Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260213 Дата
09.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд -търговско
отделение, Трети търговски състав, в открито съдебно заседание на 16.06.2021 г. в състав:
Председател: Красимир
Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели Богданова
разгледа
докладваното от съдия Емил Митев
въззивно
търг. дело номер № 188/ 2021 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба
на Г. фонд, ***, представлявано
от Председателя на УС М. К.и
изпълнителния директор С. С., чрез пълномощника си адвокат С.Ф.М. *** против Решение № 260052 от 21.02.2020
г.,постановено от Пазарджишкият Окръжен
съд по търг. дело № 252/2019 г.
Във въззивната жалба се поддържа
оплакването за неправилно приложение на материалния закон и конкретно на
разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД като съдът неправилно е приел, че приноса на
пострадалата за настъпването на процесното ПТП е 50%. Според жалбоподателя пострадалата е пресичала
на непозволено място и това обуславя
много по-висок принос за настъпването на вредоносния резултат. Становището на жалбоподателя е , че този
принос е в степен“ от 90% и повече“, тъй като ищцата е предприела рисковано пресичане на
необозначено място. Поддържа се и оплакването за неправилно приложение на чл.52
от ЗЗД, като размера на присъденото обезщетение от 17 500 лева е бил
завишен и следва да бъде намален.
Въззивна жалба против решението в
неговата отхвърлителна част е подадена и от ищцата Т.С.,чрез процесуалния й
представител адвокат Г.Й.Й. от САК.
Поддържа се оплакването ,че
определения общ размер на обезщетението от 35 000 лева е крайно
занижен и незачита претърпените от пострадалата
болки и страдания.
Жалбоподателят прави довод и за неправилно приложение на
чл.51,ал.2 от ЗЗД като определената от
съда степен на съпричиняването в размер
на 50% не отчита факта ,че основната
причина за процесното ПТП е ,че водачът на лекия автомобил се е движел
с превишена скорост от 66 км/час, при ограничение на скоростта на движението в населено място от 50 км.в
час.Изтъква се, че при преценката за наличие на съпричиняване следва съдът да
съобрази, че в случая е приложима разпоредбата на чл.113,ал.2 от ЗДв.П,както и
факта ,че в близост до мястото на пресичането не е имало обозначена пешеходна
пътека. Претендира се отмяната на решението
в отхвърлителната му част и постановяване на въззивно решение по същество, по
силата на което да се уважи иска в пълния му предявен размер.
Пловдивският апелативен съд след
преценка на изложените и в двете въззивни жалби
оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Страните не спорят относно факта, че
за лекия автомобил, при управлението на
който е причинено процесното ПТП не е сключена
застраховка „ Гражданска отговорност“,поради което и следва да се
ангажира имуществената отговорност на Г. ф.на основание чл.557,ал.1, т.2 от ТЗ.
Във въззивните жалби депозирани от
двете страни се поддържа оплакването за
неправилно приложение на чл.51,ал.2 от
ЗЗД като ищцата оспорва да е допринесла
с действията си за настъпването на този резултат.
От своя страна ответното дружество
приема, че ищцата е пресичалата пътното платно
на нерегламентирано място и с това се е подложила на сериозен риск.
След като и двете страни правят
довод за неправилно определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат,
необходимо е да се установи механизма по
който е настъпило процесното ПТП.
По делото е приложено НОХД № 2098/2019 г. по описа на Районен съд
–град Пазарджик, което е приключило със
Споразумение от 05.11.2019 г., сключено
на основание чл.381 от НПК. По силата на
същото водачът Н.П.М. се е признал за
виновен в това, че на 23.05.2019 г. в
град П., при управление на лекия автомобил марка „Л. .“ с рег.№ … е
нарушил правилата за движение по
пътищата и конкретно разпоредбите на
чл.20,ал.1 от ЗДв.П, съгласно който водачите да длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства ,които управляват, както и чл.116
от ЗДв.П, който задължава водача на МПС да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците в резултат на което е причинил по непредпазливост две средни
телесни повреди на пострадалата
пешеходка Т.С.- гражданка на У., като е избягал от местопроизшествието.
Безспорно е установено, че пешеходката е пресичала пътното платно на
място на което е нямало обозначена пешеходна пътека с маркировка или с пътен
светофар.
От приетото пред първата инстанция
заключение на САТЕ, изготвено от в.л. инж.В.М. се установява, че в зоната на инцидента уличното платно е с три
ленти за пристрояване пред близкото кръстовище с бул. „Ц. О.“. Няма вертикална
сигнализация. Платната за движение в
двете посоки са разделени със затревена разделителна ивица. Пострадалата пешеходка С. *** от изхода на супермаркета
„Л.“ към отсрещната страна на булеварда, където се намира жилището й.
Установено е още, че инцидентът е станал на прав пътен участък,но по тъмно, в условията на изкуствено улично осветление. Установено е ,че лекият автомобил се е движел с
превишена скорост от 66 км в час, при ограничение на скоростта в населено място
от 50 км в час. Това всъщност е основната причина за настъпването на
процесното ПТП, тъй като превишението на скоростта с 16 км./ч над разрешената
скорост е причината водачът на лекия автомобил да предприеме успешно аварийно
спиране . В това отношение вещото лице инж. В.М. е категоричен, че ударът е бил
предотвратим от страна на водача на лекия автомобил, ако последният е забелязал
своевременно пешеходката и е предприел аварийно спиране, което щеше да бъде
успешно, но ако скоростта на движение на лекия автомобил е в рамките на максимално допустимата скорост за населено
място от 50 км/ч / за справка: т.5.4 от
заключението на автоексперта, прието пред първата инстанция-л.155 от делото/.
Водачът е могъл да забележи пешеходката своевременно, тъй като с оглед
конфигурацията на пътя, релефа и атмосферните условия не е съществувало
препятствие пред видимостта. Това се
отнася, както за водача, така и за
пешеходката, която също е имала видимост. Вярно е, че в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.113,ал.2
от ЗДв.П, съгласно която „… по двулентови двупосочни пътища, когато в
близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места…“. В този случай е допустимо пресичането на пътното платно да стане на
необозначено място, тъй като мястото не е било обозначено нито с
хоризонтална маркировка,нито с вертикална такава. И тук стигаме до
въпроса ,който е останал неизяснен пред първата инстанция, въпреки че третото
лице е правил довод основан на чл.113,ал.2 от ЗДв.П . Този довод е в смисъл , че в близост до
мястото на инцидента е имало регулирано кръстовище с обозначена пешеходна пътека и светофарна
уредба.
В тази връзка пред въззивната
инстанция бе допусната допълнителна САТЕ, която не е типична автотехническа
експертиза, но която изяснява въпроса
относно близостта на пострадалата пешеходка до въпросното регулирано
кръстовище. Установява се по-конкретно ,че разстоянието от входа на
супермаркета от веригата „Л.“, от който е пазарувала пострадалата С. до регулираното кръстовище с обозначена
пешеходна пътека е 52 метра.
Разстоянието от мястото на
пресичане на пътното платно до същата пешеходна пътека е по-малко -45 метра.
Оказва се ,че довода на третото
лице е основателен и пострадалата действително е имала възможност да пресече пътното платно на регулираното
кръстовище, при това с действаща светофарна уредба.
Пресичайки платното на
необозначено място пешеходката С. сама
се е поставила в рискована ситуация,
поради което съдът намира, че
действително е налице съпричиняване от страна на пострадалата по смисъла
на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Въпросът е в степента на това съпричиняване която следва
да се определи, при отчитане на следните установени по делото факти: водачът на лекия автомобил Н.М.,
конституиран като трето лице- помагач е признат за виновен и е осъден с влязла в сила присъда за допуснати две нарушения на правилата:
чл.20,ал.1 от ЗДв.П и чл.116 от същия
закон, който го задължава да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“.
Има още един,при това много съществен факт: водачът е управлявал лекия
автомобил в населено място със скорост от 66 км в час и именно поради тази
превишена скорост се е стигнало до
удара. Вещото лице инж. В.М. е категоричен, че ако водачът бе управлявал автомобила с
разрешената скорост за населени места от 50 км в час, то спокойно щеше да
забележи пешеходката и да задейства спирачната система, т.е. да предприеме
аварийно спиране. Последното щеше да
бъде успешно при разрешената скорост, но не и при превишаване от 66 км.ч.
ПАС не споделя виждането на жалбоподателя, че пешеходката
внезапно се е появила на пътното платно.
От изготвената мащабна скица на произшествието, която илюстрира много добре
ситуацията / л.157 от делото / се констатира,че
в зоната на инцидента уличното платно е с три ленти за престрояване на
автомобилите пред регулираното
кръстовище. Мястото на удара е локализирано с абсолютна точност и това е
средната лента за движение. Не в крайната дясна линия, а в средната лента
,което още веднъж потвърждава извода на вещото лице, че ако водачът бе
управлявал лекия автомобил със скорост от 50 км в час, то спокойно можеше да
забележи пешеходката още преди тя да достигне
средната лента за движение. И да задейства спирачната система , при
което положение ударът щеше да бъде
избегнат.
Следва да се отчете, че
водачът се е движел с висока скорост, въпреки че се е намирал на няколко метра
пред регулирано кръстовище и е следвало
да намали скоростта. Но не е
направил това, поради което и ударът е станал неизбежен по вина на водача. Ето защо съдът приема, че степента на
съпричиняване от страна на пострадалата е не повече от 10%, докато степента на
участие на водача е значително по-висока
и следва да се определи на 90 %.
Г. ф. има напълно различно виждане по въпроса за степента на
съпричиняването, като счита, че пострадалата има 90% съпричиняване. Да се
приеме този размер на съпричиняването това означава пешеходката буквално да е
„връхлетяла“ върху движещия се с
разрешена скорост лек автомобил.
Нито последният се е движил с разрешена максимална скорост от 50 км в час, нито пешеходката го е
„връхлетяла“ внезапно, тъй като вече
стана ясно, че мястото на удара е
в средната лента за движение.
Вярно е, че пострадалата пешеходка сама се е поставила в тази рискова ситуация,
но последната е възникнала поради
високата превишена скорост, с който водачът е управлявал лекия си автомобил, при това наближавайки едно от
големите кръстовища в град П.. Вероятно пострадалата се е надявала водачът да
намали скоростта си на движение, но това й очакване се е оказало нереалистично.
Но да се приеме тезата на Г. ф., че пострадалата пешеходка сама е
предизвикала критичната ситуация и поради това
следва да й се определи степен на
съпричиняване в размер на 90% - това изисква много въображение и откъсване от
реалността. Но работата на съда е да установи с максимална точност фактическата
обстановка, при която е станало процесното ПТП и механизма на увреждането.
По отношение на приложението на
чл.52 от ЗЗД - съдът е определил
застрахователно обезщетение за причинените на пострадалата две средни телесни повреди в общ размер на
35 000 лева. Този общ размер е
по-скоро символичен и това прави
определеното обезщетение в размер на 17 500 лева несправедливо, при
това унизително несправедливо за пострадалата. Първоинстанционният съд е
игнорирал заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р П. М., от което се установява, че
пострадалата е претърпяла сериозни травматични увреждания. Претърпяла е контузия на главата със
сътресение на мозъка със загуба на съзнанието, черепно-мозъчна травма, счупване
на телата на първи втори поясни
прешлени, плюс травма в областта на шията, корема, шията и гръдния кош, както и
дясната ръка.
Най-сериозната е
черепно-мозъчната травма, като мозъчното сътресение е протекло със загуба на
съзнание, ретроградна амнезия, вегетативни прояви.
След оперативната интервенция и
проведеното лечение има изразено главоболие, координационни нарушения и загуба
на памет. Това означава, че няма конкретен спомен за инцидента и
обстоятелствата при които той е станал.
Най-достоверна картина за
състоянието на пострадалата след
постъпването й в болница е установеното от
съпруга й св. К. Г.. Той е бил в
Г., когато близките му са го известили за инцидента и той е описал състоянието на пострадалата на втория
ден от болничното й лечение. Състоянието на съпругата му е било изключително
тежко, като в едно изречение свидетелят установява, че жена му е нямала никакви
признаци на живот. Нито е говорила, нито е гледала, като от кръста надолу
цялата е била черна от съсирена кръв.
Наред с това е установил, че и двата й крайника са били обездвижени. Пострадалата е била
изцяло неподвижна, на легло, което означава,че е била на памперси и разбира се с подлога.
Била е в състояние на пълна
безпомощност,дори не е могла сама да се храни, поради което близките са я
хранили с шишета с биберони. Друга възможност да приема твърда храна не е
съществувала. След изписването от
болницата е била в къщи като в продължение на три месеца е била на
легло, напълно обездвижена и без
възможност да се грижи сама за себе си. След тези три месеца е проходила с
проходилка,а по-късно с патерици.
Но тези първи три месеца не е
могла да ходи сама до тоалетната, поради което близките са сменяли памперсите
и всичко останало под нея.
Но освен физическото увреждане
на здравето още по-трайни и сериозни са
трайното увреждане на психиката и дори на говора й ,като според
свидетелят К. Г. жена му вече не може да
разсъждава като нормален човек. В
продължение на около месец след инцидента пострадалата не е разпознавала
близките си. След инцидента пострадалата
има всички признаци за това,че е
получила постравматично стресово разстройство, изразяващо се в силни
тревога,постоянни мисли за случилото се и чувство на безпомощност и страх- все
чувства, които е отдалечават от близките
й хора и пълно отчуждаване от тях.
Освен черепно-мозъчната травма
ищцата е претърпяла счупване на гръбначния стълб на ниво лумбални прешлени , което е наложило
оперативна интервенция на която пострадалата е била подложена на 29.05.2019 г.
Характерно за последната е ,че под обща
интратрахеална анестезия е извършена
вертебропластика с билогичен цемент. С него са запълнени фрактурните
линии на лумбалните прешлени Л.1 и 2.
При направения преглед вещото лице д-р П. М. е установило, че към настоящия момент пострадалата е
обездвижена и се намира предимно в легнало положение. Поради изключително
тежката травма в областта на кръста пострадалата
изпитва постоянни болки по целия
гръбначен стълб,придружени с твърдост в мускулите около прешлените. При обичайно развитие на нещата
възстановителния процес продължава
около 6- шест месеца. При престоя й вече у дома пострадалата е
имала болезнени движения на снагата от
фрактурата на прешлените ,изпитвала е
силни болки при обръщане в леглото и дори при кашлица. В продължение на около
два месеца и половина до три месеца се е налагало болната да бъде на легло,
което означава, че е била зависима от помощта на най-близките си хора. В този смисъл установеното от съпруга на
пострадалата свидетел напълно съответства на заключението на СМЕ, което е прието, без да
бъде оспорено.
Като краен резултат в резултат
на причинените й телесни увреждания целия живот на Т.С., която е била на 54
години се е преобърнал и за съжаление тя не би могла да води този пълноценен
живот, който е имала преди инцидента. Възможностите й за движение са силно
ограничени като вещото лице д-р П. М. в съд.заседание е обяснил, че счупването
на двата прешлена – първи и втори поясен прешлен независимо от проведеното
модерно лечение няма как да остане без последствие и за съжаление болките в
кръста и в снагата ще я съпътстват.
Не по-малко сериозни са
пораженията върху психиката на пострадалата, която изпитва силен страх и чувство за безпокойство и това е трайна последица от причинените й при
процесното ПТП травматични увреждания. Счупени са не само прешлените , но и
духа на тази жена, която е само на 54 години.
Като отчита всичко това въззивният съд намира, че определеното от съда застрахователно обезщетение в размер на
17 500 лева не е само несправедливо, но унижава достойнството на
пострадалата като човек, който в продължение на години е изпитвала и ще изпитва силни физически болки и страдания.
Все пак се касае до причинени две
средни телесни повреди, едната от които е тежката черепно-мозъчна травма, с
пълна загуба на съзнание и със сериозни и трайни негативни последици върху психиката на пострадалата.
Вярно е ,че измерител на човешките болки и страдания
не е изобретен , но след като на съда е предоставена дискрецията да
определя обезщетение по справедливост за
чуждото страдание, той трябва да направи това
с чувство за отговорност и без да унижава пострадалата,
т.е.жертвата за сметка на истинския
виновник за сполетялата я трагедия.
При този подход въззивният съд
намира,че следва да се определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в общ размер на 60 000 лева, от която сума следва да се приспаднат 6 000
лева. Това е равностойността на съпричиняването от страна на пострадалата, който въззивният
съд определи на 10 %. По този начин
размера на дължимото обезщетение е 54 000 лева, от която сума следва да се
приспаднат вече присъдените 17 500 лева.
Следва да се отмени решението в
отхвърлителната му част за разликата над уважения размер от 17 500 лева до
54 000 лева, като ответника следва да бъде осъден да заплати допълнително още сумата 36 500 лева. По
този начин общият размер на присъденото застрахователно обезщетение е
54 000 лева, до който общ размер следва да се уважи иска за присъждане на
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от претърпените
травматични увреждания причинени при ПТП.
Следва да се потвърди решението
в останалата отхвърлителна част, с която искът е отхвърлел за разликата над
54 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.
Следва на основание чл.78,ал1 от ГПК в полза на ищцата да се присъдят направените от нея
съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, съразмерно с уважената част от
иска,т.е. за сумата 54 000 лв.
Пред първата инстанция ищцата е направила разноски в размер на
4 000 лева, която сума представлява адвокатско възнаграждение.
Не се представят писмени
доказателства за направени пред
въззивната инстанция разноски.
При това положение ищцата е
направила съдебни разноски по делото в
размер на 4000 лева, като е защитавала материален интерес в размер на
80 000 лева- това е размера на претендираната сума.
Защитила е частично този интерес , като предявеният иск
е уважен до размер на 54 000 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. При
това положение в полза на ищцата С. следва да се присъди сумата от 2 700 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
Претенция за присъждане на
разноски е направена и от ответника –Г. ф..
Същият се е защитавал срещу предявена претенция в размер на 80 000
лева ,като е постигнал отхвърляне на
иска за сумата от 26 000 лева. Пред двете инстанции ответника е направил
разноски в общ размер на 500 лева, поради което на основание чл.78,ал.3 от ГПК
в полза на ответника следва да се присъди сумата 163 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК
следва да се осъди ответника да заплати
в полза на бюджета на съдебната властта, по сметката на Апелативен съд – гр.Пловдив ЕИК /БУЛСТАТ/ ..
държавна такса в размер на 2190 лева върху увеличения размер на иска, т.е.
върху сумата 36 500 лева.
В този смисъл съдът ще
постанови съдебното си решение.
С оглед на изложеното
Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260052 от 21.12.2020 г, постановено от
Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело №
252/2019 г., в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от Т.С. с
ЕГН:********** против Г. ф.-БУЛСТАТ …
иск за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди за разликата над 17 500 лева до 54 000 лева, като в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. ф. *** БУЛСТАТ ..да заплати
на ищцата Т.С. с ЕГН: ********** към
присъдената сума в размер на 17 500
лева допълнително още сумата 36 500
лева или сума в общ размер на 54 000
лева/ петдесет и четири хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки –физически и
психически и страдания, които са
причинени при ПТП, настъпило на 23.05.2019 г., около 21.20 часа в град П. на
бул.“А. С.“,като произшествието е станало по вина на водача
Н. П.М. ЕГН: **********, който при управлението на собствения си лек
автомобил марка „Л.“, модел„.“с рег.№.. е блъснал пешеходката Т.С., ведно със
законната лихва върху главницата в общ
размер на 54 000 лева, считано от
12.08.2019 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението
в останалата отхвърлителна част, с която искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 54 000 лева, до който
размер искът е доказан като основание и размер и предявения размер от 80 000 лева.
ОСЪЖДА Г. ф. БУЛСТАТ .. да заплати на ищцата Т.С. с ЕГН:********** сумата от
2 700 лева, представляваща
направените от ищцата съдебни
разноски по делото, дължими на основание чл.78,ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Т. С. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Г.
ф. ***, с посочен БУЛСТАТ сумата 163
лева, представляваща направени разноски
пред двете съдебни инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. ф. *** БУЛСТАТ .. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметката на ПАС, ЕИК/БУЛСТАТ/ .. държавна такса в размер на
2190 лева, дължима върху увеличения размер на иска.
Настоящото решение е
постановено при участието на третото лице - помагач Н.П.М. с
ЕГН:**********.
Решението може да се обжалва
пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.