Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………
гр.
София, 16.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на четвърти
ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: АДРИАНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №7879 по
описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С Решение № 353705 от 06.03.2018 г. на СРС,
Гражданско отделение, 118-ти състав са уважени в една част предявените от Д.А.И.,
ЕГН ********** срещу Т.И.К., ЕГН **********, осъдителни искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД, като същата е осъдена да заплати обезщетение за претърпени вреди от
некачествено изпълнение на договор за дентални услуги - подмяна на мостови
конструкции в периода от м.януари 2010 г. до 28.04.2010г., в размер на сумата
от 1710.00 лева - имуществени вреди направени разходи по договора и сумата от
2000.00 лева - неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на предявяване на исковата молба - 15.01.2015г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска за имуществени вреди за
разликата над сумата от 1710.00 лева до пълния предявен размер от 4200.00 лева,
както и иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 2000.00 лева до
пълния предявен размер от 4500.00 лева, както и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главниците за периода от 28.02.2010г. до 14.01.2015 г.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдена Т.И.К., ЕГН **********, да
заплати на Д.А.И., ЕГН **********, сумата от 502.34 лева - съдебни разноски
съразмерно с уважената част от исковете; на основание чл.78, ал.З ГПК е осъден Д.А.И.,
ЕГН **********, да заплати на Т.И.К., ЕГН **********, сумата от 596.51 лева -
съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Срещу
постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове е
подадена въззивна жалба от ищеца Д.А.И., в която се излага, че решението на СРС
е неправилно. Изложени са доводи, че неправилно СРС не е приел, че заплатената
от него сума за дентално лечение е 4200.00 лв., макар свидетелят, чийто
показания са били събрани пред първата инстанция да не е присъствал при
предаване на сумата вътре в кабинета при ответницата. От своя страна, при
определяне размера на дължимото обезщетение за понесените от него неимуществени
вреди, съдът не е отчел в дълбочина характера на претърпените от него вреди. Поддържа,
че в резултат на извършеното дентално лечение е изпитвал силен дискомфорт и
влошаване на здравословното състояние за продължителен период от време, които
обстоятелства са били установени, чрез събраните гласни доказателства в
процеса.
По отношение
на претенцията за заплащане на мораторна лихва поддържа, че покана за връщане
на заплатената сума е била отправена от него до ответницата многократно. Това е
станало когато я е посетил, за да изкаже недоволството си от причинените му
щети, както и когато същата е констатирала възпаление на венците и е предложила
да върне част от парите.
Отправя искане за отмяна на постановеното решение в
обжалваните части и уважаване на претенциите в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Т.И.К. е
депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на въззивната
жалба.
Срещу постановеното решение, в частта, в която са
били уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ответника Т.И.К.,
в която се излага, че решението на СРС е неправилно, като постановено при
съществени нарушение на съдопроизводствените правила; необоснованост на
изводите; неправилно приложение на материалния закон.
Изразено е становище, че първоинстанционният съд е
дал неправилна правна квалификация на спора, тъй като в случая страните са били
обвързани от неформален договор за изработка, работата по който е била приета
от ищеца като възложител на 28.04.2010 г. След тази дата, по твърдения ищецът
не е известявал ответника, като изпълнител за неточното изпълнение на договора
до датата на получаване на препис от исковата молба – т.е. четири години и осем
месеца след приключване на лечението. Оплакванията на ищеца касаят явни
недостатъци, които ищецът е следвало да заяви при приемането на работата.
Останалите, скрити по характер недостатъци са се проявили непосредствено след
лечението, според твърденията на ищеца и е следвало да бъдат заявени на
изпълнителя при установяването им. Прави възражение, че вземането на ищеца за
връщане на заплатеното от него възнаграждение за труда е погасено поради
изтичане на предвидения шестмесечен срок – 29.10.2010 г.
Излага подробни правни и фактически доводи, че чрез
събраните в производството доказателства не се установява по категоричен начин,
че във връзка с изпълнение на задълженията й по договора за проведено дентално
лечение на ищеца са били причинени имуществени и неимуществени вреди, както и
че размера им възлиза на сумите, за които исковете са били уважени. Изразява
оплаквания срещу мотивирането на постановеното от СРС решение, както и срещу
приетата от първата инстанция фактическа обстановка въз основа на събраните
доказателства.
Настоява се за отмяна на постановеното от СРС
решение в посочената част и отхвърляне на предявените искове, както и
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли, за потвърждаване на атакуваното
съдебното решение в посочената част и присъждане на разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.2
от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По валидността на обжалваното решение.
Обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалите делото съдии.
По допустимостта на обжалваното решение.
С подадената искова молба ищецът е предявил искове
за заплащане на сумата 4500.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени
в резултат от некачествено и неточно изпълнение на договор за дентално лечение,
сключен между страните на 16.01.2010 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, ведно със законна
лихва върху главниците от 28.02.2010 г. до предявяване на исковете - 14.01.2015
г., както и за заплащане на сумата от 4200.00 лева, представляваща разходите,
които ищецът е направил за лечение, която сума представлява обезщетение
за претърпени вреди от некачествено изпълнение на договор за дентални услуги -
подмяна на мостови конструкции в периода от м.януари 2010 г. до 28.04.2010 г.
С постановеното решение СРС се е произнесъл при
даване правна квалификация на исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД. Настоящият състав
намира че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба -
доколкото е налице несъответствие между обстоятелствена част на исковата молба,
съдържаща в една част факти относими към неизпълнение на договорни задължения
по сключения между страните неформален договор за медицинска /дентална/ услуга
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД и петитум, който сочи на иск за неоснователно обогатяване
по чл. 55, пр. 3 от ЗЗД, предвид искането за пълна реституция на даденото по
договора, довело до разнопосочна правна квалификация от страна на
първоинстанционния съд. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната
квалификация на иска /поради положението му на инстанция, разглеждаща спора по
същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата
молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация - арг. чл. 129 и
чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд,
така и поради императивното изискване за валидност на сезирането - преценка,
предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния
характер на второинстанционното производство, регламентиран от действащия ГПК и
разрешенията, дадени в т. 5 на ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 1/2013 г., постановките на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 г. /т. 4/
продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при
условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято
дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и
следователно дължи даване на указания за поправяне на исковата молба, за да
обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случая
тези процесуални действия, свързани с редовността на исковата молба са извършени
от въззивната инстанция с определение № 14893 от 18.06.2019 г. Така, с молба от
11.07.2019 г. ищецът е изпълнил дадените указания като е посочил че претендира
връщане на заплатената сума по договора за дентално лечение поради разваляне на
договора с едностранното му изявление отправено до ответника през м.юли 2010 г.
в проведените телефонни разговори, при условията на евентуалност на следните
дати: 22.12.2010 г., преди 10.06.2011 г., на 15.10.2013 г., на 16.10.2013 г.,
на 24.10.2013 г., на 09.07.2014 г., на 15.01.2015 г., с подаване на исковата
молба. Поддържа, че след приключване на лечението през м.април 2010 г., когато
са се проявили последиците от неправилното лечение до датата на подаване на
исковата молба на 15.01.2015 г. многократно е правил възражения за некачествено
и неточно изпълнение на договора и отрицателния резултат от лечението.
Поддържа, че работата, която ответницата е изпълнила е напълно негодна за
предназначението й – да подобри зъбния статус на ищеца и освен това е увредила
денталното му здраве. Поради това и е поискал връщане на заплатената цена.
Съгласно
Решение № 33 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, което настоящият състав възприема:
"Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на
диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала." В настоящия случай не се касае до недопустим съдебен акт,
дотолкова доколкото първоинстанционният съд не е разгледал други факти,
различни от заявените от страните, предвид което се е произнесъл именно в
параметрите, очертани от страните по спора, макар същевременно да е дал
неправилна правна квалификация. Съгласно Решение № 306/01.04.2010 г. по гр. д.
№ 4715 по описа за 2008 г., на II ГО, ВКС въззивният съд следва да прави
разлика между случаите на произнасяне по непредявен иск и случаите на
неправилна правна квалификация. В тези случаи той е длъжен да даде вярната
правна квалификация и да реши делото по същество.
В случая изложените от ищеца факти и отправено до
съда искане сочат, че са предявени искове по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД,
вр.чл. 88 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за връщане на отпаднало основание на заплатена сума
по договор за дентално лечение поради упражнено право от страна на поръчващия едностранно
и без предизвестие да развали договора, както и по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 82 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на неизпълнение на договора.
По изложените съображения и предвид произнасянето на
СРС и по тези фактически обстоятелства, съдът намира, че следва да се произнесе
по същество на спора по така дадената правна квалификация на предявените искове.
Постановеното решение е допустимо и изложените доводи в обратен смисъл в
подадената от ответника въззивна жалба са неоснователни.
По правилността на постановеното решение:
В производството не е спорно и е установено, чрез
събраните в производството доказателства, че между страните е бил сключен
договор за дентални услуги за подмяна на коронки и мостови конструкции на
поръчващия – ищец в производството, като лечението е проведено в периода от
м.януари 2010 г. до 28.04.2010 г. от ответницата в нейния лекарски кабинет.
Не е спорно, че страните са постигнали споразумение
за извършване на дентални услуги — подмяна на коронки и мостови конструкции на
ищеца. Не е спорно, а и от гласните доказателства събрани пред първата
инстанция, чрез показанията на свидетелите Л.И.В.и Д.П.М.се установява, че в
периода от м.януари 2010 г. до 28.04.2010 г. на ищеца били извършени от
ответницата в зъболекарския й кабинет редица процедури, при които били свалени
старите мостови конструкции и били поставени нови.
По делото не е спорно, че ответницата е получила от
ищеца сумата от 1710.00 лева за процедурата по лечение и подмяна на коронки и
мостови конструкции, в който смисъл е и признанието на ответника в отговора на
исковата молба.
Фактическите твърдения на ищеца, че е заплатил за
лечението по договора на ответницата сумата 4200.00 лева останаха недоказани в
производството съобразно правилата на чл.154 ГПК. Чрез показанията на
свидетелите Л.И.В.и Д.П.М.се установява изявлението на ищеца, че е заплатил за
услугите на ответницата сума в посочения размер. В производството не са
наведени твърдения и съответно не са събрани доказателства тези свидетели да са
присъствали при заплащане на сумата на ответницата, поради което този факт,
като недоказан следва да бъде оставен без уважение.
В производството се установява и страните не спорят,
че ищецът пребивава постоянно в Канада, като за времето на лечение е бил в
Република България.
Въз основа на събраните пред първата инстанция
гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Л.И.В.и Д.П.М.е
установено, че в хода на проведеното лечение при ищеца се получили следните
нежелани резултати: поставените коронки не пасвали добре - били или високи или
ниски; под тях влизала храна, което довело до лош дъх и възпаления; затруднила
се дъвкателната функция; поставените мостови конструкции също не пасвали, което
довело и до отчупване на керамика от тях. Тези обстоятелства се потвърждават и
от приетите пред първата инстанция съдебно-технически експертизи, които
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК. Чрез последните се
установява, че посочените неблагоприятни обстоятелства - непасване на коронките
и мостовите конструкции, влизане на храна под тях с последва възпалителен
процес, затруднена дъвкателна функция и отчупване на керамика, се дължат на
некачествено изпълнение на стоматологичните услуги от страна на ответницата. Така
експертът д-р Вълков сочи, че при извършване на подобен род манипулации е
необходимо да се спазва строг алгоритъм за да се избегне настъпването на
нежелани резултати. Като най- вероятна причина за отчупване на керамика от
мостовите конструкции, според експерта е неправилен подход при избора на
подходящо ортопедично лечение, което е довело до неверен прикус (височина на
захапката), а оттам до нежелана оклузия и артикулация, затруднена дъвкателна
функция и счупване. Вещото лице е категорично, че е недопустимо стриктно да се
изпълняват желания на пациент, които могат да доведат до риск за неговото
здраве.
От своя страна, чрез СТЕ на вещото лице д-р В.Д.- П.
се установява, че ищецът още преди началото на денталното лечение при
ответницата е страдал от пародонтално заболяване - хроничен генерализиран пародонтит,
за което има данни в приложените по делото рентгенови снимки. Както е посочил експерта, в подобни случаи, преди
предприемане на манипулация като процесната за подмяна на коронки и мостови
конструкции, е било задължително да се изготви специален лечебен план,
конкретно съобразен със състоянието на пациента. Следвало е да се дадат
стриктни указания за спазване на конкретен лечебен и хигиенен режим от страна
на пациента. Според експерта, дори и д-р К. да не притежава специалност
пародонтология, тя е била длъжна, при наличие на рентгенографски находки за
пародонтално заболяване, да потърси консултация със специалист.
Установява се, чрез представените пред първата
инстанция жалба от ищеца против ответницата входирана в Министерство на
здравеопазването с вх.№ 97-Д- 48/28.05.2011 г., жалба на ищеца от 21.05.2011г.
входирана в Български зъболекарски съюз - Столична районна колегия, резултати
от извършени прегледи в Държавен университет Ню Йорк/Училище по дентална
медицина от 13.07.2010 г., 19.08.2010 г. и 25.08.2010 г., както и от показанията
на свидетеля Л. И. В., че ищецът е направил оплаквания срещу качеството и
точността на изпълнените от ответницата договорни задължения и е поискал да
бъде проверена извършената от нея работа.
Установява се, че след проведеното от ответницата
лечение /приключило на 28.04.2010 г./ ищецът се е завърнал в Канада. Така и
чрез показанията на свидетеля Л.И.В.се установява, че ищецът е закъснял и не
могъл да се прибере навреме в Канада.
В подадената жалба от ищеца против ответницата
входирана в Министерство на здравеопазването с вх.№ 97-Д- 48/28.05.2011 г. е
посочено, че ищецът е поискал ответницата да му върне парите за лечението, но
тя е отказала. В отговор от Столична регионална здравна инспекция, ищецът е
уведомен, че не са констатирани нарушения по регистрацията, организацията и
дейността на лечебното заведение на д-р К., а по претенцията за финансови
искове — че не е в правомощията на СРЗИ. В жалба от 21.05.2011г. входирана в
Български зъболекарски съюз - Столична районна колегия, е положен ръкописен
текст „Отказ да се приеме поради срок на давност от 6 месеца“.
С оглед установеното, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 80 от ЗЗ (Закон за здравето)
медицинската помощ е правнорегламентирана дейност, като качеството й се
основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ
(Закон за лечебните заведения) и Правилата за добра медицинска практика, приети
и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закон за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина. Отношенията между лекар и пациент
също са предмет на правно регулиране - между тях се сключва граждански договор,
съдържащ елементи както на договора за поръчка, така и на договора за
изработка. В някои случаи, когато е сключен за определен резултат, както е при
стоматологичните услуги, договорът се доближава повече до договора за изработка,
като общите правила за сключване и прекратяване на договора, както и тези по
чл.258 и сл. ЗЗД намират съответно приложение, доколкото в специалните закони
не са уредени особени правила. От цитираните по-горе норми на чл.80 от ЗЗ,
чл.6, ал.1 ЗЛЗ и чл.5, т.4 ЗСОЛЛДМ следва, че основното задължение на лекаря е
да осъществи медицинското обслужване, съобразно медицинските стандарти за
лечение, които съществуват и са всеобщо признати към момента на лечението.
Поради това, когато се преценява дали изпълнението на договора е надлежно от
страна на лекаря, следва да се вземе предвид как е изпълнена медицинската
дейност - какви действия са били предприети, или не са били извършени, както и
дали те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински стандарти
и правилата за добрите медицински практики. Доколкото лекарят е нарушил своите
договорни задължения и не е положил дължимата грижа, респ. когато пациентът е
претърпял увреждане, последният има право да направи възражение за неизпълнен
договор и на това основание да откаже да плати (когато сам финансира лечението
си) възнаграждение на лекаря, а ако вече го е платил, да иска неговото връщане
поради ненадлежно изпълнение на договора.
В случая, събраните по делото доказателства сочат
еднозначно, че ответницата като лекар по дентална медицина не е съблюдавала
правилата на добрата медицинска практика. Тя е приела да извърши подмяна на
коронки и мостови конструкции на ищеца в периода м.януари 2010 г. до 28.04.2010
г., като след края на лечението в рамките на период от шест месеца се проявили
недостатъци, изразяващи се в следното: поставените коронки не пасвали добре -
били или високи или ниски; под тях влизала храна, което довело до лош дъх и
възпаления; затруднила се дъвкателната функция; поставените мостови конструкции
също не пасвали, което довело и до отчупване на керамика от тях. Тези
обстоятелства, както бе посочено са установени по несъмнен начин от събраните
пред първата инстанция гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства - съдебни експертизи.
Поради некачествено и неточно изпълнение на договора
за дентални услуги се установи, че ищецът е упражнил правото си едностранно и
без предизвестие на развали договора, каквато изрична възможност е предвидена и
със специалната норма на чл.90, ал.1 ЗЗ (при това без да е необходимо пациентът
да изтъква някаква причина за преустановяване на лечението). От своя страна с
разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД е предвидено, че договорът за изработка може
да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по
надлежен начин. Когато изработеното е с недостатъци, които го правят негодно за
употреба, респ. безполезно, съгласно чл.265, ал.2 ЗЗД за поръчващия възниква
правото да развали договора и да претендира връщане на даденото от него на
отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр.3-то ЗЗД. Счита се, че изявление за
разваляне е направено, когато кредиторът заяви претенция за последиците от
развалянето - връщане на даденото и/или обезщетение за вредите от
неизпълнението.
С оглед на изложеното, предявеният иск по чл. 55,
ал. 1, пр.3-то ЗЗД за връщане на изплатеното възнаграждение в размер на 1710.00
лв. на отпаднало основание е основателен (получаването на сумата е доказано и
не се оспорва) и следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.01.2015 г. За разликата над
посочената сума до предявения размер 4200.00 лв. искът като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции,
постановеното решение от СРС следва да бъде потвърдено като краен резултат при
даване посочената вярна правна квалификация на спора по тази претенция.
Претенцията на ищеца по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 82 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД за заплащане на сумата 4500.00 лв. като обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от неизпълнение на договора за дентални
услуги, съдът намира за основателна в една част.
Според дадените разяснения с ТР № 4 от 29.01.2013 г.
по тълк.д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, при липсата на обща уредба на вредата от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието
на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени
вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени
вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да
се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените
вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната
отговорност е по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са
причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения,
на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание
на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
нематериалните вреди, начин на настъпването им, наличие на остатъчни поражения,
прогноза за в бъдеще, възраст на пострадалия и пр.
В случая, чрез показанията на свидетелите Л.И.В.иД.П.М.,
е установено, че в резултат на некачественото и неточно изпълнение на
денталните услуги, ищецът реално е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди - дискомфорт от нарушената дъвкателна функция, от
затруднено хранене, лош дъх и нарушен външен вид; страдания от възпалителния
процес, в резултат от което отслабнал, станал нервен и избухлив, затворил се в
себе си. При преценка обективните критерии свързани с метод и период на
лечение, период на неблагоприятно отражение на лечението върху здравословното
състояние на ищеца и обществено-икономическата обстановка в страната към датата
на увреждането, при съобразяване субективните критерии – възраст на ищеца и понесените
от него нематериални вреди по вид и време, съдът намира, че в полза на ищеца за
обезщетяване на неимуществените вреди следва да бъде присъдена сумата от 2000.00
лева, която отговаря на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост. За
разликата над посочената сума до предявения размер 4500.00 лв. искът като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение от СРС следва да бъде потвърдено в посочената част.
Ищецът не е ангажирал доказателства за отправяне на
покана до ответницата за заплащане на сумите 4200.00 лв. и 4500.00 лв., поради
което с оглед указаното в разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД предявените искове по
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главниците за периода от
28.02.2010г. до 14.01.2015г., като неоснователни подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение от СРС следва да бъде потвърдено и в посочената част.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор в полза на страните
не следва да бъдат присъждани разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1, пр. второ ГПК
настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 353705 от 06.03.2018 г. на СРС,
Гражданско отделение, 118-ти състав, В
ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Д.А.И., ЕГН ********** срещу Т.И.К.,
ЕГН **********, осъдителни искове с дадена правна квалификация по чл. 79, ал.1 ЗЗД, като последната е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
вреди от неточно и некачествено изпълнение на договор за дентални услуги -
подмяна на мостови конструкции извършена в периода от м.януари 2010 г. до
28.04.2010г., в размер на сумата от 1710.00 лева - имуществени вреди направени
разходи по договора, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
предявяване на исковата молба - 15.01.2015г. до окончателното изплащане, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.И.К., ЕГН **********, да заплати на Д.А.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, вр.чл. 88 ЗЗД и чл.
82 ЗЗД сумата 1710.00 лева – заплатена на отпаднало основание по договор за
дентално лечение - подмяна на мостови конструкции, проведено в периода от
м.януари 2010 г. до 28.04.2010 г. развален едностранно от поръчващия Д.А.И.
поради неточно и некачествено изпълнение, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на предявяване на исковата молба - 15.01.2015г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 353705 от 06.03.2018 г. на
СРС, Гражданско отделение, 118-ти състав в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.