№ 13068
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110158421 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивна жалба подадена от името на ищеца ******** ЕООД срещу
решение № 23207/20.12.2024 г., постановено по гр.д. № 58421/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 160 с-в, е обективирано искане за изменение на решение №
23207/20.12.2024 г., постановено по гр.д. № 58421/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в, в частта за разноските, като в полза на ищеца ******** ЕООД се
присъди адвокатско възнаграждение в производството в пълния претендиран
от ищцовото дружество размер от 450 лева, вместо присъдените от
първоинстанционния съд – 150 лева.
Насрещната страна в производството не изразява становище по
направеното искане в предоставения за това срок.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
58421/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
1
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна
и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 23207/20.12.2024 г., постановено по гр.д. №
58421/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството,
съобразно изхода на спора, като е обсъдил и направеното от името на
ответника възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Същевременно,
съдът не намира, че са налице основания за ревизиране на обективираното в
горепосоченото решение произнасяне. Съображенията на ищеца, за да
инициира производството по чл. 248 ГПК, настоящият съдебен състав намира
за напълно неоснователни.
Действително по делото са представени доказателства за извършването
на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева
/с оглед отбелязването в договор за правна защита и съдействие, сключен
между „********“ ЕООД и адвокат К. Т. от 25.11.2024 и разрешенията, дадени
в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, но същевременно от страна на
адвокат Т. са извършени единствено процесуални действия по депозиране на
молба за разглеждане на делото, в насроченото открито съдебно заседание, в
отсъствие на процесуален представител на ищеца и е изразено становище по
депозирания от името на ответника отговор на исковата молба. Исковата
молба е депозирана от името на ищцовото дружество, чрез управителя на
същото.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на
съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от
спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по
принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че
от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори
като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе
загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали
тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
2
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да
може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни
съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение
в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС,
Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
В настоящия случай, съдът, следва да се съобрази именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава,
като на ответника бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно извършената от адвоката
работа по делото. В случая защитата на ищеца в производството е
осъществена в съществен обем с исковата молба, подадена от управителя на
дружеството.
Не последно място, следва да бъде посочено, че съгласно чл. 3 ГПК,
участващите в съдебните производства лица и техните представители под
страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Служебно
известно е на съдебния състав, че само през 2024 г. от името на ищцовото
дружество против ответника са предявени над 400 иска за връщане на суми,
получени от ответника без основание във връзка със сключени договори за
предоставяне и ползване на електронни съобщителни услуги, като масово
исковете са с материален интерес под 10,00 лева, а мнозина от тях и с интерес
под 1,00 лева. Горното обстоятелство води до извод, че основната цел на
образуваните отделни производства е не защита на субективно право и/или
законни интереси на ищеца, а генериране на разноски /за адвокатски
възнаграждения/ в множество отделни производства. Само това основание е
достатъчно, за да се приеме, че искането на ищеца допускане изменение на
решение № 23207/20.12.2024 г., постановено по гр.д. № 58421/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, като в полза на ищеца ********
ЕООД се присъди адвокатско възнаграждение в производството в пълния
претендиран от ищцовото дружество размер от 450 лева, вместо присъдените
от първоинстанционния съд – 150 лева, е неоснователно
3
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с
правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано Във въззивна жалба подадена
от името на ищеца ******** ЕООД срещу решение № 23207/20.12.2024 г.,
постановено по гр.д. № 58421/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, с което се
иска допускане изменение на решение № 23207/20.12.2024 г., постановено по
гр.д. № 58421/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, се
явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
23207/20.12.2024 г., постановено по гр.д. № 58421/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано във въззивна жалба,
подадена от името на ищеца ******** ЕООД срещу решение №
23207/20.12.2024 г., постановено по гр.д. № 58421/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
23207/20.12.2024 г., постановено по гр.д. № 58421/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4