Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Русе, 04.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав в
открито съдебно заседание на 6 октомври през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от
съдията ВЪРБАНОВА административно дело № 65 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222,
ал. 1, т. 10 от ЗУТ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Линамар лайт металс Русе” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Мартен, област Русе против Заповед №
ДК-02-Р-1 от 27.01.2022 г. на Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол – Русе, с която е наредено да бъде премахнат следния
установен незаконен строеж: „Изграждане на съоръжение за
обработка и оползотворяване на омаслени стружки, жалузи по фасадите на
съществуваща производствена сграда и инсталация за производство на сух лед, състояща се от два броя пелетизатора и
един брой резервоар за въглероден двуокис към завод за производство на
автомобилни компоненти от алуминиева сплав“, с административен адрес: Източна промишлена зона, Индустриален парк, кв.ИПЗ, урегулиран
поземлен имот (УПИ) III-92пп, имот с идентификатор
63427.333.92 по КККР на гр.Русе. В жалбата се навеждат оплаквания, че заповедта е
постановена в противоречие с материалноправни разпоредби. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на оплакванията, като се твърди, че съоръжението за
обработка и оползотворяване на омаслени стружки, и инсталацията за производство
на сух лед не са строежи, а жалузите са премахнати. Претендира се отмяна на
оспорения акт като незаконосъобразен и заплащане на сторените разноски по
делото, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Началникът на
РДНСК - Русе, чрез процесуален представител – гл.експерт Ц.С. намира, че
жалбата е неоснователна, а заповедта - законосъобразен акт. Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай, че съдът счете жалбата за основателна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, писмените доказателства по делото, становищата на страните и при
направената служебна проверка за законосъобразност на административния акт
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд намира следното:
По
фактите:
При проверка, извършена от служители на РДНСК – Русе на
строеж: : „Изграждане
на съоръжение за обработка и оползотворяване на омаслени стружки, жалузи по
фасадите на съществуваща производствена сграда и инсталация за производство на
сух лед, състояща се от два броя пелетизатора и един брой резервоар за
въглероден двуокис към завод за производство на автомобилни компоненти от
алуминиева сплав“, намиращ се Източна промишлена зона,
Индустриален парк, кв.ИПЗ, урегулиран поземлен имот (УПИ) III-92пп, имот
с идентификатор 63427.333.92 по КККР на гр.Русе, с Констативен акт № 823-Р-3 от 16.12.2021 г. (л. л. 47 – 50 от преписката) е
установено следното:
Имотът е собственост на „Линамар лайт металс Русе” ЕООД, съгласно договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост /договор стр.42-46 от преписката/. Посочено е, че строежът е
собственост на дружеството-жалбоподател, то е и възложител на строежа; няма
данни за строителя, няма строителен надзор. От представените строителни книжа и
документи се установява, че има одобрен и съгласуван инвестиционен проект за
строеж „поставяне на прозорци и жалузи по фасади на съществуващо производствено
хале завод „Монтюпе“ ЕООД; разработен е проект във фаза работна за обект
„Предприятие за отливане е механична обработка на алуминиеви части за
автомобилната индустрия, подобект Инсталация за производство на сух лед“, за
което е представено съгласуване с регионален отдел „Инспекция за държавен технически
надзор“ гр.Русе от 03.02.2014г. Разработен е инвестиционен технически проект за
обект „вътрешно преустройство на топилно и сушилня метал в производствена
сграда – хале 1 и 2 в УПИ III-92, кв.887 гр.Русе за
изграждане на система за рециклиране на стружки“; проектът не е одобрен и
съгласуван от Главен архитект на община Русе. Строежът е завършен, както
следва: след ноември 2017г. - за
съоръжението за обработка и оползотворяване на омаслени стружки; в периода след
2011г. – за жалузите по фасадите на съществуващата производствена сграда и в
периода 2014г. – 2016г. – за инсталацията за производство на сух лед.
Посочено е, че строежът
е първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, букви „е“ и „и“ от ЗУТ и чл. 2, ал. 6 и ал.9 от Наредба №
1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и е извършен без необходимите
строителни книжа – разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал. 1 от ЗУТ.
Съставеният
Констативен акт № 823-Р-3 от 16.12.2021 г. е бил съобщен на жалбоподателя /писмо, стр.56
от преписката/ и срещу него в законоустановения срок е постъпило възражение -
стр. 60-61 от преписката. Във възражението са изложени доводи, идентични на
посочените в жалбата.
След като
разгледал възражението, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и правомощията по
чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, предоставени му със Заповед № РД-13-178 от
11.08.2014 г. на Началника на ДНСК, Началникът на РДНСК – Русе е издал
оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-02-Р-1 от 27.01.2022 г., с която е
наредено да бъде премахнат следния установен незаконен строеж: „Изграждане на
съоръжение за обработка и оползотворяване на омаслени стружки, жалузи по
фасадите на съществуваща производствена сграда и инсталация за производство на
сух лед, състояща се от два броя пелетизатора и един брой резервоар за
въглероден двуокис към завод за производство на автомобилни компоненти от
алуминиева сплав“, намиращ се в Източна промишлена зона, Индустриален парк,
кв.ИПЗ, урегулиран поземлен имот (УПИ) III-92пп, имот с идентификатор
63427.333.92 по КККР на гр.Русе. (л. л. 1 – 6 от преписката).
По
делото е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза (л. л. 34 – 42 от
делото), по която вещото лице, след като се е запознало с писмените доказателства по делото и е извършило
оглед на място, е дало следното заключение:
1.Съоръжението за обработка и оползотворяване на
омаслени стружки представлява метален бункер с размери 2.45м/6,45м/2.92м, с
обем 22 куб.м, комплект с опорна метална конструкция. Покрит е отгоре. Около
съоръжението има предпазна ограда. Бункерът е анкериран към бетоновата настилка
и е нивелиран върху планки. Предназначението му е спомагателно към
производствения процес, в него се изсушават стружки, които после отиват до
пещите.
2.Жалузите са реализирани на място, така, както са
дадени в одобрените проекти на 16.09.2011г. на община Русе. Електрозахранването
им е изключено и са пломбирани пред пазителите, които захранват контролните
табла – така, както е установено и на 19.01.2011г. от представители на РДНСК.
На жалузите са монтирани по 2 бр. планки от външната страна, които трайно ги
застопоряват в затворено положение, без възможност за отваряне. Жалузите са
затворени, през тях не преминава въздух и светлина, те представляват плътна
преграда. При отстраняването им, на оградните страни на техните места ще
останат отвори.
3. Инсталацията за сух лед се състои от два броя
пелетизатори и един брой резервоар за въглероден двуокис и свързващ тръбопровод
между тях. Пелетизаторите са разположени в свободно стояща сграда извън
производствените корпуси, която е с метална конструкция с размери 4.34м/4.14м/3.5м.
Пелетизаторите са с размери 0.97м/0.7м/1.46м, а резервоарът за СО2, в пълно
състояние, тежи 45500кг, висок е 13.33м , диаметър 2.30м. Стъпил е върху
проектиран и изпълнен фундамент, който е фундаментална плоча с размери 3/6м и
дебелина 60см. Пелетизаторите и резервоара са свързани с технологичен
тръбопровод. Инсталацията се намира на площадката на предприятието,
предназначението на сухия лед е за почистване на производствените инструменти,
сърцарни кутии и технологично оборудване. Предназначението на инсталацията е
спомагателно към производствения процес.
В о.с.з. на
23.06.2022 г. вещото лице уточнява, че по проект халета 1 и 2 са били изградени
с трислоен панел, който впоследствие е изрязан, за да се монтират жалузите. Ако
жалузите се премахнат, на техните места в халетата ще останат отвори.
Към преписката е представен препис от Заповед №
РД-13-178 от 11.08.2014 г. на Началника на ДНСК - София, с която се предоставят
на началниците на РДНСК правомощия да издават заповеди за премахване на
незаконни строежи или на части от тях.
По
правото
По допустимостта на производството
С жалбата се оспорва индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, от кръга на посочените
като подлежащи на съдебен контрол в чл. 215, ал. 1, изр. 1 от ЗУТ. Депозирана е
от надлежна страна с правен интерес от оспорването му – адресат на заповедта. Заповедта
е получена на 28.01.2022 г. Жалбата е депозирана пред съда чрез
административния орган на 11.02.2022 г. (л. 4 от делото), видно от поставения
щемпел, поради което същата се явява подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ
и производството е процесуално допустимо.
По съществото на спора
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, Началникът на ДНСК или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни
строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. С т. 1 от
Заповед № РД-13-178/11.08.2014 г. на Началника на ДНСК, на началниците на РДНСК
са делегирани правомощия във връзка с издаване на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях. Процесният строеж е квалифициран от административния
орган като такъв от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1,т. 1, „е“ и „и“ от ЗУТ. Изводът е, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган с делегирани правомощия. Констативният акт също е съставен от
надлежни лица по смисъла по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ. Оспорената заповед съдържа
всички реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложените в нея фактически и
правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган
и в същото време позволяват на съда да осъществи нужния контрол за
законосъобразност върху акта. При постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила.
По съответствието с материалния закон съдът съобрази следното:
„Линамар лайт металс Русе” ЕООД /с предходно
наименование „Монтюпе“ЕООД/ е предприятие за отливане и механична обработка на
алуминиеви части за автомобилната промишленост в гр.Русе и като такова извършва
дейности по претопяване и леене на алуминий.
Посоченият в оспорената заповед
строеж се състои от три части - съоръжение за обработка и оползотворяване на
омаслени стружки, жалузи по фасадите на съществуваща производствена сграда и
инсталация за производство на сух лед. Доколкото тези части не са свързани
помежду си – нито функционално, нито технологично, съдът намира, че се касае до
установени три незаконни строежи, затова ще разгледа всеки един от тях
поотделно.
Основният спорен въпрос по делото
е дали в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В тази
насока съдът съобрази следното:
Съгласно
дадената в § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ легална дефиниция „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението. В тази
разпоредба е изразена същността на обектите, които могат да бъдат квалифицирани
като строежи. Изброяването в нея не е изчерпателно, посочените обекти са само
примерно упоменати, което говори, че определящото е естеството и начинът на
изпълнение на обектите, а не тяхното видово или количествено систематизиране. Тези обекти
са определени условно в три групи – сгради, постройки и съоръжения.
По отношение на жалузите, във вида, в който са
установени от вещото лице, съдът намира, че те не могат да бъдат определени
нито като сгради, нито като постройки, нито като съоръжения. Към момента на
изграждането им и при изпълнение на функциите им като жалузи, те биха могли да
бъдат квалифицирани като съоръжение, но премахването на електрифицирането им и
мобилността им ги лишава от първоначалното им предназначение. Сега единствената
функция, която имат и изпълняват, е на част от оградните стени на халетата.
Предвид това, те не са строеж по смисъла на закона, в тази част оспорената
заповед е неправилна и следва да бъде отменена.
По отношение
на съоръжение
за обработка и оползотворяване на омаслени стружки. Независимо от пределно
опростената си конструкция – метален контейнер, в който се извършва цялата
дейност по сепариране на стружки от смазочно-охладителна течност, то изменя трайно субстанцията на земята и в този смисъл отговаря на дефиницията за строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Съоръжението, освен бункера, включва и опорна метална конструкция и е трайно
застопорено чрез анкериране към бетоновата настилка. То е част от
производствения процес, макар и не основна, а спомагателна и като такава е
оградено с предпазна ограда. Всичко това безспорно изменя субстанцията на
земята. Обстоятелството, че процесното съоръжение за обработка на омаслени стружки е с
производствено предназначение, поради което с нея се променя и начина на
ползване на земята, като води до
трайно прикрепване към терена и промяна на неговата цялост. От изложеното следва правният извод, че процесният
бункер е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
По отношение на инсталация за производство на сух
лед, състояща се от два броя пелетизатора и един брой резервоар за въглероден
двуокис. Строежът е изпълнен и монтиран в своята технологична цялост, с определеното си
предназначение. Всеки един елемент има своята
функция и служи, за да обслужва строежа – и пелетизаторите, и резервоара, и
металната конструкция, в която са разположени, която има предназначението да
осигури защита от атмосферни и други влияния, за да може да са налице условия
за безопасна експлоатация. Начинът на изграждане на инсталацията – върху
фундамент, с плоча, фундирана на дълбочина 2 метра, след предварително
обследване на състоянието и носимостта на фундамента за течен азот и въглероден
двуокис /вж. експертизата, стр.41 от делото/ сочи, от една страна, на
стабилност и трайност при закрепването на инсталацията към земната повърхност,
а от друга страна – на изграждане на място на цяло стационарно съоръжение,
което има подпомагащо основното производство предпазначение. Демонтажът на инсталация /състояща се както от мобилни
компоненти, така и от стационарни такива/ изключва запазване на целостта й във вида, в който е констатирана на
терена. Начинът на монтиране и техническите й характеристики не позволяват тя
да бъде разглобена и преместена без цялостното или поне частичното й
разрушаване.
От изложеното следва правният извод, че описаната в
оспорената заповед инсталация
за производство на сух лед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който е било необходимо
издаване на строителни книжа - разрешение за строеж. Липсата му прави строежа
незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и дава правомощие на
Началника на РДНСК - Русе, при наличие на делегирана компетентност от Началника
на ДНСК, да издаде заповед за премахването му по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ
и с оглед установената от органа първа категория на строежа.
С оглед гореизложеното, жалбата е частично основателна
– досежно установеният в оспорената заповед строеж „жалузи по фасадите на
съществуваща производствена сграда“. Така посоченият незаконен стоеж няма
характер на строеж и заповедта в тази част следва да се отмени. В останалата
част Заповед № ДК-02-Р-1 от 27.01.2022 г. на Началника на Регионална дирекция
за национален строителен контрол – Русе е законосъобразен административен акт по реда на чл.
225, ал. 1 от ЗУТ и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на спора и своевременно заявените
претенции за присъждане на разноски, съдът приема, че на всяка от страните се
следват разноски, съобразно уважената/отменената част от оспорения акт, както
следва – на жалбоподателя разноски в общ размер 483 лева и на ответника
разноски в размер 600 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по оспорване „Линамар лайт металс Русе” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Мартен, област Русе Заповед № ДК-02-Р-1 от 27.01.2022
г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Русе,
в частта, в която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „жалузи по
фасадите на съществуваща производствена сграда“ и отхвърля оспорването в
останалата част.
ОСЪЖДА
„Линамар лайт металс Русе” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Мартен, област Русе да заплати на Регионална дирекция за
национален строителен контрол Русе сумата 600 (шестстотин) лева съдебно
деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция за национален строителен контрол Русе да заплати на„Линамар
лайт металс Русе” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Мартен, област Русе сумата 483 (четиристотин осемдесет и три)
лева съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: