Решение по дело №25/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на К. П. П. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.3, чрез процесуалния представител адвокат А. А. с адрес за призоваване [населено място], [улица], подн. А, ет.2, офис 2, срещу обективиран в писмо с рег. №851000-21399/22.12.2023 г. отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич за издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория С. В жалбата се посочва, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон; К. П. П. успешно е издържал устен и практически изпит за управление на МПС от посочените категории, като от ответника му е отказано издаването на свидетелство за управление на МПС поради липсата за удостоверение за професионална компетентност или карта за квалификация на водача за превоз на товари; посочените тежкотоварни автомобили той ще управлява единствено в базата на неговите родители и свидетелство му е необходимо при преместването на тежкотоварни автомобили, за да важат сключените застраховки. Настоява за отмяна на процесния отказ.

В законния срок не е постъпил отговор от административния орган.

В последното съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител е заявил, че от представените доказателства по безспорен начин се установява идентичността на курсовете за категория С и за професионална компетентност; дори курсът за категория С има по-голям учебен обем и практически обучения, отколкото този за професионална компетентност; за придобиване на категория С се преминава през учебен план, който е и за професионална компетентност; за да се издаде шофьорска книжка за категория С, би следвало да се изкара курс за професионална компетентност, което е абсолютно неправилно; тази категория С ще бъде ползвана в паркинга, където работи цялото му семейство; абсурдно е да се вземат други работници, които да преместват и разместват, да закачат различните ремаркета и полуремаркета; жалбоподателят е студент в [населено място] и към настоящия момент няма да бъде шофьор, а тази категория му е необходима за преместване на МПС в самия паркинг на фирма „Паскалеви“; става въпрос за много големи камиони и за много големи пари, като застрахователят при липсата на категория С съответно ще си измие ръцете, защото К. е управлявал и няма да плати застрахователното обезщетение; само затова му трябва категория С; той няма да управлява превозни средства по пътната мрежа на страната, а само вътре в предприятието на баща му, на дядо му, което се намира на петия километър; затова началникът на сектор „Пътна полиция“ трябва да издаде свидетелство за категория С; въпреки че става въпрос за наредба, то тя е абсолютно незаконосъобразна; искат се едни парични средства, които да се събират от младите шофьори; в тази връзка фирмите, които се занимават с учебна дейност за категория С, явно са лобирали, за да им се издаде такава наредба, защото абсолютно безполезно е да се иска професионална компетентност при условие, че има изкаран курс за категория С; ако си преминал изпит и са те проверили, че си успешен водач и можеш да управляваш МПС, абсолютно незаконосъобразно е после да се иска професионална компетентност, която въобще не се проверява от органите - нито от ДАИ, нито от „Пътна полиция“; в тази връзка дори изменението на горната наредба е само за да бъдат облагодетелствани тези фирми, които провеждат обучение; абсолютно незаконосъобразно е да се иска професионална компетентност на който и да е шофьор; в тази връзка моли за съдебен акт.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

От представените по делото документи се установява, че оспореният отказ е изпратен по пощата на 02.01.2024 г. и връчен на 04.01.2024 г. (на лист 6 – 7 от делото). Жалбата е подадена на 16.01.2024 г., т.е. в посочения в чл.149 ал.1 от АПК 14-дневен срок за оспорването му. Затова тя е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Процесният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и при спазване на целта на закона.

При проверката на оспорения административен акт не се установява наличието на каквото и да е основание за неговата незаконосъобразност – същият е издаден от компетентен административен орган в изпълнение на законово делегираните правомощия на основание на чл.151 ал.2 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.4 ал.1 от Наредба №I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина; спазена е писмената форма с изложени фактически обстоятелства, обосноваващи невъзможността за издаване на исканото свидетелство за управление на моторно превозно средство; няма данни да е налице каквото и да е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Спорният въпрос по делото е дали на жалбоподателя е следвало да се издаде поисканото от него с молба с вх. рег. №851000-21374/21.12.2023 г. свидетелство за управление на моторно превозно средство за категория [населено място] ЕГН на К. П. П. става ясно, че същият е роден на [дата].; това обстоятелство се потвърждава и от дадените от неговия дядо свидетелски показания в първото съдебно заседание. Т.е. той ще навърши 21 години на 18.10.2024 г. Съгласно чл.151 ал.1 т.8 от Закона за движението по пътищата минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство от категории С и СЕ е двадесет и една години, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл.7б) ал.5 от Закона за автомобилните превози. Според чл.7б) ал.9 (преди нейното изменение е била посочената по-горе ал.5) от Закона за автомобилните превози министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал.7 и ал.8; съгласно чл.7б) ал.6 от същия закон карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и 8. Според чл.14 ал.3 от Наредба №I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина свидетелство за управление на МПС от категория C или СЕ на водач, който не е навършил възрастта по чл.151 ал.1 т.8 от Закона за движението по пътищата, се издава след представянето на удостоверение за професионална компетентност и/или карта за квалификация на водача за превоз на товари, издадени по реда на наредбата по чл.7б) ал.5 от Закона за автомобилните превози. Такава е и настоящата хипотеза, като жалбоподателят успешно е издържал изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория С, но към датата на подаването на молбата не е имал навършени изискуемите 21 години. В този случай той би могъл да получи свидетелство за управление на МПС от категория С, но единствено след представянето на удостоверение за професионална компетентност и/или карта за квалификация на водача за превоз на товари. По делото са изискани многобройни писмени доказателства от третото неучастващо лице „АВТОШКОЛА ПАНТЕЛЕЕВ“ЕООД – [населено място], от които е видно, че обученията за придобиване на правоспособност за управление на превозни средства от категория С и програмите за обучение за придобиване на карта за квалификация от категория С се провеждат по различни учебни планове и програми. Не се спори, че жалбоподателят не е преминал обучение за придобиване на удостоверение за професионална компетентност и/или карта за квалификация на водача за превоз на товари. Следователно при липсата на една от законовите предпоставки с издадения акт законосъобразно е отказано издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория С.

С оглед на всичко изложено подадената жалба трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. К. П. П. би могъл да поиска издаването на исканото свидетелство след навършването на 21 години, т.е. след около 3 месеца и половина.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. П. П. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.3, срещу обективиран в писмо с рег. №851000-21399/22.12.2023 г. отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич за издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория С.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.