05.05.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на осми април две хиляди и
двадесет
и втора година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№922 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано е по жалба от
ЕООД Д. П. – ***, ЕИК *********, срещу
Ревизионен акт №Р-16002620008438-091-001/22.06.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №431/05.08.2021г. на изп.пр. Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП. Твърди, че РА е незаконосъобразен, постановен в
противоречие с процесуалните правила и материалния закон, неправилен и
необоснован. При ревизията било посочено, че с Протокол
№Р-16002620008438-ППД-001 от 10.03.2021г. били приобщени данни от проверка,
приключила с Протокол №П-16002620014358-073-001/30.11.2020г., в който се сочело
само, че били установени търговски надценки съобразно счетоводната отчетност на
дружеството. Същевременно в РД се посочвали констатациите на извършена проверка
на обекта на дружеството на Неделен пазар – Димитровград, при което били
установени продажни цени, превишаващи 10 пъти отчетната стойност на стоките и
неотговарящи на счетоводната отчетност, както и че били издавани фискални
бонове без количествено отчитане и без описание на видовете продадени стоки.
Ревизията обаче не съдържала писмени доказателства от извършената проверка на
обекта, поради което се твърди, че е извършено съществено процесуално
нарушение. За да се обоснове извод, че са продавани стоки с много по-високи от
декларираните надценки, били използвани са 41 бр. фактури за периода от
2014-2019г., но пък продажбите не били отразявани само във фактури, а за тях се
издавали и касови бонове, като именно тези продажби не били взети предвид. Така
ревизията не обхванала всички данни, а само отделни и бил постановен
необоснован акт. Незаконосъобразно било определянето на ревизията при условията
на чл.122, ал.1, т.1 и т.4 от ДОПК, като било прието, че са налице данни за
укрити приходи или доходи и че счетоводната отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не давала възможност за установяване
на основата за данъчно облагане. Не се установявали недекларирани приходи,
защото били декларирани и осчетоводени всички продажби по действителните цени.
Не било установено дружеството да продава артикули без да издава касови бонове
или това да било на занижени цени; нямало разлики в касовата наличност.
Липсвали доказателства за завишени надценки над декларираните, избирателно били
ценени само част от продажните документи. Обектът функционирал като такъв за
продажби на едро и на дребно, като се прилагала двойна ценова политика в
зависимост от количеството продадена стока; прилагали се намаления и отстъпки
за всички стоки, тъй като били внос и с различно качество; извършвали се
сезонни разпродажби и такива на стоки, които не били в пълна серия номерация.
Така били обосновани различни ценови равнища и подхода на дружеството да
изписва продажбите стойностно по средно притеглена цена, определена на база
реализирания оборот от дадена група дрехи и разделена на бройките от тези
видове дрехи. Не били взети предвид надценките на всички видове стоки и не била
формирана стойността на база всички продажби, а оттук и бил направен неправилен
извод за десетократно завишени надценки. Нямало неотчетени приходи и разходи. Не
бил правилен изводът на проверяващите, че при счетоводството на дружеството
нямало възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Нямало
доказателства за начисляване на по-високи надценки; нямало неточни при
осчетоводяването, имало заприхождаване и изписване на стоки; в срок били
декларирани печалби и внасяни изискуемите данъци; не били нарушени ЗСч и
националните счетоводни стандарти. Оспорват се определените данъци и по размер,
като се счита, че няма основание за определяне на приходи над формираните чрез
оборот от касов апарат. Нямало икономическа логика в надценката, определена от
проверяващите – 01.01.2016г. – 31.12.2016г. – 69,53% вместо установената от
счетоводните данни 49,58%; за 01.01.2017г. – 31.12.2017г. – 125,42% вместо
34,87%; 01.01.2018г. – 31.12.2018г. – 128,42% вместо 33,57%; 01.01.2019г. –
31.12.2019г. – 86,99% вместо 48,62%. Иска се съдът да постанови решение, с
което да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002620008438-091-001/22.06.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №431/05.08.2021г. на изп.пр. Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП.
Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като
иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира
направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако
ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от
ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на Ревизионния акт №Р-16002620008438-091-001/22.06.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП – Пловдив - Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и
Главен инспектор по приходите. В оспорения акт органите по приходи приели, че при
установената счетоводна отчетност на дружеството няма реална представа за
продадените стоки по видове артикули в количествено и стойностно изражение -
надценките на стоките многократно превишавали декларираните данни в ОПР за
съответната година; изписаните като количество стоки били действително
продадени, но не бил издаден документ за действителните пазарни продажни цени,
а получените приходи не били отчетени, а укрити; продажбите не били
осчетоводявани в счетоводните регистри и получените приходи не били отразени по
ЗСч, СС 7 Отчети за парични потоци и СС Приходи, като така били установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Поради това ревизиращият
орган е определил размера на данъчната основа за облагане с корпоративен данък
за период от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. и за ДДС за периода от 06.12.2016г.
до 31.12.2019г. С Решение №431/05.08.2021г. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив
при ЦУ на НАП е потвърдил РА, който е издаден за допълнително установените
задължения по ЗКПО и ЗДДС – корпоративен данък за 2016г. – 739,67 лева и лихва
от 317,26 лева; корпоративен данък за 2017г. – 7346,08 лева и лихва от 2406,03
лева; корпоративен данък за 2018г. – 11 616,09 лева и лихва от
2 626,74 лева; корпоративен данък за 2019г. – 3990,84 лева и лихва от
395,79 лева; ДДС за период от 06.12.2016г. до 31.12.2019г. в размер на
48 006,22 лева и лихви от 14 385,36 лева. Решението е връчено на
жалбоподателя на 09.08.2021г. – л.879, т.1/3 от делото, поради което с подаване
на жалбата на 23.08.2021г. /чрез куриер – л.880/, е спазен предвидения в
чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002620008438-020-001 от 31.12.2020г.,
издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена след искане
за продължаване на срока – Заповед от 06.04.2021г., като в заповедта за
възлагане изрично е посочено, че ревизията обхваща задълженията за корпоративен
данък и данък добавена стойност за периода съответно от 01.01.2016г. до
31.12.2019г. и от 06.12.2016г. до 31.12.2019г. За ревизионното производство е определен срок
за приключване до 10.05.2021г., като ревизионният доклад следва да бъде
съставен не по-късно от 14 дни след завършването.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в
кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция и от
ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия
/Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г.; Заповед №ЗЦУ-ОПР-23/01.07.2021г. и Заповед
№П-63137/21.07.2021г. – л.184-185 от делото/.
Поради това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са
допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Въз основа на събраните доказателства е
съставен Ревизионен доклад №Р-16002620008438-092-001/21.05.2021г., като срещу
него е подадено възражение в срок, постъпило чрез куриер на 08.06.2021г. След
съставянето на РД и обсъждане на възражението е издаден оспореният ревизионен
акт. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад се прилага към
ревизионния акт и е неразделна част от него, а органът по приходите е длъжен да
обсъди направените срещу РД възражения и представените доказателства. Това
задължение органът по приходите е изпълнил, като е отчел, че няма
новопредставени доказателства. Възраженията във връзка с липсата на
обстоятелства по чл.122 от ДОПК ревизията да протече по специалния ред събраните
доказателства са обсъдени подробно. Аргументирано е изложено, че при
извършените процесуални действия са събрани доказателства, представени от
дружеството, изготвените справки са въз основа на извършен анализ на данни от
счетоводната отчетност с представени първични документи /фактури за покупки и
продажби на еднородни стоки за съответен период, хронологии на счетоводни
сметки, отчитащи стоките и приходите, контролните ленти от ЕКАП, отчитащи
размера на отчетените приходи/, като са всички събрани доказателства са
обсъждани и в посока събраните писмени обяснения от представителя на
дружеството. Отчетени са безспорно установените факти – цените на продажби на
стоки значително по-високи от тези, които са посочени в отчетните регистри;
изписването на стоките е общо, като информацията била предавана устно от
представляващия дружеството в счетоводството; в счетоводството не се съдържат
подробни данни относно вида и количеството на осчетоводените намаления в
склада; ЕКАФП не отчита продажбите в съответствие с Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ, като тези факти са посочени като данни, имащи значение за
законосъобразността на издадения акт, които били изяснени с допустимите по ДОПК
доказателствени средства. Именно поради това ревизиращите след съвкупна
преценка на доказателствата приемат, че правилно било прието, че дружеството е
укрило приходи и че водената от него счетоводна отчетност не давала възможност
за установяване на основата за данъчно облагане. Допълнително е изложено и че
при проверката, предхождаща ревизията, в търговски обект на Неделния пазар се
установило, че продажната цена на артикула в описа на налични стоки била
вписана в диапазон, а продажните цени превишавали над 10 пъти отчетната
стойност на стоките и не отговаряли на данните по счетоводната отчетност на
дружеството за отчетените приходи, като в издадените касови бележки липсвали
количество и вид на подаваните стоки и се сочело единствено само продажна стойност.
Извършено е и подробно анализиране за всяка от годините от ревизионния период –
2016г., 2018г. и 2019г, като са анализирани обстоятелствата по чл.122 от ДОПК с
общи приходи, включващи декларирани и неотчетени приходи от продажби; разходи,
данъчна основа; дължим корпоративен данък, внесен корпоративен данък и е
определен корпоративният данък за внасяне, а също и дължимата за всяка отделна
година лихва. По отношение на дължимия допълнително данък върху добавената
стойност са установени резултати за внасяне за всеки отделен данъчен период,
считано от 06.12.2016г. до 31.12.2019г., както и е изчислена съответната
дължима лихва.
При направения анализ на всички събрани
доказателства ревизиращият екип дал заключение за установени обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, както и изложил изрични мотиви относно
приложението на презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно която при
извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в РА се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл.122, ал.1 от ДОПК са подкрепени със събраните доказателства. Относно РД е
посочено изрично, че е част от ревизионния акт.
С жалба вх.№96-00-215/25.08.2021г. – чрез куриер на
23.08.2021г., РА е оспорен, като с Решение №431 от 05.08.2021г. е потвърден РА
за допълнително установените по ЗКПО и ЗДДС задължения и лихви за просрочие – общо
71 698,90 лева и лихви от 20 131,18 лева.
При извършените процесуални действия в хода на
ревизията между страните е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател, е
извършвало през ревизирания период търговия на дребно с облекло, като стоките
се реализирали в павилион на Неделен пазар Димитровград /п.І, т.6 от РД/. При
ревизията проверяващите са установили – след анализ на предоставени от
ревизираното лице документи и приобщените по съответния ред документи от ПУФО и
от проверки на търговския обект, че счетоводната отчетност на дружеството не
дава реална представа за продадените стоки по видове артикули в количество и
стойностно изражение. Ревизиращите органи сочат, че ревизираното лице не спори,
че установените цени на продажби на стоките са значително по-високи от тези,
посочени в отчетните регистри /превишават над 10 пъти/, както и че стоките са
изписвани общо и информацията за това е подавана устно от представляващия
дружеството в счетоводството, където няма данни относно вида и количеството на
осчетоводените намаления, а и ЕКАФП не отчита продажбите в съответствие със
законодателството – Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Въз основа на
събраните чрез установения в ДОПК ред доказателства – доказателства от
проверките, справки, изхождащи от самото ревизирано лице /справка за движение
на наличностите на стоки – вид, покупки, продажби, количество, единична цена,
стойност, средна надценка, фактури за покупки и продажби, оборотни ведомости и
главна книга и разпечатки от счетоводни сметки 304 и 702/ е установено, че
надценките на стоките превишават надценките по декларирани данни в ОПР за
съответната година; надценките на стоките, установени на база данните относно
единична цена на артикул по фактури за покупки и продажби надвишава отразените
в база данни по ОПР; посочените като изписани количества продадени стоки били
действително продадени, но за тяхната продажба не бил издаден документ на действителните
им продажни цени, като така получените приходи не са отчетени като такива, а
били укрити. Направен е извод, че за наличие обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, а именно: по т.2 – налице са данни за укрити приходи или доходи; и по т.4
- липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, поради което и са
изготвени и връчени на ревизирания уведомления по реда на чл.17, ал.1, т.2 и
чл.124, ал.1 от ДОПК. Проверяващите са извършили изчисления, за да определят
данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като са ползвали данни от
фактури и справки, изготвени от самото ревизирано лице и формирали данъчна
основа за облагане с корпоративен данък и ДДС, която да се доближава до
определените параметри на търговската дейност на ревизирания и реалната
стойност на приходите, които биха били осчетоводени, ако отчетността при лицето
е била в съответствие с нормите на Зсч и СС. Така е потвърден направеният извод, че в хода на ревизията, а и при
обжалване пред Директор ДОДОП, не са представени доказателства, които да
обосноват друг правен извод, различен от този на органите по приходите. Административният
орган прави обоснован извод относно установените факти и обстоятелства, които в
производството на извършена ревизия по чл.122 от ДОПК следва да се считат за
верни до доказване на противното, тъй като наличието на основанията по т.2 и
т.4, чл.122 от ДОПК са подкрепени от събраните доказателства.
В посока да бъдат защитени изводите на проверяващите
по делото допълнително от административния орган в съдебното производство има
изрично становище относно представения в преписката Протокол за извършена
проверка в обект №0411933/13.12.2019г., като изрично се посочва, че същият е
основание за извършените следващи контролни действия – ПУФО, но не е бил база
за установяване на данъчните задължения, поради което и не бил присъединен в
ревизионното производство.
За да оспори констатациите в ревизионното
производство, жалбоподателят ангажира в съдебното производство четливи копия от
документи, съдържащи се в преписката – л.14 – 118 от делото. Наред с това са
представени и инвентаризационни описи, касаещи ревизирания период – л.119 – 163
от делото. За инвентаризационните описи се установява, че са били изискани от
ревизираното дружество с Искане №Р-16002620008438-040-001 от 11.02.2021г. –
т.10, като постъпилите от дружеството в изпълнение указанията на проверяващите
инвентаризационни описи са в преписката – т.3/3. За приложените по преписката
описи се установява, че са представени като разпечатка от счетоводната програма
на дружеството и видно от съдържанието включват средна цена за номенклатурен
номер стока, остатък количество и остатък стойност, докато представените в хода
на съдебното производство са в табличен вид, с посочени артикули и обобщават
наличност на бройки и получена стока, като са подписани от управител на
дружеството.
Ангажираната от ответната страна съдебносчетоводна
експертиза дава заключение, че в счетоводството на жалбоподателя закупените
стоки се заприхождават в счетоводните регистри аналитично по отделни артикули
със съответен код – по покупни цени, количество и стойностно. Приходите от
продадените стоки били посочени само общо
стойностно и при извършване на експертизата не били представени
документи, от които да се установи колко са продадените стоки, какви видове и
какви са техните продажни цени. От дружеството бил възприет подход, при които
изписаните количества стоки за месеца се приравнявали на продадени, като е
отчетено от вещото лице и че изписваните количества били предимно с окръглени
стойности. При изследване на представените по делото описи в табличен вид
вещото лице изрично посочва, че в тях не се съдържа информация относно
изписване на стоки, а те отразявали единствено материални запаси към определена
дата – края на всеки месец. Вещото лице изследва търговската надценка и
установява, че тя била формирана от търговеца ежемесечно, като е направена
съпоставка и между установената търговска надценка при търговеца и от
ревизионните органи. На поставени въпроси при изслушването вещото лице
уточнява, че съгласно изискванията на закона следвало в счетоводството да има
продажната цена на съответната продадена стока, както и че в случая нямало
аналитично записване, а само общо, без да се описва това, което е излезнало и
конкретно какво е то. Само се правела инвентаризация, като се изписвали общо
количества по средно претеглена стойност, но никъде не било посочено каква е
тази стойност. В случая следвало да има продажни цени, за да се изпишат
количествата стока, а такива нямало. Продажната цена следвало да се установи от
продажби по фактури или при продадени в брой – по касовия апарат. Неможело
всеки месец да има продадена стока за окръглена стойност, защото имало извършвани
продажби на дребно. Процентите за надценка били определяни различно през
месеците, като било смущаващо, че процентът за всички стоки бил еднакъв.
В хода на ревизията на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения,
като съответните представени документи са в приложения по съставения ревизионен
доклад. С Протокол №Р-16002620008438/10.03.2021г. са присъединени доказателства
от досието на задълженото лице – л.79, т.1, приложение 5.
При така установените факти съдът достигна
до следните правни изводи относно основателността на жалбата:
Между страните не се спори, че процесното ревизионно
производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане
е определена при извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации
в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и
доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. В производството по
съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите
по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест
на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, то фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите,
следва да са подкрепени от надлежни доказателства. Ако такива доказателства
липсват, тежестта за опровергаването им не може да бъде възложена на
ревизираното лице.
Основният спорен въпрос в настоящото
производство е за наличието на хипотезите по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и
дали констатациите на ревизионния акт в тази част са били подкрепени с
ангажираните от административния орган доказателства.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред
са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 от ДОПК.
В настоящия случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че за ревизираният период са налице данни за
укрити приходи и липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.
Тези констатации са правилно обосновани от събраните доказателства от
административния орган. Фактите и обстоятелствата по ДОПК се установяват чрез
обяснения, декларации на страната или нейния представител, сведения, писмени и
веществени доказателства и други – например справки, като основни са
счетоводните документи. Именно въз основа на анализ на счетоводството на
ревизираното лице е прието наличие на хипотезите по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, което обоснова и провеждането на ревизията по особения ред, тъй като се
установява, че счетоводството е водено по начин, по който не може да се проследи
и провери движението на стоките, защото те се изписват общо по стойност въз
основа на устни данни и без документи, както и без възможност да се съпоставят с общите контролни ленти от
ФУ при продажби на дребно, а при издадените фактури за продажби на едро
надценките се явяват значително по-високи от отчетените. В действителност тези
констатации на ревизиращия орган не само не са спорни за страните, но и се
потвърждават от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. В
случая жалбоподателят не спори относно издаването на фискални бонове без
количествено отчитане и без описание на видовете продадени стоки, като представеното
допълнително по делото доказателство относно прекратяване на
административнонаказателното производство - Резолюция от 26.05.2021г. /л.188 от
делото/, следва да се има предвид, че не обсъжда доказаност на „неотчетени
продажби на стоки на по-високи цени“, а допуснати процесуални нарушения при
съставянето на АУАН. От обстоятелства за съпоставена стойност при продажбите и
при отчитането, както и от липсата на описание на количество и вид на
продаваните стоки е изграден правилен извод, че има действителна продажба на
стоките, но за това не е издаден документ на действителните им продажни цени, а
получените приходи не са отчетени като такива, а са укрити. Начинът на работа
на обекта – продажба на стоки и едро, и на дребно, както и отчитането им по
сметка 304, не може да формира различен извод за наличието на обстоятелствата
по чл.122, ал.1 от ДОПК, като следва да се има предвид и изложението на вещото
лице, потвърждаващо възприетия метод за инвентаризация, както и окръгляването
на стойностите. Представените допълнително от жалбоподателят инвентаризационни
описи също не разколебават извода на съда за правилно подвеждане на обстоятелствата
под посочената правна норма, тъй като тези таблични описи не следва да бъдат
разглеждани като счетоводни документи, а и не са представени при изискването им
от органа при провеждане на административното производство. Допълнително
представените документи – инвентаризационни описи в табличен вид, не само не
установяват различни от установените нередовности в счетоводството, но и
представляват частен свидетелстващ документ, който се ползва единствено с
формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че обективираното в
него е изявление от лицето, подписало документа.
На ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124,
ал.1 от ДОПК, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като така процедурата по чл.124 във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване
към облагане по аналог е спазена.
Определянето на данъчната основа за облагане с данъци,
както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат
точно. В настоящата жалба са изложени и възражения по определяне на данъчната
основа. При наличие обаче на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при
спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност
на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на
данъка към определена от тях основа. Органите по приходите обосновано са
преминали към приложението на особения ред за облагане и при установеното
неправилно и нередовно водено счетоводство са определили данъчна основа, която
е максимално близка до действително получената от данъчнозадълженото лице. На
административния орган са били известни вида и характера на фактически
осъществяваната дейност, които са отчетени, както и са ценени документи с
достоверни данни, изхождащи от самото ревизирано лице – фактури, за да бъде
определена данъчната основа за допълнителните задължения, тъй като не могат да
бъдат получени обективни данни за продажбите поради поведението на ревизирания
и неизпълнението от него на задължението му да води надлежна счетоводна
отчетност. Обстоятелството, че вещото лице по съдебноикономическата експертиза
изчислява различни стойности на надценката при сравнение с изчислената от
ревизиращите, не е от естество да обоснове извод, че данъчната основа е
неправилно определена, доколкото са ползвани силно занижени цени за отделните
артикули, които се явяват нереални за съответната стока, както и че в някои
случай изчисленото от вещото лице се явява на по-ниска стойност от посоченото
от самото ревизирано лице.
С оглед на изложеното съдът намира, че
задълженото лице не е представило относими и достатъчни доказателства, които да
опровергаят направените фактически констатации и формираните въз основа на тях
изводи от ревизиращия орган. Така, като се има предвид установеното относно
неправилното и нередовно водено счетоводство, то следва да се приеме за
доказано, че са извършени продажби на стоки, за които не е начислен ДДС и от
които не е отчетен приход. В този смисъл
съдът приема, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което и жалбата следва
да бъде приета за неоснователна.
С оглед крайния извод за неоснователност
на жалбата следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Дирекция Обжалване
и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, юрк.възнаграждение, определено
съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 3284,90 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД
Д. П. – ***, ЕИК *********, срещу
Ревизионен акт №Р-16002620008438-091-001/22.06.2021г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №431/05.08.2021г. на изп.пр. Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА
ЕООД
Д. П. – ***, ЕИК *********, да заплати на
Националната агенция за приходите гр.София, Дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика – Пловдив, направените разноски 3284,90 лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните.
Съдия: