Определение по дело №3/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 70
Дата: 11 януари 2021 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20217170700003
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 70

гр. Плевен,  11. 01.2021г.

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН Съд - Плевен, Втори касационен състав, в закрито заседание на шести януари   две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                                           2.ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

като разгледа докладваното от съдия Николаев  частно касационно административно дело № 3 по описа на Административен съд - Плевен за 2021год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 160, ал. 2 от АПК, вр. чл. 229 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 2 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба от С.Д.А., чрез адв. В.М. ***, срещу протоколно определение №260194/22.12.2020 г. на Районен съд Плевен  за прекратяване на  административно наказателното производството по н.а.х.д. № 2230/2020г. по описа на същия съд.

Касаторът твърди, че определението за прекратяване на производството е  постановено в нарушение на закона. Сочи, че  в случая,  съдът е следвало да се произнесе с Решение, с което да отмени наказателното постановление и едва тогава да прекрати    административно - наказателното производство.  Иска се от съда да постанови акт, с който да отмени определението на районния съд и да върне делото за произнасяне по съществото на спора с указания по приложението на закона.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съотнесени към наведените в жалбата основания и с оглед на своето вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на С.Д.А.,  чрез адв. В.М. ***  срещу наказателно постановление №19-0938-004082/09.08.2019 г.   на НАЧАЛНИК  СЕКТОР към ОД на МВР Плевен, СЕКТОР  ПЪТНА ПОЛИЦИЯ  с което на жалбоподателя  са  наложени  административни наказания: глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2 предл. 1 от ЗДвП  и глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП,   за извършени нарушения съответно на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.2 буква „б“ от ЗДвП.

Видно от приложеното на л.61 от делото  писмо на Районна прокуратура Плевен от 18.12.2019 г.,   срещу жалбоподателя е образувано досъдебно производство №1173 от 27.07.2019г. по описа на РП-Плевен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Разследването по досъдебното производство не е приключило до момента и към момента по делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем, тъй като не е  изготвено заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза.

В мотивите към атакуваното определение съставът на Районен съд Плевен е приел, че за същото деяние, със същия пострадал има образувано наказателно производство, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК Поради това е приел, а  административноаказателното производство   по н.а.х.д.№2230/2020г.  следва да бъде прекратено и материалите по делото да се изпратят за приобщаване по компетентност към образуваното досъдебно производство №1173/2019г. по описа на РП-Плевен. Поради това и на основание чл. 84, ал.1 и 2 от ЗАНН, вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК е прекратил производството по делото.

Настоящата инстанция не споделя извода на въззивната инстанция поради следното: В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието "idem" - че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като "престъпление" или "административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. След като в разглежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни наказания - административно и по НК, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната - за правонарушението (административно нарушение или престъпление), за което съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт. В този смисъл ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 22.12.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2015 Г., ОСНК НА ВКС. В случая не е налице влязло в сила наказателно постановление, нито има данни наказателното производство да е приключило с влязъл в сила акт. Следователно следва пак според същото ТР на ВКС да се прекрати това от тях, което е образувано второ. В случая АУАН, по който е издадено процесното НП, е съставен на 29.07.2020г., а досъдебно производство№1173/2019г. на РП-Плевен е образувано на 27.07.2020г. Следователно административно-наказващият орган е следвало да не издава наказателно постановление, а на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН да прекрати административно-наказателното производство и да изпрати материалите на съответния прокурор. Като не е сторил това, същият е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, което е основание за отмяната му съгласно чл. 348, ал.1, т.2 от НПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Поради това Районен съд Плевен  е следвало да отмени наказателното постановление и едва след това да прекрати образуваното по неговото оспорване съдебно производство. При разглеждането на делото по същество,  съдът следва да  извърши проверка  дали е изготвена  автотехническа експертиза по ДП№№1173/2019г. по описа на РП- Плевен и съответно дали С.Д.А. е привлечен към наказателна отговорност в качеството на обвиняем по чл.343, ал.1, буква“б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и   кои конкретни  правила за движение по пътищата е нарушил.  След  това въз анализ на  събраните по делото доказателства   да прецени следва ли да понесе административно наказателна отговорност жалбоподателя за нарушението по чл.123, ал.1, т.2 буква “б“ от ЗДвП,  тъй като  се касае  за друго  деяние,   което не е в причинна връзка с настъпилото пътно - транспортно произшествие.

Като е прекратил производството без да отмени постановлението, съдът е създал предпоставки издаденото наказателно постановление да влезе в сила, с което се нарушава принципа ne bis in idem. Поради това определението на съда следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество при спазване на дадените по-горе указания.

По изложените съображения, Административен съд Плевен, втори касационен състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ  протоколно определение №260194/22.12.2020 г. на Районен съд Плевен  за прекратяване на  административно производството по н.а.х.д. № 2230/2020г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото за разглеждане и произнасяне по същество от същия състав при спазване на указанията, дадени в мотивната част на определението. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/              ЧЛЕНОВЕ: 1./П/                            2./П/