№ 536
гр. Тетевен, 25.08.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100430 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от М. Х. Г., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „улица“ № 29, ет. 7, ап. 28, чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М.
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46.
Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за потребителски кредит №
****** от 16.02.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена
сума.
Излага се в исковата молба, че на 16.02.2022 г. М. Г. с сключила договор за паричен
заем № ****** с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Страните се договорили за отпуснатия
заем да бъде в размер на 600.00 лева, видът на вноската е седмична, а размерът на месечния
лихвен процент не бил посочен.
Ищцата заявява, че в чл. 4 от процеспия договор било уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители
или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало
да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер
на трудовото възнаграждение, нетния размер па трудовото възнаграждение да е в размер па
минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто
ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.
Сочи, че на датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ищцата и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сключили договор за предоставяне па
гаранция № ******, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД поело
задълженията да обезпечи пред „Изи Aceт Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата.
Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на
задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство,
ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 426,06
лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Заявява, че съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя страна,
съгласно договора, било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД да събира в
тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за
1
поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“
ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено било овластено да приеме плащането
(фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде
на поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България“ ЕООД е материално
легитимирало да отговаря по процесната претенция.
Ищцата заявява, че е погасила изцяло процесния кредит.
На следващо място се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател
и ищцата Г. като заемател, възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен
заем. Сочи, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството имало правото да отпуска кредити със средства, които не са набрали чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Изхождайки от това,
то следвало, че с характеристики на потребителски договор бил и Договорът за
предоставяне на поръчителство № ******, сключен между ищцата и ответника „Файненшъл
България“ ЕООД. Доколкото договорът за поръчителство е акцесореп на този за
предоставяне на потребителски кредит, то действието па поръчителството било
предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това,
наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното
дружество, било обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови
клаузи, включително и чл. 4 и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете
правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в
тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски
регистър към АВ.
Сочи се в исковата молба, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата имала
характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане единствено на чистата стойност па кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи (арг. чл. 23 ЗПК).
На следващо място заявява, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в
тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители
(които следва да отговарят па горепосочените кумулативно поставени изисквания) или
байкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя
дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й
с естеството па сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и
на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение,
така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за
потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (600 лева). Предвид това, не
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което
съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители,
2
които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към. Тоест,
поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма па обезпечение, която длъжникът
обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя
„Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия
процес - „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за
заем. Предвид това, разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файненшъл
България“ ЕООД е сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна
предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова
гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът
за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на
представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.
Моли съда да прогласи Нищожност на Договор за потребителски кредит № ****** от
16.02.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, като
противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума,
в размер на 5.00 лева, частична от 71.94 лева.
Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на ИМ от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за
признаване на недействителност на правна сделка поради противоречие със закона,
накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация
чл. 26 ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22
и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожна, като противоречаща на закона
на клауза, предвиждаща такса за разглеждане по Договор за потребителски кредит № ******
от 16.02.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5 лева, частичен иск
от 71.94 лева представляваща недължимо платена от ищцата по процесния договор за
потребителски кредит.
Съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите.
В тежест на ищеца е да докаже посочените факти в ИМ, а именно възникнали
облигационни правоотношения между страните с източник договор за потребителски кредит
от дата 16.02.2022 г., клаузите на договора и сочените основания за недействителност на
този договор, като по отношение на наличие на неравноправни клаузи в договора, съдът в
настоящото производство дължи служебно произнасяне.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен.
Представените с исковата молба доказателства : Договор за паричен заем №
****** от 16.02.2022 г.; Договор за предоставяне на гаранция; Погасителен план към
договор № ******; Решение № ххх/**.12.2023 г., 1 с-в на PC Тетевен; Експертиза, следва
да бъдат допуснати.
Следва да се задължи ответника да представи справка относно извършени плащания,
вкл. и платежни документи от ищеца по процесния договор.
3
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия, предвид изложеното от ответника
в отговора на исковата молба.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 430 по описа за 2024 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 10.10.2024 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА приложените с Исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК ********* да представи заверено копие на кредитно досие, касаещо Договор за
потребителски кредит с № ******/16.02.2022 г. ОПРЕДЕЛЯ 7- дневен срок за
представянето му, от получаване на съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК ********* да представи справка относно извършени плащания, вкл. и платежни
документи от ищеца по Договор за потребителски кредит с № ******/16.02.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за представянето му, от получаване на съобщението.
ДОПУСКА изготвяне на СЪДЕБНО – СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, с подробно
определена задача в Исковата молба, по която вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото и извърши необходимите оглед и справки, за което при необходимост
да му бъдат издадени съдебни удостоверения да даде заключение, по формулираните в
исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Радослав Михайлов Христов от гр. Тетевен като му
УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 от ГПК следва да представи заключението
си най-малко една седмица преди съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер 200 лева., вносим от
ищеца М. Х. Г., в 7-дневен срок от съобщението.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
На основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-късно в
4
първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Като указва
на същите, че ако в предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5