№ 463/09.12.2019 г. гр. Перник
Окръжен съд Перник III-ти състав
В публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Рени Ковачка Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 568 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 153 от 04.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5500 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. съдът е отхвърлил предявените искове от В.М.В., с адрес: ***, е ЕГН: **********, с които моли да бъде установено по отношение на „Топлофикация - Перник“ АД, е ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, че не дължи сумата от сумата от 573.54 лева, представляваща част от вземане на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2010 г. до 30.04.2013 г. на обща стойност 1720.63 лева и сумата в размер на 113.09 лева, представляваща законна лихва за забава върху заявената главница в размер на 573.54 лева за периода от 30.05.2010 г. до 19.02.2014 г., за които вземания срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1761/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Перник, въз основа на който срещу В.М.В. е образувано изп. дело № 400/2014 г. по описа на ЧСИ Е.Д., е район на действие Окръжен съд - гр. Перник.
С Решението първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя, да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД, сумата от 100 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първо инстанционното производство В.В., която в законоустановения срок, е подала въззивна жалба. Със същата се моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, е което исковете да бъдат уважени. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд е постановил неправилно, незаконосъобразно и необосновано Решение. В жалбата се изтъква, че съдът неправилно е приел, че посочените в исковата молба суми не са погасени по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Пред Районния съд са предявени искове с правно основание чл. 439, вр. е чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба от В.М.В., с ЕГН: ********** против „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, с искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ищцовото дружество сумата от 573.54 лева, представляваща част от вземане на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2010г. до 30.04.2013г. на обща стойност 1720.63 лева и сумата в размер на 113.09 лева, представляваща законна лихва за забава върху заявената главница в размер на 573.54 лева за периода от 30.05.2010г. до 19.02.2014г., за които вземания срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1761/2014г. по описа на Районен съд - гр. Перник, въз основа на който срещу В.М.В. е образувано изп. дело № 400/2014г. по описа на ЧСИ Е.Д., с район на действие Окръжен съд - гр. Перник.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на същото настоящата инстанция намира следното:
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на PC Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че районният съд неправилно е приел, че посочените в изпълнителния лист суми не са погасени по давност. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящият състав на въззивния съд.
В допълнение към мотивите на Районния съд настоящата инстанция счита за необходимо да допълни следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
В настоящият казус спорен е въпросът относно момента, от който започва да тече погасителната давност по отношение на процесиите вземания. Изпълнително дело № 400 по описа на ЧСИ Е.Д., с район на действие Окръжен съд - гр. Перник за 2014 г. е образувано на 15.10.2014 г. С молба подадена от В.В. с вх. № 16318 от 18.11.2014 г. същата е направила искане за погасяване на задължението чрез разсрочено плащане. С молбата е представено преводно нареждане за сумата в размер на 300 лева, която е внесена по сметка на ЧСИ Е.Д.. Видно от приложените по изпълнителното дело документи по сметка на ЧСИ Е. Д. от 18.11.2014 г. до 18.11.2016 г., редовно са постъпвали суми по изпълнителното дело. На 08.08.2018 г. е подадена искова молба от В.М.В. въз основа, на която е образувано гр.д. № 5500 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. При съобразяване на датата на последното действие, годно да прекъсне давността, а именно 18.11.2016 г., както към датата на подаване на исковата молба - 08.08.2018г., така и към приключване на съдебното дирене, не е изтекъл тригодишният давностен срок.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на PC Перник като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като е представен списък по чл. 80 от ЕПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153 от 04.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5500 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА В.М.В., с адрес: ***,
с EГH: **********,
да заплати на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: *********, гр. Перник, ТЕЦ
„Република“ сумата от 100 лв. (сто лева) направени разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1, пр. първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|
|