Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25.10.2016г. Град София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15 състав
На седми октомври Година 2016
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: Д.Ц.
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело номер №
11783 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът – „Д.ЗА У.НА Б.В.“ ДД (в
качеството си на правоприемник на първоначалния ищец „Ф.Б.“ ДД, конституиран на
осн. чл.227 от ГПК с определение на съда от 07.10.2016г.), твърди в исковата
молба, че е поемател по запис на заповед, издаден от „М.К.” EООД на 30.09.2011 г. и авалиран от ответника, по който
издателят и авалистът не са изпълнили задължението си да заплатят сумата от 1
700 000 евро, въпреки настъпването на падежа на ценната книга. Поддържа, че
ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената по ч.гр.дело №
7942/2014 г. по описа на СРС, 39-ти състав заповед по чл. 417 от ГПК за сумата
50 000 евро по процесния запис на заповед, ведно със законната лихва от
13.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата 1956.00 лв. –
съдебно-деловодни разноски по заповедното производство, поради което моли съда
да признае за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че е титуляр на
паричните вземания – предмет на горепосочената заповед за незабавно изпълнение.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът депозира отговор на исковата молба
в сроковете по чл. 367, ал. 1 и чл. 373, ал. 1 от ГПК, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди неоснователност на исковата
претенция, поради обстоятелството, че процесната ценна книга е нищожна и
евентуално – издадена във връзка с нищожно каузално правоотношение. Предявява
възражение за изтекла погасителна давност по чл.147 от ЗЗД по отношение на
задължението му като поръчител. Релевира съображения за невъзникване на
отговорността му като авалист поради липсата на валидно предявяване на записа
на заповед. Твърди също, че кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем,
поради което не дължал сумата по записа на заповед, както и че банката била
недобросъвестна, тъй като могла да събере вземането си, но не проявила
активност да го стори. Предявява възражение за наличие на арбитражна клауза. В
допълнителния отговор от 12.02.2015 г. предявява възражение за подведомственост
на делото на съд в Л., Словения и за прилагане на словенското право. Претендира
направените от него разноски по делото.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Искът е процесуално допустим. По
отношение на направените възражения за неподведомственост на спора, съдът се е
произнесъл с определение от 18.03.2015 г., което е било потвърдено с окончателно
Определение 1790/30.06.2015 г. по ч.гр.д. 2528/2015 г. на САС.
Отделно от горното, налице са
специалните предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от
предявяване на иска, което се установява от приложеното по делото заповедно
производство по ч.гр.д. № 7942/2014 г. по описа на СРС, 39-ти състав.
Производството по същото е образувано по заявление на „Ф.Б.“ ДД (правоприемник
на която е „Д.ЗА У.НА Б.В.“ ДД) за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК от 13.02.2014 г. срещу „М.К.“ ЕООД и У.Ф., за вземане, произтичащо от
запис на заповед от 30.09.2011 г. Записът на заповед бил издаден от „М.К.“ ЕООД
и бил авалиран от У.Ф.. На 24.03.2014 г. са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника. Образувано е
изпълнително дело №20147900400575 на ЧСИ Р.М., по което на 22.04.2014 г. била
връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника У.Ф.. На 30.04.2014 г. по
делото е постъпило възражение от длъжника на осн. чл.414 от ГПК, в което е
посочено, че същият не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. С определение от 12.06.2014 г. на заповедния съд, съобщено на
заявителя на 02.07.2014 г., са дадени указания на настоящия ищец, че следва в
едномесечен срок да представи доказателства за предявяването на иск за
установяване на вземането, за което е издадена заповедта. Исковата молба е
постъпила в СГС на 01.08.2014 г., т.е. в едномесечния срок, като доказателства
за това са представени през заповедния съд.
От приетия по делото договор за
дългосрочен заем № 7041/10 от 22.07.2010 г. се установява, че ищецът е
предоставил в заем на „М.К.“ ЕООД сумата от 1 500 000 евро. Като
обезпечение на задължението по договора за кредит и в изпълнение на раздел III, т. 1.1.2. от същия, на 30.09.2011 г. е бил издаден запис
на заповед от „М.К.“ ЕООД и авалиран от У.Ф.. С него дружеството,
представлявано от У.Ф. като управител, се е задължило неотменимо и безусловно
срещу представяне на записа на заповед, да плати без разноски и протест на „Ф.Б.“
ДД сумата от 1 700 000 евро. В текста на документа се съдържа
наименованието „запис на заповед“, посочено е място и време на издаване –
30.09.2011 г., гр. София. Издателят се е задължил да плати сумата при предявяване на записа на заповед,
за което е определен срок до 31.12.2013
г. Положен е подпис на У.Ф., представляващ издателя „М.К.“ ЕООД. След
подписа на издателя, е посочено „Авалирам този запис на заповед при условията,
при които е издаден“. Под изявлението е положен подпис, а под него се намират
имената и идентификационните данни на У.Ф..
С нотариална покана Акт № 14, том VI, рег. № 11363/19.12.2013 г. „Ф.Б.“ ДД (правоприемник на
която е „Д.ЗА У.НА Б.В.“ ДД) е поканила
длъжниците да се явят на 27.12.2013 г. в кантората на нотариус В.М., за да им
бъде предявен издадения запис на заповед. На гърба на нотариалната покана е
удостоверено от нотариус В.М., че на 20.12.2013 г. екземпляр от поканата е бил
връчен на У.Ф.. Поканата е получена лично от ответника, което е удостоверено от
нотариуса и е видно от разписката за извършеното връчване.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че на посочената дата ответникът не се е явил при нотариуса за
предявяване на записа на заповед. Същото се установява и от представения и
приет констативен протокол – Акт № 23, том VI,
рег. № 11584/27.12.2013 г. Още повече, че
самият длъжник е депозирал пред нотариуса молба с вх. № 23/27.12.2013 г., с
която моли предявяването да бъде отложено за друг ден и час, което потвърждава,
че изявлението на кредитора е достигнало до него.
На 13.02.2014 г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, към която е
представил и записа на заповед, издаден на 30.09.2011 г. По заявлението е
образувано ч.гр.д. № 7942/2014 г . на
СРС и е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „М.К.“ ЕООД и У.Ф.
за сумата от 50 000 евро – част от задължението по запис на заповед от
30.09.2011 г., ведно със законна лихва от 13.02.2014 г. до изплащане на
вземането.
Образувано е изпълнително дело
№20147900400575 на ЧСИ Р.М., по което била връчена покана за доброволно
изпълнение на длъжника Ф. на 22.04.2014 г. На 30.04.2014 г. по делото е
постъпило възражение от У.Ф. на осн. чл.414 от ГПК, в което е посочено, че
същият не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С
определение от 12.06.2014 г. на заповедния съд, съобщено на заявителя на
02.07.2014 г., са дадени указания на „Ф.Б.“ ДД, че следва в едномесечен срок да
представи доказателства за предявяването на иск за установяване на вземането,
за което е издадена заповедта. Исковата молба е постъпила в СГС на 01.08.2014
г., като доказателства за това са представени през заповедния съд.
От приетото по делото Извлечение за
движение по заем – карта на оборота по партида №7041 на „М.К.“ ЕООД, неоспорено
от ответника, се установява, че към 20.05.2015г. – датата на изготвяне на
документа, салдото по главницата е в размер на 1 371 409,15 евро.
Останалите събрани по делото
доказателства съдът не обсъжда, тъй като са неотносими към спора, предмет на
делото.
При така установените факти, съдът
намира от правна страна следното:
Записът на заповед е едностранна
търговска сделка, която е строго формална. За да създаде действително
менителнично задължение е достатъчно волеизявлението на издателя, направено при
съблюдаване императивните изисквания на закона за форма. Веднъж създаден,
менителничният ефект служи за материалноправна основа за създаване и прибавяне
на други допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови
менителнични ефекти, един от които е авалът. Той представлява едностранна
абстрактна сделка, по силата на която едно трето лице, се задължава да отговаря
солидарно за изпълнението на менителничния дълг на лицето, за което авалира –
тоест авалът е поръчителство. Едностранното изявление на авалиста се отразява
върху самия менителничен документ или върху алонжа, като то се изразява с
думите „като поръчител“, „като авалист“ или друг еднакъв по значение израз,
като задължително се полага и саморъчен подпис на авалиста (чл.484 от ТЗ). С оглед
самостоятелността на отделните менителнични волеизявления, действителността на
авала се преценява отделно от действителността на основното менителнично
правоотношение, с изключение на случаите, когато менителничният документ е
нередовен от външна страна и поради това нищожен. Следователно, при преценка
действителността на обезпечаващото задължение, следва да се прецени на първо
място действителността на обезпеченото, но само що се касае до изискванията за
форма.
Съдът намира, че представеният по
делото документ, озаглавен „запис на заповед“ е редовен от външна страна. Той
отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ и представлява запис на заповед, с
който „М.К.“ ЕООД като издател на 30.09.2011 г. неотменимо и безусловно, без
разноски и без протест, се е задължил да заплати на ищеца като поемател сумата
от 1 700 000 евро. Авалът също е учреден изцяло в съответствие с
изискванията на закона. Изявлението е върху самата ценна книга, посочено е, че
лицето авалира задължението, при условията, при които е поето, положен е подпис
на поръчителя. Не е спорно обстоятелството, че подписът е положен от У.Ф..
Падежът на ценната книга е „на предявяване“ – падеж по чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ.
Съгласно чл.487 от ТЗ менителницата на предявяване е платима с предявяването ѝ. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една
година от издаването ѝ. Издателят може да определи по-къс или
по-дълъг срок. На основание чл. 537 от ТЗ разпоредбите за
менителницата се прилагат съответно за записа на заповед, доколкото са
съвместими с естеството му. Ето защо съдът намира, че падежът на процесния
запис на заповед е определен изцяло в съответствие с правилата на ТЗ. Посочен е
падеж “на предявяване“, като издателят е
определил по-дълъг от предвидения в чл.487 от ТЗ срок за предявяване, а именно
– до 31.12.2013 г. С оглед на изложеното, съдът приема за установено наличието
на действителен менителничен ефект.
В рамките на определения в записа на
заповед краен срок, ищецът е изпратил, а ответникът – получил, нотариална
покана, с която последният е поканен да се яви в кантората на нотариус В.М. за
предявяване на записа на заповед. Връчването на нотариалната покана е извършено
лично на задълженото лице, като е без значение обстоятелството, че е извършено
на адрес, различен от неговия настоящ или постоянен. Още повече, че самият
длъжник е депозирал пред нотариуса молба с вх. № 23/27.12.2013 г., с която моли
предявяването да бъде отложено за друг ден и час, което потвърждава, че
изявлението на кредитора е достигнало до него. На определения ден и час обаче
не се е явил нито длъжника, нито негов представител.Съдът приема, че
предявяването на записа на заповед е редовно, тъй като съгласно ТР № 1 от
28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. ОСТК на ВКС, укриването на издателя, се
удостоверява чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед
"без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз,
тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана. В настоящия
случай неявяването на длъжника е удостоверено от нотариална покана Акт № 14,
том VI, рег. № 11363/19.12.2013 г.
и от съставения констативен протокол– Акт № 23, том VI, рег. № 11584/27.12.2013 г.
По отношение на направените от
ответника възражения за нищожност, евентуално унищожаемост на договора за заем;
че поръчителството било прекратено –
погасено по давност; че банката била недобросъвестна, тъй като могла да си
събере вземането, но не е била активна; както и че кредитът не бил обявен за
предсрочно изискуем, съдът намира следното:
Основен принцип в менителничното право е, че нищожността на една
менителнична сделка не се отразява върху възникналите въз основа на нея други
менителнични правоотношения, щом като от външна страна нищожната сделка
отговаря на предвидените в закона изисквания относно нейната форма и съдържание.
Проявление на този принцип е невъзможността на авалиста да се позове на
недействителността на задължението на хонората. Поради самостоятелния,
неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може
да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би
могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за
недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така
и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 ТЗ,
според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението,
за което е дадено, е недействително, поради
каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Ето защо, направените от ответника възражения за
недействителност на договора за кредит, са недопустими и съдът не следва да ги
разглежда. Такива възражения, касаещи каузалното правоотношение на хонората и приносителя, биха били допустими единствено в хипотезата, когато
авалистът също е страна по него. В
настоящия случай обаче страни по каузалното правоотношение са само приносителят и
хонората. В тази хипотеза свързаните с
каузалното правоотношоение относителни
възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на
приносителя само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с
право – извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на
чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Такова възражение за недобросъвестност на ищеца
действително е направено от страна на ответника. Това твърдение обаче подлежи
на доказване от авалиста, каквото в процеса не бе проведено. Кредиторът би бил
недобросъвестен, в случай че се домогва да получи плащане и от авалиста, след като е
получил такова от длъжника по каузалното правоотношение, за което не бяха ангажирани никакви доказателства.
Както бе посочено, задължението
на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е
недействително, поради каквато и да било причина,
освен поради недостатък във формата.
Ето защо съществуването
или несъществуването на задължение на
издателя на записа на заповед по каузалното правоотношение (договора за кредит)
е ирелевантно за съществуването на задължение на авалиста, доколкото
по делото не са ангажирани доказателства за недобросъвестност или за
злоупотреба с право от страна на приносителя. Ето защо, неоснователно се явява и направеното от
ответника възражение, че кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем, поради
което вземането не било изискуемо. Недоказването на предсрочна изискуемост на задължението на издателя на запис на заповед, произтичащо
от каузалното му правоотношение с банката-поемател (договора за банков кредит), няма за последица несъществуване на задължението и на
лицата, авалирали същия запис на заповед.
В подкрепа на всичко дотук изложено
е и константната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда
на чл. 290 ГПК, имащи задължителен характер за настоящата инстанция (Решение
№17/21.04.2011г. на ВКС по т.д. №213/2010 на ВКС,ІІ т.о. и Решение №
5/09.02.2010 г. на ВКС по дело №268/2009 г.).
Възражението на ответника за
погасяване на задължението му на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съдът също намира
за неоснователно. Както бе посочено, задължението на авалиста има самостоятелен
характер, което е аргумент в подкрепа на утвърденото разбиране за абстрактния
характер на менителничното поръчителство. Това е една от най-съществените
специфики на авала в сравнение с поръчителството в гражданското и търговското
право. Принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското
право, установен в разпоредбите на чл.147 ЗЗД и чл.148 ЗЗД, не намира
нормативна опора в правния режим на менителничното поръчителство (авала),
уредено в чл. 483ТЗ - чл. 48 ТЗ като самостоятелно (неакцесрно) от главното
задължение. Поради това разпоредбите на чл.146 ал.3 ЗЗД, чл.147 ЗЗД и чл.148 ЗЗД не намират приложение при авала (в този смисъл е постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 120/30.07.2010 г. по т.д. № 988/2009 на ВКС, II т.о.).
Мотивиран от горното, съдът намира,
че искът за установяване съществуването на вземането е основателен и следва да
бъде уважен.
При този изход на спора, искането на
ищеца за присъждане на разноски е основателно. Същите възлизат на 1956,00 лева
– платена държавна такса в заповедното производство 1956 лева - платена
държавна такса в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, че У.Ф., ЕГН/ЛНЧ ********** с
адрес *** 28А, дължи на „Д.ЗА У.НА Б.В.“ ДД, дружество надлежно регистрирано
съгласно законодателството на Република Словения на 19.03.2013г., (в качеството му на правоприемник на „Ф.Б.“ ДД),
със седалище и адрес на управление: ************ 1000, идентификационен номер
**********, със съдебен адрес:***, офис 2.2., сумата от 50 000 евро, представляваща част от задължението по
запис на заповед от 30.09.2011 г. с общ размер 1 700 000 евро, ведно
със законната лихва от 13.02.2014 г. до окончателното изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 24.03.2014г.
по ч.гр.дело № 7942/2014 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА У.Ф. да
заплати на „Д.ЗА У.НА Б.В.“ ДД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 956,00 лева - разноски за платена държавна такса в
заповедното производство и сумата от 1
956,00 лева – разноски за платена държавна такса в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: