РЕШЕНИЕ
№ 1309
гр. Пловдив, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20235300500392 по описа за 2023 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 във вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Юробанк
България“ АД чрез адв. Д. Е., против решение №3478 от 26.10.2022 г.,
постановено по гр. дело № 1640 от 2022 г. на РС - Пловдив, І гр. състав, с
което е отхвърлен предявеният от „Юробанк България“ АД против ответника
И. И. Н. иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. с
член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и член 430 от ТЗ за признаване за установено по
отношение на ответницата съществуването на парично вземане в размер на
9447,71 лева - дължима главница за периода 3.01.2021 г. – 18.05.2021 г.; 73,63
лева дължима възнаградителна лихва за периода 3.01.2021 г. – 29.03.2021 г.;
267,99 лева дължима мораторна лихва за периода 3.01.2021 г. – 18.05.2021 г.;
60 лева разноски за връчване на покана, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на член 410 от ГПК – 9.06.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на член 417 от ГПК по
ч.гр.дело №12671/2021 г. на ПдРС, 12 гр.с-в, като недоказан и неоснователен,
и е осъдено „Юробанк България“ АД да заплати на И. И. Н. разноски от 700
лева платено адвокатско възнаграждение.
1
Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото в
първоинстанционния съд - неизготвен доклад, не е отделено спорно от
безспорно, не е разпределена доказателствената тежест, като постановеното
решение също е порочно. Не е изяснен размера на дължимите и неплатени
вноски по кредита с настъпил падеж. Поканата за предсрочна изискуемост е
връчена на длъжника на 30.03.2021 г., но плащане е извършено на 29.03.2021
г. и са погасени формираните просрочия. След тази дата обаче отново е
преустановено плащането и от април 2021 г. до юни 2021 г. е формирано
просрочие от 669.96 лв. Постъпилото на 04.06.2021 г. плащане от 300 лв. е
недостатъчно, а след тази дата отново е преустановено плащането. В исковата
молба е посочено, че вземането се претендира като предсрочно изискуемо,
като това обстоятелство не е съобразено от първоинстанционния съд. Дори и
да не се приеме, че е налице предсрочна изискуемост, е следвало да се
присъдят вноските с настъпил падеж. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се установи по отношение на И. Н., че
банката има срещу нея валидно и изискуемо вземане в размер на 9849.33 лв.,
от които 9447.71 лв. дължима главница по договора, 73.63 лв. дължима
възнаградителна лихва по кредита, 267.99 лв. дължима мораторна лихва и 60
лв. разноски за връчване на покана. Евентуално - в случай, че не бъдат
уважени изцяло или частично посочените искове, молят да бъдат присъдени
вноските за главница и лихви по кредита с настъпил падеж към датата на
обявяване на делото за решаване във въззивна инстанция. Във връзка с
произнасянето по въпрос 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС молят съдът
да се произнесе с осъдителен диспозитив относно сумите за държавна такса в
размер на 196.99 лв. и адвокатски хонорар в размер на 689.67 лв. с вкл. ДДС –
разноски в заповедното производство, както и направените разноски в
производството по установителния иск. Претендират се разноски и за
въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба не е
постъпил.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
2
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Районният съд е сезиран с предявени от „Юробанк България“ АД
срещу И. И. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД е предявил иск
против ответника И. И. Н., ЕГН **********, за признаване за установено по
отношение на ответницата съществуването на парично вземане в размер на
9447.71 лева дължима главница за периода 3.01.2021 г. – 18.05.2021 г.; 73.63
лева дължима възнаградителна лихва за периода 3.01.2021 г. – 29.03.2021 г.;
267.99 лева дължима мораторна лихва за периода 3.01.2021 г. – 18.05.2021 г.;
60 лева разноски за връчване на покана, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на член 410 от ГПК – 9.06.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата. Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производства.
Ищецът твърди, че по подадено от него заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 417 ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните книги на банката срещу ответницата е
издадена заповед за изпълнение по реда на член 417 ГПК за процесните суми.
Срещу издадената заповед за изпълнение от ответницата било подадено
възражение, а заповедният съд дал указания на банката да предяви
установителен иск за оспореното вземане. Сочат, че между ответницата, като
кредитополучател, и „Алфа Банк" АД, като кредитодател, чийто
правоприемник е „Юробанк България“ АД, е сключен договор за банков
потребителски кредит №CL209708/2015 г., с разрешен размер от 15700 лева и
срок на ползване и погасяване - 03.11.2025 г. Твърди се, че на 03.01.2021 г.
ответницата преустановила плащането на дължимите по договора вноски за
главница и лихва, като изпаднала в забава, считано от 03.01.2021 г. На
основание член 40.2 от Общите условия, банката обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 30.03.2021 г., чрез връчване на 30.03.2021 г.
на покана за доброволно изпълнение до ответницата.
В отговора на исковата молба се посочва, че искът е
преждевременно предявен, тъй като банката не е имала право да обяви
сключения с ответницата договор за банков кредит за предсрочно и изцяло
изискуем. Невярно било посоченото от ищеца обстоятелство, че на 03.01.2021
г. било преустановено плащането на дължимите по договора вноски за
главница и лихва, като се излагат твърдения, че ден преди обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, на 29.03.2021 г. ответницата внесла по
кредита сумата от 660 лева.
3
Не се възприемат доводите във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото.
Доклад по делото е изготвен в съдебно заседание на 19.10.2022 г., същият е
подробен и отговаря на изискванията на чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК, разпределена
е правилно тежестта на доказване между страните. Съдът се е произнесъл и по
доказателствените искания на страните. Не се възприемат и доводите за
неизясненост на правнорелевантните факти, още повече, че не се излагат
конкретни съображения.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
От приложеното частно гражданско дело се установява подадено
от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по член 417 ГПК за парично вземане в размер на 9447,71 лева
дължима главница за периода 3.01.2021 г. – 18.05.2021 г.; 73,63 лева дължима
възнаградителна лихва за периода 3.01.2021 г. – 29.03.2021 г.; 267,99 лева
дължима мораторна лихва за периода 3.01.2021 г. – 18.05.2021 г.; 60 лева
разноски за връчване на покана, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на член 410 от ГПК – 9.06.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата. Срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение в срок и са дадени указания на банката да предяви установителен
иск в едномесечен срок.
Такъв е предявен в определения срок, като искът е допустим.
Прието е, че страните по делото нямат спор относно сключването
на договора за банков кредит. Налице е спор имало ли е предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно член 38.3 от представените по делото ОУ, подписани от
потребителя и кредитора, забавата за плащане на част или пълния размер на
което и да е вземане на банката по договора е случай на неизпълнение, а
според член 40.2 от същите условия при настъпване на неизпълнение банката
може с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви едностранно и
без предизвестие непогасената част от кредита за предсрочно изискуема, в
това число и всички дължими такси, комисионни и други разноски във връзка
с кредита.
С писмено уведомление до кредитополучателя, връчено на
30.03.2021 г., банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита.
От изслушаното заключение на вещото лице К., неоспорено от
страните, което съдът е възприел като компетентно и безпристрастно дадено,
се установява, че към 30.03.2021 г. са били погасени чрез плащане вноските
за главницата и възнаградителната лихва с изтекъл падеж.
Ответницата е заплатила вноските за главницата и
възнаградителната лихва с изтекъл падеж на 29.03.2021 г., ден преди
връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост, поради което не е
4
била налице една от предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита. С оглед на това съдът е приел, че искът за
установяване на паричното вземане следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Въззивната инстанция възприема извода на първоинстанционния
съд, че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила така, както се
твърди в исковата молба.
Както е посочено в решение №50076/14.11.2022 г. по т.д.
№1730/2019 г. на ВКС, I т.о., с Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18 се прие, че в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната му изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно дадените
разяснения в мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което, за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай поканата за изпълнение (л.28 от
първоинстанционното дело) съдържа недвусмислено изявление до длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – за заплащане на неизплатените
суми по кредита. Според заключението на вещото лице обаче към този момент –
на уведомяване на длъжника, не е била налице обективната предпоставка – не е
имало непогасени вноски по кредита.
По делото е налице едно единствено изявление на кредитора –
отбелязаната вече покана за изпълнение, с което обявява кредита за предсрочно
изискуем, но към момента не са били налице предпоставките за това. Такова ново
изявление няма в исковата молба, не се твърди и да е настъпила предсрочна
изискуемост в хода на производството. Ето защо доводите, че е налице
5
предсрочна изискуемост, наведени във въззивната жалба, не се възприемат от
настоящия състав.
Според решение №50292/20.03.2023 г. по гр.д. №73/2022 г. на
ВКС, IV г.о., решението на съда трябва да отразява правното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на
съдебното дирене, което задължава съда да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват. Прието е, че при
преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено
материалното положение към деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което
съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК. Съдът, разглеждащ установителния или
осъдителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото
положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се
установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на
съдебното дирене в исковия процес. Правното основание, на което се
претендира изпълнение както на вноските с настъпил падеж, така и на
останалата част от главницата поради настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, е сключеният договор за кредит. Изискуемостта е възможността на
банката – кредитор да иска изпълнение, като тази възможност може да се
реализира по няколко начина: като отправи искане до длъжника за плащане
на дължимите по договора за кредит суми или да поиска от съда защита на
своето право, като предяви осъдителен иск по реда на общия исков процес
или по реда на производството по търговски спорове, или чрез подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и съответно предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 3 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, т. 1 или 2 или осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. При предявен осъдителен иск по общия ред с
твърдение в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
но действително обявена предсрочна изискуемост в хода на исковото
производство, този факт следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал.
2 ГПК. Целта на заповедното производство, продължение на което е
производството по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 422, ал. 1 ТПК, е да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора, чието положение не следва
да бъде по-неблагоприятно вследствие на инициирането на заповедно
производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за вземането по
общия ред.
Задължението за плащане на погасителните вноски по договора за
кредит става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска
съгласно уговореното в договора, съответно в погасителния план. Допустимо
е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
6
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ.
Пред настоящата инстанция бе изготвена съдебно счетоводна
експертиза, като според заключението на експерта размерът на дължимите и
непогасени вноски с настъпил падеж е: към датата на подаване на исковата
молба – 07.02.2022 г. е 2358.03 лв., от които главница – 1503.43 лв. и лихва –
848.60 лв.; към датата на връчване на исковата молба на ответника –
18.05.2022 г. – 3001.13 лв., от които главница – 1946.95 лв. и 1054.18 лв.
лихва; към датата на изготвяне на заключението – 19.09.2023 г. – 6430.99 лв.,
от които главница – 4484.77 лв. и лихва – 1946.22 лв. След 30.03.2021 г. има
постъпили две плащания по кредита – на 04.06.2021 г. – 295 лв. и на
13.07.2021 г. – 300 лв.
Настоящата инстанция възприе заключението на вещото лице като
изготвено обективно, безпристрастно и с необходимите професионални
знания и умения в съответната област. Същото не е и оспорено от страните.
В случая, макар и да е установено в хода на производството, че
длъжникът не изпълнява задълженията си за плащане на вноските по кредита,
не е налице ново изявление на кредитора за обявяване на кредите за
предсрочно изискуем, което да е доведено до знанието на длъжника. Ето защо
не следва да се присъжда цялата претендирана сума, а само вноските с
настъпил падеж към датата на приключване на устните състезания в
настоящата инстанция. Според заключението на вещото лице, към датата на
изготвяне на заключението – 19.09.2023 г. – размерът на дължимата главница
по вноските с настъпил падеж е 4484.77 лв. Падежът на вноските е трето
число от месеца, като към датата на приключване на устните състезания пред
въззивния съд – 02.10.2023 г. сумите са били същите. На жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 4484.77 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда.
Като е достигнал до различен краен резултат, съставът на
районния съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени
в тази част и да се постанови ново, с което да се уважи иска за главница – за
сумата от 4484.77 лв. Следва да се отмени и решението в частта за
разноските, които жалбоподателят е осъден да заплати на насрещната страна
– за разликата над 378 лева до присъдения размер от 700 лв. В останалата част
решението е правилно, както и по отношение претенциите за лихва – за
периода, за който се претендират, са били погасени. Не са налице и
предпоставките за присъждане на разноските за обявяване на предсрочната
изискуемост, поради изложените съображения.
По отношение на разноските:
Искане за присъждане на разноски има само от жалбоподателя,
като същите следва да се определят пропорционално - в съответствие с
7
уважената част от жалбата. Ето защо на страната следва да се присъдят 407.71
лв. разноски за заповедното производство (от направените такива – 196.66 лв.
за държавна такса и 689.67 лв. за адвокатско възнаграждение), 159.76 лв.
разноски за първоинстанционното производство (от направените 197.31 лв. за
държавна такса и 150 лв. за адвокатско възнаграждение), както и в размер на
213.42 лв. за въззивното (от направените разноски за държавна такса – 263.95
лв. и за експертиза – 200 лв.).
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3478 от 26.10.2022 г., постановено по гр.
дело № 1640 от 2022 г. на РС - Пловдив, І гр. състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от „Юробанк България“ АД против ответника И. И. Н.
иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. с член 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и член 430 от ТЗ за признаване за установено по отношение на
ответницата съществуването на парично вземане в размер на дължима
главница – до размера на 4484.77 лева, както и в частта за разноските,
които е осъдено „Юробанк България“ АД да заплати на И. И. Н. – за
разликата над 378 (триста седемдесет и осем) лева до присъдената сума от
700 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с
член 415 ГПК, вр. с член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и член 430 от ТЗ в отношенията
между „Юробанк България“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град *****, и И. И. Н. от град *****, ЕГН **********, че Н.
дължи сумата от 4484.77 (четири хиляди четиристотин осемдесет и четири
лв. седемдесет и седем ст.) лева, представляваща неплатена сума - главница
– падежирани, но неплатени вноски до 02.10.2023 г. по договор за
предоставяне на потребителски кредит №СL209708/2015 г., сключен между
кредитополучателката и „Алфа Банк“ АД (с правоприемник „Юробанк
България“ АД), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
09.06.2021 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3478 от 26.10.2022 г., постановено
по гр. дело № 1640 от 2022 г. на РС - Пловдив, І гр. състав, в частта, в която
е отхвърлен предявеният от „Юробанк България“ АД против ответника И. И.
Н. иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. с член 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и член 430 от ТЗ за признаване за установено по отношение на
ответницата съществуването на парично вземане – за разликата над 4484.77
лв. до предявения размер от 9447,71 лева - дължима главница; 73,63 лева
дължима възнаградителна лихва за периода 3.01.2021 г. – 29.03.2021 г.; 267,99
лева дължима мораторна лихва за периода 3.01.2021 г. – 18.05.2021 г.; 60 лева
8
разноски за връчване на покана, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на член 417 от ГПК по ч.гр.дело
№12671/2021 г. на ПдРС, 12 граждански състав.
ОСЪЖДА И. И. Н. от град *****, ЕГН **********, да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
град *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 407.71 (четиристотин и
седем лв. седемдесет и една ст.) лева разноски за заповедното производство,
159.76 (сто петдесет и девет лв. седемдесет и шест ст.) разноски за
първоинстанционното производство, както и в размер на 213.42 (двеста и
тринадесет лв. четиридесет и две ст.) за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му с касационна жалба пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9