Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр.В., …. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на десети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на
секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3275 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от „А.П.“
ООД, в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, както следва:
- срещу Н.В., В.Г.Н., Б.Т.П.
и Н.С.П. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с
идентификатор 10135.2512.1396 по КККР с площ от 897 кв.м., находящ
се в гр. В., кв. В., м-ст „***“, при граници: имоти с
идентификатори 10135.2512.1395, 10135.2512.455, 10135.2512.432,
10135.2512.1176;
- срещу Р.Е.Б., Я.Н.Д., К.Д.Т.
и А.В.А. - Т. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с
идентификатор 10135.2512.1395 по КККР с площ от 493 кв.м., находящ
се в гр. В., кв. В., м-ст „***“, при граници: имоти с
идентификатори 10135.2512.1396, 10135.2512.432, 10135.2512.866, 10135.2512.1176.
На основание чл.537,
ал.2 ГПК се иска отмяна на констативен нотариален акт, вписан в СВ В. с рег. № 9630/11.05.2012г., акт № 5, том 24, дело 4919 и
констативен нотариален акт, вписан в СВ В. с рег. № 3304/20.02.2012г., акт № 13, том VIII, дело 1323.
В исковата молба ищецът твърди, че
по силата на договор за покупко-продажба, сключен между Г.К.Б., в качеството му
на продавач и „А.П.“ ООД, като купувач, обективиран в
нотариален акт, вписан в СВ – В. с вх.рег.
№27615/01.12.2004г., акт № 60, том
XCII, дело 20829/2004г. през 2005г., ищцовото
дружество е придобило собствеността върху недвижим имот, представляващ поземлен
имот № 1173 по плана на новообразуваните
имоти на местност „***“, кв. В., гр. В., общ. В., с идентификатор №
10135.2512.1173, с площ от 1390 кв.м., при граници имоти: № 1176, № 866, № 432,
№ 455. При изповядване на сделката пред нотариус Т. В. с рег. № 479 на НК,
продавачът се е легитимирал като собственик с Решение № 860/18.02.2002 г.,
издадено от ПК – В., Протокол № 25-П/01.11.2004г. за въвод
във владение на новообразувания имот и Заповед № 041/27.01.2004г., издадени от
Кмета на Община В., с които на основание § 4K, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ му е
признато правото на собственост, като с издаването на тези документи приключва
процедурата по възстановяване на имота. Сочи, че управителят на дружеството
посещава страната всяка година, за да провери състоянието на имотите на
дружеството, да заплати необходимите данъци и такси за тях и да провери има ли
необходимост от подаване на документи. Твърди, че владее процесния
имот от датата на закупуването му на 01.12.2004 г. до настоящия момент, като
имотът е трасиран, ограден, почистен, редовно се обработва и поддържа в добро
състояние. Във връзка с намерението на ищеца за строителство за имота е
изработен ПУП ПЗ, одобрен със Заповед №Г – 313/05.07.2005г. на Кмета на р-н „***“.
В началото на 2020г., при опит да се снабди с актуална скица за имота, ищецът е
установил, че същият е вписан на други собственици – ответниците
Н.В. и Р.Е.Б.. Сочи, че за имота има издадени две заповеди, по силата на които
от имота с идентификатор № 10135.2512.1173, с площ 1390 кв.м. са образувани два
имота: 1./ № 10135.2512.1396, с площ 897 кв.м. по КККР, одобрен със Заповед
РД-18–92/14.10.2008г. и последно изменение със Заповед
КД-14-03-1188/08.05.2012г. на Началник СГКК – В. и 2./ № 10135.2512.1395, с
площ 493 кв.м. по КККР, одобрен със Заповед РД-18–92/14.10.2008г. и последно
изменение със Заповед КД-14-03-400/08.02.2012г. на Началник СГКК – В.. Излага,
че за имотите има издадени констативни нотариален актове и са извършени редица
сделки за покупко–продажба, а именно: - с нотариален
акт, вписан в СВ В. с вх.рег. № 24420/31.10.2014г., акт № 37, том LXIV, дело
13329/14 г. ответницата Н.В. е купила от Б.Т.П. и Н.С.П. поземлен имот с
идентификатор № 10135.2512.1396, като при изповядване на сделката е представен
нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ - В. с вх. №
30542/21.12.2013 г., акт № 149, том LXXXI, дело 16970, по силата на който процесният имот е продаден на Б.Т.П. от продавачите В.Г.Н.
и Т.Н.Г., като последните се легитимират като собственици на имота, по силата
на констативен нотариален акт, вписан в СВ В. с вх. рег. № 9630/11.05.2012 г.,
акт № 5, том 24, дело 4919. При съставянето на констативния нотариален акт като
документ за собственост е представено Решение № 1307/28.06.2006г., издадено от
ОСЗГ В.; - по силата на нотариален акт, вписан в СВ-В. с рег. №
9233/08.05.2012г., акт № 3, том XXIII, дело 4702/12г., ответникът Р.Е.Б. е
закупил поземлен имот с идентификатор № 10135.2512.1395 от А.В.А.-Т. и К.Д.Т.,
които от своя страна са придобили имота чрез покупко-продажба от Я.Н.Д., обективирана в нотариален акт, вписан в СВ-В. с вх.рег.
№4149/01.03.2012, акт №196, том IX, дело 1929. Твърди, че пред нотариус Я. Н. с
рег. №011 на НК е представен като документ за собственост констативен
нотариален акт, вписан в СВ-В. с вх.рег. №3304/20.2.2012г., акт 13, том VIII,
д.1323, изготвен от същия нотариус, като е записано, че недвижимият имот е
придобит в индивидуална собственост, чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
наследствено правоприемство и отказ от наследство,
като в тази връзка е представено Решение № 1401/11.05.2006г. на ОСЗГ-В.. Ищецът оспорва вещноправния транслативен ефект на описаните сделки, като твърди, че приобретателите по същите не са могли да станат
собственици, тъй като са придобили от несобственици. Твърди, че всички сделки с
процесния имот са непротивопоставими
на дружеството ищец, тъй като са вписани след дата, на която последния е
придобил имота, поради което и сезира съда с искане за отричане правата
на ответниците.
В срока по чл.
131 ГПК, ответницата Н.В., депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. На първо място оспорва, ищецът да е
собственик на процесния имот. Твърди, че липсва
идентичност между процесния имот и този, собственост
на ищеца. Сочи, че към заповедта по пар.4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ липсва законно изискуемата скица с границите на имота, същият не
може да бъде индивидуализиран, поради което производството по възстановяване
правото на собственост е опорочено. Твърди, че въз основа на тази заповед праводателите на ищеца неоснователно се легитимират като собственици
на продавания имот, а представеният по делото протокол за въвод
във владение не е реален въвод срещу трето лице.
Ответницата излага, че е придобила правото на собственост на валидно правно
основание годно да я направи собственик, като в нейна полза е изтекла и
кратката придобивна давност, тъй като владее имота
като добросъвестен купувач в продължение на повече от 5 години. Прави
възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност, при условията на чл.79, ал.2 ЗС. Твърди, че по силата на нотариален
акт, вписан в служба по вписванията – В., с вх. рег. №24420/31.10.2014г., акт №37, том LXIV, дело № 13329/2014г. е закупила от съпрузите Б.Т.П. и Н.С.П. поземлен имот с
идентификатор №10135.2512.1396 в м-ст „***“
с площ 897 кв.м. като при изповядване на сделката продавачите са се
легитимирали с надлежни документи за правото им на собственост, като не е
знаела, че други лица имат претенции по отношение на процесните
имоти. Този факт и е станал известен едва при връчване на исковата молба по
настоящото дело. При изповядване на сделката пред нотариуса са направени
справки за собственост, от които е видно, че собственици на имота са именно
лицата, от които го е закупила. Ищецът не е фигурирал в справката. Едва в началото
на февруари 2020г. при посещение на имота установява, че някой е оградил същия,
с ограда, на която има табела с името на фирмата на ищцовото
дружество. Ответницата твърди, че до този момент е владяла имота със
съзнанието, че е собственик, като владението му по никакъв начин не е било
обезпокоявано. До този момент имотът не е бил ограждан и не е имало каквато и
да е индиция, че някой друг има претенции за
собственост върху същия. Сочи, че е посещавала
имота почти всяка седмица, тъй като още след закупуването пуснала обява за
продажбата му, като редовно тя и брокер на недвижими имоти са водели клиенти до
имота за оглед. През 2015г., със собственичката на съседния парцел си дали
взаимно нотариално заверено съгласие за извършване на строителство на границата
на имотите от страна на съседите и за прокарване на водопроводно отклонение от
главния водопровод. Твърди, че през всички години откакто е собственик, е
заплащала данъците за имота и е стопанисвала същия необезпокоявано. След като в
началото на месец февруари установила, че нейният имот, както и този на
съседите пред нея от страната на главния път са оградени, изготвила нотариална
покана до ищеца с настояване да премахне оградата, като предположила, че същата
е поставена поради някаква грешка. Поканата била връчена с обратна разписа на
ищеца на 16.03.2020г. чрез адвокат К.. Твърди, че владее имота добросъвестно и
необезпокоявано повече от 5 години - до края на месец януари 2020 г., като към
нейното владение би могло да се прибави и това на праводателите
и. Претендира разноски.
В открито съдебно
заседание ответницата, чрез процесуалния и представител адв.
Николай Димитров, поддържа, че е посещавала имота, придобит от нея, въз основа на твърдяната
разпоредителна сделка, тъй като същата в непосредствена близост притежава друг
имот.
В срока по чл.
131 ГПК, ответниците Б.Т.П. и Н.С.П., депозират
отговор на исковата молба, в който оспорват основателността на иска с
твърдение, че ищецът не е собственик на процесния
имот, както и неговия праводател не е бил собственик
на имота и не са били налице основанията по § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ за преобразуване на правото на ползване в право на собственост, не е
налице идентичност на имотите. В случай че не са
придобили собствеността на имота от праводателите си,
твърдят, че са придобили същия по давност, чрез непрекъснато владение повече от
10 години, включващо владението на праводателите им.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.В.Г.Н. не депозира отговор на исковата молба.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Р.Е.Б., депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на иска, като оспорва правото на
собственост и активната процесуална легитимация на ищеца. Твърди, че е
собственик на имота, като е придобил същия на годно правно основание и в
изискуемата правна форма по чл.18 ЗЗД, чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №3, том XXIII, дело №4702, вх. рег. №9233 от 07.05.2012г. на СВ. В
условията на евентуалност се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, като поддържа, че осъществява
фактическа власт върху имота от датата на придобиването му към настоящия момент. Оспорва, че ищецът е владял имота. Твърди, че имотът е трасиран от него и
не е ограден. Претендира
разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът А.В.А. - Т., депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че
имотът е бил нейна собственост към един минал момент, предхождащ датата на
предявяване на иска с повече от 8 години, поради което не знае какво се случва
с имота. Оспорва обстоятелството, че управителят на ищцовото дружество е посещавал Република България всяка
година, за да провери състоянието на имотите, собственост на дружеството. Сочи,
че фактът, че настоящият иск се завежда 8 години след като е придобита
собствеността на имотите , показва, че ищецът се е дезинтересирал
от имота, не с е грижел за него и не го е стопанисвал. Оспорва обстоятелството,
че имотът към настоящия момент е ограден, почистен и редовно се поддържа и
обработва от ищеца. В случай че върху имота има извършени такива действия, то
те са от настоящите собственици. Оспорва твърдението на ищеца, че същият е
възнамерявал да строи в имота и в тази връзка е започнал процедура за
изработване на ПУП – ПЗ за имота. Оспорва, че имотите са владени от ищеца до
настоящия момент. Твърди, че в деня на закупуване на имота е получил владението
върху същия от своя праводател Я.Н.Д., като от своя
страна, след продажбата на имота на Р.Е.Б. е прехвърлил на последния
владението. Твърди, че Р.Е.Б. владее имот с идентификатор №10135.2512.1395 на годно правно основание да го направи собственик
повече от 5 години, при условията на добросъвестно владение и може да се позове
на давността, за да придобие имота по първичен начин. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът К.Д.Т., депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на иска.
Твърди, че имотът е бил негова собственост към един
минал момент, предхождащ датата на предявяване на иска с повече от 8 години,
поради което не знае какво се случва с имота. Оспорва
основателността на иска. Оспорва, че управителят на ищцовото
дружество е посещавал Република България всяка година, за да провери
състоянието на имотите, собственост на дружеството. Сочи, че обстоятелството,
че настоящият иск се завежда 8 години след като е придобита собствеността на
имотите, показва, че ищецът се е дезинтересирал от
имота, не с е грижел за него и не го е стопанисвал. Оспорва обстоятелството, че
имотът към настоящия момент е ограден, почистен и редовно се поддържа и
обработва от ищеца. В случай че върху имота има извършени такива действия, то
те са от настоящите собственици. Оспорва твърдението на ищеца, че същият е
възнамерявал да строи в имота и в тази връзка е започнал процедура за
изработване на ПУП – ПЗ за имота. Оспорва, че имотите са владени от ищеца до
настоящия момент. Твърди, че в деня на закупуване на имота е получил владението
върху същия от своя праводател Я.Н.Д., като от своя
страна, след продажбата на имота на Р.Е.Б. е прехвърлил на последния
владението. По този начин Р.Е.Б. владее имот с идентификатор №10135.2512.1395 на годно правно основание да го направи собственик
повече от 5 години, при условията на добросъвестно владение и може да се позове
на давността, за да придобие имота по първичен начин. Претендира разноски.
С допълнително
депозирани молби от 15.02.2021г. ответниците А.В.А. – Т. и К.Д.Т., поддържат, че наред с въведеното основание за придобиване на имота, в условие на
евентуалност са придобили и същия въз основа на давностно
владение в продължение на пет години.
Ответникът Я.Н.Д. не депозира
отговор на исковата молба.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за
покупко-продажба от 01.12.2004г., обективиран в нотариален
акт №5, том I, рег. №92, дело №5 от 2004г.,
вписан в СВ – В. с вх.рег.
№27615/01.12.2004г., акт № 60, том
XCII, дело 20829/2004г. Г.К.Б. е продал на „А.П.“ ООД недвижим имот,
представляващ имот № 1173 по плана на
новообразуваните имоти на м-ст „***“, код по ЕКАТТЕ
10135, на община В., област В., с площ от 1390 кв.м., при граници имоти: №
1176, № 866, № 432, № 455. /л. 8-9/.
С решение № 860/18.02.2002 год. на Поземлена комисия гр. В., постановено
по заявление вх. № 41084/21.12.1991 год. и представени писмени доказателства от
Г.К.Б. за възстановяване правото на собственост, на основание чл.18ж, ал.1, 18
з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протокол №7 от 04.01.1993г. по чл.18е от ППЗСПЗЗ е
признато правото на собственост на Г.К.Б. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на следните имоти: нива от 7,000 дка, находяща
се в землището на В., в местността ***, заявен с пореден №1 от заявлението /л.
12/.
Със заповед № 041/27.04.2004 год. на зам. кмет на Община В., постановена
на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с чл.44, ал.2 от ЗМСМА и
заповед №1524/19.06.2003 на Кмета на Община В., въз основа на влязъл в сила
план на новообразуваните имоти на селищно образувание с местно значение по § 4, ал.2 от ПЗР ма ЗСПЗЗ на м.“***“, землище
кв.В., одобрен със заповед №РД-1-7706/382/19.09.2002г. на Областен управител на
област с административен център В., с признато право на собственост с решение
на Общинска служба „Земеделие и гори“, по заявление вх. № 41084, е наредено да
бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на Г.К.Б. ЕГН **********, върху поземлен имот, представляващ ид. №1173 по ПНИ на м.“***“, землище кв.В., при граници: ид №1176, 866, 432, 455, 9525 с площ 1390 кв.м. /л. 11/.
От приложения на л. 10 от делото протокол № 25-П/01.11.2004 год. за въвод във владение на новообразувани имоти местност „***“,
землище кв.В., код по ЕКАТТЕ 10135, е видно, че на 01.11.2004г. Венелин Дяков –
началник отдел „Земеделие“, Дирекция „Общинска собственост и икономическо
развитие“, представител на Община В., на основание влязъл в сила план на
новообразуваните имоти на селищно образуване м-ст „***“,
одобрен със заповед № РД-1-7706/382/19.09.2002г. на Областен управител на
Област В., заповед № 041/27.01.2004г. на Кмета на Община В. и заверена скица на
имота е въвел във владение Г.К.Б., собственик на имота по влезлия в сила план
на новообразуваните имоти на местност „***“, както следва: кад.р-н
512, имот №1173, площ на новообразувания имот 1390 кв.м., скица №2390/01.11.04г.
Видно от приложения на л. 14 от делото протокол за извършено
трасиране от 25.10.2004г. по молба на Г.К.Б.
от ЕТ Батимекс е извършено трасиране и координиране
граничните точки на имот №1173, кад.район 512 по
плана на новообразуваните имоти сел. образование „***“,
община В., собственост на Г.К.Б..
С разрешение от 2005г., издадено от кмета на район „***“ на основание
чл.124, ал. 3 от ЗУТ, съгласно решение на РЕСУТ
при Район „***“, с Протокол №17/05.11.2004г. по искане с молба вх. №АУ-13-А-33/13.05.2005г.
от „А.П.“ ООД за допускане на ПУП в поземлен имот (ПИ) №1173 по плана на „***“, гр.В. е разрешено изработването на ПУП в обхват:
поземлен имот (ПИ) №1173 по плана на „***“, гр.В. /л. 13/.
Със заповед от 2005 г., издадена по молба вх. № АУ-13-А-33/13.05.2005г. на
„А.П.“
ООД, е одобрен ПУП-ПЗ за поземлен имот /ПИ/ 1173 по плана на с.о. „***“ /л. 15/.
Представена е разписка вх. №ДК14021310/26.11.2014г. за подадена декларация
по чл.14 от ЗМДТ от „А.П.“ ООД /л.18/.
Представена е приходна квитанция №**********/09.01.2020г. за заплатена
т.бит.отп за 2019г. и лихва т.бит.2019, със срок за
плащане 31.10.2019г. за 1,79 лева от А.П.“ ООД за имот м.*** №1173 /л.19/.
С нотариален акт № 58, том І,
рег. № 1402, дело № 58/2012 год., на нотариус Я. ***/11.05.2012г., акт № 5, том
XXIV, дело 4919, В.Г.Н. и Т.Н.Г. са признати при равни квоти за собственик на
недвижим имот, придобит чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор
10135.2512.1396 по КК и КР, находящ се в гр. В., м-ст „***“, стар идентификатор 10135.2512.1173, номер по
предходен план 5121173, с площ от 897 кв.м. при граници: имоти с идентификатори
10135.2512.455, 10135.2512.432, 10135.2512.1395, 10135.2512.1176,
10135.2512.9525 /л. 21-23/.
С договор за покупко-продажба от 20.12.2013 год., оформен в нотариален
акт № 80, том ІІІ, рег. № 3982, дело № 516 от 20.12.2013 год., вписан в СВ - В.
с вх. № 30542/21.12.2013 г., акт № 149, том LXXXI, дело 16970, В.Г.Н. и Т.Н.Г.
са продали на Б.Т.П. поземлен имот с
идентификатор 10135.2512.1396 по КК и КР с площ от 897 кв.м., находящ се в гр. В., м-ст „***“ /л. 24-26/.
Видно от приложения на л. 27-31 по делото нотариален акт № 26, том ІV,
рег. № 6436, дело № 529/2014 год., вписан в СВ В. с вх.рег. №
24420/31.10.2014г., акт № 37, том LXIV, дело 13329/14 г. от своя страна Б.Т.П.
и Н.С.П. са продали на Н.В. поземлен имот с идентификатор № 10135.2512.1396 с площ от 897
кв.м., находящ се в гр. В., кв. В., м-ст „***“.
С нотариален акт № 14, том І,
рег. № 443, дело № 14/2012 год., на нотариус Я. ***/20.2.2012г., акт 13, том
VIII, д. №1323, Я.Н.Д. е признат за собственик на недвижим имот, придобит в
индивидуална собственост чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство и отказ от наследство на поземлен имот с идентификатор
10135.2512.1395 по КК и КР с площ от 493 кв.м., находящ
се в гр. В., м-ст „***“, при граници: имоти с
идентификатори 10135.2512.432, 10135.2512.866, 10135.2512.1176 10135.2512.1396 /л.
29-31/.
С договор за покупко-продажба от 01.03.2012 год., обективиран
в нотариален акт № 18, том І, рег. № 540, дело № 18/2012 год., вписан в СВ-В. с
вх.рег. №4149/01.03.2012г, акт №196, том IX, дело 1929, Я.Н.Д. е продал на К.Д.Т. поземлен имот с идентификатор
10135.2512.1395 по КК и КР с площ от 493 кв.м., находящ
се в гр. В., м-ст „***“ /л. 32-33/.
Видно от приложения на л. 34-35 от делото нотариален акт № 1, том ІІ,
рег. № 2784, дело №175 от 2012г., вписан в СВ В. с вх.рег. № 9233/08.05.2012г.,
акт № 3, том XXIII, дело 4702 А.В.А.-Т. и К.Д.Т. от своя страна са продали на Р.Е.Б.
поземлен
имот с 10135.2512.1395 с площ от 493 кв.м., находящ
се в гр. В., район „***“, м-ст „***“.
Представени по делото са скици №15-530959-22.06.2020г. на поземлен имот с
идентификатор 10135.2512.1396 /л.45/ и скици №15-530906-22.06.2020г.
на поземлен имот с идентификатор 10135.2512.1395 /л.46/, удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/01.06.2020г. за имот с
идентификатор 10135.2512.1395 /л.50/
и удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/01.06.2020г. за имот с
идентификатор 10135.2512.1396 /л.51/.
Ответницата Н.В. е представила декларация от Красимира Желева Ненчева,
като собственик на поземлен имот, находящ се в гр.В.,
УПИ VII-1176, кв.14, по плана на СО „***“, в която последната е декларирала, че
е съгласна и разрешава на Н.В. да се включи към водопроводно отклонение от
собствения и имот, или да премине през имота, като стигне от най-близкото
такова до притежавания от нея съседен поземлен имот, представляващ УПИ №1396,
кв.14, по плана на СО „***“, гр.В., идентичен с имот с идентификатор №
10135.2512.1396, с цел захранване и обслужване на имота /л. 91/.
Представена е декларация от Н.В., с която същата дава доброволно съгласие
на съседа си Красимира Желева Ненчева, собственик на УПИ VII-1176, кв.14, по
плана на СО „***“, да изпълни допълващо застрояване – гараж на границата между
двата имота, след издаване на разрешение за строеж на обект „Жилищна сграда“
/л.92/.
От приложената на л.93-95 покана, касов бон, разписка от Спиди и документ за доставка от Спиди
е видно, че Н.В. и Николай Димитров Димитров са
поканили ищцовото дружество да премахне незаконно
поставената мрежа на поземлен имот с идентификатор № 10135.2512.1396 в едноседмичен
срок от получаването, като поканата е връчена на ищцовото
дружество на 18.03.2020г.
Представените приходни квитанции
от 13.03.2020г., издадени от Община В. за заплатени д.недв.имот и такса б.отп. за
2020г. на името на Н.В. и Николай Димитров Димитров
за имот в м.***. /л.96/
От ответницата Н.В. са представени 4 броя извлечение от интернет за
продажби на имот в местност „***“ от Агенция Лидер (л.97-100) и удостоверение
за сключен граждански брак от 18.02.2006г. между Н.В. и Николай Димитров
Димитров /л.101/.
Ответникът Р.Е.Б. е представил нотариален акт № 1/2013г. на нотариус
Александър Ганчев, ведно със скица № 11217/03.05.2012г. на поземлен имот с
идентификатор 10135.2512.1395 /л.105-107/, както и протокол от 23.10.2017г. за извършено
по негова молба трасиране, означаване и координиране на границата на ПИ
10135.2512.1395 от правоспособното лице Б.М.М., в
който е посочено, че трасирането и означаването са извършени в присъствието на
заинтересованото лице Р.Е.Б. с документи: н. а. № 1, том ІІ, рег. № 2784, дело
№175/07.05.2012.вх.рег.№9233/08.05.2012г., акт № 3, том № XXIII, дело 4702/2012г.-издаден
от СВ – В., ведно с приложените към протокола схема на гранични точки на ПИ №10135.2512.1395
и справка за координатите на подробните точни на един имот /л.108-111/;
Представени са приходна квитанция №********** от 18.10.2017г. и приходна
квитанция №240864 от 24.04.2014г. за заплатени от Р.Е.Б. местни данъци за имот
в м.*** 10135.2512.1395 за периода 2012г.
до 2017г. /л.112-113/;
Във връзка с изпратено от съда искане по делото е постъпило писмо с изх.
№ 3/26.01.2021г. от нотариус Я. Н., в което е посочено, че нотариални дела №№
58/2012г. и 14/2012г. са унищожени след изтичане срока на съхранение, като е
представен акт за унищожаване от 07.03.2018г.,
утвърден от Председателя на НК /л.161-162/.
По делото е постъпило писмо с изх. № 3/27.01.2021г. от Нотариус Петър П.,
ведно със заверени копия от н. д. № 529/14г./л.164-186/.
Ответникът Р.Е.Б. е представил копие от справка № 234882/01.03.2021г.
чрез отдалечен достъп по данни за имот 10135.2512.1395, стар ид.1035.2512.1173 /л.190-192/ и писмо рег. № МД-Т21001751ВН
от 17.02.2021г. от Община В., Дирекция „Местни данъци“, с приложена справка за
задълженията на данъчен субект Р.Е.Б., от която се установяват начислени и внесени
суми за т.бит.отп. и д.недв.имот
за имот 10135.2512.1395, за периода 2012-2021г./л.194-199/.
За установяване на твърденията си за осъществено давностно
владение ответницата Н.В. са представени
копие от декларация за оглед от 02.01.2020г., от която се установява извършен
оглед, във връзка с предлагането за продажба на имот 10135.2512.1396 от „Лидер“
ООД /л.200/, копие от протокол от 01.08.2019г., ведно с копие от приложена
скица към протокол за трасиране на 10135.2512.1396 /л.201 и 202/; копие от
удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/15.07.2020г. /л.203/; копия
на приходни квитанции за заплатени данъци от Н.В. и Николай Димитров Димитров за 2015, 2016, 2018, 2019 и 2020г. /л.204-2013/;
копие от декларация подадена към община В., Дирекция „Местни данъци“ за имот
10135.2512.1396 /л.214-2016/; копие от нот. Акт №
54/2006г. на нотариус Петър П., от който се установява, че Ален Беланов Арабаджиев е продал на Н.С. В.ева
УПИ №I-1251 в м-ст „***“, с площ 670 кв.м./л.217/;
копие от удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 115/26.09.2012г./л.218/;
копие от удостоверение от Агенция по вписвания за имот с идентификатор
10135.2512.1396 /л.219/.
В приложеното на л.264 писмо рег. № МД-Т21003875ВН_001ВН от 08.04.2021г. от
Община В., Дирекция „Местни данъци“ е посочено, че след извършена проверка в
информационния масив на Община В., Дирекция „Местни данъци“ е установено, че
имот с идентификатор 10135.2512.1395 е деклариран на лицето Р.Е.Б., с
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №ДК14010860/18.05.2012г.
По делото е постъпило писмо рег. № МД-Т21003033ВН_001ВН от 26.03.2021г. от
Община В., Дирекция „Местни данъци“, с приложени: копие от акт за установяване
на задължения по декларация № МД-АУ-1107/29.11.2014г. на „А.П.“ ООД; копие от
остатък за плащане по АУЗД МД-АУ-1107-1/29.11.2014г., издаден на „А.П.“ ООД;
копие от акт за установяване на задължения по декларации №
МД-АУ-3255/12.11.2015г. на „А.П.“ ООД; копие от остатък за плащане по АУЗД
МД-АУ-3255-1/12.11.2015г. на „А.П.“ ООД; копие от акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 16.02.2018г. на „А.П.“ ООД; копие от
справка на остатък на плащания по АУЗД МД-АУ-1801-1/16.02.2018г. на „А.П.“ ООД;
копие от справка хронология на задължения и плащания по ДС на на „А.П.“ ООД /л.266-283/
От приложеното на л.285 писмо изх.
№ 4978/18.03.2021г. от РДВР В. се установява, че последното излизане от
страната на лицето К.К.Д.е на дата 10.01.2020г.
Към доказателствения материал на делото е приобщено изпълнително дело №
20157120400783 по описа на ЧСИ Илияна Станчева, от което се установява, че въз
основа на Акт за установяване на задължения по декларация №МД-АУ-1107/29.11.2014г.
е образувано изпълнително дело срещу „АНГЛОБЪЛГЕРИАН ПРОПЪРТАЙЗ“ ООД за
неплатени задължения за данък върху недвижимите имоти и такси за битови
отпадъци за периода 01.01.2009г.-26.11.2014г. за
недвижим имот в гр.В., м.“***“ №3, представляващ ПИ №1173, с площ от 1390 кв.м.
В хода на
производство е проведена съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът кредитира като обосновано и компетентно дадено. От същото се установява,
че имотите с идентификатори 10135.2512.1395
и 10135.2512.1396, са формиране от новообразуван имот №1173 по ПНИ /интегриран
в КК-2008г. на административен район ***, м.***, гр.В./. Предмет на Решение №
860/18.02.2002г. на ПК В. е признат имот на Г.К.Б. в съществуващи стари реални
граници на имот: нива от 7 дка, находящ се в
землището на кв.В. е местност ***, при граници;...не са описани, както не е
конкретизиран и с имотeн номер, но изследвайки
помощния кадастрален план към ПНИ на со.***, под стар
имот №1024 е записан на Г.К.Б., за който е и отреден имот по ПНИ с №1173 /в
регистъра на ПНИ, имот №1173 е записан на Г.К.Б./. В последствие през 2004г. е
изготвена Заповед № 41/2004г. на Кмета на Община В., с която е наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на §46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
на Г.К.Б., върху поземлен имот, представляващ ид.№1173
по ПНИ на м.***, землище кв.В., при граници: имоти №№1176, 866, 432, 455 и 9525
с площ от 1390 кв.м. Имотът предмет на продажба, обективиран
в нот. акт № 5/2004г. на нотариус Т. В., с който Г.К.Б.
продава на „А.П."ООД ***, по плана на новообразуваните имоти на м-ст ***, общ.В., с площ от 1390кв.м при граници: имот
№1176-на н-ци на С.Д., имот №866-иът, имот
№432-съсобствен, имот №455-на а.в.с.и имот №9525 -път на община В., като е обективиран с предходния документ - Решение №860/2002г.,
Заповед №41/2004, Протокол за въвод във владение и
др. За процесиите два имота с идентификатори 10135.2512.1395 и 10135.2511.1396
по КК, като предходни имоти е записан имот 10135.2512.1173 /25121173/. В
обобщение експертът е посочил, че от описаните документи и картни материали,
намирам същите същите да са идентични с имоти с
идентификатори 10135.2512.1395 и 10135.2512.1396 /с предходен идентификатор
10135.2512.1173 по КК-2008г., с имот по ПНИ на с.о.*** с №1173, попадащ в стар
имот №1024-записан на Георги КиряковБожков/, по
местонахождение /м.***/, пo площ /по ПНИ 1173 е с
площ от 1390кв.м, който напълно попада в границите на стар имот №1024 по ПКП
към ПНИ на со.***, записан на Г.К.Б./, и по граници и
съседи-от всички страни /без описанието в Решение М860/2002г. , касаещо признаването на стар имот от 7 дка, а по ПКП- имот
№1024 е с площ от 7580кв.м/.
За доказване на твърдяните от ищеца обстоятелства,
касаещи владението и поддръжката на имота по делото са допуснати гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Т.Д.и Ц.Г.Б.. В показанията си свидетелят
Дончев сочи, че след закупуване на имота от ищеца, по искане на последния,
имотът бил почистен и трасиран. След това свидетелят само периодично почиствал имота.
Дончев посещавал имота, заедно с единия от управителите на ищцовото
дружество, през 2011г., 2015г., 2018г., 2019г, при посещенията на последния в
България. В края на 2019г. (ноември или декември месец) имотът бил почистен от
растителност, трасиран и ограден по искане на ищеца. Наетата от свидетеля геодезична
фирма „Аквагон - Николай М.“ поставила четири или пет
гранични точки, без да трасира границите към съседите, а само задната граница и
лицето на парцела, за да се постави оградата. Границата между двете части на
имота не била трасирана. Свидетелката Боцановска сочи,
че знае, че имотът е ограден от ищцовото дружество
през 2019г. През 2020 г. по повод опит да бъдат издадени скица и документи за
имота, във връзка с инвестиционни намерения, ищецът установил нередности в
кадастъра.
За доказване на
твърденията на ответницата Н.В. за осъществяване на добросъвестно владение са
допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Й.Ч.и Д.М.М.. Свидетелката Ч. сочи, че познава ответницата Н. Д. като
собственик на имота в м. ***, предлаган за продажба от Агенция „Лидер“ и е
извършвала два оглед на същия имот през 2020г. При първия оглед през м. януари
2020 г. имотът не бил ограден, а при втория оглед през м.февруари 2020г. същият
вече бил ограден с телена ограда, имало табели и метални колове. През месец януари
2020г. имотът представлявал необработвано празно място, без култивираща
дейност, през което се виждали следи от коли. Не е виждала друг в мястото, нито
при първото, нито при второто ходене там. В показанията си свидетелката
Маринова сочи, че по възлагане от ответницата Н.Д. започнала да предлага имота за
продажба, като през ноември 2014 г. отишла да го види за първи път. След това
ходила на имота поне два пъти в месеца, до февруари 2020г., когато видяла, че
имотът е ограден. Преди това имотът не е бил ограждан. Други лица в имота не е
виждала. Н.Д. е почиствала имота, за да могат да бъдат водени клиенти за
огледи. Сочи, че на около
500 метра Д. има друг имот, с построена къща, която се използва целогодишно от
семейство и.
За доказване на твърденията на ответниците
Б.Т.П. и Н. Саркизаова П. за упражняването на
фактическа власт и владение върху имота са допуснати гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите К. Станчев Добрев и М. Кирилов Александров. В показанията
си свидетелят Добрев сочи, че по възлагане от ответниците
Б.Т.П. и Н. Саркизаова П. е работил на имота преди
6-7 години - ходил три пъти за една година, за да го чисти, махали дървен
материал от предния собственик, стари дъски, тухли. Свидетелят М. Александров
сочи, че през 2013-2014 г., заедно със свидетеля К. Добрев, е ходил два-три пъти да почиства имота. За първи път
ходил на имота около януари, февруари. Почиствали вършини, къпинаци и греди.
Други хора не е виждал в имота.
За доказване на
твърденията на ответника Р.Е.Б. за непрекъснато и необезпокоявано владение на
имота са разпитани свидетелите В. Х. Г. и В. П. П.. В показанията си свидетелят
В.Г. сочи, че е ходил на имота веднъж, заедно с тветника
Р.Б. и двама работници, за да чистят тръни, треви и бодили. Имотът не бил
заграден. Не почистили целия имот. Не е имало други хора в съседното място да почистват. Свидетелят В. П.
сочи, че в края на 2017г. ходил на имота, заедно с ответника Р.Б., за да забият
колчета, да очертаят имота и да го почистят. През 2019г. ходил до имота с майката
и бащата на ответника. Имотът не бил заграден. През февруари 2020 г. на имота
имало нова ограда на някаква българоанглийска фирма,
с метални колове и врати, заградено с мрежа Преди това никой не е имал
претенции за имота.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск:
Предявеният отрицателен установителен
иск е допустим, при наличие на правен интерес от провеждането му. Конкретният
правен интерес за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск се обуславя от естеството и съдържанието
на възникналия между страните спор. Когато наред с отричане на правото на
собственост на ищеца върху вещта, ответникът заявява и свои собствени права
върху нея, за ищеца е налице правен интерес от провеждане на установителен иск, тъй като по този начин се смущава
нормалното упражняване на правата му и се поражда нужда от защита. От волята на
ищеца зависи да избере дали да защити правата си чрез предяваване
на положителен или отрицателен установителен иск. Действителността абсолютно процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск за собственик е наличието на правен
интерес. Такъв ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на
вещта, а ответникът оспорва или смущава правата му с фактически или правни
действия. Както е прието в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по тълкувателно
дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, действителният собственик има правен интерес да
установи правото си на собственик и срещу праводателя,
който чрез правните си действия (изявена воля за прехвърляне на несобствения
имот) фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик.
Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта,
така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури
максимална по обем защита, като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение на всички ответници,
които са засегнали правото му на собственост.
Предявеният отрицателен установителен
иск за собственост възлага в тежест на ответниците да
докажат правопораждащите факти на въведените от тях придобивни основания. В настоящия случай от коментираните
по-горе доказателства се установи, че ответницата Н.В. е закупила поземлен имот
с идентификатор № 10135.2512.1396 от ответниците Б.Т.П.
и Н.С.П., които от своя страна са придобили имота чрез покупко-продажба от ответниците В.Г.Н. и Т.Н.Г.. При сключване на прехвърлителната сделка, последните са се легитимирали като
собственици на имота, с констативен нотариален акт за собственост, в който е
посочено, че са придобили имота чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и
наследствено правоприемство. При съставяне на акта е
представено Решение № 1307/28.06.2006г. на ОСЗ В..
Ответникът Р.Е.Б. е закупил поземлен имот с
идентификатор № 10135.2512.1395 от А.В.А.-Т. и К.Д.Т., които от своя страна са
придобили имота чрез покупко-продажба от Я.Н.Д., който
при извършване на разпоредителната сделка се е легитимирал като собственик на
имота с констативен нотариален акт за собственост, в който е признато, че имотът
е придобит в индивидуална собственост, чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
наследствено правоприемство и отказ от наследство. При съставяне на акта е
представено Решение № 1401/11.05.2006г. на ОСЗГ-В..
Позовавайки се на производен способ на
придобиване на права, ответниците следва да установят
при условията на пълно и главно доказване надлежно оспорените от ищцовото дружество права на техните праводателите,
в това число и тези на В.Г.Н., Т.Н.Г. и Я.Н.Д., които се легитимират като
собственици по силата на констативни нотариални актове за собственост.
Ищцовото дружество от своя страна твърди, че се лигитимира като собственик на имота по силата на договор за
покупко-продажба обективиран в нотариален акт, вписан
в СВ – В. с вх.рег. №27615/01.12.2004г., акт № 60, том XCII, дело 20829/2004г.
през 2005г., като при изповядване на
сделката праводателят на ищеца се е легитимирал като
собственик с Решение № 860/18.02.2002 г., издадено от ПК – В., Протокол №
25-П/01.11.2004г. за въвод във владение на новообразувания
имот и Заповед № 041/27.08.2004г., издадени от Кмета на Община В..
Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове
правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна
сделка/, то разпределянето на доказателствената
тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл.154,ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия
състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание /така Решение № 77
от 25.06.2019 г. по гр. д. № 2332/2018 г. на ВКС, 2-ро гр. отд./
Следователно, доколкото се твърди, че В.Г.Н., Т.Н.Г.
и Я.Н.Д. са придобили собствеността чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ следва
да се прецени дали са налице визираните в закона предпоставки за това. В
настоящия случай по делото не бяха представени доказателства, които да
установяват по категоричен начин, че за В.Г.Н., Т.Н.Г. и Я.Н.Д. са били налице
изискуемите от закона предпоставки по ЗСПЗЗ за придобиване на правото на
собственост върху процесния имот.
Напротив, от съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства може да бъде направен категоричен извод, че
собствеността върху процесния недвижим имот №1173 е
била валидно възстановена на праводателя на ищцовото дружество Г.К.Б. по силата на Решение №
860/18.02.2002г. на ПК В. и Заповед № 041/27.08.2004г., издадени от Кмета на
Община В., с които на основание § 4K, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ му е признато
правото на собственост, като с издаването на тези документи приключва
процедурата по възстановяване на имота.
Доколкото от
заключението по допуснатата СТЕ се установи, че е налице идентичност между имота,
предмет на Решение № 860/18.02.2002г. на ПК В. и Заповед № 41/2004г. на Кмета
на Община В., имота предмет на продажба, обективиран
в нот. акт № 5/2004г. на нотариус Т. В. и процесните два имота с идентификатори 10135. 2512.1395 и
10135.2511.1396, може да се направи категоричен извод, че:
правото на
собственост върху имот с идентификатор 10135.2511.1396 не е било възстановено
валидно на В.Г.Н. и Т.Н.Г. и същите не са се легитимирали като собственици на същия
имот;
правото на
собственост върху имот с идентификатор 10135.2511.1395 не е било възстановено
валидно на Я.Н.Д. и същият не са е легитимирал като собственик на същия имот.
Когато праводателят по
сделка с право на собственост върху недвижим имот не е бил собственик, то не
настъпва вещнотранслативният ефект на сделката /Решение № 86 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 3076 / 2019 г.
на ВКС, 2-ро гр. отд./. След като В.Г.Н. и Т.Н.Г. не са притежавали процесния имот 10135.2511.1396, то и последващите
приобритатели - Б.Т.П., Н.С.П. и Н.В. не са го придобили. Респективно след
като Я.Н.Д. не е притежавал процесния имот 10135.2511.1395,
то и последващите приобритатели
- А.В.А.-Т., К.Д.Т. и Р.Е.Б. не са
го придобили.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че:
ответницата Н.В. не може да се легитимират като
собственик на процесния имот с идентификатор № 10135.2512.1396 на основание покупко-продажба, доколкото ответникът В.Г.Н. и Т.Н.Г. не биха могъл да и прехвърлят права на Б.Т.П. и Н.С.П., а те от своя страна на Н.В..
ответникът Р.Е.Б. не може да се легитимират като
собственик на процесния имот с идентификатор № 10135.2512.1395 на основание покупко-продажба, доколкото ответникът Я.Н.Д. не би могъл да прехвърли права на А.В.А.-Т. и К.Д.Т., а те от своя страна на Р.Е.Б..
В настоящото производство обаче ответниците твърдят
в условията на евентуалност да са придобили спорния имот по силата на придобивна давност, както следва:
Ответницата Н.В., твърди, че е придобила
имот с идентификатор № 10135.2512.1396 по силата на придобивна
давност, при условията на чл.79, ал.2 ЗС, в резултат на добросъвестно и
необезпокоявано владение върху имота повече от 5 години - от датата на придобиването му 30.10.2014г. до края на януари 2020 г., като към нейното владение би могло
да се прибави и това на праводателите и Б.Т.П. и Н.С.П..
Ответниците Б.Т.П. и Н.С.П., твърдят, че са придобили спорния имот с идентификатор № 10135.2512.1396 по давност, чрез непрекъснато владение повече от 10 години, включващо
владението и на праводателите им.
Ответникът Р.Е.Б. се позовава
на изтекла в негова полза придобивна давност, като
поддържа, че осъществява фактическа власт върху спорния имот с
идентификатор № 10135.2512.1395 от датата на придобиването му - 07.05.2012г. до завеждане на иска по
настоящото дело.
Ответниците А.В.А.-Т. и К.Д.Т. твърдят да са придобили спорния имот с идентификатор
№ 10135.2512.1395 въз основа на давностно владение в
продължение на пет години.
Правната последица от владението с
намерение за своене, изразяващо се в пълна или
частична власт върху вещ или вещно право, е настъпване ефектът на придобивната давност /чл. 79 ЗС/. Във фактическия състав на
придобивната давност като способ за придобиване правото
на собственост, се включват два елемента: владение /т.е. фактическо упражняване
на съдържанието на вещното право/ и определен срок от време /през който се
упражнява фактическото съдържание на вещното право/, а разпоредбата на чл. 79 ЗС
предвижда правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, в случай, че
владението е добросъвестно. Същевременно разпоредбата на чл. 82 ЗС установява
принципа, че при правоприемство може да се
присъединява владението на проводателя.
Присъединяването на владение е прибавяне на периода от време, през който един
или няколко предходни владелци са упражнявали владение върху една вещ, към
времето, през което сегашният владелец е владял същата вещ, за да допълни той
недостига между времетраенето на своето владение и целият давностен
период и по този начин да придобие собствеността върху тази вещ. Първата
предпоставките за присъединяване на владението е наличието на правоприемство и при установеното частно такова за ответниците Н.В., Б.Т.П., Н.С.П. и Р.Е.Б. /като купувачи по договори за продажба/
позоваването е допустимо. В тежест на ответниците,
които се позовават на присъединяването обаче, е да установят осъщественото от
техните праводатели владение и продължителността на
същото.
За да е налице първият признак
на владението, необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по
начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху
вещта, като в случай, че същата се е намирала преди това в чуждо владение,
новият владелец трябва да установи своята фактическа власт и да отстрани тази
на предишния владелец. При сключване на правна сделка, целяща придобиване на
право на собственост върху недвижим имот, ако вещноправният
ефект не е настъпва, тъй като праводателят не е бил
собственик или е била опорочена формата на сделката, за приобретателя,
на когото е предадено владението по силата на сделката, който е добросъвестен
владелец, самото правно основание (придобивната
сделка, по която е страна) се явява демонстриране на завладяването, поради
което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява
фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо
да демонстрира намерението си за своене чрез други
действия, които да са противопоставени на действителния собственик /така Решение № 31 от 22.03.2017 г.
по гр. д. № 2746/2016 г. на ВКС, 1-во гр. отд./
От съвкупния
анализ на събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за установено,
че през годините процесният имот реално не е бил обработван
и стопанисван, като достъп до същия са имали както трети лица, така и ищецът и ответниците по делото. Ищцовото
дружество обаче трайно се е дезинтересирало от имота,
след като е придобило същия. Липсват доказателства по делото, че след
издаването на ПУП-ПЗ за имота през 2005 година, ищецът да е предприемал действия,
с които реално да е упражнявал правата си на собственик по отношение на имота.
Видно от представената справка от Община В. и приложеното изпълнително дело на
ЧСИ Илиана Станчева, за периода от 2009г. до 2014г. ищецът е преустановил дори
да заплаща данъци за имота. Едва след като е установило в края на 2019г. и началото
на 2020г., че други лица са вписани в кадастъра като собственици на имота, ищцовото дружество е предприело активни действия по
ограждане на същия.
Ответниците Н.В., Б.Т.П., Н.С.П., Р.Е.Б., А.В.А.Т. и Красимиров Д.Т.
от своя страна реално са упражнявали фактическа власт по отношение на имота. Н.В.
активно е предлага имота за продажба чрез Агенция за недвижими имоти от 2014г.
до 2020г., почиствала е имота и е заплащала редовно данъците за същия. През
2015г., посочената ответница и собственичката на съседния парцел са си предоставили
взаимно нотариално заверено съгласие за извършване на строителство на границата
на имотите и за прокарване на водопроводно отклонение. Ответникът Р.Е.Б. е
почиствал и трасирал имота и редовно е заплащал данъците за същия. Ответниците Б.Т.П. и Н. Саркизаова
П. също са почиствали имота.
При тези фактически данни,
съдът формира положителен извод, че посочените ответници
са установили своя самостоятелна фактическа власт върху процесния
имот, която изцяло да изключва тази на собственика, тъй като последният не е продължил
да я упражнява.
За да се приеме
обаче, че ответниците са станали собственици на имота на въведеното оригинерно правно основание, съдът следва да прецени дали e
изтекъл определеният от закона срок от време, през който същите са
упражнявали фактическото съдържание на вещното право. Съдът приема, че определеният
в чл.79 ЗС срок от 5 години е изтекъл само по отношение на ответниците
Н.В. и Р.Е.Б.. Анализът на събраните по делото доказателства обуславя
категоричния извод, че:
в периода от 30.10.2014г. до края на януари
2020г. ответницата Н.В. е уставовила явно, несъмнено
и необезпокоявано от никого владение върху имот с идентификатор 10135.2512.1396, като към нейното
владение би могло да се прибави и това на праводателите
и Б.Т.П. и Н.С.П., осъществено в периода 20.12.2013г. до 30.10.2014г., поради което същата към настоящия момент се
легитимират като собственик на имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.
в периода от 07.05.2012г.
до януари 2020г. ответникът Р.Е.Б. е установил явно, несъмнено и необезпокоявано от
никого владение върху имот с идентификатор 10135.2512.1395, поради което същият
към настоящия момент се легитимират като собственик на имота по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност.
Останалите ответници
не установиха да са владели процесния имот за срока
по чл.79, ал.2 ЗС и в тяхна полза не е изтекла придобивна
давност за процесния имот. Доколкото по делото не бе
установено осъщественото владение от страна на лицата, признати за собственици
по силата на констативните нотариални актове - В.Г.Н., Б.Т.П. и Я.Н.Д., неоснователни
се явяват и възраженията за присъединяване на осъщественото от тези лица
владение. Останалите ответници не са придобили имота нито
на производно, нито на оригинерно основание, поради
което спрямо тях предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Мотивиран от горното,
съдът намира, че:
предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ответниците
не са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2512.1396, се явява
основателен по отношение на ответниците В.Г.Н., Б.Т.П.
и Н.С.П. и като такъв следва да бъде уважен. Искът следва да бъде отхвърлен
спрямо ответницата Н.В..
предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ответниците
не са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2512.1395, се явява
основателен по отношение на ответниците Я.Н.Д., К.Д.Т.
и А.В.А. – Т. и като такъв следва да бъде уважен. Искът следва да бъде
отхвърлен спрямо ответника Р.Е.Б..
С оглед изхода на спора констативен нотариален акт, вписан в СВ В. с рег. № 9630/11.05.2012г., акт № 5, том 24, дело 4919, с който В.Г.Н.
и Т.Н.Г. са признати за собственици на поземлен имот с
идентификатор 10135.2512.1396 и констативен
нотариален акт, вписан в СВ В. с рег. №
3304/20.02.2012г., акт № 13, том VIII, дело 1323, с който Я.Н.Д. е признат за собственик на поземлен имот с
идентификатор 10135.2512.1395 следва да бъдат отменени, на основание чл.537, ал.2 ГПК.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и предвид отправеното искане в полза на „А.П.“ ООД съразмерно на
уважените искове следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
съответно на положените от адвоката усилия, като наред с това същото е
съобразено и с минимално установените размери, предвидени в Наредба № 1/2004
год. за всеки един от предявените искове, като общи размер на дължимите в полза
на ищеца разноски възлизат в размер на 1773.40 лева. Последната сума следва да
бъде разпределена срещу ответниците, спрямо които
исковете са уважени, както следва: в тежест на В.Г.Н. сума в размер на 572,19
лева; в тежест на Б.Т.П. и Н.С.П. сума в размер на 572,19 лева; в тежест на Я.Н.Д.
сума в размер на 314,51 лева и в тежест на А.В.А.Т. и Красимиров Д.Т. сума в
размер на 314,51 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК и предвид отправеното искане, ищцовото
дружество „А.П.“ ООД следва да бъдат осъдено да заплати на ответника Р.Е.Б.
направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете. Съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 841.70 лева, съобразно
минимално установените размери, предвидени в Наредба № 1/2004 год.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.П.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, че ответниците В.Г.Н.
ЕГН ********** ***, Б.Т.П. ЕГН **********
*** и Н.С.П. ЕГН ********** ***, не са
собственици на поземлен имот с
идентификатор 10135.2512.1396 по КККР с площ от 897 кв.м., находящ се в гр. В., кв. В., м-ст
„***“, при граници: имоти с идентификатори 10135.2512.455, 10135.2512.432, 10135.2512.1395,
10135.2512.1176 и 10135.2512.9525, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** срещу Н.В.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата
не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 10135.2512.1396 по КККР с площ от 897 кв.м., находящ
се в гр. В., кв. В., м-ст „***“, при граници: имоти с
идентификатори 10135.2512.455, 10135.2512.432, 10135.2512.1395, 10135.2512.1176
и 10135.2512.9525.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 58, том І, рег. № 1402, дело № 58/2012 год., на нотариус Я. Н., в
частта, в която В.Г.Н. с ЕГН ********** и Т.Н.Г. с ЕГН ********** са признати
при равни квоти за собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2512.1396
по КККР с площ от 897 кв.м., находящ се в гр. В., кв.
В., м-ст „***“, при граници: имоти 10135.2512.455,
10135.2512.432, 10135.2512.1395, 10135.2512.1176 и 10135.2512.9525, на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.П.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, че ответниците Я.Н.Д.
ЕГН ********** ***, К.Д.Т. ЕГН **********
*** и А.В.А. – Т. ЕГН ********** ***,
не са собственици на поземлен имот с
идентификатор 10135.2512.1395 по КККР с площ от 493 кв.м., находящ се в гр. В., кв. В., м-ст
„***“, при граници: имоти с идентификатори 10135.2512.432, 10135.2512.866, 10135.2512.1176
и 10135.2512.1396, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** срещу Р.Е.Б.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
поземлен имот с идентификатор 10135.2512.1395 по КККР с площ от 493 кв.м., находящ се в гр. В., кв. В., м-ст
„***“, при граници: имоти с идентификатори 10135.2512.432, 10135.2512.866,
10135.2512.1176 и 10135.2512.1396.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 14, том І, рег. № 443, дело № 14/2012 год., на нотариус Я. Н., в частта,
в която Я.Н.Д. с ЕГН ********** е признат за собственик на поземлен имот, придобит
в индивидуална собственост, чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство и отказ от наследство на поземлен имот с
идентификатор 10135.2512.1395 по КККР с площ от 493 кв.м., находящ
се в гр. В., община В., област В., м-ст „***“, при
граници: имоти 10135.2512.432, 10135.2512.866, 10135.2512.1176, 10135.2512.1396,
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.Н. ЕГН ********** *** да
заплати на „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сума от 572,19 лева /петстотин
седемдесет и два лева и деветнадест стотинки/,
представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Т.П. ЕГН ********** *** и Н.С.П. ЕГН ********** *** да заплатят
на „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сума от 572,19 лева /петстотин седемдесет и два
лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Н.Д. ЕГН ********** *** да
заплати на „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сума от 314,51 лева /триста и
четиринадесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща направените
пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.Т. ЕГН ********** *** и А.В.А. – Т. ЕГН ********** *** да
заплатят на „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сума от 314,51 лева /триста и
четиринадесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща направените
пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.П.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Е.Б., ЕГН **********,***, сума от 841,70 лева /осемстотин четиридесет и един
лева и седемдесет стотинки/, представляваща направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: