РЕШЕНИЕ
гр.София,
16.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
с участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурора Стоил
Томов след като разгледа докладваното от съдия Борисова ВНОХД № 5423/2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на подсъдимия А.К.А. чрез адвокат П.П. от САК, упълномощен
защитник, срещу присъда от 18.10.2018 г., постановена по нохд № 5487/2018 г. по
описа на СРС, НО, 11 състав, с която подсъдимия А. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал.1 НК за
това, че на 30.06.2013 г. в офис на „К.М.Б.“ 0,ЕАД /понастоящем Т.Б.“ ЕАД/
находящ се на бул. „********, в сградата на търговски център „МОЛ П.“ съставил
неистински частни документи, а именно – Договор за мобилни услуги – Заявка №
********* от 30.06.2013 г., на който придал вид, че подписът в графа „подпис на
потребителя“ е положен от Д.Г.Г. и Договор за лизинг от 30.06.2013 г.на мобилно
устройство марка „Apple”, модел „iPhone 5 16GB White“, с телефонен номер ********на
стойност 947,79 лева, ведно с Общи условия на договор за лизинг за предоставяне
на преносим компютър, 3G Connect Center, телефонен апарат или друго устройство,
на които придал вид, че подписите в графи „лизингополучател“ и „лизингополучателя“
са положени от Д.Г.Г. и на 30.06.2013 г. ги употребил, като ги представил пред А.И.И.–
продавач-консултант в офис на „К.М.Б.“ ЕАД /понастоящем „Т.Б.“ ЕАД/, за да
докаже, че съществува правоотношение – договор за мобилни услуги и договор за
лизинг сключени между„К.М.Б.“ ЕАД /понастоящем „Т.Б.“ ЕАД/ и Д.Г.Г., поради
което и при условията на чл. 54, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, което на основание чл. 66, ал.1 НК е
отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл. 53, ал.1, б.
„а“ НК е постановено от първия съд да бъде отнет предмета на престъплението –
договори, които да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата. В тежест
на подсъдимия А. и на основание чл.189, ал.3 НПК са възложени направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 115,96 лева, както и
направените в съдебната фаза разноски в размер на 238,95 лева.
С
депозираната жалба на адвокат П. се изразява несъгласие с постановения първоинстанционен
съдебен акт. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна, а също така и, че е постановена
в нарушение на материалния и процесуалния закон. На следващо място жалбоподателя
твърди, че при направения анализ на доказателствения материал, първият съд в
своите мотиви е достигнал до неправилен извод относно авторството на деянието,
позовавайки се на свидетелски показания, които не подкрепят обвинителната теза
в тази насока. Твърди се, че в хода на съдебното следствие не е доказан
механизма на извършеното престъпление и участието на подсъдимия А. в неговото
извършване. Защитата оспорва приетата в хода на съдебното следствие съдебно
графическа експертиза, като твърди, че заключението й е неясно и некатегорично,
поради което моли да бъде допусната и назначена тройна съдебно графическа
експертиза, която да отговори на въпросите поставени към експертите от
първоначалната експертиза. В подкрепа на своите твърдения относно
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, защитата моли да бъде
допуснат преразпит на свидетеля Д.Г. пред въззивния съд с оглед дадени от него
противоречиви показания, касаещи относими към предмета на доказване факти,
които се свързват с подадено от него заявление за смяна на СИМ карта на дата 04.07.2013
г. Защитата поддържа становище, че в случая не е доказан и наличен умисъл у
подсъдимия А. за извършване на вмененото му престъпление. Алтернативно се моли
в случай, че въззивния съд намери за виновен подсъдимия А. да приеме, че случая
е маловажен по смисъла на чл.309, ал.5 НК или малозначителен по смисъла на
чл.9, ал.2 НК. Също така се моли и за алтернативно приложение на института на
освобождаване от наказателна отговорност чрез налагане на административно
наказание по реда на чл.78а НК, т.к. е настъпила на 01.01.2013 г. абсолютната
давност за събиране на наложена на подсъдимия А. глоба на 24.11.2006 г.
Защитата моли при определяне на размера на наказанието да се съобрази и
изтеклия период от време от датата на извършване на деянието до постановяване
на присъдата. Моли присъдата на районния съд да бъде отменена и вместо нея
постановена нова такава, с която подсъдимия А. бъде признат за невиновен, а при
условията на алтернативност се моли за прилагане на закон за по-леко наказуемо
престъпление.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е
приел, че за правилното решаване на делото се налага събиране на нови
доказателства и в този смисъл провеждане на въззивно съдебно следствие като се допусне
до повторен разпит свидетеля Д.Г., както и да се изиска справка от „Т.Б.“ ЕАД. Контролиращият
съд е преценил, че разпита на свидетеля и изисканата справка са наложителни с
цел разкриване на обективната истина и установяване на действителната
фактическа обстановка по делото.
В хода на съдебното производство пред въззивната
инстанция защитникът на подсъдимото лице моли за уважаване на така подадената
въззивна жалба и за отмяна на атакуваната присъда. Намира, че присъдата почива
единствено на показанията на свидетеля Д.Г., но твърди, че същите са
разколебани, тъй като не кореспондират с приобщените по делото писмени
доказателства. Процесуалният представител оспорва заключението на
съдебно-графическата експертиза като твърди, че от същото не се доказва по
категоричен начин вината на подсъдимия А.. Моли въззивния съд да постанови нова
присъда, с която да признае подсъдимия А. за невинен.
Представителят на СГП счита жалбата на подсъдимия А.К.А.
за неоснователна. Посочва, че първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички
доказателства, които са относими към предмета на доказване по повдигнатото
обвинение. Излага становище, че установената фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на
назначената графическа експертиза. Намира наложеното на подсъдимия наказание за
правилно определено. Моли да бъде потвърдена обжалваната присъда като правилна
и законосъобразна.
Подсъдимият А. поддържа казаното от своя адвокат и
изразява разкаяние за своето деяние. Твърди, че същото е било продиктувано от
взаимното доверие между него и свидетеля Д.Г.. Заявява, че всичко, което казва
в своите показания свидетеля Г. е манипулирано, т.к. в магазина са били двамата
с него и същия му е казал да подпише договорите. Подсъдимият А. посочва, че той
е подписал свидетеля Г., но записа на заповед не е подписвал, т.к. свидетеля Г.
сам я е подписал.
В своята последна дума на основание чл.333, ал.2 НПК подсъдимия
А. съжалява за деянието си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка
на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна
инстанция е провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усилия
за изясняване на правно значимите обстоятелства относими към предмета на
доказване по делото. При пълната служебна проверка на присъдата въззивния съд
намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето
на корекции и/или допълнения в нея. Волята на съда е обективирана ясно, което
позволява проверка на изведените фактически констатации.
С оглед на гореизложеното въззивният съд приема
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.К.А. е роден на *** ***, българин, българско
гражданство, висше образование, неженен, неосъждан /освобождаван от наказателна
отговорност/, безработен, с постоянен адрес:*** 68А, ЕГН **********.
Свидетелката А.И.И.заемала длъжността
„продавач-консултант“ в офис на „К.М.Б.“ ЕАД /понастоящем – „Т.Б.“ ЕАД/,
находящ се в гр. София, бул. „********, в сградата на Търговски център „МОЛ П.“,
в който се сключвали договори за предоставяне на мобилни услуги от клиенти,
желаещи да ползват услугите на К.М.Б.“ ЕАД /понастоящем – „Т.Б.“ ЕАД/, както и
договори за лизинг за предоставяне на преносими компютри, телефонни апарати или
друго устройство.
Подсъдимият А. и свидетеля Д.Г. към 30.06.2013 г.
поддържали приятелски отношения. Подсъдимият А. знаел, че свидетеля Г. е клиент
на „К.М.Б.“ ЕАД повече от година от посочената дата /30.06.2013г./. Подсъдимият
А. знаел, че за да закупи мобилно устройство на лизинг следва да е клиент на
оператора „К.М.Б.“ ЕАД повече от година, както и знаел, че такъв клиент бил
свидетеля Г., поради което подсъдимия А. помолил свидетеля Г. да закупи на
лизинг мобилно устройство от негово име, като поеме изплащането му. Свидетелят Г.
не се съгласил и отказал. Независимо от това подсъдимия А. направил повторен
опит по телефона да убеди свидетеля Г. за същото, но последния отново отказал,
както и отказал след проведен в същата насока разговор и със свидетелката
Иванова, която също го убеждавала.
На 30.06.2013г. подсъдимият А. посетил офис на „К.М.Б.“
ЕАД /понастоящем – „Т.Б.“ ЕАД/, находящ се в гр. София, бул. „********, в
сградата на Търговски център „МОЛ П.“ и поискал да сключи договор за мобилни
услуги и договор за лизинг с „К.М.Б.“ ЕАД. По негово искане били изготвени - Договор
за мобилни услуги – Заявка № *********/30.06.2013г., като в графата „подпис на
потребителя“ от името на Д.Г.Г., положил подпис подсъдимия А. и саморъчно
изписал имената на свидетеля Г. и Договор за лизинг от 30.06.2013г. на мобилно
устройство марка „Apple”, модел „IPhone 5 16GB White”, с телефонен номер ********,
на стойност 947,79 лeвa, ведно с Общи условия на договор за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, 3G Connect Center, телефонен апарат или
друго устройство, като в графа „лизингополучател“ в договора и графа за
„лизингополучателя“ в Общите условия на договора от името на свидетеля Д.Г.Г.,
подписи положил подсъдимия А. и саморъчно изписал в същите имената на свидетеля
Г.. Подсъдимият А. предоставил горепосочените документи на свидетелката Иванова,
като по този начин целял да докаже, че вече съществува правно отношение –
договор за мобилни услуги и договор за лизинг между „К.М.Б.“ ЕАД /понастоящем –
„Т.Б.“ ЕАД/ и свидетеля Д.Г.Г..
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно графическа експертиза, която е изслушана в хода на
съдебното производство и е приета от съда като обективна, пълна и
безпристрастно дадена се установява, че подписите в графи „подпис на
потребителя“ в Договор за мобилни услуги – Заявка № *********/30.06.2013г.,
„лизингополучател“ в Договор за лизинг от 30.06.2013г. на мобилното устройство
марка „Apple”, модел „IPhone 5 16GB white”, с телефонен номер ********, на
стойност 947,79 лева и „за лизингополучателя“ в Общи условия на договор за
лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G Connect Center, телефонен
апарат или друго устройство, са положени от подсъдимия А.К.А..
Така установената от
първата съдебна инстанция фактическа обстановка се основава на събраната
доказателствена съвкупност в хода на досъдебното производство и проверена в
хода на съдебното следствие по настоящото дело, а именно: гласни
доказателствени средства – обясненията на подсъдимия А., показанията на
свидетелите А.И., М.С., В.В., Д.Г. /дадени пред първоинстанционния и въззивен
съд/, Ж.Д., В.А., М.С.и Й.К.; писмените доказателства – жалба /л.12 от ДП/,
договори /л.92-95 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л.86 от ДП/,
справка АИС-БДС /л.89 от ДП/, справки от „Т.Б.“ ЕАД /л.96 от ДП, л. 137 от ДП,
л.50 от ДП/, длъжностна характеристика /л.139 от ДП/, заявление за смяна на
лична карта /л.57 от ДП/, сервизен протокол /л.61 от ДП/, справка МВР-БДС
/л.83/,писмените доказателствени средства – протокол за оглед /л.91 от ДП/;
способите за доказване – заключението на СГЕ, както и всички приложени и приети
по делото писмени документи, като писмени доказателства по делото.
Така установената и
възприета от въззивния съд фактическа обстановка по делото е изяснена правилно,
в необходимата степен и в достатъчна пълнота от първата съдебна инстанция,
поради което не следва да се внасят корекции в същата. Контролирания съд е установил
по безспорен и ясен начин фактите и обстоятелствата, които са значими за
правилното решаване на делото, т.к. не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при събирането и проверката на относимите към правилното
решаване доказателства по делото. Първият съд не е допуснал и логически грешки
при извършената от него оценка на наличния доказателствен материал, като в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 НПК този съд е обсъдил заедно
и комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си,
въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
В този смисъл въззивния
съд не споделя доводите на жалбоподателя, че първостепенния съд не е възприел
правилно фактическата обстановка и е достигнал до неправилния извод относно
авторството на деянието и участието на подсъдимия А. в него. От показанията на
свидетеля Д.Г. категорично се установява, че не е сключвал и подписвал
инкриминираните договори в офис на „К.М.Б.“ ЕАД /понастоящем – „Т.Б.“ ЕАД/,
което обстоятелство категорично и несъмнено се изяснява и чрез изготвената и
приета от първия съд по делото съдебно графическа експертиза. В тази насока
контролираният съд обосновано е обсъдил дадените от подсъдимия А. обяснения в
съдебно заседание като при техния анализ правилно е достигнал до извода, че подсъдимия
А. е лицето, което е посетило процесния търговския обект и е подписало
инкриминираните договори и общите условия. Обясненията на подсъдимия А. се
подкрепят и от заявеното от него обстоятелство, при предявяване на процесните
писмени документи включени в предмета на доказване по делото, че същите са
подписани от него и той разпознава като свой положения подпис в тях. Прави
впечатление в случая, че първия съд не е възприел безкритично обясненията на
подсъдимия А., които представляват, както гласно доказателствено средство, така
и средство за изграждане на защитна версия за случилото се, защото в случая
правилно не се е доверил на данните в частта на същите, в която подсъдимия А. заявява,
че е получил съгласие от свидетеля Г. да го подпише пред служителя на „К.М.Б.“
ЕАД /понастоящем – „Т.Б.“ ЕАД/, т.к. за тези си неправомерни действия бил имал
знанието на свидетеля Г.. Обясненията на
подсъдимия А. се опровергават не само чрез заключението на съдебно графическата
експертиза, но и от показанията на свидетеля Г., дадени пред двете съдебни
инстанции, т.к. в същите безпротиворечиво, ясно и логично същия посочва, че не
е давал своето съгласие на подсъдимия А. за сключване на инкриминираните
договори от негово име и не е предоставял свой личен документ за самоличност на
същия. Това е така и поради обстоятелството, че в инкриминираните писмени
документи са вписани лични данни от документа за самоличност на свидетеля Г., а
именно лична карта, която към момента на сключване на договорите не е била
актуална, т.к. свидетеля Г. е притежавал нова такава, което е видно от справка
на АИС „Български документи за самоличност“, приобщена по делото. В тази връзка
е неоснователно оплакването на защитника на подсъдимото лице, че в случая в
записа на заповед по делото е била използвана актуалната лична карта на
подсъдимото лице. Видно от приобщените договори и запис на заповед, във всеки
един от документите е отразен номер на една и съща лична карта, която към момента
на сключване на договорите не е била актуална.
Съдът се довери на показанията на свидетеля Д.Г., доколкото същите са
последователни и логични, а също така кореспондират и с останалия събран по
делото доказателствен материал. От показанията на свидетеля Г. се установява,
че действително е получил предложение от подсъдимия А. да бъде сключен договор
за мобилни услуги и за мобилно устройство на лизинг на негово име, което предположение
свидетеля Г. не приел и отхвърлил. От друга страна се установява, че между
подсъдимия А. и служителка в търговския офис на мобилния оператор -
свидетелката А.И., е било налично познанство към инкриминирания период, поради
което и подсъдимия А. възползвайки се от същото уведомил свидетеля Г., че за
сключване на договорите присъствието му не е наложително в търговския офис. Последното
обстоятелство на свой ред подкрепя извода на съда, че свидетеля Г. не се е
намирал в търговския офис към инкриминираната дата и договорите са сключени в
негово отсъствие, т.к. в тази насока са и показанията на свидетелката А.И.
/служител в обекта, сключил инкриминираните договори от името на дружеството/,
която от своя страна е предложила на свидетеля Г. да изплаща сумите по
процесните договори, след като той се е явил лично в търговския офис и заявил,
че тези договори не са сключени от негово име. Тук е мястото да се посочат
показанията на свидетелката М.С., от които се установява, че свидетелката А.И.
е поискала да плаща сметките по процесния договор с вписан като страна в него -
свидетеля Д.Г., което обстоятелство изцяло кореспондира с показанията на
свидетеля Г., който посочва, че същата му е предложила да покрива месечните му
вноски по процесния договор.
От приетите по делото като писмени доказателства от въззивния съд писмени
документи, които са изискани от „Т.Б.“ ЕАД е видно, че свидетеля Г. е бил
клиент на посочения оператор преди инкриминираната дата 30.06.2013 г. Именно,
поради това обстоятелство, както и предвид факта, че на свидетелката А.И. са
били известни данните от лична карта издадена на името на свидетеля Г., които
не са били актуални вече към инкриминираната дата 30.06.2013 г., същите са били
предоставени от нея на подсъдимия, който ги е употребил с цел да бъдат сключени
процесните договори. По делото се установява безспорно, че подсъдимия А. и
свидетелката А.И. се намират в близки отношения на познанство, поради което е
обяснимо самото използването на личните данни на свидетеля Г., макар и
неактуалните към момента за сключване на процесните договори, без реално
документ за самоличност да е бил представен от свидетеля Г..
Настоящият съд подобно и на контролирания съд при изграждане на своите
фактически изводи не се довери на версията на свидетеля Г., в частта в която
същия излага данни за момента, в който твърди, че е узнал за извършеното от
подсъдимия документно престъпление. Горното се опровергава от наличната по
делото молба с дата 04.07.2013 г. за смяна на СИМ карта, и то на мобилния номер
посочен на процесния договор за мобилни услуги от 30.06.2013 г. Това е така,
тъй като за тази молба не са налице данни да изхожда от друго лице, освен от свидетеля
Г., макар да е нужно да се отбележи, че данните от личната карта, които са отразени
в заявлението, са идентични, както с тези, легитимирали свидетеля Г. пред
съответния служител, така и тези вписани в процесните договори и която лична
карта не е била актуална към датата на деянието, а също така е видно, че
служителя, който е приел заявлението е свидетелката А.И., при която са сключени
инкриминираните договори за мобилно устройство и услуги.
Свидетелите М.С., В.В., Ж.Д. и В.А., М.А.и Й.К. излагат идентична
информация в своите показания относно изискванията на мобилния оператор „Т.Б.“
ЕАД при сключване на договор за мобилни услуги и лизинг, при което данните в
техните показания настоящия съд кредитира като достоверно и обективно дадени.
Посочените свидетели са категорични, че при сключване на договор за лизинг или
мобилни услуги се изисква лична карта на клиента като се въвеждат данните от
същата в системата на оператора. Свидетелите посочват, че няма практика,
съгласно която договори да се сключват без присъствие на клиент и по изготвени
предварително бланки. Заявяват, че личната карта следва да се сканира, а
подписите да се положат лично от лицето, което е страна по договора. Свидетелите
заявяват, че не знаят за случаи, при които да се налага служител да плаща
сметките на клиента. Единствено конкретни данни в тази насока се съдържат в показанията на свидетелката
М.С., която посочва, че свидетелката А.И. е поискала да плаща сметките по
процесния договор, по който като страна е бил вписан свидетеля Д.Г., които
данни кореспондира и с данните в показанията на свидетеля Г., в които посочва,
че свидетелката И.му е предложила да покрива месечните вноски.
Съдът не се довери на показанията на свидетелката А.И.,
че при сключване на процесните договори й е бил представен документ за
самоличност лично от свидетеля Д.Г.. Горното се опровергава напълно от факта,
че към процесната дата личната карта на свидетеля Г., която е била отразена в
системата на мобилния оператор не е била валидна /справка БДС –л. 89 от ДП/,
т.е. в случая няма как същата да е била представена на служителката, тъй като
към датата на изготвяне на процесните договори свидетеля Г. е ползвал лична
карта с други вписани в нея данни, различни пот тези, които са вписани в процесните
договори. Показанията на свидетелката И.се опровергават също така и от показанията
на свидетеля Д.Г., който посочва, че не е присъствал на инкриминираната дата в
офиса на мобилния оператор при подписване на процесните договори. На свой ред
показанията на свидетелката И.в тази им част не кореспондират и със
заключението по изготвената съдебно графическа експертиза, съгласно което в графи
„подпис на потребителя“ в Договор за мобилни услуги – Заявка №
*********/30.06.2013г., „лизингополучател“ в Договор за лизинг от 30.06.2013г.
на мобилното устройство марка „Apple”, модел „IPhone 5 16GB white”, с телефонен
номер ********, на стойност 947,79 лева и „за лизингополучателя“ в Общи условия
на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G Connect Center,
телефонен апарат или друго устройство, са положени от подсъдимия А.К.А., а не
от свидетеля Д.Г.. Експертните изводи на вещото лице като средство за проверка
на събраната доказателствена съвкупност в конкретния случай са обективно и
безпристрастно дадени, т.к. по своята същност са съответни на данните в
обясненията на подсъдимия А., в частта, в която подсъдимия потвърждава, че той
е положил подписите в инкриминираните договори, поради което и съдът се довери
на същите. Изолирани остават обясненията на подсъдимия А., в частта, в която
същия заявява, че е имал налично устно упълномощаване от свидетеля Д.Г. да го
подпише в процесните договори, поради което и в изпълнение на тези указания бил
положил „бърз“ подпис, който е различен от неговия. Съдът не се довери на
обясненията на подсъдимия А. в частта, в която същия посочва, че свидетеля Г.
се е намирал в търговския офис на „Т.Б.“ ЕАД на инкриминираната дата 30.06.2013
г., но не е подписал процесните договори,
както и че в същите са били отразени данни от личната карта, която е била
невалидна към момента на сключване на договорите, т.к. така заявеното от
подсъдимия А. не намира опора в никаква логична житейска причина. Нелогично е
свидетеля Г. при сключване на договорите да присъства в търговския офис, където
се изисква изрично подписите да бъдат положени лично от него и което
обстоятелство се следи от служителите, но в същото време да съществува възможност
титуляра по договорите да бъде подписан от друго лице, независимо, че присъства
там.
Въззивният
съд се довери изцяло и кредитира представени и приети като писмени
доказателства по делото писмени документи, т.к. същите изцяло кореспондират на
останалия събран и обсъден от двете съдебни инстанции доказателствен материал.
Въззивният
съд изразява съгласие с изводите на районния съд, който е кредитирал
заключението на изпълнената по делото графическа експертиза. Същото е
компетентно изготвено от лице с необходимите професионални знания и опит, което
обективно е отговорило на поставените му задачи. Въз основа на него се
установява, че ръкописните текстове със съдържание: „Д.Г.“ в графа „11 Подпис
на Потребителя“ в предоставения договор за мобилни услуги от 30.06.2013г/; „Д.Г.“
в графа лизингополучател:“ в предоставения договор за мобилни услуги от
30.06.2013г. и „Д.Г.“ в графа за „Лизингополучателя“ на предоставения документ
„Общи условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G
Connect centеr, телефонен апарат или друго устройство“ са написани от А.К.А.. Изготвената
в хода на разследването графическа експертиза заключва още, че подписите в
графи „подпис на потребителя“ в Договор за мобилни услуги – Заявка №
*********/30.06.2013г., „лизингополучател“ в Договор за лизинг от 30.06.2013г.
на мобилното устройство марка „Apple”, модел „IPhone 5 16GB white”, с телефонен
номер ********, на стойност 947,79 лева и „за лизингополучателя“ в Общи условия
на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G Connect Center,
телефонен апарат или друго устройство, са положени от подсъдимия А.К.А.. В тази
връзка не могат да се споделят оплакванията на защитата, че изпълнената
експертиза не доказва с категоричност авторството на извършеното престъпление.
Тъкмо обратното – вещото лице е разполагало с достатъчен материал за сравнение,
който да му позволи да направи извод за идентичност между почерка на
подсъдимото лице и този положен в
инкриминираните документи. Вещото лице в разпита си в хода на съдебното
следствие уточнява, че в случая съвпадащите графични общи и частни признаци са
достатъчни за да даде заключение за авторството на деянието. Несъответствията
вещото лице обяснява в желанието на полагащия подписи да отрича това свое
действие на по-късен етап, но съответствията според вещото лице при извършеното
от него изследване са в по-голям обем, а съвпаденията са достатъчно характерни
и индивидуални за да бъде дадено категоричното в случая заключение.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав се
солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимия А. е
осъществил инкриминирано с обвинителния акт деяние, което е квалифицирано като
престъпление по чл.
309, ал. 1 НК.
Предмет
на документните престъпления е този документ, който представлява конкретно
писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за
съществуването или несъществуването на факти или обстоятелства, които имат
правно значение. Изпълнителното деяние изразяващо се в съставянето на
неистински документ представлява непосредствено материализиране на конкретно
писмено изявление от лице, различно от това, което е посочено в документа като
негов автор – чл.93, т.6 НК, т.е. истинността на документа се свързва
единствено с неавтентичността на автора му.
По
несъмнен и категоричен начин се установи от обективна страна по делото, че на
30.06.2013г. в гр. София, в офис на „К.М.Б.“ ЕАД /понастоящем – „Т.Б.“ ЕАД/,
находящ се на бул. „********, в сградата на Търговски център „МОЛ П.“, подсъдимият
А.А. съставил неистински частни документи, а именно – Договор за мобилни услуги
– Заявка № *********/30.06.2013г., на който придал вид, че подписът в града
„подпис на потребителя“ е положен от Д.Г.Г. и Договор за лизинг от
30.06.2013г. на мобилно устройство марка
„Apple”, модел „Iphone 5 16GB White”, с телефонен номер ********, на стойност
947,79 лева, ведно с Общи условия на договор за лизинг за предоставяне на
преносим компютър, 3G Connect Center, телефонен апарат или друго устройство, на
които придал вид, че подписите в графа „лизингополучател“ и за
лизингополучателя“ са положени от Д.Г.Г. и на 30.06.2013г. ги употребил, като
ги представил пред А.И. И.– продавач консултант в офис на „К.М.Б.“ ЕАД
/понастоящем –„Т.Б.“ ЕАД/, за да докаже, че съществува правоотношение – договор
за мобилни услуги и договор за лизинг, сключен между „К.М.Б.“ ЕАД /понастоящем
„Т.Б.“ ЕАД и Д.Г.Г..
Въззивният
съд не споделя възражението на защитата, че не може да се приеме за доказано
употребяването на инкриминираните документи от страна на подсъдимия А.. Самото
престъпление по чл.
309, ал.1 НК е нетипично двуактно престъпление. Състои се от същинската
подправка - съставяне на неистински частен документ в конкретния случай и
употребата на този документ. Престъплението е резултатно. Престъпният резултат
се свежда до това подправеният частен документ да бъде предаден другиму, да
бъде използван. Подсъдимият А. е съставил процесните договори, като е придал привидно
истинно авторство, като по този начин е създал правоотношение без наличната
воля за това от страна на абоната. Употребата му се изразява в довеждане до
знанието на трето лице - служител при „К.М.Б.“ АД, на съдържащото се в него
изявление с правно значение и използването на неистинския документ пред това
лице като истински, а именно, че в този вид е бил изготвен от привидния му
автор. Документът е употребен от подсъдимия А. след като е предоставен във
фактическа власт на свидетелката А.И.. Употребата на документите пред
свидетелката И.е била с цел да се докаже посоченото в заявлението правно
положение, а именно, че свидетеля Д.Г. желае чрез сключване на договорите да се
обвърже с оператора, който предоставя мобилни услуги и да закупи телефон на
лизинг. В подкрепа на извода, че договорите са употребени е факта, че на инкриминирната
дата – 30.06.2013 г. от името на „К.М.Б.“ ЕАД процесните договори е подписала свидетелката
Иванова, която е активирала и услугите по тях.
Неоснователно
е възражението на защитата, че не е изяснен механизмът на престъпното деяние,
т.к. останал неизяснен въпросът, как се е легитимирал подсъдимия А. пред свидетелката
И.за да бъдат съставени инкриминираните документи. Настоящият съдебен състав
прецени това възражение за неоснователно. Правилно и обосновано контролираният
съд е посочил, че това би имало значение, ако бе повдигнато обвинение на
подсъдимия за престъпление по чл. 212 НК, а такова не е предмет на настоящото
производство, т.е. в предмета на доказване в настоящото производство не влиза изискването
да бъде изяснен начинът по който подсъдимия А. се е снабдил с личните данни на свидетеля
Г..
Съдът не
споделя доводите на защитника, че не е доказана субективната страна на
деянието. Това е така, защото подсъдимия А.А. е съзнавал, че той, а не свидетеля
Д.Г. е подписал инкриминираните договори, т.е. съзнавал е, че лицето, което е
посочено в процесните договори като клиент е различно от това, което подписва
договора. При това положение подсъдимият е съзнавал, че съставя неистински частни
документи, както и че тези документи ще се употребят, за да се докаже, че между
свидетеля Д.Г. и мобилния оператор „К.М.Б.“ ЕАД съществува едно правоотношение
за предоставяне на мобилни услуги. При това положение се установява по несъмнен
и категоричен начин, че подсъдимия А. е осъществил вмененото му престъпление по
чл.309, ал.1 НК и от субективна страна.
Въззивният
съд не споделя и възражението на защитата, че в случая се касае за
малозначителност на деянието. Обществената опасност на деянието не е явно
незначителна. Касае се за деяние, което засяга по съществен начин сигурността в
договорните отношения. В случая обществената опасност на конкретното
инкриминирано деяние по нищо не се отличава от обществената опасност на други
престъпни посегателства от същия вид, с оглед на което не са налице основания
за приложение на чл.
9, ал.2 НК. В тази насока и изводите на първия съд като правилни и
законосъобразни се споделят изцяло от въззивния съд.
Настоящата
инстанция намира, че деянието на подсъдимия А. не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.
309, ал. 3 НК. За да се определи извършеното от него като „маловажен случай“
с оглед предписанията установени в разпоредбата на чл.
93, т. 9 НК, защото за да бъде приложена същата е необходимо от
престъплението да липсват вредни последици или същите да са толкова
незначителни, че обществената опасност в сравнение на обикновените случаи на
престъплението да е значително по-ниска. Процесният случай не е такъв и в тази
насока първия съд е изложил подробни мотиви, които въззивния съд споделя изцяло.
Наред с това, с деянието си подсъдимият А. значително е застрашил обществените
отношения по документирането. Подсъдимият А. е извършил деяние, което сериозно
подкопава доверието на гражданите в дейността на мобилните оператори и с това
препятства нормалното извършване на гражданския оборот.
Първоинстанционният
съд правилно е преценил, че не са налице предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност на подсъдимия по реда на чл.78а НК с налагане на
административно наказание. Действително съдебния статус на подсъдимия А. е
неосъждан, но видно от справката на ТД на НАП-Монтана е, че на подсъдимия А.
вече е било налагано административно наказание по реда на чл.78а НК, във
връзка, с което е било образувано изпълнително производство, но поради липса на
плащане същото е прекратено по давност на основание чл. 171, ал.2 ДОПК, на
23.04.2018г. Видно от приложената справка, за дължимия размер на наложеното на
подсъдимия административно наказание „глоба“ е образувано изпълнително
производство през 2010 г. Съгласно чл. 82, ал. 5 НК изпълнителното производство
препятства прилагането на правилата за абсолютната давност. Съгласно
Тълкувателно решение №2/28.02.2018 г. на ОСНК на ВКС приравняване на
неизпълнимото, поради изтекла давност наказание с изтърпяно такова следва да се
приеме, че необходима предпоставка за повторно освобождаване от наказателна отговорност
на основание чл. 78а НК е последователното изтичане на давността за изпълнение
на глобата и едногодишния срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК. В случая към датата
на деянието – 30.06.2013 г. давността за изпълнение на наказанието не е била
изтекла, поради което е налице пречка за повторно прилагане на института на чл.
78а НК.
Правилно
първия съд е взел предвид като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало
на дееца, трудовата му ангажираност, демонстрираната критичност към стореното и
изразеното разкаяние за извършеното, както и продължителността на наказателното
производство.
В
случая не са налице основания за налагане на наказание при условията на чл. 55 НК, тъй като посочените по – горе смекчаващи обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер.
Правилна
и законосъобразна е преценката на районния съд при определяне на вида на
наказанието на подсъдимия А.. Правилно районния съд е приел, че предвид липсата
на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, то на подсъдимия
А. следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 НК в минималния предвиден размер, а именно от 3 /три/ месеца. Така
определеното по вид и размер наказание „лишаване от свобода за срок“ от три
месеца СГС намира за правилно определено с оглед на всички индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, както и за съобразено с целите на специалната и
генералната превенция съгласно чл.36 НК, а също и за справедливо.
Правилно
и обосновано е преценено, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК и изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок
от 3 /три/ месеца да бъде отложено за срок от три години. Настоящата инстанция
счита, че това наказание, предвид потенциалната опасност от привеждане в
изпълнение на отложеното наказание, ще съдейства за постигане целите на
генералната превенция и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
Въззивният
съд намира, че предмета на престъплението – процесните договори /л.92-95 от ДП/
следва да бъдат отнети в полза на държавата съгласно
разпоредбата на чл. 53, ал.1, б. „а“ НК, които да останат на съхранение по
делото, а не да бъдат унищожени след приключване на производството.
Предвид
изхода на делото правилно районният съд на основание чл. 189, ал.3 от НПК е
възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски в размер на 115,96
/сто и петнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ лева по сметка на МВР и
238,95 /двеста тридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ лева по сметка
на Софийски районен съд. Пред настоящата инстанция разноски не бяха правени и
такива не следва да се присъждат в тежест на подсъдимото лице.
С
оглед изложеното и при осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната
присъда от Софийски градски съд, не бяха констатирани неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила или
необоснованост, даващи основание за изменение или отмяна на присъдата, поради
което същата следва да бъде потвърдена изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Софийски Градски съд, НО, ХIII въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 18.10.2018 г.,
постановена по нохд № 5487/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, НО, 11-и състав.
ПОСТАНОВЯВА процесните договори /л.92-95 от ДП/ да бъдат отнети в
полза на държавата съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1, б. „а“ НК, но да
останат на съхранение по делото, а не да бъдат унищожени след приключване на
производството.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.