Решение по дело №196/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172,ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Н.Б.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1099-000325 от 27.06.2023 г.,с която на жалбоподателя е наложена обезпечителна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от датата на отнемане на СРППС.

Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за допуснати нарушения на

процесуалните правила и на материалния закон. Излагат се съображения, че в мотивите на оспорения акт, издаден на 27.06.2023 г. , погрешно са посочени факти. Твърди се, че синът Е. Б. не е управлявал автомобила на 23.06.2023 г., а на 10.06.2023 г.Сочи се, че приложената норма гласяла предвиждала принудителни мерки само на собственик, който управлява ППС, а не по повод управлението на ППС от друг водач.Моли се за отмяна на заповедта и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез писмен отговор по делото и чрез юрисконусулт А., в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, моли за отхвърлянето й, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар в случай че жалбата бъде уважена и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Процесната принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от датата на отнемане на СРППС и на регистрационните табели“, е наложена на Н.Б. за това, че на 23 юни, 2023 г. Е. Н. – син на жалбоподателя, е управлявал МПС „Мерцедес Б“ ***, след като преди това, на 10.06.2023 г. е бил лишен от правоспособност да управлява МПС.

От приложените по делото доказателства – административната преписка, е видно, че на 10.06.2023 г. против Е. Н. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) (л.39) за това, че управлява МПС след употреба на алкохол . Въз основа на така установеното е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1099-000293 от 12.06.2023 г., връчена на адресата на 19.06.2023 г. , с която на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП на същия временно е отнето СУМПС.

На 23.06.2023 г. против Е. Н. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) (л.41) за това, че управлява МПС след като е лишен от правоспособност съгласно цитираната по-горе заповед за налагане на ПАМ.

По делото няма спор, че жалбоподателят Н.Б.М. е собственик на процесното МПС.

Въз основа на установеното в АУАН от 23.06.2023 г. на 27 юни 2023 г.е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка против собственика на ППС № 23-1099-000325 , връчена на адресата на 19.10.2023 г. На основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП регистрацията на ППС, което е било управлявано от водача Е. М., временно е била прекратена.

Така изложената фактическа обстановка, в обобщение представя следната житейска хипотеза – собственик на процесното МПС е адресатът на заповедта – Н.Б.. Синът му Е. Б. , като е бил лишен от правоспособност да управлява МПС, което е сторено на 23.06.2023 г.,е сторил това с принадлежащото на баща му МПС.Тази хипотеза се подвежда под нормата на приложената от административния орган разпоредба на чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, съгласно която, се прекратява регистрацията и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година (ЗДВП :ЧЛ.171, т. 2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) Видно е, че процесуалният представител на Н.Б. е цитирал неточно приложената норма, чиято редакция не е прерфектна, но при тълкуването й няма съмнение в смисъла й.

По отношение на възражението на процесуалния представител, че Е. Б. не е управлявал процесния автомобил на 23.06.2023 г. - видно от приложения АУАН (л.41 ) същият е управлявал автомобира на 23.06.2023 г. ,след като съгласно акт от 10.06.2023 г., когато също е управлявал автомобила, е бил лишен от правоспособност поради установена употреба на алкохол.

В обобщение, при анализ на твърденията, възраженията и доказателствения материал се установява, че тезата на жалбоподателя не е съгласувана с действителните факти по делото и със събрания доказателствен материал.

При това положение, съдът следва да приема, че действително като е отчел наличието на нарушение, удостоверено и с приложените АУАН (№ 1013606 от 10.06.2023 г. (л.39); № 1013619 от 23.06.2023 г. (л.41), което нарушение се изразява в състояние, при което принадлежащият на жалбоподателя автомобил се управлява от неправоспособен водач, административният орган е наложил предвидената в чл.171,т.2а,б.“а“,предложение последно принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация“ за минималния предвиден в закона срок от 6 месеца спрямо.

Временното спиране от движението на ППС чрез прекратяване на регистрацията за посочения срок е с превантивен характер и цели охраняване безопасността на участниците в движението, в това число и на водача. Защитаваните чрез процесната мярка обществени отношения и обслужваната цел е -постигане на правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. С оглед на това, наложената ПАМ е в съответствие с целта на закона.

Не са допуснати процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, упълномощен с приложената по делото заповед.

В заключение, съдът приема, че оспорването е неоснователно.Спазени са процесуалните правила и заповедта е съобразена с целта на закона и практиката по прилагането му.

При този изход на спора в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 150 лева,поискани от ответната страна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2,пр.4 от АПК, Административен съд гр.Силистра

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.Б.М.,ЕГН:********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1099-000325 от 27.06.2023 г.

ОСЪЖДА Н.Б.М.,ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Силистра разноски в размер на 150 / сто и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

Съдия: