№ 4503
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110157419 по описа за 2022 година
Ищецът А. Е. Д., чрез законни представители /родители/ А. В. и А. Е. – Л., твърди, че
на 12.8.2022г., по време на претоя си в ***, Златни пясъци, собственост на ответника
„Одесос хотели“ АД, около 22 часа, по време на спектакъл с аниматори, разположен в
градината на хотела, станал жертва на инцидент. Семейството стояли на първи ред, пред
сцената, до който била поставена табела „Зона, забранена за стъклени бутилки“, но от страна
на хотела не е осъществяван контрол на сочената дата, дали забраната се спазва. Твърди, че
по време на спектакъла, дете хвърлило стъклена чаша, острите парчета от която се забили в
гърба на ищеца, предизвикали прорезна рана, и му причинили неистови болки. Семейството
отишло на рецепция, поискали да дойде лекар. От хотела повикали лекар, който бил в
нетрезво състояние, поискал им заплащане. Семейството повикало полиция, пристигнала
линейка, която закарала семейството в болница „Света Анна“. Раната била обработена,
превързана, поставена му е ваксина против тетанус, и указания за грижи. В хотела, отказали
да посочат семейството на детето.
Ищцовата страна счита, че доколкото хотелът е с категория „4 звезди“, то съгласно
т.ІV, т.3 от Наредба за катерогизация на обектите, издадена по чл.120 ЗТ, е следвало да
осигури безопасност и сигурност на туристите, чрез технически средства и собствена или
наета охрана. Счита, че следва да има разписани вътрешни правила за безопасност и
сигурност. Считат, че ответникът, чрез служителите си, е следвало да организира
развлекателното събитие по надлежен начин, чрез осигуряване на охрана, както и контрол
за спазване на поставената с табела забрана – зона, забранена за стъкло. Твърди, че ищецът,
вследствие на инцидента не е искал да играе, нито да влиза в морето и басейна, раната
продължавала да го боли, продължавал да спи зле през нощта. По време на
1
възстановяването в домашни условия, изпитвал постоянни болки в гърба, трудности при
обичайни движения, които наложили прием на обезболяващи, често се будил от остра болка
в гърба. Предявява осъдителен иск по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата от 4000лева
обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял от датата на инцидента –
12.8.2022г, до предявяване на иска, ведно със законна лихва от увреждането – 12.8.2022г. до
плащането.
Ответникът „Одесос хотели“ АД,, в писмения си отговор, оспорва иска. Прави се
възражение за липса на материална легитимация / същото, СРС с определението по чл.140
ГПК прие, че е по същество, защото касае кое лице отговаря, а не кое лице е привлечено да
отговаря/, с довод, че семейството има сключен договор за туристическа услуга, като
съгласно чл.91,ал.2 Закон за туризма, ответникът счита, че обезщетение следва да се търси
от туроператора на семейството. Сочи се, че семейството не е търсило ответника за
извънсъдебно уреждане на спора. Твърди, че по време на събитието, родителите поискали
медицинска помощ, бил извикан дежурен лекар, по силата на сключения от ответника
договор за медицинско обслужване, който прегледал детето и му предложил оказване на
медицинска помощ. Оспорва се твърдението за нетрезво състояние на лекаря. Твърди се, че
служителите на ответника оказали необходимото съдействие, както в присъствието на
полицията, така и на медицинското лице. Родителите не са подали жалба, но поискали
информация за детето, която ответната страна счита, че не е имала правото да даде. Твърди
се, че семейството е имало медицинска застраховка, че не се е обърнало за съдействие,
включително за медицинско обслужване, към туроператора си. Оспорва се твърдението как
е получено увреждането, с довод, че е възможно стъкленият предмет да е бил хвърлен от
друга зона, включително от прозорец или тераса на сградата, а не от лице, присъствало на
мероприятието. Оспорва се твърдението за силни болки, с довод, че в този случай
придвижването до болницата е следвало да стане по – бързо. Твърди, че за безопасността и
сигурността на гостите си, е осигурил технически средства за охрана – видеонаблюдение и
СОТ; непрекъсната собствена физическа охрана – служител; физическа външна охрана от
трето лице; вътрешни заповеди, правила и инструктажи на служители, вътрешни правила за
безопасност. Твърди, че правилата на хотела се предоставят на съответния език на всички
гости. Твърди, че освен в зоната, подобна табела е поставена на изходната точка от сградата,
към сцената. Твърди, че на вътрешния бар всички напитки са се предлагали в
поликарбонатни чаши, поради което е възможно, ако изложеното се е случило, чашата да е
изнесена от вътрешността на хотела, като в стъклени чаши се сервира в бара и ресторанта на
хотела, като бутилки не се изнасят навън, за което има изричен предупредителен знак
чашите да не се изнасят навън. Твърди, че контролът за тази забрана се осъществява
проактивно от неговите служители – както от ресторанта, бара, охраната и служителите по
почистване и отсервиране. В този смисъл, твърди, че е имало охранител на смяна, който
извършвал обход, твърди, че служителите на външния бар и ресторант контролирали
изнасянето на стъклени чаши навън, като изрично предупреждавали гостите за забраната,
следял и служителят по почистване и отсервиране. Затова оспорва причинната връзка.
2
Счита, че действията по хвърляне на стъклен предмет, са непредвидими, и са на волята на
трето лице. Поради което не може да се очаква да може да ги предвиди, нито да ги
предотврати.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, с възражение на
ответната страна , е отделено за ненуждаещо се от доказване, че на към 12.8.2022г, ищецът
и семейството му били на почивка в ***, Златни пясъци, собственост на ответника ***, че
на същата дата имало организирано събитие от хотела - спектакъл с аниматори, разположен
в градината на хотела, и около 22 часа, по време на спектакъла, ищецът, който седял на
първи ред заедно с родителите си, бил ударен в гърба и в гърба му се забили стъклени
парчета, след което родителите отишли на рецепция, с искане за медицинска помощ,
извикан бил от служителите на хотела лекар, родителите извикали полиция, дошла линейка,
която откарала ищеца в болница „Света Анна“, където раната на гърба му била обработена и
му била поставена инжекция против тетанус. Безспорно е , че хотелът има категория „4
звезди“ към сочената дата. Безспорно е, че непосредствено до първия ред, на който седяло
семейството, е налице табела „зона, забранена за стъклени бутилки“.
Ответната страна възрази по отделеното за безспорно, че ищецът седял на първия ред,
че родителите са извикали полиция, че дошла линейка, която откарала ищеца в болница
„Света Анна“, където раната на гърба му била обработена и му била поставена инжекция
против тетанус, с довод, че за тези факти е допуснато събиране на доказателства, като СРС,
с протоколно определение в открито съдебно заседание от 23.2.2023г., остави без уважение
възражението, защото приетото за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото
между страните е отделено, тъй като страните не спорят изрично по тези факти.
Представена е фактура, издадена от *** , съставляваща лицензирана в ***
туристическа агенция, видно от вписването във фактурата, за заплатена себестойност на
услуги за престой в хотел Одесос, Златни пясъци за период 10.8.2022г.-17.8.2022г., заплатена
от бащата на ищеца.
Видно от издадено от удостоверение от МВР, ОД МВР Варна, в Пето РУ – Златни
пясъци, не е образувана нито полицейска проверка, нито досъдебно производство, поради
липса на депозиран сигнал от А. В. или А. Егедиу – Л. за инцидент на 12.8.2022г. В
удостоверението е вписано, че на 12.8.2022г. в 23,40 часа е постъпило обаждане по телефона
на Оперативна дежурна за пострадало дете в хотела, за проверка на място е изпратен
полицейски екип, който установил родителите и детето, което имало рана на гърба, раната
била обработена от „частен” лекар, на място се отзовал екип на Спешна помощ, с дежурен
лекар доктор ***, която заявила пред полицейските служители, че раната е малка, но детето
е откарано до МБАЛСМ „Св.Анна” за извършване на допълнителен преглед. Сочи се, че
оперативният дежурен на Пето Ру е изпратил за съдействие на полицейския патрул и
румънски полицай, който е бил командирован в Пето РУ за летния сезон, като се сочи, че
3
той е разяснил на бащата правата му.
Представен е фиш за извършен преглед от специалист по спешна помощ – доктор ***,
в който лист е посочено, че сигналът е подаден в 22,36 часа, в 23,40 часа екипът е потеглил
към адреса, тръгнал обратно в 0,12 часа, и в 0,30 часа пациентът е доведен в МБАЛСМ
„Св.Анна”. същите обстоятелства се установяват от писмо, издадено от МЗ, Център за
спешна медицинска помощ Варна и приложения заверен препис от фиш за спешна
медицинска помощ. При първоначалния преглед, констатациите на доктор *** са вписани в
листа, като се сочи, че комуникацията с родителите е трудна, по данни на служител от
рецепцията, друго дете е ударило пациента със стъклена чаша по гърба, лекар от частен
медицински център е промил раната и препоръчал консултация с хирург. Доктор *** е
установила прорезна рана на гърба от 1 см. В МБАЛСМ „Св.Анна”, ищецът е прегледан,
съставен е лист за преглед, в който е вписано добро общо състояние, спокоен, фебрилен,
установена рана на гърба от 1 см., препоръчано е почистване на раната, насочен е към
консултация с ортопед, който е обработил раната, изписал лечение с превръзки на три дни, и
консултация на пети ден. Поставена е инжекция против тетанус. Към документите е
представен неподписан лист с препоръки как да се проведе лечение.
Ответната страна е представила договор от 1.1.2022г., сключен с *** ЕООД, с който
изпълнителят се е задължил до 31.12.2022г. да осигурява 24- часова охрана на хотел Одесос
в КК Златни пясъци, като, съгласно чл.1, ал.2 от договора, охраната се осъществява със
служители на ЕООД на територията на КК Златни пясъци и чрез други способи и използване
на средства, по преценка на изпълнителя, като например охранителна техника /паник –
бутон/, СОТ и средства за видеонаблюдение в обекта или на територията на КК Златни
пясъци.Съгласно чл.5 от договора, охраната ще се осъществява от патрули, обща система за
наблюдение на КК и пропускателен режим, а при необходимост и преценка на изпълнителя
или искане на възложителя – и със СОТ и видеонаблюдение. Предвидени са условия за
работа при сигнал на възложителя.
Представена е информационна брошура на хотела, на английски език, в която е
вписано, че на гостите не е разрешено взимането на напитки или храна в стаите, и
изнасянето на храни и напитки извън ресторантите.
И двете страни са представили копия на фотоснимки на зоната около хотела.
Пред СРС са разпитани свидетели, и майката на малолетния ищец направи лично
изявление.
Свидетелят ***, който сочи, че работи при ответното дружество като изпълнителен
директор на трудов договор, информира съда за организацията в хотела. Сочи, че на
туристите се предава информационен паспорт, за да бъдат ориентирани кое къде се намира,
какво може да се прави и какво не може, както и какво се прави, ако туристът се нуждае от
помощ. Информацията се предава и на телевизионни екрани – в стаите и в най- ползваните
части. Навсякъде, където не може да се използват стъклени чаши, има разлепени картинки
със задраскана чаша или бутилка. В зоните, където би имало опасност от инцидент, се
4
предоставят чаши от поликарбон, което е изискване на голяма част от туроператорите за
безопасност, което се следи от тях чрез ежесезонни одити и проверки. Когато се забележи,
че забраната не се спазва, му се прави забележка и му се дава нечуплива чаша, за да си
прехвърли напитката. Служителите, които следят за спазването на забраната, са мениджър
храни и напитки, заместникът му, асистент, сервитьори. В ресторанта напитките се сервират
в стъклени чаши, салонните управители контролират изнасянето на посуда от ресторанта,
вечерята е до 21 часа,до басейна има бар, напитки се сервират до 23 часа, и на него
постоянно има човек докато се предлагат напитки, той отсервира в работното време.
Хотелът има договор с фирма ***, която е със сигнално – охранителна дейност, поема
сигнали при нарушения от туристите, когато изпращат представител, предлагат паник –
бутон. Има лице на длъжността „портиер”, който следи дали в комплекса влизат хора, които
не са гости на хотела, като има служител 24 часа на ден. В района на амфитеатъра, в района
на сцената и на самия амфитеатър има видеонаблюдение.
Свидетелят ***, който работи като управител в хотела, сочи, че 12.8.2022г. бил на
работа, и след края на работното време се прибрал в стаята си в хотела. Около 22,00 часа
получил обаждане от служителката на рецепция, за вдигане на шум и агресивно поведение
на гости. Свидетелят слязъл на рецепцията, и наблюдавал случката без да се представи.
Рецепционистката му казала, че е получила заплахи от гостите, че ще я съдят, и когато
свидетелят пристигнал на място, агресивното поведение продължавало. Свидетелят счита,
че гостите не били в трезво състояние. Рецепционистката му казала, че дете на гостите е
пострадало от друго дете, което хвърлило чаша. Свидетелят видял пострадалото дете да седи
на меката мебел до рецепцията, играел си на телефон. Рецепционистката предала на
управителя, че се е свързала с фирмата, с която хотелът има договор, за да изпрати лекар,
който вече бил пристигнал, промил раната, но видял стъкло в нея и казал, че детето следва
да се консултира с хирург, и лекарят не може да прави такива процедури. Рецепционистката
се обадила на т.112, пристигнала линейка, и полиция. Гостите разговаряли с полицаите,
имало и полицай, който бил извикан допълнително, за да се разберат на съответния език с
гостите. Свидетелят попитал полицаите дали има жалба срещу хотела, на което било
отговорено отрицателно. На лоби бара се сервира със стъклени чаши, на външните барове –
с поликарбон. При разговора с полицията, присъствал бащата на детето и възрастен мъж,
който цялата вечер бил със семейството на пострадалото дете. На работа тази вечер били
двама сервитьори, мениджър, който постоянно се движи около зоната, за да може, ако види
някого, да го върне, или евентуално да се отсервира някоя чаша, ако има стъклена.
Свидетеля сочи, че след инцидента е виждал ищеца и семейството му по бански да се
връщат от плажа, но не може да каже дали е влизало в басейна.
Свидетелят ***, роднина на семейството, ги придружавала на почивката заедно със
съпруга си. На деня на инцидента, отишли в зоната за анимация около 20,00 часа, със
съпруга й и децата на племенницата й. Гледали спектакъла за деца, около 22,00 часа
започнал спектакълът за възрастни, родителите на детето отишли да танцуват на сцената, а
ищецът останал със свидетелката и съпруга й седели на стъпалата горе. Гледали
5
представлението. Свидетелят сочи, че се обърнала да види хората и видяла зад тях дете,
което се кара с родителите си. Взело стъклена чаша и я разбило в земята. Детето започнало
да плаче, установили, че е бил ударен от стъкло, попили раната с кърпичка, текло малко
кръв, след което спряло, отишли да търсят лекар. Племенницата й прочела на вратата на
кабинета, който се намира в хотела, на партера, че трябва да има лекар в хотела.
Свидетелката стояла малко време с родителите на рецепция, видяла пристигането на
полицаите, не видяла служител на хотела да предложи помощ, стояла около 2 часа, тръгнала
си може би около 23 часа, като майката отишла в болница и те се качили с останалите деца.
Имало почиващи, които внасяли стъклени бутилки, нямало служители на хотела на място,
по време на спектакъла нямало сервитьори да минават да сервират напитки, нито хора,
които преди инцидента да взимат поръчки. Гостите взимали напитки отвътре, виждала
гости, които изнасяли в стъклени съдове напитките си. На вратата на ресторанта има
картинка със задраскана чаша, на чужд на свидетелката език, от картинката свидетелката
разбрала, че е забранено изнасянето на чаши. Свидетелят сочи, че не е забелязала служител
на хотела – сервитьор или портиер, който да спира хората да изнасят стъклени неща извън
самия хотел. За целия престой не е видяла такъв човек извън хотела – в градината, където се
провеждал спектакъла.
След инцидента, детето не влизало в морето, имал болки, плачел, било му назначено
лечение.
Същото се установява от изложеното от А. В., майка на ищеца, която допълва, че
след инцидента, ищецът бил умърлушен, повече плачел, стоял отстрани на басейна, не искал
да влиза във водата. Казал й, че се притеснява да не намокри раната, като за морето, се
оплаквал, че солената вода щипе раната. Няколко дни след инцидента изпитвал болки, след
инцидента се будел от съня си, за около седмица – две.
По правото.
Отговорността на ответника е предпоставена от установяването на следните
юридически факти: вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил работата при или по повод изпълнението на работата.
По възражението за липса на материална легитимация, с довод, че семейството има
сключен договор за туристическа услуга, като съгласно чл.91,ал.2 Закон за туризма,
ответникът счита, че обезщетение следва да се търси от туроператора на семейството.
Разпоредбата на чл.91,ал.2 ЗТ предвижда, че пътуващият има право да получи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на
съответствие с договора за туристически пакет. При буквалното тълкуване на разпоредбата
е видно, че тя предвижда задължение на туроператора да обезщети претърпените от
пътуващия вреди, които са настъпили от неизпълнение на задължение, поето от
туроператора с договора за туристически пакет. Съдържанието на договора за туристически
пакет е предвидено в разпоредбата на чл.82 и 84 ЗТ, което би могло да се обобщи, като
услугите, за които пътуващият заплаща, и корелативното задължение на туроператора, да
осигури същите, срещу заплащане. Разпоредбата на чл.91, ал.2 ЗТ, предвижда отговорност
6
на туроператора, ако предоставените услуги не отговарят на избраните, която отговорност е
договорна и произтича от неизпълнение на задължението на туроператора, че дължимият
резултат не е осъществен точно, или не е осъществен изобщо. Туроператорът не поема,
нито може да поеме задължение по договора, за контрол за спазване на определената в
хотела забрана – зона, забранена за стъкло.
С решение № 50199/11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2461/2021 г., IV г. о., е
направено разграничение между договорна и деликтна отговорност, както следва:
„Определянето дали отговорността за увреждането е договорна или деликтна, е в
зависимост от накърнения интерес на кредитора: позитивен при договорната и негативен -
при деликтната, а оттам и от обезщетителната цел. Позитивният интерес при договорните
правоотношения е за изпълнение на задължение, уговорено между съконтрахентите,
съответно техните правоприемници, в договора. Преследваният резултат е желан и от двете
страни. Договорна е отговорността, когато дължимият резултат не е осъществен въобще или
е осъществен неточно (лошо, късно, частично), поради което за кредитора са произтекли
неблагоприятни последици – вреди (имуществени и неимуществени). Противоправността на
поведението произтича от това, че не е изпълнено задължение към контрахента, а не от
общо задължение, което е насочено към всички. Вредите, за да се обезщетят, трябва да са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника обезщетението
обхваща всички преки и непосредствени вреди. При деликта се нарушава общото правило да
не се вреди другиму. Причинените вреди са нежелани, променят съществуващо положение,
като промяната нито е желана, нито е предвидима при сключване на договора, тя не е
адекватна последица от неизпълнение на договорно задължение. Едва с причиняването на
вредата, между субектите са поражда облигационноправна връзка, чиято цел е да заличи
нежелана промяна в правната сфера на пострадалия, като възложи на причинителя на
вредата задължението да я поправи. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е
по – строга от договорната).“
С оглед твърденията на ищеца, че вредите са настъпили от липсата на контрол за
спазване на забраната в зоната да се изнася стъкло, то и твърдението на ищеца обосновава
деликтна отговорност, защото се сочи, че поради бездействие от страна на ответника, е
нарушена общата забрана да не се вреди другимо, а не договорна отговорност, затова и
разпоредбата на чл.91,ал.2 ЗТ е неприложима и възражението е неоснователно.
Отговорността на ответника се ангажира при твърдение за неполагане на дължимата
грижа. Хотелът, собственост на ответното дружество, е с 4 звезди, което обстоятелство е
отделено за безспорно по делото, като по смисъла на чл.123,ал.1,т.1 ЗТ, съставлява място за
настаняване, клас „А”, като съгласно чл.133,ал.1 ЗТ, категорията му се определя на базата на
съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и
оборудване, обслужване, предлагани услуги, предвидени в Наредба за изискванията към
категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за
7
определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и
апартаменти за гости, издадена със законова делегация / чл.121, ал.5 ЗТ/. Съгласно чл.14 от
приетата Наредба, изискванията за места за настаняване, клас А, категория 4 звезди, се
уреждат в приложение 1 към Наредбата. В приложението, раздел IV, т.3 „Изисквания към
обслужването в хотели категория „четири звезди”, № 1, „Безопасност и сигурност”,
хотелите от този клас и категория, са длъжни едновременно да: осигурят безопасност и
сигурност на туристите /чрез технически средства, собствена или наета охрана и
видеонаблюдение/, както и наличие на разписани вътрешни правила за безопасност и
сигурност на туристите в обекта. Вписано е, че персоналът следва да е обучен за тяхното
спазване.
По делото не са представени разписани правила за безопасност и сигурност на
туристите, като това обстоятелство не следва да се цени по делото, защото спорът не е
административен, относно категоризацията на хотела. От представената брошура на
английски език е видно, че гостите на хотела са предупреждавани на английски език, че
храни и напитки не следва да се изнасят от ресторантите на хотела.
От разпита на свидетеля ***, управител на хотела, и разпита на свидетеля ***,
изпълнителен директор на дружеството, както и свидетелят Янъу е видно, че на стъклените
врати на ресторанта е поставена забранителна табела с картинка със задраскана чаша, която
предвижда забрана за гостите да изнасят стъклена посуда от хотела. Следователно, доказано
е твърдението на ищеца, че в хотела е била налице забрана извън ресторанта да се изнася
стъклена посуда, като тази забрана е въведена от хотела, за безопасност и сигурност на
туристите от инциденти с изнесена посуда. Това обстоятелство е безспорно по делото.
Ответното дружество твърди, че за осигуряване спазването на забраната, е
предприело редица действия – предвидени са служители, които да следят забраната да се
спазва, наета е охранителна фирма, и е предвиден един служител на длъжността „портиер”.
Последните две твърдения – за наетата охранителна фирма и служителят на длъжността
„портиер” са абсолютно неотносими, тъй като доказват твърдението на ответника, че
отговаря на изискванията за категоризация, но не са годни да установят твърдението на
ответника, че е взел всички възможни и разумни предпазни мерки за предотвратяване на
инциденти като процесния. За предотвратяване на инциденти със стъкло, хотелът е
предвидил забрана за изнасяне на стъклени съдове от ресторанта, с поставяне на табели с
текст и картинки; предвидено е служителите – за ресторанта - салонният управител, и общо
- мениджър храни и напитки, заместникът му, асистент, сервитьори , които да правят
забележка на гостите, които изнасят посуда, и да предлагат поликарбонни чаши, вместо
стъклените. Взетите мерки са достатъчни да предотвратят инцидент, и съответно, да
доведат до освобождаване на ответника от отговорност, но само ако при извършването на
предвидените действия е положена дължимата грижа и съответните действия и мерки са
изпълнени надлежно. Именно последното не се доказа по делото, поради следното. От
разпита на свидетеля Янъу, пряк свидетел на инцидента, е видно, че в зоната през цялото
време от 20,00 часа до 22 часа е имало хора със стъклени бутилки и чаши. За това
8
обстоятелство свидетелите *** и ***, са напълно неинформативни- първият свидетел не
знае къде точно се е случил инцидентът, а вторият – не е пряк очевидец на случилото се, а
говори общо затова къде следва да има съответният служител, който да следи за забраната.
Съдът приема, че свидетелите сочат общите правила за хотела, а не действително случилото
се, защото нито един от свидетелите не посочи конкретен служител, с конкретно име, който
е бил натоварен във въпросната вечер със задължението да следи в зоната около
амфитеатъра за спазването на забраната.
От там, ответникът, който носи тежестта да докаже твърдението си, че за цялото
време на анимацията, в района е имало на място служител, който да следи за забраната, не
успя да докаже това си твърдение. Обратно, ищецът, който твърди, че такъв служител е
липсвал, чрез непълно доказване, доказа твърдението си. Следователно, съдът следва да
приеме, че макар в хотела да са били предвидени адекватни мерки, за предотвратяване на
инциденти като посочения, то не се доказа нито същите да са полагани от служителите на
хотела по времето на инцидента, с необходимата грижа, нито че са били изпълнени
надлежно. Ето защо, ответникът носи отговорност за инцидента, станал с ищеца и следва да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
При преценката на справедливия, според разпоредбата на чл.52 ЗЗД, размер на
обезщетението, съдът прецени следните правно релевантни обстоятелства, съобразно
указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз
основа на какви обстоятелства съдът преценява критериите за понятието "справедливост", а
именно: “такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“ Пострадалият е изпитал вследствие на
преживяното физическа болка, страх. Установи се от разпита на свидетелката Янъу, че
пострадалото дете е имало болки, не искал да влиза във водата, като на основание чл.175
ГПК, съдът кредитира изложеното и от А. В., майка на ищеца / доколкото същото не
противоречи на останалите събрани по делото доказателства/, че болките продължили около
седмица, както и проблемите със съня. Не се оборва изложеното, от посоченото от
свидетеля ***, тъй като той сочи, че е виждал семейството да се връща по бански от плажа,
но е виждал ищеца във водата. Макар че раната е била малка /около един сантиметър,
според вписаното във фиш за спешна медицинска помощ/, и страданията на ищеца да са
продължили около една седмица, следва да се съобрази, че същите са преживени именно
през време на почивка, което обуславя по – висок размер на обезщетението. Не се доказаха
твърдения за болки, по – силни от обичайните, както се сочи в исковата молба, че при
възстановяването в домашни условия, ищецът е изпитвал постоянни болки в гърба,
трудности при обичайни движения, които наложили прием на обезболяващи, често се будил
от остра болка в гърба. При изложеното, съдът намира, че тъй като не се установиха болки в
по- голям интензитет от обичайните, трайни последици за здравето на ищеца, извън
обичайните, както и от случилото се да е останала трайна последица за психичното здраве
9
на ищеца, СРС съобразява, че от свидетелските показания се доказа, че травмата от
случилото се е била предимно емоционална. Ето защо, СРС намира, че справедлив размер
на обезщетението е от 1000 лева, за които искът е основателен, а за горницата, следва да се
уважи.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, на страните се следват разноски.
Ищецът доказва разноски от: сумата 160 лева внесена държавна такса, 20 лева такса за
удостоверения, 200 лева депозит за преводач, 35 лева разноски за преводи на документи, и
700 евро, платено адвокатско възнаграждение. Тук е моментът да се посочи, че държавната
такса е внесена в лева, поради което и същата се присъжда в същата валута.
Ответната страна претендира адвокатско възнаграждение с ДДС от 1140 лева.
И двете страни правят възражение за прекомерност.
И двете възражения са основателни, но по различни мотиви. Възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца е два пъти по – голямо от минималния размер,
предвиден в чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ. Делото е със средна сложност - събирани са писмени
доказателства, гласни доказателства, но е проведено едно открито съдебно заседание.
Спорните въпроси между страните се концентрират около два проблема, посочени по – горе
от съда. Следователно, възнаграждение в размер два пъти минималния, е прекомерно, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Възнаграждението на процесуалния представител на ответната страна е, съгласно
издадената фактура, от 700 лева, съобразно сключения договор и сумата 300 лева
процесуално представителство, а останалата сума – ДДС. Разпоредбите на НМРАВ, чл.7,
предвиждат едно възнаграждение, което включва както защита по делото без процесуално
представителство, така и самото процесуално представителство – този извод следва от
разпоредбата на чл.7,ал.9 от Наредбата, която предвижда плащане на допълнително
възнаграждение, в случай, че се проведат повече от две открити съдебни заседания.
Следователно, допълнителното заплащане на възнаграждение за самото процесуално
представителство, макар и разрешено от ЗАдв, включително въз основа на свободата на
договаряне между страните, не следва да се включва при обсъждане възражението за
прекомерност на възнаграждението, по реда на чл.7 НМРАВ. Съгласно § 2А ДР на
Наредбата, при определяне на минималния размер би следвало да се включи ДДС, ако се
установи, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Такива доказателства не са представени. Ето
защо, за възнаграждения и на двете страни, съдът определя сумата от 800 лева, въз основа на
които и присъжда съответните суми.
От сторените от ищеца разноски от: 1215 лева / сумата 160 лева внесена държавна
такса, 20 лева такса за удостоверения, 200 лева депозит за преводач, 35 лева разноски за
преводи на документи, и 800 лева адвокатско възнаграждение/, съразмерно с основателната
част на иска, на ищеца се следва сумата от : 303 лева.
10
На ответника, съразмерно с неоснователната част на иска, от сумата 800 лева се
следва сумата 600 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, представляван от ***, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на А. Е. Д., роден на 6.8.2014г., гражданин на ***, с ЛК № ***, изд.на
24.5.2019г. валидна до 6.8.2024г., издадена от *** – малолетен, чрез родителите си и законни
представители: майка А. В., родена на **********г., с персонален № ***, гражданин на ***
, и баща А. Е. – Л., роден на 10.5.1985г. с персонален № ***, гражданин на ***, на
основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите сумата 1000
лева. обезщетение за неимуществени вреди от допуснат от ответника в собствения му хотел
***, Златни пясъци, на 12.8.2022г. инцидент, при който ищецът пострадал от парче стъкло,
отчупено от чаша, хвърлена в зона, забранена за стъклени предмети в градината на хотела,
заедно със законната лихва от 12.8.2022г. до плащането, и сторените разноски от 303 лева
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 4000 лева, като неоснователен.
Плащането се следва по банков път по сметка: IT71O0760101000000082890229, с титуляр
*** – законен представител на ищеца А. Е. Д..
ОСЪЖДА А. Е. Д., орден на 6.8.2014г., гражданин на ***, с ЛК № ***, изд.на 24.5.2019г.
валидна до 6.8.2024г., издадена от *** – малолетен, чрез родителите си и законни
представители: майка А. В., родена на **********г., с персонален № ***, гражданин на ***
, и баща А. Е. – Л., роден на 10.5.1985г. с персонален № ***, гражданин на ***, на
основание чл.78,ал.3 ГПК, да заплати на *** ЕИК ***, представляван от ***, със седалище
и адрес на управление ***, сторените разноски от 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11