на пристъп ответницата става
нападателна, агресивна и е в състояние да нарани детето. Твърди се, че
злоупотребата с алкохол и съжителството й с мъж, с който имат непрестанни
конфликти във всеки един момент може да отключи пристъп. Твърди се, че
малолетната М. е видимо притеснена от съжителя на своята майка и се
страхува от него. Ищецът счита, че с поведението си ответницата поставя
детето в риск. Поради това моли съда да измени решението по гр. дело №
***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд по отношение на
местоживеенето на детето М. Б. П., упражняването на родителските права
върху детето, режима на лични контакти с родителите и издръжката, като
постанови решение, с което упражняването на родителските права върху
детето М. бъде предоставено на бащата Б. АНГ. П., да се определи
местоживеенето на детето да бъде при неговия баща в ***, ***, да бъде
4
определен режим на лични отношения между детето и майката ЕМ. Б. ЦВ.
съобразно практиката на съда и да бъде осъдена ответницата да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетното дете в размер на 150 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване. Алтернативно, в случай, че не бъдат уважени
горните искания, ищецът моли съда да бъде изменено решението по гр. дело
№ ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд в частта му досежно
определения режим на лични отношения на детето М. с бащата Б. АНГ. П.,
като бъде определен следния режим: всеки първи, втори и трети съботен и
неделен ден от месеца от 10. 00 часа на съботния ден до 19. 00 часа на
неделния ден по местоживеене на бащата с преспиване на детето, като бащата
има право да се вижда с детето и през останалите дни от седмицата след
предварително съгласуване с майката, както и да взема детето при себе си за
един месец през лятото и един месец през зимата, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката; три дни с преспиване на детето при бащата по
време на Коледните празници в четните години и три дни с преспиване на
детето при бащата през новогодишните празници в нечетни дни. На
основание чл. 127а от СК ищецът моли съда да постанови решение,
заместващо съгласието на майката ЕМ. Б. ЦВ., детето М. да напуска
пределите на ***, да пътува и пребивава на територията на държавите- членки
на ***, придружавано от неговия баща или упълномощено от него лице по
време на летните и зимните ваканции на детето, както и да бъде разрешено
издаването на задграничен паспорт на детето М. без съгласието на неговата
майка ЕМ. Б. ЦВ., по подадено заявление от неговия баща. Направено е
искане за предварително изпълнение на решението в тази му част.
Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е частично
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение № ***/ *** год.,
постановено по гр. дело № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен съд,
упражняването на родителските права върху малолетното дете М. е било
5
представено на майката ЕМ. Б. ЦВ., а на бащата Б. АНГ. П. е бил определен
режим на лични отношения с детето и същият е осъден да плаща ежемесечна
издръжка в размер на 130 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 59 ал. 9 във вр. с чл. 127
ал. 2 от СК.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК следва да
бъде установено изменение на обстоятелствата, което обуславя промяна в
титуляра, на койо е предоставено упражняването на родителските права, и
режима на лични отношения между родителя, който не упражнява
родителските права, и детето. Обстоятелствата, които следва да се имат
предвид от съда при искане за изменение на мерките относно родителските
права след развода, са посочени в Постановление № 1 от 12. 11. 1974 год. по
гр. дело № 3/ 1974 год. на Пленума на ВС, което обобщава съдебната
практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне
личните отношения между децата и родителите при развод и относно
обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда както при
първоначалното определяне на мерки относно упражняването на
родителските права, така и при искане за тяхното изменение. При
предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия
родител следва да се имат предвид преди всичко интересите на детето,
преценени с оглед и на родителските качества, полагане на грижи и умения за
възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на знания, трудови
навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови
условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и
между децата, помощ на трети лица и др., а изменени обстоятелства по
смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК са както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане
и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението
му при ново разрешение. В конкретния случай в хода на съдебното дирене са
събрани многобройни писмени и гласни доказателства, анализът на които
обуславя извода, че след постановяването на решението по гр. дело № ***/
*** год. не е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, което да
налага промяна по отношение упражняването на родителските права върху
детето М.. Видно е, че основните доводи на ищеца, изложени в исковата
6
молба, обосноваващи иска му, се свеждат до твърдения за влошено ***
състояние на ответницата, създаващо опасност за детето, и до отглеждане на
същото в рискова семейна среда. Тези твърдения се опровергават по
категоричен начин от доказателствения материал по делото. На първо място
следва да се отбележи, че още преди завеждането на настоящото дело ищецът
е подавал множество сигнали, жалби и молби до различни държавни
институции, включително прокуратурата, касаещи детето М.. Във връзка с
това са извършени редица проучвания и проверки, резултатът от които е
обективиран в приложените по делото писмени доказателства и същият е
еднозначен: установено е, че майката ЕМ. Б. ЦВ. показва отговорно
поведение към своята дъщеря, подсигурява ежедневните й нужди, не
упражнява физическо или психическо насилие спрямо детето. Посочено е
също така, че майката притежава необходимия потенциал и ресурс да осигури
нормалното физическо, психическо, нравствено и интелектуално развитие на
детето, както и че между майката и детето съществува силна емоционална
връзка. Всички тези обстоятелства се потвърждават и от изготвения от ***
„***“ ***. П. социален доклад, от който се установява, че жилището, в което
живее детето, разполага с всички необходими условия, хигиената е на ниво,
детето притежава самостоятелна стая и се чувства добре в семейната среда на
своята майка. За изясняване на спорните въпроси по делото са назначени и
*** и комплексна съдебна ***- ***експертизи, които са дали заключения, че
ответницата страда от *** ***, но към настоящия момент е в ремисия и ***то
й заболяване не създава пречки да се грижи за психическото, физическото и
умственото развитие на своето дете. Вещите лица са посочили също така, че
детето е с нормално нервно*** развитие съответстващо на възрастта й, като
не се наблюдават отклонения в емоционално- волевата сфера и нарушения в
общото й функциониране, които да насочват към налични травматични
психични преживявания или други актове на насилие. Всички посочени по-
горе доказателства представляват обективна основа, въз основа на която да се
направят изводи относно спорните обстоятелства, за разлика от показанията
на свидетелите, посочени от ищеца, които са депозирани от лица в близка
родствена връзка с ищеца и пряко заинтересовани от изхода на делото, поради
което тяхната достоверност следва да се преценява съобразно разпоредбата на
чл. 172 от ГПК. При това положение правно и житейски неоправдано е да се
извърши промяна в титуляра, който да упражнява родителските права върху
7
малолетното дете М., като се измени решението на съда по гр. дело № ***/
***год., поради което претенцията на ищеца Б. АНГ. П. по чл. 59 ал. 9 от СК в
тази й част следва да се отхвърли като неоснователна.
Досежно евентуално заявеното искане, с което се иска разширяване на
режима на лични контакти на ищеца с малолетното му дете, исковата молба
по чл. 59 ал. 9 от СК се явява частично основателна. Действително детето е
във възраст, в която притежава определена самостоятелност и не е така
зависимо от непосредствените грижи на майката. От друга страна е
безспорно, че бащата притежава необходимия родителски капацитет,
привързан е към своето дете и желае да полага грижи за същото. Съдът счита,
че в интерес на детето е да бъде определен един по- разширен и пълноценен
режим на лични контакти с неговия баща, а именно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10. 00 часа в събота до 19. 00 часа в неделя, с
преспиване на детето при бащата, три дни с преспиване на детето при бащата
по Коледните празници- в четните години и три дни с преспиване на детето
при бащата през Новогодишните празници- в нечетните години, и с право на
бащата Б. АНГ. П. правото да взема детето при себе си всяко лято за по 30
дни и всяка зима за по 10 дни, като този период не следва да съвпада с
отпуска на майката ЕМ. Б. ЦВ.. В останалата му част предявеният иск се
явява неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 127а от СК.
С разпоредбата на чл. 127а от СК се уреждат отношенията между
родителите във връзка с упражняването на родителските права и по-
конкретно в случаите на разногласие между тях по въпроса за пътуване на
детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.
Съгласно чл. 45 от Закона за българските лични документи заявлението за
издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни лица се подава от техните
родители, настойници или попечители, а съгласно чл. 76 т. 9 от същия закон
за пътуване в чужбина на малолетни и непълнолетни лица е необходимо
писмено съгласие от родителите, настойниците или попечителите. Няма
съмнение, че както подаването на заявление, така и даването на съгласие
съгласно цитираните разпоредби на закона, са част от кръга правомощия на
родителите в отношенията им с децата, поради което следва да се приеме, че
8
при липса на съгласие по тези въпроси спорът следва да бъде решен от съда.
В този смисъл депозираната молба се явява допустима, а разгледана по
същество- основателна. Данните по делото сочат, че ищецът Б. АНГ. П. желае
да води дъщеря си М. на почивка в *** страни по време на летните и зимните
ваканции на детето. При тези обстоятелства съдът намира, че в интерес на
детето е да му бъде издаден паспорт и да му бъде разрешено да напуска
територията на *** без съгласието на неговата майка и да пътува до страните
от ***, придружавано от своя баща или от упълномощени от него лица за
срок от пет години. Този извод кореспондира и с константната практика на
ВКС на РБ, отразена в решения № 446- 2010- ІV г. о., № 697- 2010- ІV г. о., №
147- 2011- ІІІ г. о. и много други, в които последователно е застъпена тезата,
че интересът на детето се преценява конкретно във всяко едно производство
на спорна съдебна администрация по чл. 127а от СК, но същият е достатъчно
защитен при условие, че разрешението за извеждане на детето без съгласието
на другия родител е определено досежно период от време, кръг от държави и
пътувания. В случая всички посочени по- горе изисквания са изпълнени, като
с оглед на обстоятелството, че се касае за пътувания през непродължителни
периоди от време и то в страни, които са членки на ЕС, следва да се приеме,
че няма никакви основания за ограничаване на правото на свободно
придвижване на малолетното дете М.. Поради това подадената от Б. АНГ. П.
молба следва да бъде уважена изцяло, като на основание чл. 127а ал. 4 от СК
се допусне предварително изпълнение на постановеното решение.
Независимо, че се касае за спорна съдебна администрация в настоящото
производство намират приложение общите правила на чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК
/така: определение № 252- 2015- II г. о., определение № 306- 2017- III г. о. и
др./. Ето защо при съобразяване на отхвърлената и уважената част от исковата
молба ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни
разноски по компенсация в размер на 1 477, 87 лв. Следва да се отбележи, че
в приложения по гр. дело № ***/ 2019 год. по описа на Плевенския районен
съд договор за правна защита и съдействие ищецът и неговият пълномощник
изрично са отбелязали, че част от договореното адвокатско възнаграждение-
800 лв.- е изплатено на 21. 10. 2019 год. Липсват доказателства, че останалата
част от възнаграждението е изплатена в брой или по банков път до
приключването на съдебните прения, поради което същата не следва да се
9
включва при определянето на дължимите се деловодни разноски.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б. А. П. от *** против
Е. Б. Ц. от ***. П. иск по чл. 59 ал. 9 във вр. с чл. 127 ал. 2 от СК за изменение
на решение № *** от *** год. по гр. дело № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд, като родителските права върху малолетното дете М.
Б. П. бъдат предоставени на бащата, местоживеенето на детето да бъде
определено да бъде при бащата в ***, бъде определен режим на лични
контакти на детето с майката и последната бъде осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 150 лв.
ИЗМЕНЯ определения с решение № *** от *** год. по гр. дело № ***/
*** год. по описа на Плевенския районен съд режим на лични отношения
между бащата Б. АНГ. П. и детето М. Б. П. като ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на Б. АНГ. П. от ***, ЕГН **********, режим на лични
отношения с малолетното му дете М. Б. П., ЕГН ***, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10. 00 часа в събота до 19. 00 часа
в неделя, с преспиване на детето при бащата, три дни с преспиване на детето
при бащата по Коледните празници- в четните години и три дни с преспиване
на детето при бащата през Новогодишните празници- в нечетните години, и с
право на бащата да взема детето при себе си всяко лято за по 30 дни и всяка
зима за по 10 дни, като този период не следва да съвпада с отпуска на майката
ЕМ. Б. ЦВ..
В останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения иск за изменение на
режима на лични отношения като неоснователен.
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на детето М. Б.А П., ЕГН ***, без
съгласието на неговата майка Е. Б. Ц., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА детето М. Б. П., ЕГН ***, да напуска пределите на ***
без съгласието на неговата майка Е. Б. Ц., ЕГН **********, и да пътува до
страните от ***, придружавано от своя баща Б. АНГ. П., ЕГН **********,
10
или упълномощено от него лице, за срок от пет години, считано от влизане в
сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 127а ал. 4 от СК предварително
изпълнение на решението в частта досежно разрешението за издаване на
паспорт и за пътуване на детето.
ОСЪЖДА Е. Б. Ц. от ***. П., ЕГН **********, да заплати на Б. АНГ.
П. от ***, ЕГН **********, деловодни разноски по компенсация в размер на 1
477, 87 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11