№ 91
гр. гр.Несебър , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:М.Б.Г.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от М.Б.Г. Административно наказателно дело №
*0212150200322 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Е.П.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ж.к.“Б.б.“, ул.“Б.“ № *, представлявано от управителя М. С.
К., подадена чрез процесуалния им представител – адв.Л.К. от АК-С., със съдебен
адрес: гр.С. ***, ул.“Л.“ №**, ет.*, тел: ***** против Наказателно постановление №
472263-F505884 от 21.10.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в
Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на
основание чл.185, ал.2, изр.последно вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева,
за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на административно производствените
правила.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател представител не се явява.
Не сочат доказателства.
Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание
оспорва жалбата, като неоснователна. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред
1
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 20.08.2019г., в 19.08 часа, в търговски обект –
обект за бързо обслужване, намиращ се в КК С.б., срещу хотел „М.“, стопанисван от
„Е.П.“ ООД с ЕИК *****, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили, че
при сравнение на данните на фискалното устройство /ФУ/ и наличната сума в касата на
обекта има необосновано различие в касовата наличност, както следва: Установеният
дневен оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно разпечатания дневен
финансов „Х” отчет с № 0000419 от 20.08.2019г. бил в размер на 2153,50 лева /л.36/.
Фактическата наличност в касата на обекта за 20.08.2019г., възлизала в размер на 1817
лева, съгласно изготвения опис на паричните средства от Лилия Красимирова Пенева –
продавач-консултант в обекта /л.26/. На място било констатирано, че процесното
фискално устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Посредством функцията „служебно въведени“, в касата на обекта били
въведена сумата от 100 лева. В резултат на това инспекторите констатирали
отрицателна разлика между регистрирани продажби и фактическа наличност в касата
на обекта в размер на 336,50 лева, която според контролните органи не била
регистрирана, като изведена сума от ФУ. Предвид гореизложеното, наказващият орган
заключил, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си, извън
случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност, чрез
отразяване като реквизит „служебно изведени“ суми от паметта на фискалното
устройство. Констатираното нарушение било отразено в ПИП № 0396137 от
20.08.2019г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство по делото. В жалбата си същият на първо място твърди, че не му е
връчван акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което била препятствана
възможността му да се защити в рамките на административно-наказателното
производство. На следващо място, се твърди, че наказващият орган не е изследвал
причините, довели до извършването на твърдяното нарушение. В тази връзка се сочи,
че служителите в обекта за приели стока и са заплатили дължимата сума на доставчика,
но поради многото клиенти се наложило да обслужат първо тях, преди да отразят в
касовия апарат сумата, която са заплатили за доставката. На следващо място се сочи,
че наказващият орган допуснал съществено нарушения при изписване на
санкционната норма, като е отразил в диспозитива на наказателното постановление
„чл.1185, ал.1 от ЗДДС“, каквато норма не съществувала в закона. На последно място
се твърди, че наложеното наказание не може да изпълни целите на административното
наказание по чл.12 от ЗАНН, поради изминалият период от почти две години от датата
на установяване на нарушението, в който период не констатирани други нарушения,
извършени от дружеството-жалбоподател.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено
следното:
2
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от
събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя Н.С. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, присъствал при
установяване на нарушението. Същият в съдебно заседание заявява, че проверката в
процесния обект започнала с контролна покупка, при която била издадена касова
бележка. След легитимация от страна на контролните органи, от намиращото се в
обекта фискално устройство бил изведен дневния финансов „Х“ отчет, след което бил
предоставен и попълнен собственоръчно от служител на дружеството опис на
наличните средства в касата. При сравнение на дневния отчет с описа на наличните
средства в касата било установено, че фактическата наличност е по-малко от
разчетената касова наличност от ФУ в обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент.
Всяка разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. В конкретният случай, от приетите по делото
доказателства е установено, че монтираното и въведено в експлоатация в магазина
фискално устройство е притежавало функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка
промяна в касовата наличност, извън случаите на продажби. Независимо от начина и
основанието на което сумата общо в размер на 336,50 лева не е регистрирана като
изведена от ФУ, тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща
се в извеждане на пари от касата, която не е била отразена във фискалното устройство,
чрез операцията "служебно изведени" суми, обстоятелство, което не се оспорва от
жалбоподателя. Бездействието на жалбоподателя да отрази промяната в касовата
наличност в размер на 336,50 лева осъществява от обективна страна състава на
административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Изводът,
който се налага е, че на 20.08.2019г., жалбоподателят безспорно е нарушил визираните
в наказателното постановление разпоредби на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Неоснователни и недоказани останаха изложените в жалбата възражения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
невръчване на препис от АУАН на дружеството-жалбоподател. От показанията на
акт.С. се установява, че акта е бил връчен на упълномощено лице – Милена Петкова
3
Тодорова, което обстоятелство е отразено в разписката към акта, в която
пълномощникът се е подписала /л.22 и л.34/. Неотносимо по делото е и възражението
по каква причина не е била отразена изведената сума във фискалното устройство. При
отразяване на посочената в диспозитива на наказателното постановление разпоредба
на „чл.1185, ал.1 от ЗДДС“, очевидно наказващият орган е допуснал техническа
грешка, вместо разпоредбата на „чл.185, ал.1 от ЗДДС“, както заявява и процесуалният
му представител в хода на делото по същество.
Независимо от горното, съдът счита, че са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като от данните по делото може да се направи
извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения
от съответния вид. В резултат на нарушението няма настъпил вредоносен резултат, не
са ангажирани и доказателства за извършени от жалбоподателя нарушения на
правилата по ЗДДС и подзаконовите нормативни актове към него, което е индиция за
инцидентност на настоящата проява. На последно място, съдът взе предвид и
изминалия период от датата на установяване на нарушението до датата на връчване на
наказателното постановление на жалбоподателя.
При така изложените съображения съдът намира че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Разноски не се претендират и не се присъждат такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 472263-F505884 от 21.10.2019г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.последно вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
„Е.П.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“Б.б.“, ул.“Б.“
№ *, представлявано от управителя М. С. К., със съдебен адрес: гр.С. ***, ул.“Л.“ №**,
ет.*, тел: ***** /чрез адв.Л.К. от АК-С./, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4