№ 141
гр. Ловеч, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.А
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500226 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 23/ 17.01.2025 година на Ловешкия районен съд,
постановено по гр.д. № 661/ 2023 година, е отхвърлени като неоснователни и
недоказани, предявените от И. И. Н., И. С. И., и Г. С. И., всички с адрес: гр.
****, против И. И. М., с адрес: с. Б., общ. ****, И. И. К., с адрес: гр. ****
/двамата заместили в хода на процеса Й.М. М.а, на основание чл. 227 от ГПК/,
Г. С. С., Б. В. С., двамата с адрес: гр. ****, и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за признаване за
установено, че И. И. Н. е собственик на 4/6 идеални части, И. С. И. е
собственик на 1/6 идеална част и Г. С. И. е собственик на 1/6 идеална част, на
основание покупка, наследство и давност, на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 43952.504.128.80.9 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със
Заповед РД-18-10/17.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е със Заповед № 18-12733/29.11.2022 г. на началник на
СГКК-Ловеч, с адрес на имота: гр. Ловеч, ж.к. „Червен бряг“, бл. 122, ет. 5,
който самостоятелен обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор №
1
43952.504.128.80, предназначение на самостоятелния обект: друг вид
самостоятелен обект, брой нива на обекта: 1, площ от 15.75 кв.м., ниво-1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта:
43952.504.128.80.8, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, който
самостоятелен обект е описан като „таванско помещение № 1“ в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том IV, рег.№ 5778, дело
№ 384/07.07.2022 г. на нотариус рег.№ 565 на НК, район РС – Ловеч, и в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
141, том IV, рег.№ 5781, дело № 385/07.07.2022 г. на същия нотариус; иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, за осъждане на ответниците Г. С. С. и Б. В. С.,
да предадат на ищците И. И. Н., И. С. И. и Г. С. И. владението на гореописания
недвижим имот, и иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, за отмяна на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 186, том I, рег.№ 1763,
дело № 131/11.08.2021 г. на нотариус рег.№ 139 на НК, с район РС-Ловеч, в
частта, в която Й.М. М.а, е призната за собственик по наследство на Таванско
помещение № 1 /едно/, при съседи: коридор, П.Х., двор, Д.Б., долу
апартаменти.
На основание чл. 26 ал. 2, предл. първо и чл. 26 ал. 1, предл. първо от
ЗЗД е прогласена нищожността на Договор за продажба на недвижим имот от
19.10.1998 г., обективиран в Нотариален акт № 37, том I, рег.№ 843, дело №
59/1998 г. на нотариус рег.№ 138, с район на действие Ловешки районен съд, с
който Р.М. Д.а, ЕГН **********, продала на С.И.Н. ЕГН **********, следния
свой собствен недвижим имот: ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 /едно/,
съставляващо самостоятелен обект с изградени в него баня и тоалетна, със
светла площ 13.76 кв.м., принадлежащо към този момент към апартамент № 8
/осем/ на IV /четвъртия/ етаж, вход „А“ на ЖСК „Орбита“ в ж.к. „Надежда“ -
гр. Ловеч, при граници: коридор, П.Х., двор, Д.Б., долу - апартаменти, ведно
със съответната идеална част от принадлежащите към апартамента 5.16730%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавно място, съставляващо парцел I /първи/ в кв. 322 по плана на гр.
Ловеч, при граници на дворното място: от всички страни улици.
С решението е оставен без разглеждане, като недопустим, искът на И. И.
М. и И. И. К. /заместили в хода на процеса Й.М. М.а на основание чл. 227 от
ГПК/, с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, за отмяна на горепосочения
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37/19.10.1998 г.,
2
том I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г. на нотариус рег.№ 138, с район на действие
Ловешки районен съд, и производството по делото в тази част е прекратено.
Присъдени са и съответни разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 1836/ 11.02.2025
година от И. И. Н., И. С. И. и Г. С. И., чрез адв. Х. Х-Й. от АК – В.Търново.
Считат, че първоинстанционният съд е постановил неправилен и
незаконосъобразен акт, поради нарушение на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Посочва, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на
защита, като съдът в доклада по чл. 146 от ГПК не е отчел, че по насрещната
искова молба са предявени два кумулативно съединени искове за обявяване
нищожността на сделката, обективирана в н.а. № 37/ 19.10.1998г., съответно
противоречие със закона и невъзможен предмет, поради което противоречиво
е разпределил доказателствената тежест, за което са направили своевременно
възражение, но същото не е уважено. Изтъква, че съдът не е изпълнил
задължението си за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства.
Сочи също, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречия с
материалния закон, като излага подробни съображения. Счита, че съдът не е
приложил служебното начало при изследване предпоставките за приложение
на императивните норми на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 26, ал.2, предл. 1 от
ЗЗД. Оспорва представеното заключение на вещото лице като непълно и
недаващо пълен отговор на всички въпроси, като например не е изследван
въпросът за търпимост на таванското помещение по смисъла на ЗУТ. Моли да
бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и да бъде уважен
предявеният иск, а насрещният иск – отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. Направени са доказателствени искания за повторна експертиза,
както и за призоваване на нотариус Ц.Л. който да даде показания досежно
представените по н.д. № 59/ 1998 г. документи.
Подаден е писмен отговор вх. № 3591/ 19.03.2025 година от И. И. М. и
И. И. К., чрез адв. В. И. – К., оспорва въззивната жалба и моли да бъде
оставена без уважение. Изтъква, че решението на първоинстанционният съд е
правилно и законосъобразно, съобразено с практиката – ТР № 3/ 2014 година
на ВКС от 28.06.2016 г. Излага подробни съображения. По отношение на
искането за повторна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, намира
3
същото за неоснователно и моли да бъде отхвърлено.
По делото е постъпи отговор и от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, с който са оспорени изцяло релевираните с въззивната жалба
аргументи, доводи твърдения и искания, като молят да бъде оставена без
уважение.
В съдебно заседание от въззивниците се явявят И. Н. и Г. И., за всички се
явява адв. Х. Х-Й., която от името на доверителите си поддържа подадената
въззивна жалба и моли да бъде уважена. Претендира направените разноски и
прави възражение за прекомерност на претенцията за юрисконсултско
възнаграждение от „Юробанк България“ АД
Въззиваемите И. И. М. и И. И. К. не се явяват, за И. М. се явява адв. В.
К., която оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение и
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение., като се присъдят
разноските за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД не се представлява.
Представено е писмено сътановище.
От събраните по делото доказателства, приложени по гр.д. № 661/ 2023
година по описа на Ловешкия районен съд, както и становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема
за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.
260 и сл. от ГПК, поради което въззивното производство е допустимо.
Решението (с характер на определение) в прекратителната част, като
необжалвано е влазло в сила.
На 06.07.1989 година е съставен нотариален акт № 105, том V,
нотариално дело № 1038/ 1989 година на ЛРС, с който В.Г. Д. и Р.М.Д. са
придобили собственост върху жилище, строено върху държавно място от
ЖСК „Орбита бл. 117, град Ловеч, ЖК „Ленин“, представляващо апартамент
№ 8, вх. А, ІV етаж, от 78.13 кв.м., състоящо се от спалня, дневна, кухня, баня
с тоалетна, коридор, тераси, заедно с таванско помещение №1, мазанско
помещение № 8, ведно 5.16730 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавно място съставляващо парцел І от кв. 322 по
плана на град Ловеч.
С протоколно определение от 07.05.1998 година, постановено по гр.д.№
4
280/1996 година на Ловешки районен съд, е приета и одобрена спогодба за
делба, по силата на която Р.М. Д.а придобила собствеността върху следния
недвижим имот - апартамент № 8, вх. „А“, етаж IV на ж.бл. „Орбита“ в ж.к.
„Червен бряг“ („Надежда“) в гр. Ловеч, от 78.13 кв.м., заедно с таванско
помещение № 1, мазанско помещение № 8 и прилежащите му 5.16730 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавно място съставляващо парцел І от кв. 322 по плана на град Ловеч.
С договор за покупко-продажба от 19.10.1998 година, оформен с
нотариален акт № 37, том І, рег. № 843, дело № 59/ 1998 година на нотариус
Цв. Л., рег № 138 на НК, Р.М. Д.а продава на С.И.Н. таванско помещение № 1,
съставляващо самостоятелен обект с изградени в него баня и тоалетна, със
светла площ от 13.76 кв.м., принадлежащо към този момент към апартамент
№ 8 на етаж 4, вх. „А“ на ЖСК „Орбита“ в ж.к. „Надежда“, град Ловеч.
След смъртта на Р.М. Д.а на 06.04.2021 година, нейната сестра Й.М. М.а,
като единствен наследник на починалата, се снабдила с констативен
нотариален акт за процесния апартамент, ведно с прилежащите му таванско и
мазанско помещения и общите части на сградата.
На 07.07.2022 година Й. М.а продава на Г. С. С. и Б. В. С.
наследственото жилище, ведно с прилежащите му таван, изба и съответните
идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, за
което е съставен нотариален акт № 140, том ІV, рег. № 5778, дело № 384 от
2022 година на нотари,с А.Ц., рег. № 565, с район на действие РС-Ловеч. На
същата дата купувачите са сключили договор за учредяване на ипотека върху
недвижимия имот в полза на „Юробанк България“ АД за обезпечаване на
кредит в размер на 90 000 лева, заедно с лихвите, обективиран в нотариален
акт № 141, том ІV, рег. № 5781, дело № 385 от 2022 година на нотари,с А.Ц.,
рег. № 565, с район на действие РС-Ловеч .
Междувременно на 29.08.2022 година С.И.Н. починал и оставил да свои
наследници И. И. Н. – съпруга, И. С. И. и Г. С. И. – дъщери.
По делото е приложено удостоверение изх. № 61030001725/ 26.04.2023
година и схема № 15-1483912-29.12-29.12.2022 г., от които се установява, че
процесното таванско помещение е декларирано от наследодателя на
ответниците И. Н., И. И. и Г. И. и е с идентификатор 43952.504.128.80.8.
От писмо изх. № **********/ 03.06.2024 година от „Електрохолд
5
продажби“ ЕАД е видно, че са налице данни за сключен договор за продажба
на електрическа енергия, регистриран клиентски номер 300220319757 за обект
„таван“ на адрес: град Ловеч, ж.к. „Червен бряг“, бл. 122, вх. А, със С.И.Н.
ЕГН **********.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че от проекта на ЖСК „Орбита“ е видно,
че таванско помещение №1 е с размери 3.20/ 4.30 м и светла височина 1.95 м,
т.е. светлата му площ е 13.76 кв.м. Експертът на място е измерил височина
1.94 м, като другите размери отговарят приблизително на тези по проекта, но
не могат да бъдат измерени точно, поради наличието на мазилка и ламперия.
Таванското помещение е над кухнята на апартамент № осем, като в
северозападния ъгъл на помещението е изграден санитарен възел – обща баня-
тоалетна с размери 1.39/ 0.97 м, оборудвана с тоалетна чиния, мивка, душ и ел
бойлер. Не са открити строителни книжа (одобрен проект и разрешение за
строеж), въз основа на които е изграден санитарния възел в него. Процесното
таванско помещение е нанесено като самостоятелен обект в КККР на град
Ловеч, въз основа на заповед № 18-12733-29.11.2022 година с площ от 15.75
кв.м.
В помещението има изградена ВиК инсталация, която не е
самостоятелна, а е свързана с тази на апартамент №8 и потреблението се
отчита на неговия водомер.
Според експерта изграждането на санитарен възел в таванското
помещение над кухня е допустимо само при условие, че то е прилежащо към
съоветнотно жилище в същата сграда съгласно Наредба № 5/ 1977 г. и
Наредба № 5/ 1995 г., но това не означава, че това е самостоятелен обект. В
него по проект не е било предвидено изграждане на ВиК и ел. инсталация,
освен за осветление.
Събрани са гласни доказателства за това, че таванското помещение е
било купено от наследодателя на ищците и че са изградени ВиК и
ел.инсталация, както и че възникнал спор относно собствеността след
продажбата на апартамента при което била сменена на ключалката.
В заключение вещото лице заявява, че таванското помещение към 1998
година – момента на изповядване на сделката, не отговаря на изискванията за
самостоятелен обект.
6
В хода на първоинстанционното производство ответникът Й.М. М.а е
починала и по делото са конституирани нейните наследници И. И. М., И. И.
К..
Съдът е сезиран с иск по чл. 124 от ГПК, предявен от И. И. Н., И. С. И.
и Г. С. И., против И. И. М., И. И. К., /двамата заместили в хода на процеса
Й.М. М.а, на основание чл. 227 от ГПК/, Г. С. С., Б. В. С., и „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, за признаване за установено, че И. И. Н. е
собственик на 4/6 идеални части, И. С. И. е собственик на 1/6 идеална част и Г.
С. И. е собственик на 1/6 идеална част, на основание покупка, наследство и
давност, на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор № 43952.504.128.80.9, с адрес на имота: гр. Ловеч, ж.к.
„Червен бряг“, бл. 122, ет. 5, в сграда с идентификатор № 43952.504.128.80,
предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект,
който самостоятелен обект е описан като „таванско помещение № 1“ в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том IV, рег.№
5778, дело № 384/07.07.2022 г. на нотариус рег.№ 565 на НК, район РС –
Ловеч, и в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 141, том IV, рег.№ 5781, дело № 385/07.07.2022 г. на същия
нотариус; и на основание чл. 108 от ЗС, да бъдат осъдени ответниците Г. С. С.
и Б. В. С., да предадат на ищците И. И. Н., И. С. И. и Г. С. И. владението на
гореописания недвижим имот; иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, за
отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 186, том I, рег.
№ 1763, дело № 131/11.08.2021 г. на нотариус рег.№ 139 на НК, с район РС-
Ловеч, в частта, в която Й.М. М.а, е призната за собственик по наследство на
Таванско помещение № 1 /едно/, при съседи: коридор, П.Х., двор, Д.Б., долу
апартаменти.
Предявен е и насрещен иск от Й.М. М.а (заместена от И. И. М. и И. И.
К.) против И. И. Н., И. С. И. и Г. С. И., на основание чл. 26 ал. 2, предл. първо
и чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
продажба на недвижим имот от 19.10.1998 г., обективиран в Нотариален акт №
37, том I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г. на нотариус рег.№ 138, с район на
действие Ловешки районен съд, с който Р.М. Д.а, продала на С.И.Н.
процесното таванско помещение, както и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да
бъде отменен издаденият нотариален акт.
7
За да бъде уважен искът за собственост следва по безспорен начин
ищецът да докаже правото си на собственост на заявените основания, а при
ревандикационния иск и наличие на владение от страна на ответника и то без
правно основание.
В случая основният спорен въпрос е дали процесното таванско
помещение има самостоятелен характер и оттам представлява ли годен обект
на прехвърлителна сделка, респ. за придобИ.е по давност.
Съгласно ТР № 3/ 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГК, „ако
към момента на сключване на сделката, реално определените части от
недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически
обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект,
съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент,
договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Правна невъзможност
за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище
или други обекти) е налице, когато при сключване на сделката съществува
непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за
обособяване на тази част.“
От доказателствата по делото жилищната сграда, в която се намира
спорния имот е изградена при действието на ЗТСУ (отм.), в сила от 01.06.1973
г. до 31.03.2001 г., и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство от 1977 г., отменена през 1995 г. с приемането на Наредба
№ 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Разпоредбата
на чл. 35 от Наредбата от 1977 година посочва, че жилището се състои от
помещения, които териториално и функционално са обединени в
самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на
гражданите, а съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 и чл. 39 помещенията в жилището са
жилищни и обслужващи. Складовите помещения са обслужващи жилището и
могат да бъдат изградени извън очертанията на самото жилище – в избата, в
тавана или на самия етаж в близост до комуникационния възел. В случая
видно от заключението на вещото лице по СТЕ по архитектурен проект към
апартаментите е било предвидено и са изградени съответно тавански и избени
помещения, като процесното таванско помещение е било прилежащо към
апартамент № 8. Таванското помещение№ 140, том ІV, рег. № 5778, дело №
384 от 2022 година на нотари,с А.Ц., рег. № 565, с район на действие РС-Ловеч
8
е разположено над кухнята на апратамент № 8 и по проект е с размери 3.20/
4.30 и светла височина 1.95 м., като изчислена по посочените параметри
неговата светла площ е 13.76 кв.м. Минимално изискуемата светла височина
съгласно чл. 50 от Наредба № 5 от 1977 г. и чл. 99, ал.2 от Наредба № 5 от
1995 г. за жилищните помещения, ателиетата, стаите за научна, творческа и
друга дейност, изградени в подпокривното пространство на сграда, е 2,30 м за
50 на сто от площта си, така е и по действащите норми - чл. 97, ал. 3, вр. чл.
72, ал.4 Наредба № 7/ 22.12.2003г.
По силата на архитектурния проект и на документа за собственост – н.а.
№ 105, т.V, д. 1038/ 06.07.1989 година на РС – Ловеч, процесният таван е
определен като принадлежност към апартамент № 8. Съгласно разпоредбата
на чл. 58, ал.1 от Наредба № 5/ 1977 година -клозети и бани не могат да се
разполагат над стаи за живеене или над кухни и килери за хранителни
продукти. Същите изисквания са пренесени и в разпоредбата, действала към
момента на изповядване на сделката през 1998 година - чл. 95, ал.4 от Наредба
№ 5/ 1995г., както и в действащата към настоящия момент Наредба № 7/
22.12.2003 година – чл. 110, ал. 3.
В този смисъл таванското помещение, предмет на настоящото
производство не е имало качеството на самостоятелен обект, съгласно
действащите правила и норми, нито към момента на построяването на
сградата, нито към момента на изповядване на сделката от 06.07.1989 година,
нито към настоящия момент, поради което не е бил годен предмет на
разпоредителна сделка. При това положение на е настъпил транслативния
ефект по договорът за покупко – продажба на процесното таванско
помещение.
Ищците основават своето право на собственост и на изтекла в тяхна
полза придобивна давност в периода от 19.10.1998 година до 07.07.2022
година.
За да бъде придобит по давност недвижим имот съгласно разпоредбата
на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността следва да се установи непрекъснато
владение в продължение на 10 години, респ. 5 години. Съгласно чл. 68 от ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя – обективен и субективен елемент.
Безспорно е, че фактическата власт върху процесното таванско
9
помещение е упражнявана от ищците в посочения период. С оглед изложените
по-горе съображения за липса на характеристиките на самостоятелен обект,
който може да бъде годен предмет на гражданския оборот, то същото не би
могло да бъде придобито по давност от лице, което не притежава
самостоятелен обект в сградата, както е в конкретния случай. Допустимо е да
бъде придобито такова помещение, само от собственик на самостоятелен
обект в същата сграда и то при условие, че жилището, към което това
складово помещение (таван) е прилежаща част разполага с друго такова,
съгласно чл. 36, ал.2 от Наредба № 5/ 1977 г., чл. 93, ал.3 от Наредба № 5/
1995г. и чл. 40, ал.1 от ЗУТ.
По отношение на твърдяната от ищците търпимост на строежа по
смисъла на §16 от ЗУТ. Действително съгласно тази разпоредба, след
издаването на удостоверението за търпимост по реда на § 16 ПР ЗУТ
изграденият без строителни книжа обект може да бъде годен обект на
извършване на прехвърлителни сделки, както и за придобИ.е право на
собственост по давност, но същият следва да е бил допустим по строителните
правила и норми, действащи към момента на изграждането му, което в
конкретния случай, с оглед развитите по-горе съображения, не е така. Дори и
да е било издадено такова, то би било несъобазено със закона и
непротивопоставимо на действителните собственици.
Предвид изхода от иска за собственост, неоснователна е и претенцията
по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 186, том I, рег.№ 1763, дело №
131/11.08.2021 г. на нотариус рег.№ 139 на НК, с район РС-Ловеч, в частта, в
която Й.М. М.а, е призната за собственик по наследство на Таванско
помещение № 1 /едно/, при съседи: коридор, П.Х., двор, Д.Б., долу
апартаменти.
По отношение на предявеният насрещен иск за прогласяване нищожност
да договора от 19.10.1998 г., обективиран в Нотариален акт № 37, том I, рег.№
843, дело № 59/1998 г. на нотариус рег.№ 138, с район на действие Ловешки
районен съд, за продажба на процесното таванско помещение на основание чл.
26, ал.2 от ЗЗД поради невъзможен предмет. Такава е сделката, при която към
момента на сключването, вещта не съществува фактически или не отговаря на
установените в действуващия устройствен закон изисквания за самостоятелен
10
обект и не може да бъде бъде обособен като такъв към този момент. В този
смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2014
г., ОСГК. От събраните по делото доказателства се установява, че съгласно
действащите към момента на сделката строителни правила и норми,
таванското помещение, въпреки обособеният в него санитарен въззел няма
характеристиките на самостоятелен обект, предвид липсата на изискуемата
светла площ, както и забраната за изграждане на санитарни помещения над
жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти, освен над
жилището, което обслужват.
По тези съображения сделката по н. а. № № 37, том І, рег. № 843, дело №
59/ 1998 година на нотариус Цв. Л., рег № 138 на НК е нищожна поради
невъзможен предмет.
Предвид изложените по-горе съображения решение № 23/ 17.01.2025
година на Ловешкия районен съд, постановено по гр.д. № 661/ 2023 година по
описа на същия съд, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на процеса въззивниците следва да заплатят на И. И. М.
и на „Юробанк България“ АД, съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция съответно в размер на 1 200 лева за адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС и 150 лева за юрисконсутско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/ 17.01.2025 година на Ловешкия
районен съд, постановено по гр.д. № 661/ 2023 година по описа на същия съд в
обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК И. И. Н., И. С. И., и Г. С. И.,
всички с адрес: гр. ****, да заплатят на И. И. М., с адрес: с. Б., общ. ****,
сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева съдебно-деловодни разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК И. И. Н., И. С. И., и Г. С. И.,
всички с адрес: гр. ****, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, сумата от 150 (сто и петдесет) лева съдебно-деловодни разноски –
11
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12