Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
28.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5407/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.А.П.,
с която е предявен срещу С.О. иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за
сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на
здравето – счупване на счупване на горния край на тибията на десния крак,
увреда на външния мениск и разтегляне на предната кръстна връзка на коляното,
получени на 24.01.2017 г. при преминаване през заледен участък на пътното
платно и тротоара на спирка на обществения транспорт в гр. София. Претендира
законната лихва от датата на увреждането, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че се е подхлъзнала на заледен участък при
слизане от автобус на градския транспорт на спирка на бул. Цариградско шосе,
вследствие на което се е счупила кост и са увредени менискус и кръстни връзки в
коляното на крака й. Претендира обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от ответника, който е натоварен с отговорността да поддържа пътните
платна на улиците и тротоарите съобразно нуждите за безопасното им използване
от пешеходците.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдяния от ищцата механизъм, като сочи, че в процесния ден всички спирки на
обществени транспорт са били почистени от снега и опесъчени и не е имало натрупан
сняг и заледявания по тротоара и в зоната на спирката.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от гласните доказателства – показанията
на свидетелите И. Н. и Е. П. и писмените доказателства, представляващи медицински
документи, че на 24.01.2017 г. около 8,20 часа сутринта, след слизане от
автобус номер 604 на
спирка „Държавна печатница“, находяща се на бул. „Цариградско шосе“ и
преминаване през пътното платно и тротоара в зоната на спирката, ищцата се е
подхлъзнала на заледен и заснежен участък и паднала, след което се оплакала от
силна болка в крака. Веднага била транспортирана от свидетелите Н. и П. до Болница
„Св. Анна“, където е установено счупване на костта. Свидетелят Н. сочи, че спирката
не е била почистена от снега, имало е много количество сняг - по улицата и по тротоара
в зоната на спирката, както и лед под снега. Самият свидетел, докато вървял към
спирката, също се подхлъзнал по леда, много хора също са обсъждали, че е
заледено и непочистено.
Установява
се от писмените доказателства по делото – епикриза, издадена от УМПБАЛ „Св.
Анна“ АД – София, епикриза от 06.02.2017 г., издадена от „МБАЛ Люлин“ АД и приетата
по делото съдебно-медицинската експертиза, че вследствие на процесния инцидент
ищцата е получила тежка контузия на дясното коляно – фрактура на фибуларната главичка на малкопищялната кост, увреда на
външния мениск, разтегляне на предната кръстна връзка на коляното. Увредите
са получени в резултат на усукване навътре и натиск с тежестта на тялото върху
така подгънатото коляно и според вещото лице може да се получи по начина,
описан от ищеца в исковата молба. Доколкото има и съвпадение на датата на
злополуката с тази на оказаната спешна медицинска помощ в болнично заведение, вещото
лице прави извод за наличие на причинно-следствена връзка между злополуката и
получените увреждания. В деня на злополуката - 24.01.2017 г. ищцата е била
хоспитализирана за 1 ден, било й е невъзможно да ходи, поставена й е гипсова
шина на дясната подбедрица. След това е хоспитализирана още два пъти за
оперативно лечение в периода 30.01.2017 г.-06.02.2017 г. (за 7 дни) и в периода
28.04.2017 г. – 01.05.2017 г. (за 3 дни), когато е претърпяла две оперативни
интервенции. Целият лечебно - възстановителен период е продължил 4 месеца, от
който ищцата е претърпяла болки с висока интензивност около 2 часа от падането
до оказване на първа помощ в лечебно заведение, след поставяне на гипсовата
имобилизация и при проведените две оперативни интервенции, болката е била умерена
с изостряния при раздвижване и опит за стъпване до затихване към края на 4-ия
месец.
Установява
се също от писменото заключение и разясненията, дадени от вещото лице в
съдебното заседание, че в резултат на манипулациите по отваряне на коляното,
същото е станало много чувствително; предполага се настъпване по-ранна
дегенерация – по-ранно износване на хрущяла в далечно бъдеще и при започване на
възрастовите измемемния при ищцата – създаден е риск за по-ранно развитие на
артрозни процеси, поради което, ищцата следва да се пази от високи натоварвания
и активен спорт, както и от наднормено тегло. Понастоящем ищцата е възстановена,
без наличие на функционален дефицит в коляното. Налице са трайни белези в
зоната на извършените операции, които биха могли да бъдат премахнати до 90 % с
методи на пластичната хирургия.
Съдът
намира, че от ангажираните писмени доказателства, заключението на
съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелите, единият от които
– очевидец на инцидента, които съдът кредитира като логични и последователни,
се установява настъпване на увреждане на здравето на ищцата по механизма,
описан в исковата молба – подхлъзване на заледен участък от тротоара в зоната на
спирка „Държавна печатница“, находяща се на бул. „Цариградско шосе“, след
слизане от автобус номер 604, в причинна връзка с което е счупен горния край на
тибията (голям пищял) на дясното коляно.
Съгласно
чл.30, ал.4 ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на тротоарите в границите на урбанизираните територии
се организират от съответната община, а съгласно чл. 31 ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. От
факта, че на датата на увреждането
е имало заледявания, които не са обработени или изчистени, се налага изводът,
че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задължението да
поддържат общинската пътна мрежа, по начин да е безопасна за преминаващите
пешеходци. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия,
респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа,
включително
в случаите,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС №
7/1959 г.). В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия
за привеждане на настилката на тротоара в годно състояние за безопасно
преминаване по него и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера
на ищцата, поради което, следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на
възложителя - С.О. за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от
общината лица по арг. от чл.45, ал.2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест
на ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на
тротоара в състояние за безопасното му използване от пешеходците, каквото
доказване не е проведено. По делото е представен ежедневен констативен протокол
№********** за установяване на количествата на
изпълнените и неизпълнени видове дейности в район „Младост“ на процесната дата:
24.01.2017г. /вторник/, издаден от Столичния инспекторат към С.О., подписан от
началникът на РИ, р-н Младост и инспектор услуги. Това представлява частен
свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена
сила, свързана със съдържанието на документа. Освен това от информацията в
документа не може да се установи в колко часа са извършени дейностите по зимно
почистване и поддържане и дали са извършени на улицата, на която е станал
инцидентът, преди настъпването му. Отделно от това документът не предоставя
информация дали почистването и обработването чрез разпръскване на смеси включва
пълното отстраняване на образувалия се лед и натрупан сняг. По тези
съображения съдът приема, че представеният документ не е годен да разколебае
всички останали събрани доказателства за наличието на сняг и лед и за начина,
по който е настъпило увреждането. Ето защо, съдът приема, че ответника не е
изпълнил задължението си по чл.30, ал.4 ЗП по почистване и обезопасяване на
целия пешеходен участък, поради което, съдът приема, че е налице деликт,
извършен от служители на ответника.
Предвид
изложеното, в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията; интензитет и
продължителност на болката – с висока интензивност през вървите два часа след
злополуката и умерена с изостряния при раздвижване и опит за стъпване до
затихваща към края на четвъртия месец, периода на възстановяване – около 4
месеца, възможните остатъчни неприятни усещания при претоварване и как
уврежданията са й се отразили с оглед нейната възраст, начин на живот, навици.
Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на
уврежданията, периода на лечение, настъпилото пълно възстановяване към момента
но и увеличения риск за настъпване на дегенеративни процеси в бъдеще, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите
при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 25000 лв.
На ищцата
следва да се присъди законната лихва от датата на деликта. Неоснователни са възраженията на
ответника - съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане
давността почва да тече от откриване на дееца. След като деецът - С.О. е известен
още в деня на непозволеното увреждане – 24.01.2017 г. (доколкото
противоправното поведение се изразява в неизпълнение на нормативно вменени
задължения), то от тази дата следа да се присъди и обезщетение за забава в
размер на законната лихва В този смисъл претенцията за законна лихва е
основателна, считано от 24.01.2017 г.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски в размер на 440
лв.
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част
от иска – за сумата от 1191,67 лв.
На ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение (което съдът определя в
размер на 300 лв.), което съобразно отхвърлената част от иска е в размер на 50
лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в
размер на 950 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр.
София ул. *********, да заплати на М.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 25000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания на здравето, настъпили на 24.01.2017 г. в гр.София,
ведно със законната лихва от 24.01.2017
г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 440 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр.
София ул. *********, да заплати на АД „Г.и
П.“, Булстат********, на основание чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 1191,67 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********,***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 50
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр.
София ул. *********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 950 лв., представляваща дължима държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: