РЕШЕНИЕ
№
60
гр. Враца, 11.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.01.2022
г. /осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАН дело № 670 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.Н. ***, против Решение №
35/21.10.2021 г., постановено по АНД № 299/2021 г. по описа на Районен съд –
Бяла Слатина, с което е потвърден ЕФ за налагане на глоба, серия К № 3563628/09.04.2020
г. на ОД на МВР – Враца.
В касационната жалба липсват
конкретни касационни основания. Оплакванията са свързани единствено с допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът е разгледал
делото, без да се съобрази с молбата на страната за отлагане на делото за друга
дата и час.
Иска се отмяна на решението на
Районен съд – Бяла Слатина.
Ответникът - ОД на МВР – Враца, редовно призован,
представител не се явява и не е ангажирано становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата
е допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение №
35/21.10.2021 г., постановено по АНД № 299/2021 г. по описа на Районен съд –
Бяла Слатина, с което е потвърден ЕФ за налагане на глоба, серия К №
3563628/09.04.2020 г. на ОД на МВР – Враца, с който на Р.Н. Р. – Ц., на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 400.00 /четиристотин/
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът е приел, че са спазени
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Изложени са мотиви,
че Електронен фиш серия К № 3563628/09.04.2020 г. е издаден в съответствие с
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, съдържа всички
лимитативно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване
на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика,
на когото е регистрирано превозното средство или действителния му ползвател;
описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата.
Счел е, че лицето не
е изпълнило задължението си при избиране на скоростта на движение на управляваното
от него пътно превозно средство да не превишава разрешената за пътния участък
скорост от 50 км/ч, а се е движел със 82
км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство.
Въззивният съд е
изложил подробни аргументи по наведените от жалбоподателя възражения, като е
приел същите за неоснователни. Детайлно се е мотивирал защо счита, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на
атакувания фиш, изследвал е материално-правната законосъобразност на акта и
субективната страна на нарушението, като е обосновал извод за правилен и
законосъобразен ЕФНГ.
Оспореното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Относно правилността
на решението, настоящият състав на касационния съд, намира, че
първоинстанционния съд е постановил съдебния акт при напълно изяснена
фактическа обстановка, поради което същата не следва да бъде преповтаряна и в
настоящия съдебен акт.
Административен съд -
Враца споделя и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.
С оглед
задълбоченият анализ на относимата нормативна уредба и детайлно изложените в
обжалваното решение на
Районен съд – Бяла Слатина аргументи, обосноваващи
изводи за потвърждаване на ЕФНГ, настоящата инстанция препраща към мотивите на
районният съд, на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК.
Настоящият касационен състав намира, че при постановяване на съдебния си акт
възивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния
и материалния закон.
Касационната жалба е
напълно неоснователна. Оплакванията за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в това, че съдът е разгледал делото, като не се е
съобразил с молба от процесуалния представител за отлагане на делото за друга
дата не се споделят от настоящият състав. Молбата е постъпила в съда след като
откритото съдебно заседание е било проведено и в протокола от с.з. изобщо не е
коментирана. Дори да беше постъпила преди провеждането на с.з., не са изпълнени
условията на чл. 139, ал. 1 от АПК и не е доказано, че едновременно страната и
пълномощникът не могат да се явят, поради препятствие, което страната не може
да отстрани. Същевременно, доказателства за ангажираността на процесуалния
представител на страната за датата на съдебното заседание също не са
представени.
Съдът е проявил
процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства,
които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са всички изложени в жалбата
възражения на оспорващия и са формирани изключително подробни мотиви за
несъстоятелността на същите, които мотиви се подкрепят изцяло от
доказателствата по делото и касационната инстанция може да препрати към тях. В
съответствие със събраните доказателства съдът правилно е приел, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обуславят неговата отмяна, както и че ЕФ отговаря на всички изисквания за форма
и съдържание и е издаден в съответствие
с процедурата, предвидена в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Правилно е прието, че
визираното в ЕФ нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е доказано и безспорно установено
от събраните по делото доказателства. Като е управлявал на въпросната
дата и час МПС със скорост от 82 км/ч /след приспаднат толеранс от 3 км/ч/,
надвишаваща с 32 км/ч позволената от ЗДвП за движение в населено място от 50
км/ч, касаторът е реализирал състав на
нарушение именно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което и правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. По съществото на спора районният съд е приел, че с
обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон, тъй като е
наложено законосъобразно по вид и размер административно наказание за безспорно
доказано, извършено от наказаното лице и при посочените обстоятелства
нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП, поради което санкционният
акт е потвърден.
Същият е постановен
от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на
материалния и процесуалния закон и следва да остане в сила. Касационната жалба следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 35/21.10.2021 г.,
постановено по АНД № 299/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с
което е потвърден ЕФ за налагане на глоба, серия К № 3563628/09.04.2020 г. на
ОД на МВР – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.