Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………
……….……....... г., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1665/2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба от Б.Б.Б., с ЕГН **********,***, срещу Решение №2153-03-90 от
27.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Б. с вх. № 1012-03-312/25.05.2022
г. срещу Разпореждане № О-03-999-00-**********/05.05.2022 г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Варна, с което е
отказано на Б. изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни.
С жалбата се настоява, че и двата административни акта са незаконосъобразни
и постановени в нарушение на материалния закон. Заявява се, че оспорващата е
управител и едноличен собственик на капитала на „П.к.“ ЕООД от 22.10.2019 г.,
като дружеството осъществява сезонна търговска дейност само през летните месеци
на годината. Сочи се, че чрез дружеството оспорващата се осигурява по реда на
чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО като самоосигуряващо се лице, считано от 15.03.2021 г.,
когато е започнала да упражнява трудова дейност, а не се осигурява като
управител на дружеството по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, тъй като между
оспорващата и дружеството не е сключван договор за управление и не е получавала
възнаграждение за управлението на дружеството. Поддържа се, че за да възникне
основание за внасяне на осигурителни вноски от страна на съдружник в търговско
дружество, той трябва да упражнява лична трудова дейност в дружеството и да е
заявил това по съответния ред. Изтъква се, че инцидентното сключване на трудови
договори с наети от дружеството лица за извършване на сезонна работа не може да
се приеме за извършване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице,
доколкото това е правомощие на управителя и произтича от обстоятелството, че
само той е негов единствен задължителен представителен орган, без който
дружеството не може да съществува, и чрез който се поемат права и задължения за
търговското дружество. Сочи се, че с декларация от 19.03.2021 г. до ТД на НАП –
Варна оспорващата е заявила желанието си да се осигурява по реда на чл. 4, ал.
3, т. 2 КСО като самоосигуряващо се лице, считано от 15.03.2021 г. за всички
осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и
безработица, поради което от тази дата оспорващата е осигурено лице с право на
обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане, в т.ч. и на
обезщетение за периода по чл. 50 КСО. Искането е да се отмени оспореният акт,
като се претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание адв. Н.С. – процесуален представител на оспорващата,
поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания. Сочи се и че дори
да се приеме, че оспорващата в качеството си на управител на „П.к.“ ЕООД е
осъществявала трудова дейност, това не е за целия процесен период, а само за
периода, когато са сключвани и прекратявани трудови договори, доколкото за
останалия период няма никакви доказателства за упражнявана от нея трудова
дейност в качеството й на собственик на капитала на ЕООД и самоосигуряващо се
лице. Излагат се доводи за нищожност на оспореното решение поради липса на
компетентност на органа към момента на издаването му.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез
процесуалния си представител – гл. юриск. Е.Л., поддържа становище за
неоснователност и необоснованост на жалбата. Излагат се доводи за правилност и
законосъобразност на решението на директора, както и за доказаност по делото,
че оспорващата е била управител на дружеството по договор за управление и контрол,
самоосигурявала се е като такава и е упражнявала трудова дейност. Сочи се, че
възражението на оспорващата за вида на осигуряване не е предмет на спора, т.к.
предмет на спора е имало ли е осъществявана трудова дейност от оспорващата в
качеството й на управител, докато е била в майчински или не. Иска се от съда да
отхвърли жалбата и да присъди в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните
по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168 АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Оспорването е в срока
по чл. 118, ал. 1 КСО. Съобщението за решението на Директора на ТП на НОИ Варна
е получено от жалбоподателя на 01.07.2022 г. – известие за доставяне на л. 18
от делото, а жалбата е депозирана на 13.07.2022 г., предвид клеймото на пощенския
плик – л. 9 от делото. Оспорващият е адресат на решението, което е
неблагоприятно за него, респ. налице е изискуемият правен интерес от
оспорването.
Административното производство е
започнато по представено в НОИ Удостоверение с вх. № Р14-03-000-00-**********/01.10.2021
г. Приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) (л. 16 от адм. пр.) от Б.Б.Б.,
осигурена като самоосигуряващо се лице – собственик на търговско дружество,
чрез „П.к.“ ЕООД, относно изплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО,
считано от 24.09.2021 г. за 2 деца-близнаци, родени на *** г. В удостоверението
е посочен код за вид осигурен, съгласно декларация – образец № 1 „Данни за
осигуреното лице“ – 12 (т.е. самоосигуряващо се лице, а не управител), както и
е посочено, че през периода на бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни Б. не продължава да упражнява трудова дейност като
самоосигуряващо се лице.
Относно
определянето на правото на парично обезщетение по представени документи от
осигурител „П.к.“ ЕООД към издадени болнични листове, Началникът на сектор „КП
– втори“ при ТП на НОИ Варна с писмо от 17.11.2021 г. (л. 45 от адм. пр.) е изразил
до Началника на сектор „КРДОО“ необходимост от извършване на проверка, която да
установи дали към деня на настъпване на временната неработоспособност Б. е
осигурена, фирмата осъществявала ли е дейност при наличие на собственик и
управител във временна неработоспособност, кой и как е управлявал дейността и
представлявал фирмата, Б. упражнявала ли е дейност, която е основание за
възникване на осигуряване, т.е. има ли реално отработени дни преди настъпване
на риска и др.
С Разпореждане № Д-03-999-00-**********/17.11.2021 г.
на Ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи в ТП на НОИ Варна (л. 15
от адм. пр.), на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО и чл. 47, ал. 2 НПОПДОО, считано
от 17.11.2021 г., е спряно производството по отпускане/изплащане на парично
обезщетение на Б. за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по
чл. 50, ал. 1 и ал.5 КСО по заявление-декларация приложение № 11, с начална
дата за изплащане 24.09.2021 г., с оглед необходимостта от извършване на
проверка на осигурителя „П.к.“ ЕООД с цел да се установи обстоятелството от
значение за определяне правото или размера на обезщетението, а именно:
упражнявана ли е дейност, която е основание за задължително осигуряване по чл.
5, ал. 4 КСО.
На 17.03.2022 г. е съставен Констативен протокол №
КП-5-03-01102022 от контролен орган на ТП на НОИ Варна, отразяващ установеното
при проверката и направените, въз основа на установеното изводи, а именно:
Б.Б.Б. е
управляващ и едноличен собственик на капитала на „П.к.“ ЕООД от 22.10.2019 г.;
Б.Б. е
заявила упражняване на дейност в дружеството с осигуряване за всички осигурени
социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица от
15.03.2021 г.
Чрез
осигурителя за Б.Б. с вх. № Р14-03-000-00-**********/01.04.2021 г. е
представено в НОИ Удостоверение Приложение № 9 към чл.
8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО по Болничен лист № Е20200837674 с период на временната неработоспособност от
15.03.2021 г. до 13.04.2021 г., вкл., като същото е заличено на
11.05.2021 г., поради анулиране на болничния лист;
Подадено
е ново Удостоверение Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО по
издаден друг Болничен лист № Е20200838254 с
изместен период на временната неработоспособност от 16.03.2021 г. до 13.04.2021
г., вкл.;
За Б. са подадени данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО за осигурителен стаж и доход от „П.к.“ ЕООД за м. март 2021 г., с
вид осигурен 12: на 01.04.2021 г. – 13 дни във временна неработоспособност,
начален ден на осигуряването 15; на 12.05.2021 г. са коригирани – 1 ден в
осигуряване, 12 дни във временна неработоспособност, начален ден в осигуряване
15;
От
извършена проверка на лечебното заведение, издател на болничните листи е
установено, че Болничен лист № Е20200837674 е
анулиран по желание на пациента на 10.05.2021 г. и е издаден нов, като
впоследствие на 05.01.2022 г. е анулиран и Болничен
лист № Е20200838254 и на 05.01.2022 г. е издаден трети Болничен лист №
Е20200841585 за 30 дни – продължение /период от 15.03.2021 г. до 13.04.2021
г./, след като Б. е информирала лекаря, че от НОИ са казали, че вторият
болничен лист е грешен, като е прието, че от лекаря не
е дадено задоволително обяснение за необходимостта от анулиране на Болничен
лист № Е20200837674, както и за издаването и анулирането на Болничен лист №
Е20200838254 и издаването на третия болничен лист;
Вторият Болничен лист № Е20200838254
(впоследствие анулиран) е представен от работодателя и изплатен, като фигурира
в ЕРБЛРО като издаден, а не като анулиран;
На
оспорващата са издадени последващи болнични листове: за 28 дни – продължение
(от 14.04.2021 г. до 11.05.2021 г., вкл.), за общо заболяване и режим
„домашен“; за 45 дни – първичен ( от 12.05.2021 г. до 25.06.2021 г., вкл.) за
бременност 45 дни преди раждане и режим „свободен“; за 42 дни – първичен (от
20.05.2021 г. до 30.06.2021 г., вкл.) за майчинство и режим „свободен“; за 85
дни – продължение (от 01.07.2021 г. до 23.09.2021 г., вкл.) за майчинство и
режим „свободен“;
Лицето
е било в непрекъсната временна неработоспособност от 15.12.2020 г., когато е
било самоосигуряващо се лице в „Кидс рум 2019“ ЕООД;
Б.Б. е заявила
упражняване на дейност в „П.к.“ ЕООД с осигуряване за всички осигурени социални
рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, считано от
15.03.2021 г.
С вх.
№ Р14-03-000-00-**********/01.10.2021 г. осигурителят представя в ТП на НОИ
Варна Удостоверение Приложение № 11, към чл. 11, ал. 2 НПОПДОО към
Заявление-декларация за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 5 КСО за
остатъка до 410 дни, считано от 24.09.2021 г.
Изплатено е парично обезщетение по
болничните листове и по Заявлението-декларация за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 5 КСО за
остатъка до 410 дни, считано от 24.09.2021 г.
Във връзка
с изискана с писмо от 16.02.2022 г. от ТД на НАП Варна информация, на
17.02.2022 г. е представена такава, а именно: „П.к.“ ЕООД притежава 1 бр. касов
апарат с фискална памет, регистриран на 30.10.2019 г., с генерирани отчети от
24.04.2021 г. до 09.10.2021 г.; за периода от м.04.2021 г. до м.07.2021 г.,
вкл. има обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към „П.к.“ ЕООД;
сключени и прекратени са трудови договори с Р.И.С. от 10.05.2021 г. до
01.10.2021 г., със С.И.С. от 10.05.2021
г. до 01.10.2021 г., с Д.О.Д. от 14.05.2021 г. до 01.10.2021 г. и с Г.К.Ф. от 10.05.2021 г. до 02.11.2021 г.;
Със Задължителни предписания от 16.02.2022 г. са
изискани от осигурителя „П.к.“ ЕООД конкретни документи и обяснения, като
такива са представени на 22.02.2022 г. от упълномощено лице.
Констативният
протокол съдържа следните изводи:
„П.к.“ ЕООД
е осъществявало търговска дейност, като е организирало детски събития на
избрано от клиента място пред периода от 15.03.2021 г. (датата, посочена в
декларацията за започване на дейността като ЕООД в ТД на НАП – Варна) до
01.10.2021 г., вкл. (датата на подписване на заповедта за освобождаване на Г.Ф.).
Б.Б.Б. е
упражнявала реално трудова дейност като собственик и управител по смисъла на
чл. 10 КСО, във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО;
С
подадената декларация на 19.03.2021 г. за начало на дейността Б. се е задължила
да се осигурява съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4 КСО;
През
периода от 15.03.2021 г. до 01.10.2021 г., вкл. не е налице вписване в
Търговския регистър (съгласно чл. 141, ал. 3 от Търговския закон) на друго
лице, на което е възложено управлението на ЕООД, нито сключен трудов договор с
лице на длъжност „управител“.
Контролният орган на ТП на НОИ Варна, въз основа на
писмените обяснения от собственика Б.Б., анализа на получената информация от ТД
на НАП Варна, справките в Регистъра на осигурените лица и Регистъра на
трудовите договори, представените документи, доказващи полагането на труд от
собственика и лицата, назначени по трудов договор, формира краен извод, че
последните реално са осъществявали трудова дейност при „П.к.“ ЕООД, за която подлежат
на задължително осигуряване във фондовете на ДОО през посочените периоди на
2021 г., както и че подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за осигурителен
стаж и доход от „П.к.“ ЕООД за Б.Б.Б. от м. март 2022 г. са некоректни, т.к.
след 15.03.2021 г. е осигурено лице по чл. 4 КСО, поради което лицето следва да
възстанови неправомерно полученото обезщетение, заедно с дължимата лихва и
следва да бъде издадено разпореждане за възстановяване на неправомерно
получената сума, като са дадени и задължителни предписания.
Със Задължителни предписания №
ЗД-1-03-01102054/17.03.2022 г. ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Варна
е предписал на „П.к.“ ЕООД: 1. Да се заличат подадените за Б.Б.Б. Удостоверения
Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО към 5-те болнични
листове, да се заличи и подаденото Удостоверение Приложение № 11, към чл. 11,
ал. 2 НПОПДОО; 2. Да се подадат данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с „код
корекция“ от 15.03.2021 г. с отработени дни, осигурителен доход и 18,3%
осигурителна вноска. Задължителните предписания са получени от упълномощен
представител на дружеството на 22.03.2022 г. и са със срок за изпълнение - 20
работни дни от получаването им.
С Разпореждане № М-03-999-00-**********/05.05.2022 г.
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Варна е възобновено производството по
отпускане/изплащане на парично обезщетение за
бременност и раждане да остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 КСО, спряно с Разпореждане от 17.11.2021 г. Посочените мотиви за
възобновяването са констативният протокол и задължителните предписания.
На 05.05.2022 г. е постановено и Разпореждане №
О-03-999-00-********** от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 47 НПОПДОО е
отказано изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка
до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 КСО на Б.Б.Б. по Удостоверение,
Приложение № 11, представено с вх. № Р14-03-000-00-**********/01.10.2021 г.
Посочен мотив за отказа е приключилата проверка от контролен орган на ТП на НОИ
Варна с констативния протокол от 17.03.2022 г., в хода, на която проверка се
установява, че по време на разрешения отпуск по чл. 50 КСО Б. е упражнявала
дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 КСО. Отбелязано е върху
разпореждането наличието на обратна разписка с посочена дата 13.05.2022 г.
Разпореждането, с което е отказано
изплащането на процесното обезщетение е обжалвано на 25.05.2022 г. от Б.Б. пред
Директора на ТП на НОИ – Варна. С жалбата се настоява, че в оспорвания акт не е
посочено каква трудова дейност е упражнявала оспорващата през време на
разрешения отпуск по чл. 50 КСО и на какво законово основание следва да се
осигурява и за какъв период от време. Сочи се, че не е изяснено през кои
периоди оспорващата е работила и е подлежала на задължително осигуряване, дали
към момента на разрешаване на отпуска за временна неработоспособност
оспорващата е била в кръга на осигурените лица и въз основа на какъв
административен акт е прието за установено, че за целият период на отпуска няма
право на парично обезщетение. Според оспорващата, за да възникне основание за
внасяне на осигурителни вноски от страна на съдружник в търговско дружество,
той трябва да упражнява лична трудова дейност в дружеството и да е заявил това
по съответния ред, а инцидентното сключване на трудови договори с наети от
дружеството лице за извършване на сезонна работа не може да се приеме за
извършване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, доколкото това е
правомощие на управителя и произтича от обстоятелството, че само той е негов
единствен задължителен представителен орган, без който дружеството не може да
съществува, и чрез който се поемат права и задължения за дружеството.
С Решение № 2153 от 27.06.2022 г. Директорът на ТП на
НОИ – Варна, приема за неоснователна жалбата срещу разпореждането и я отхвърля.
Решението е мотивирано с посочените по-горе констатации от извършената
проверка, обективирани в Констативен протокол № КП-5-03-01102022/17.03.2022 г.,
както и с обстоятелството, че са влезли в сила дадените Задължителни
предписания № ЗД-1-03-01102054/17.03.2022 г. Позовавайки се на чл. 46, ал. 3 КСО, Директорът на ТП на НОИ – Варна приема, че в конкретния случай Б.Б.Б. е
извършвала трудова дейност, респективно е подлежала на осигурява през времето,
когато е имала издадени болнични листи и следователно няма право на парично
обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.
50, ал. 1 и ал. 5 КСО.
Процесното
решение е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.
С
Разпореждане № 9667/25.07.2022 г. съдът е указал на оспорващия, че следва да установи по делото наличието
на предпоставките за изплащане на въпросното отказано парично обезщетение и в
частност, че друго лице е поело управлението на дружеството или е
прекъсната/прекратена дейността на дружеството. От приетото по делото
заключение по допуснатата по искане на оспорващия съдебно-икономическа
експертиза по делото се установява, че през 2021 г. „П.к.“ ЕООД е сключило 4
броя трудови договора с 4 лица – три на 10.05.2021 г. и един на 14.05.2021 г.,
като процесните трудови договори са прекратени на 01.09.2021 г., на 01.10.2021
г. и 02.11.2021 г. Вещото лице дава заключение, че дружеството е издавало
фискални бонове за извършени от същото услуги през: месец април 2021 г. на дати
23, 24, 25 и 30; месец май 2021 г. на дати 1, 6, 8, 9, 14, 15, 16, 18, 21, 22,
23, 28, 29, 30 и 31; месец юни 2021 г. на дати 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 11, 12,
13, 14, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 24, 27, 28 и30; месец юли 1, 2, 3, 4, 8, 9, 10,
11, 13, 14, 16, 17, 18, 20, 22, 24, 25, 27, 29, 30 и 31; месец август на дати
1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 12, 14, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 22, 24, 28, 30 и 31;
месец септември на дати 3, 4, 6, 9, 10, 11, 12, 17, 19, 21, 25 и 26; месец
октомври 2021 г. на дати 6 и 9. На въпроса на съда към вещото лице при
изслушването му, дали през месец април и в началото на месец май 2021 г. е
имало други назначени лица в дружеството, доколкото първите трудови договори са
от дата 10.05.2021 г., а има издавани касови бонове за плащания по предоставени
услуги от дружеството, вещото лице заявява, че не е установило да има други
назначени лица в дружеството. Вещото лице сочи и че в разговора с майката на
оспорващата (която е надлежно упълномощено лице и съдружник вече) не е уточнено
кой е приемал заявките от клиенти по телефона за мероприятията и кой е
определял кой аниматор къде да отиде. Вещото лице заявява, че в приложената
справка от НАП, от където е свалило информацията за фискалните бонове, няма
информация за името на лицата, издали фискалните бонове. Съдът намира, че не са
налице основания за некредитиране на заключението на експерта. Заключението е
резултат на компетентно извършена експертиза, пълно, ясно и обосновано е, не е
оспореното от страните по делото и кореспондира с фактите, установяващи се от
другите доказателства по делото.
За
компетентността на издателя на оспорваното решение по делото са представени: Заповед
№ 1130-03-18#1 от 31.01.2020 г. на Директора на ТП- Варна на НОИ (с която е
определен Т.И.Т. за заместник на титуляра на длъжността - Директора на ТП-
Варна на НОИ Д.С.А. в случай на отсъствието на титуляра, а при отсъствие и на А.,
и на Т., за заместващ на директора на ТП – Варна на НОИ е определен Ч.С.Ч.);
Заповед № 3172/26.06.2022 г. за командироване на Директора на ТП – Варна на НОИ
от 27.06.2022 г. до 28.06.2022 г., т.е. за отсъствието на титуляра на
длъжността директор на датата на издаване на оспореното решение – 27.06.2022
г.; Заповед № 16548/27.06.2022 г., издадена от Ч.Ч. за разрешаване на отпуск на
Т.И.Т. от 27.06.2022 г. до 28.06.2022 г., т.е. за отсъствието на Т. на 27.06.2022
г.; Заповед № 1016-40-205/24.02.2020 г. на Управителя на НОИ, с която при
отсъствие на директора на ТП на НОИ – Варна за заместващ е определен Ч.С.Ч., а
при отсъствие и на титуляра на длъжността директор, и на Ченков за заместващ
директора е определен Т.И.Т. (л. 46 от делото).
Въз основа
на тези фактически установявания, се налагат следните изводи:
Оспореното
решение, както и разпореждането са издадени от компетентни органи. По аргумент
от чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1, б. „е“ КСО именно ръководителят на ТП на
НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен
срок от получаването им. Независимо от посочването в оспореното решение, че
същото е издадено от „за директор, съгласно Заповед № 1130-03-18#1/31.01.2020
г.:Ч.Ч.“, следва да се приеме, че предвид Заповед №
1016-40-205/24.02.2020 г. на Управителя на НОИ (л. 46 от делото) и Заповед
за командироване на Д.С.А. № 3172/21.06.2022 г. за периода от 27.06.2022 г. до
28.06.2022 г. (л. 29 от делото), то постановеното на 27.06.2022 г. решение
изхожда от надлежно определеното от Управителя на НОИ длъжностно лице, което да
замества титуляра на длъжността директор на ТП на НОИ - Варна.
Със Заповед № 1130-03-18#1/31.01.2020 г. (л. 27 от делото)
Директорът на ТП – Варна на НОИ е определил кой следва да го замества в случай
на отсъствието му, но съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/ заповедта за заместване се издава от органа по назначаването, а орган по
назначаването по аргумент от чл. 37, ал. 5, т. 10, б. „а“ КСО е Управителят на
НОИ, т.е. именно той е компетентен да издаде заповед за заместване при
отсъствие на директора на ТП на НОИ – Варна, каквато и заповед е издал. Със Заповед
№ 1016-40-205/24.02.2020 г. Управителят на НОИ е определил за заместващ на
директора на ТП на НОИ – Варна Ч.С.Ч. на длъжност началник на отдел
„Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ– Варна.
Разпоредбата
на чл. 84, ал. 2, изр. І ЗДСл е императивна. Тя не позволява друг ред за
определяне на заместник на отсъстващ служител (при липса на длъжност заместник).
Нито ЗДСл, нито КСО, нито Правилата за организацията на работата в НОИ
предвиждат възможност в конкретната хипотеза за делегиране на правомощия на
друг служител в структурата на НОИ, като не е предвидена и възможност Директорът
на ТП на НОИ да определя кой да го замества.
Обстоятелството,
че Управителят на НОИ е определил Т.И.Т. на длъжност Началник на отдел
„Административен“ в ТП на НОИ – Варна да изпълнява длъжността директор на ТП на
НОИ – Варна при едновременното отсъствие на титуляра на длъжността и на Ч.Ч., в
случая е без значение, т.к. оспореното решение е издадено от Ч.Ч.. В този
смисъл са неоснователно твърденията на оспорващия за нищожност на оспорения акт.
По аргумент
от чл. 40, ал. 3 КСО в случаите, когато лицето няма право на обезщетение или
помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ. Процесното по делото разпореждане е
издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, т.е. от
компетентен орган.
От посочените в обжалваното решение
фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът
черпи упражненото от него публично субективно право, т.е. не е налице
несъблюдаване на изискванията за форма на акта.
При проверката на
законосъобразността на оспорения акт във връзка с останалите основания по чл. 146 АПК съдът
констатира, че при издаването са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, актът противоречи на материалния закон
и е в несъответствие с целта на закона, предвид следните съображения:
За да стигне до извод, че в случая
през въпросния период Б.Б.Б. е упражнявала трудова дейност като "собственик"
на „П.к.“ ЕООД, ответникът се позовава общо на писмените обяснения от Б.,
анализа на получената информация от ТД на НАП, справките в Регистъра на
осигурените лица и Регистъра на трудовите договори. Липсата на точно и
конкретно изложени данни и факти във връзка с правните изводи за осъществяване
на трудова дейност от жалбоподателката, както и тяхното обосноваване с
конкретизиране и индивидуализиране на действията и документите по дати и
номера, както и автори и съставители, респ. липсата на обосноваване на извода
във връзка с приложението на закона (в случая чл. 46, ал.3 КСО),
възпрепятства адресата на акта да организира защитата си, като препятства и
съда да направи проверка относно приложението на материалния закон спрямо
фактическите обстоятелства.
В хода на
административното производство, въпреки наличието на данни в ТП на НОИ Варна за
упълномощаване от „П.к.“ ЕООД още от 16.03.2020 г. на счетоводител, който да
ползва електронните услуги, предоставени от НОИ, да подписва и да представя с КЕП документи (каквито
доказателства именно ответникът представя по делото – л. 31-32 от делото), органът
не е изяснил въпроса дали трудовите договори не са изготвените като документи
от счетоводната фирма - „Д. КВ“, кой и по какъв начин е посочил на
счетоводителя с кого да се подготви трудов договор, след като именно в компетентността
на счетоводителите е тази дейност, съобразно поети от счетоводителя договорни
задължения. Съдът намира, че директорът на ТП на НОИ се е произнесъл в
несъответствие с нормата на чл. 35 от АПК, съгласно която
актът следва да се издаде след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение на случая и (кумулативно) след обсъждане на обясненията и възраженията
на страната, ако такава има. Към административната преписка не са приобщени
доказателства за конкретно извършените от Б.Б.Б. действия в качеството й на
управител и едноличен собственик на „П.к.“ ЕООД, а именно за упражняването от Б.
на реална трудова дейност като собственик и управител на дружеството за периода
15.03.2021 г. – 01.11.2021 г. като възлагане работа, извършване оценка на
труда, разрешаване отпуск, Тоест данните от представената от ответника
административна преписка не съдържат информация в този аспект и не изясняват
горепосочените обстоятелства. Не са и събрани от органа доказателства за
наличието или липса на възлагане от страна на Б.Б. на дейността по управление
на търговската дейност на дружеството, макар и без вписване в Търговския
регистър. Изясняването на тези релевантни въпроси във връзка с факта
упражнявана ли е или не трудова дейност от Б.Б. би могло да обоснове изводи,
различни от приетите от органа, което сочи на същественост на допуснатото от
административния орган нарушение на процесуалното правило, регламентирано в чл. 35 АПК.
Горепосоченото обстоятелство се явява от съществено значение относно
приложимостта на забраната по чл. 46, ал.3 КСО.
По приложението
на материалния закон:
Субективното материалното право на
парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност възниква при наличие на предпоставките, посочени в чл. 40, ал.1 КСО, а именно -
лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и същевременно да има
най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурено за този риск. Съгласно чл. 48а КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно определението за осигурено
лице, дадено в § 1, т. 3 ДР КСО "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски, като самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица
за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Няма спор по делото, че оспорващата
е самоосигуряващо се лице, което има изискуемия осигурителен стаж и което е
било осигурено за общо заболяване и майчинство.
Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 КСО, осигурената
за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при
бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като когато
раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на
обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
Спорен се
явява въпросът дали жалбоподателката е упражнявала
трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и
майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи,
респ. дали оспорващата има право на обезщетение на основание чл. 50, ал. 1 КСО.
С разпоредбата
на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен
един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически
факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и за
бременност и раждане, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица,
упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо
заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от
здравните органи. Тоест правото на обезщетение се обуславя от обстоятелството
дали правоимащото лице ползва отпуск или упражнява трудова дейност. Във всеки
конкретен случай следва да се изследва дали в периода, през който лицето
получава обезщетение, е упражнявало фактически трудова дейност.
Няма спор,
че „П.к.“ ЕООД, чийто едноличен собственик е Б.Б.Б. за периода от 15.03.2021 г.
до подаване на искането за отпускане на обезщетение – 01.10.2021 г., не е преустановявало
дейността си, за което обстоятелство сочат подадената декларация за започване
на дейността, сключването и прекратяването на трудови договори и наличието на
издавани фискални касови бонове за плащания за предоставени услуги.
Не се спори
и че не е налице сключен договор с Б.Б. за управление на дружеството, както и
че за периода на временна нетрудоспособност на Б.Б.Б. (15.03.2021 г. –
23.09.2021 г.) не е сключен договор за управление и не е възлагано управлението
на дружеството с пълномощно или по друг начин на трето лице.
Вписването
или липсата на такова в Търговския регистър на назначено на длъжност
"управител" лице, съдът намира, че не може да бъде самостоятелен
аргумент в полза на направения от органа автоматичен извод, че едноличният
собственик на капитала на „П.к.“ ЕООД реално е извършвал дейности по управление
и организация на работата на дружеството. Няма нормативно изискване за
назначаване на прокурист или избор на управител, в случаите когато
представляващият търговеца се ползва от правото си на обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете (Решение
№ 8264 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2016 г., VI о., докладчик
съдията Т. Т.). Обстоятелството, че не е налице вписване в Търговския регистър
на назначен управител, прокурист или търговски пълномощник, различен от
представляващата дружеството, и невъзлагането на управлението на дружеството на
трето лице, не може да замести липсата на доказателства за реално извършвана
дейност от Б.Б.Б..
Тежестта да
се установи фактът, че оспорващата е упражнявала трудова дейност е на
ответника. По делото не са приобщени първични или други документи от
счетоводството на търговеца, които недвусмислено да сочат на личното участие на
Б.Б.Б. в осъществяваната от дружеството дейност или в изпълнението на
управленски или представителни функции през периода 15.03.2021 г. -23.09.2021
г., през който е получавала обезщетение за неработоспособност и майчинство.
Обстоятелството,
че са налице обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към „П.к.“ ЕООД за
периода м. 04.2021 г. –
м. 07.2021 г. (л. 74 от адм. пр.), както и че са
регистрирани на фискалното устройство продажби от „П.к.“ ЕООД, предвид
издадените фискални касови бонове в периода 23.04.2021 г. – 09.10.2021 г. и
генерираните отчети от 24.04.2021 г. до 09.10.2021 г., вкл. не обосновава
извод, че оспорващата е упражнявала реално лично трудова дейност. От една
страна, следва да се има предвид, че оспорващата е родила на 20.05.2021 г. и то
близнаци, както и че първият й болничен лист е с диагноза „заплашващ аборт“,
което е индиция за обективна невъзможност оспорващата да е упражнявала трудова
дейност. Житейски нелогично е през тези периоди (при заплашващ аборт и при
постъпването й в болница преди термина за раждане на близнаци) оспорващата да
се предполага, че е извършвала лично каквато и да е трудова дейност. От друга
страна, по делото не са приобщени доказателства кой и как е извършвал през
периода 15.03.2021 г. – 01.10.2021 г. организирането на работата на дружеството
по организиране и провеждане на индивидуални и групови занимания с деца и на
тържества и други развлекателни мероприятия. Липсата на данни как е
организирана работата на дружеството се потвърждава и от заявеното от вещото
лице по делото при изслушването му. Няма никакви доказателства, че именно
оспорващата е организирала и управлявала в този период дейността на дружеството
по предоставяне на процесните услуги. Същевременно към административната
преписка е приложено пълномощно от оспорващата на майка й – К.С.. (л. 156 от адм. пр.), което удостоверява
представителния мандат на майката на оспорващата, като при извършена от съда справка
в Търговския регистър се установява, че майката на оспорващата е вписана като
съдружник и управител на „П.к.“ ООД, считано от 06.06.2022 г. Така посочено
може да се приеме като индиция, че вероятно именно майката на оспорващата е
организирала работата на дружеството през периода 15.03.2021 г. – 01.10.2021 г.
Дали с цел спестяване на разходи за осигуровки майката на оспорващата не е
назначена за управляващ прокурист и не е сключен договор с нея или с друго лице
за управление и контрол, е въпрос, който е без значение в случая. Действително
става въпрос единствено за предположение, че някой друг е организирал работата
на дружеството, но това предположение следва да бъде разгледано паралелно с
липсата на изследване от страна на органите на НОИ как е била организирана работата
на дружеството през процесния период, а и паралелно с липсата на доказателства
за реално полагане на конкретен труд от оспорващата през този период.
Фактът на
наличието на сключени 4 трудови договора и съответно 4 заповеди за прекратяване
на трудовите правоотношение с 4-те лица, посочени в обжалваното решение, не
следва да се приема като обстоятелство, обуславящо полагането на трудова
дейност от оспорващата. Подписването инцидентно на посочените документи не
обосновава извод за извършване на трудова дейност от страна лично от Б.Б.. От
друга страна, няма данни по делото стопанската дейност, за която са сключени
процесните трудови договори, да е осъществявана лично от Б.Б., а не от наети по
трудов договор или без писмен трудов договор служители, за което наемане да е
отговаряло друго лице, а не оспорващата.
Съдът формира
решаващ извод за липсата на фактически установявания, сочещи на полагането
реално и лично на трудова дейност от Б.Б. пред периода 15.03.2021 г. –
01.10.2021 г.
Изискването за прекъсване на трудовата дейност през
времето на получаване на обезщетение за бременност и раждане не е равнозначно
на прекъсване на дейността на търговеца в случаите, когато основната дейност на
предприятието се осъществява пряко от наети работници и служители. В чл. 1, ал.2 от Наредбата за
общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на
работа в чужбина и морските лица, е предвидено, че прекъсването на трудовата
дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с
декларация, която се подава до ТД на НАП, но е предвидено и изрично, че
декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО, сред които
е и времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са
получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и
раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до
5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
По делото не се твърди и не са
приобщени първични или други документи от счетоводството на търговеца, които
недвусмислено да сочат на личното участие на Б.Б. в осъществяваната от дружеството
дейност или в изпълнението на управленски и представителни функции през
процесния период.
От фактите
по спора не се установява наличният фактически състав, визиран в нормата на чл.
46, ал. 3 КСО.
Оспореният
акт е в противоречие и с целта на закона, доколкото съгласно чл. 2, ал.1 КСО целта и
обхватът на държавното обществено осигуряване е предоставяне на обезщетения в
случаите на бременност и раждане.
Жалбата се явява основателна и
следва да се отмени оспореният акт, както и оставеното с него в сила
разпореждане като незаконосъобразни поради установеното от съда наличие на
основания по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 АПК.
Предвид изхода на делото, следва да
се уважи искането на оспорващия и да му бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски по представения от него списък и доказателства за
плащането им, като на основание чл. 143, ал. 1 АПК се осъди
ответникът да му заплати сумата в размер на 360 лв, представляваща платено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 172, ал.2, предл. второ АПК, съдът
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-90
от 27.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена
жалбата на Б.Б.Б. с вх. № 1012-03-312/25.05.2022 г., като отменя и Разпореждане
№ О-03-999-00-**********/05.05.2022
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите.
ВРЪЩА на Ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите за произнасяне по искането на Б.Б.Б.
за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Варна
да заплати на Б.Б.Б., с ЕГН ********** сумата в размер на 310 (триста и десет)
лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се оспори с
касационна жалба пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: