РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Благоевград, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20251210200905 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. С. К., с ЕГН **********, с адрес гр. *****, ж.к. *********
против Наказателно Постановление № 21 -0001286/20.05.2025 г. на Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Благоевград, определен от министъра на МТС, с
което за административно нарушение на чл.43, т. 2, буква „б“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, вр. с приложение 5, част II, раздел I т. 2, б. „б“ от същата наредба
на основание чл.178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 1500 лв.
В жалбата се твърди, че горепосоченото наказателно постановление е незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се приетата от наказващия
орган фактическа обстановка, моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства. По същество и в
писмени бележки моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като навежда
доводи за допуснати процесуални нарушения при ангажиране отговорността на
жалбоподателя, както и за недоказаност на вмененото нарушение. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпращат представител. В
придружително писмо се изразява становище по същество. прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура - .Благоевград, редовно призовани не изпращат представител и не
изразяват становище по същество.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Във връзка с писмо на ИА“АА“ свидетелите Г. Г. и Б. Х., инспектори при ОО"АА" -
Благоевград извършили на 28.11.2024г. визуална проверка на видеозапис от извършен
технически преглед на МПС от кат. N3 - *** с per. № ******, за който е издаден протокол
№ 37418355 със заключение "Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за
1
обществено ползване", като установили, че представеното МПС е било с монтиран на
предната част на бронята ролбар над табелата с регистрационния номер, което е изменение в
конструкцията без съответното разрешение. В тази връзка била извършена и тематична
проверка на 25.04.2025г. на контролно-технически пункт „********, притежаващ
Разрешение № 1714/20.11.2018 г., находящ се в гр.*****, м. „*****“ за резултатите, от
която бил съставен КП. Било установено, че прегледа е извършен на 28.11.2024г. от комисия
с председател жалбоподателката. При тези констатации контролните органи приели, че К.,
като председател на комисията е допуснала да се извърши прегледа от технически
специалист св.С. без да извърши проверка на съответствие на данните от свидетелство за
регистрация с информацията от масивите на МВР и вместо да прекрати прегледа,
председателят на комисията е допуснал издаване на удостоверение за техническа
изправност, поради което на 25.04.2025 г., св. Г. в присъствието на св. Ханджйски съставил
на С. К. Акт за установяване на административно нарушение № 349140, в който
констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.43, т. 2, буква „б“ от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, вр. с приложение 5, част II, раздел I т. 2, б. „б“ от същата
наредба. Актът е подписан от жалбоподателя, без възражения. Такива не са постъпили и в
срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на този акт административнонаказващият орган на 20.05.2025 г. издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на основание чл.178а, ал. 7, т. 1,
пр. 1 от Закона за движение по пътищата на К. глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на
чл.43, т. 2, буква „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, вр. с приложение 5, част
II, раздел I т. 2, б. „б“ от същата наредба, като приел, че нарушението е извършено на
28.01.2024г. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 02.06.2025 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Г. и Х., които поддържат
констатациите в АУАН и посочват, че са установили нарушението при преглед на документи
и видеозапис. Чрез показанията им се установяват обстоятелства свързани с извършената
проверка, констатираното в хода на същата, както и процедурата по съставяне на АУАН.
В хода на съдебното производство е разпитан и св.С., чрез показанията на който се
установяват обстоятелства, свързани с отношението му към проверката, техниката на работа
на пункта, както и действията си при прегледа.
В хода на съдебното производство са изискани и представени доказателства, относно
предходини прегледи, както и информация от МВР, установяваща, че не се съхраняват
документи за първоначална регистрация на ППС.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават
на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна :
Жалбата е процесуална допустима, като подадена от надлежно лице и в законоустановения
срок-четиринадесет дни от датата на връчване на наказателното постановление, за което по
делото са представени доказателства. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните
съображения:
В конкретния случай и АУАН и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото
са представени безспорни доказателства
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи абсолютно основание за отмяна на
2
НП, поради следните съображения:
Видно от атакуваното наказателно постановление е че наказващият орган е пренесъл в
същото съдържанието на съставения акт, за установяване на административно нарушение,
но е допуснал съществено нарушение, като в АУАН и НП са посочени различни дати на
извършване на нарушението от жалбоподателя. Докато в АУАН е посочено, че нарушението
е извършено на 28.11.2014г., то в НП административнонаказващия орган е приел, че същото
е извършено на 28.01.2024г. Времето на извършване на нарушението е част от обективния
му състав и липсата и/или неяснота, относно същата е абсолютно процесуално нарушение.
Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно
необходим реквизит на НП, още повече в конкретния случай, тя е от значение при описване
на нарушението и неговата индивидуализация,чрез нея се очертава и предмета на доказване,
поради което неизясняването и не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на
наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното
лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по административноправен ред.
Обективирането на две различни дати на извършване на нарушението в АУАН и НП, в
случая води до недопустимо несъответствие в описанието на нарушението между АУАН и
НП, респективно неяснота кой е точният момент на извършване на нарушението, а
независимо от наличните по преписката доказателства действителната дата не може тепърва
да бъде прецизирана от съдебната инстанция. Допуснатото нарушение се явява съществено,
респ. сочи за незаконосъобразността на процесното НП и налага този краен извод.
Тази дата не следва да се извлича от фактическата обстановка чрез тълкуване волята на
наказващия орган.
На следващо място според съда съществува неяснота и по отношение точния момент на
установяване на нарушението, доколкото според посоченото в НП от една страна
нарушението е установено на 28.11.2024г. при преглед на запис. В същото време обаче се
сочи, че е установено при извършена проверка на 25.04.2025г. Поради правната значимост
на момента, считано от който се определя крайния срок, до който може да бъде образувано
производството за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя, то датата на осъществяване на нарушението, респективно датата на
установяването му, следва да се причислят към съществените реквизити на АУАН и НП.
Доколкото последните представляват и обективни белези на административното
нарушението, то същите не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.От
друга страна точното посочване на датата на установяване на нарушението безспорно е от
значение за проверката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и в този смисъл
липсата или неточното й посочване препятства извършването на тази проверка.
Констатираните пороци, относно времето на извършване на нарушението и неяснота,
относно момента на неговото установяване според съда представляват самостоятелно
основание за отмяна на НП, поради което е безпредметно обсъждането на останалите
възражения на жалбоподателя.
Разминаването в датите, респективно неяснота, относно времето на извършване на
нарушението, посочени в АУАН и НП съществено ограничава правото на защита на
наказаното лице, което има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е
извършил, кога и при какви обстоятелства.Административно-наказателното производство е
строго формален процес, при който в тежест на административно-наказващия орган е да
докаже, обстоятелствата, изложени в АУАН и НП, както и спазване на процесуалните
правила при тяхното съставяне, предявяване и връчване. Недопустимо е те да се допълват в
съдебно заседание, чрез свидетелски показания или уточнения, направени по вече приетото
от актосъставителя и наказващия орган. В случая непосочването или неточното посочване
на основен реквизит в НП е съществено, неотстранимо нарушение, което е самостоятелно
основание за отмяна.
3
В обобщение на изложеното, съдът намира, че са налице допуснати съществени нарушения
на чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Така констатираните
пороци и липсата на яснота относно съществени елементи на вмененото нарушение
препятства и съдът да осъществи ефективен контрол и произнасяне по същество на делото,
поради което НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски възниква за жалбоподателя, като се претендират
такива в размер на 500 лв. От ответната страна се прави възражение за прекомерност, което
е неоснователно. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, положените
процесуални усилия от страна на защитата в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ОО“Автомобилна администрация“, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от
ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган - издател на оспореното
наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН, Районен съд - Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 -0001286/20.05.2025 г. на Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Благоевград, определен от министъра на МТС, с
което за административно нарушение на чл.43, т. 2, буква „б“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, вр. с приложение 5, част II, раздел I т. 2, б. „б“ от същата наредба
на основание чл.178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на С. С. К., с ЕГН **********, с адрес гр.
*******, ж.к. ********* е наложена глоба в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОО“Автомобилна администрация“ ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. К., с ЕГН **********, с адрес гр. ******, *********, *** *** сумата в
размер 500 лева (петстотин лева), представляваща направени в хода на съдебното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14- дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4