РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Благоевград, 07.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210101892 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов"
№ 29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я. чрез юрк. Н. Т. против М.
П. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****, като е предявен положителен
установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за
изпълнение - пр. основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за
установено, че М. П. Л. ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" АД по Договор за потребителски кредит № **********/ 27.07.2021 г. следните
суми: сумата 1288.40лв., представляваща главница ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.03.2024 г. до окончателното
изплащане. Претендират се сторените разноски.
Сочи се, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение.
Твърди се, че е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 27.07.2021
г. между "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД /Заемодател/ и М. П. Л. като Заемател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че е сключен
Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.08.2023 г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 22.08.2023г., по силата на който вземането по Договор
за потребителски кредит № **********/27.07.2021 г. е прехвърлено в собственост на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и другите му принадлежности, включително начислените несъбрани лихви,
както и с начислените несъбрани такси, комисионни и разноски /всички балансови и
задбалансови задължения съгласно счетоводни записи към датата на прехвърляне/. Сочи се,
че на длъжника е изпратено Уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия,
посредством писмо с обратна разписка, но пратката се е върнала с отбелязване „Получателят
се е изместил на друг адрес“.
1
Направено е искане Уведомлението за извършена цесия от името на „Ти Би Ай Банк"
АД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, да се връчи на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея.
По отношение на сключения между страните договор се сочи, че кредитодателят се е
задължил да предостави на Потребителят парична сума в размер на 1500.00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като редът и условията, при които
Кредиторът е отпуснал кредит на Потребителят се уреждат от Договора. Сочи се, че
договорът за кредит не е сключен при Общи условия, като в него е инкорпорирано
съдържанието предвидено в чл. 11 от ЗПК, като всяка от страниците му е разписана от
Потребителя. Сочи се, че при сключване на договора за потребителски кредит, Потребителят
по свое желание и собствено усмотрение може да сключи договор за застраховка към някоя
от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, в качеството му на
застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора. Твърди
се, че потребителят по свое желание и усмотрение се е присъединил към застрахователна
програма „Защита на кредита" предназначена за кредитополучатели на потребителски
кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД и на осн.чл. 19 от процесния договор е
сключил застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА" и застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ
+ СМЕТКА". Сочи се, че при сключване на застраховката с подписа си Потребителят
декларира, че е получил Информационен документ за застрахователен продукт, разбира и
приема ОУ на застрахователната програма „Защита на кредита". сочи се, че
Застрахователната премия е обща еднократна дължима сума, която е включена към общия
размер на кредита. посочва се, че договора за кредит предвижда, че в случаите, когато
Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя
от застрахователните програми, предлагани от Кредитора частта от средствата по кредита,
представляващи дължимата за конкретната застраховка сума се превежда от Кредитора
директно по банкова сметка на съответния Застраховател, респ. на съответния
Застрахователен посредник, за което Потребителят дава изрично са нареждане и съгласие с
подписването на Договора. Навежда се, че в договора за кредит изрично е посочено, че
размерът по главницата се формира както от предоставените средства на заемополучателя,
така и от дължимите застрахователни премии - видно е от чл. 7.2.2. от договора за кредит, че
банката всъщност го финансира и за дължимите застраховки, но сумата се превежда на
застрахователя от кредитора. Посочва се, че в чл. 7. 1. от договора е посочено изрично, че
общият размер на кредита представлява сбор от главницата по кредита и дължимите
застраховки. Всички тези клаузи от договора, които са по изрично изразено желание на
потребителя сочат, че получателят по услугата /кредитополучател/ е бил активна страна,
като поведението на доставчика не е укоримо от гледна точка на предоставяне на
информация за предлаганите продукти. Сочи се, че в договора е посочен и годишният
лихвен процент по заема, както и общият размер на ГПР, като уговореният между страните
лихвен процент по договора за кредит е в размер на 22.53%, като страните са договорили
ГПР в размер на 24.3%, поради което общото задължение по Договора възлиза на 2505.82
лв., която сума е била разсрочена на 24 броя погасителни месечни вноски, всяка в размер на
104.41 лв., която включва главница и договорна лихва и застрахователна премия. Твърди се,
че размерът на ГПР по договора е фиксиран и е определен в съответствие с изискванията на
чл. 19 ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено
договорената между страните възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК
предвижда, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както
и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на Кредитополучателя по
негово искане. Сочи се, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на
такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита. Навежда се, че в случай на просрочие при една или повече дължими
2
месечни вноски, Потребителят е длъжен да заплати и начислените лихви за периода на
просрочието, както и евентуално съдебните и други разходи при условията на чл.15. Сочи
се, че съгласно чл. 15.1 от Договора ако Потребителят е допуснал просрочие на дължими от
него плащания, той дължи на кредитора и законна лихва за забава върху цялата просрочена
сума за целия период на просрочието от датата на падежа до датата на ефективното
изплащане на сумата, като законната лихва се формира съгласно чл. 9 от Договора. Твърди
се, че потребителят не е изплатил дължимия кредит към Кредитора, като срокът на договора
е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 05.08.2023г.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок по делото е
депозиран писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен
представител, с който се оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди се, че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иска, защото
уведомлението за цесия е изпратено едва с исковата молба и прехвърлянето не може да
породи правни последици за длъжника преди това. Навежда се, че ответникът в настоящето
производство М. П. Л., не е открит на установените му постоянен и настоящ адрес, като
същият се представлява в производството от назначения му особен представител. Сочи се,
че последният има ограничен кръг права за целите на процеса и не може да приема
материалноправни волеизявления, каквото е съобщаването на цесията. Сочи се, че
получаването на съобщение за сключен договор за прехвърляне на вземане представлява
разпореждане с право, за което действие се изисква изрично пълномощно по смисъла на чл.
34, а. 3 от ГПК. Според разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК, особеният представител може
да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно само с одобрението на съда,
пред който се води делото. Навежда се, че връчването на особен представител не може да се
приравни на връчване на ответника или на упълномощен от него адвокат поради
невъзможността този особен представител да доведе до знанието на длъжника узнатите
факти и обстоятелства, релевантни за спорното право. Твърди се, че връчването на
уведомлението за извършената цесия на особен представител не е надлежно връчване,
поради което цесията не е надлежно съобщена. С оглед на изложеното и поради липса на
надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД не е носител на вземания срещу М. П. Пазарски, се сочи, че предявения
срещу ответника иск следва да бъде отхвърлен като неоснователн.
С Определение № 99/14.01.2025г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен и
процесуален представител. В хода на делото са депозирани молби от процесуалния
представител на ищцовото дружество, в което изразява становище, че поддържа
депозираната искова молба. По същество моли за уважаване на предявените искове.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от назначен особен
представител - адвокат М- Ш., която поддържа депозирания писмен отговор. Пледира за
отхвърляне на предявените искове. Излагат се твърдения, че ответникът не е уведомен за
цедиране на вземането.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото, както и е изслушано
заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
3
Видно от приложеното ч.гр.д. № 831/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград,
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като
съдът с Разпореждане № 1097/11.04.2024 година е отхвърлил заявление, подадено от
заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано
от Я.Б. Я. - управител, чрез юриск. Е. И. срещу длъжника М. П. Л., с ЕГН **********, с
настоящ адрес : с**** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, за следните суми : - сумата от 579,28 лв. /петстотин
седемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ - главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 27 юли 2021 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ АД и М. П. Л.,
вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1/22.08.2023г. към
Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.08.2023г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.04.2024г. до
окончателното погасяване; - сумата от 140, 45 лв. /сто и четиридесет лева и четиридесет и
пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 05.09.2021 г. до 05.08.2023 г.; - сумата от 942,
60 лв. /деветстотин четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/ - мораторна лихва за
периода от 06.11.2021 г. до 26.03.2024 г. и е постановил да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я. Б. Я. - управител, чрез юриск.
Е.а И. срещу длъжника М. П. Л., с ЕГН **********, с настоящ адрес ****, за следните суми
: - сумата от 1288,40 лв. /хиляда двеста осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ -
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 27 юли 2021 г., сключен
между „Ти Би Ай Банк“ АД и М. П. Л., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
Приложение № 1/22.08.2023г. към Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
22.08.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 01.04.2024г. до окончателното погасяване; - сумата от 25,77 лв.
/двадесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ - държавна такса; - сумата от 21,83 лв.
/двадесет и един лев и осемдесет и три стотинки/- юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на цитираното Разпореждане, съдът е издал Заповед № 435/11.04.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като е разпоредил длъжникът М. П.
Л., с ЕГН **********, с настоящ адрес ****, да заплати на кредитора „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я. Б. Я. - управител, чрез юриск.
Е. И., следните суми : - сумата от 1288,40 лв. /хиляда двеста осемдесет и осем лева и
четиридесет стотинки/ - главница по договор за потребителски кредит № ********** от 27
юли 2021 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ АД и М. П. Л., вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с Приложение № 1/22.08.2023г. към Договора за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 22.08.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.04.2024г. до окончателното
погасяване; -сумата от 25,77 лв. /двадесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ -
държавна такса; - сумата от 21,83 лв. /двадесет и един лев и осемдесет и три стотинки/ -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47
ГПК, като с Разпореждане № 1729/07.06.2024г., съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе
дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска си в посочения
срок. Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на установителен
иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова
молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
4
сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
831/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград. Ето защо и въз основа на изложеното
съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит се установява, че на
27.07.2021 година е сключен договор за потребителски кредит № ********** между „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД и М. П. Л., по силата на който съгласно чл. 7 от договора "Ти Би Ай Банк"
ЕАД е отпуснала на М. Л. потребителски кредит на длъжника в размер на 1500 лв.,
застраховка Bank Пакет 3 сметка в размер на 239,77 лева и Застраховка Bank Пакет 3
Кредит+сметка в размер на 262,80 лева, или общ размер на застрахователната премия 502,57
лева, или общ размер на кредита 2002,57 лева, със срок за погасяване 05.08.2023 г., при
равни месечни погасителни вноски в размер на 104,41 лв. всяка, ГПР - 24.30%, и общ размер
на задължението - 2505,82 лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са
описани в самия договор.
По делото е представена Застраховка на кредитополучатели, Информационен документ
за застрахователен продукт за продукт „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучатели на потребителски кредит.
На 27.07.2021 година М. П. Л. е подписал и декларация за присъединяване на
застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „защита на
сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай
банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.
Представен е и сертификат № 170531853702021 за застрахователни програми „Защита
на кредита“ и „защита на сметките“, сключен между М. П. Л. и Cardif Assurances Vie SA
France чрез клона си „Кардиф Животозастраховане“ клон България с предмет на
застраховката съгласно Общи условия за застрахователна програма „Защита на кредита“ и
„защита на сметките“ на кредитополучатели на потребителски кредит, предоставяни от Ти
Би Ай Банк ЕАД. Сертификатът е подписан от застрахованото лице и застрахователите към
който са приложени и Общите условия за застрахователните програми, както и Общи
условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, които
са подписани от ползващото лице на 27.07.2021 година.
Представено е и заявление-декларация за установяване на договорни отношения между
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М. П. Л., с която декларация Л. е заявил желанието и е дал
съгласието да бъде сключена застраховката. Заявлението е подписано от Л. на 26.07.2021
година.
По делото е приет като доказателство Договор за продажба на вземания от 22.08.2023
година, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията,
произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора, като по делото е
представено и приложение № 1.
Представено е и Приложение № 2 към Договора за продажба на вземания от 22.08.2023
година, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД /л. 26/,, Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ар. 3 ЗЗД, с
което се уведомя„Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД ва М. Л., че вземането по процесния договор е цедирано.
Представено е и пълномощно, с което „Ти Би Ай Банк“ ЕАД упълномощава „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ АД от името на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да уведомява
писмено длъжниците за цедиране на вземането, както и да извършва всички необходими
правни и фактически действия.
Видно от приложеното по делото Уведомление /л. 31/ е, че същото е адресирано до М.
5
Л., по силата на който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е уведомила М. Л., че вземането произтичащо
от процесния договор за кредит от 27.07.2021 година е цедирано, по силата на сключен
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 22.08.2023 година и Приложение
№ 1 от о22.08.2023 година между „АКПЗ“ ООД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от
вещото лице С. Т., която не е оспорена от страните, което съдът намира за пълно,
компетентно изготвено и обосновано.
В заключението вещото лице посочва, че чистата стойност на усвоения от
Кредитополучателя кредит е 1 500 лева. В заключението се посочва, че ответникът е
извършил плащания в размер общо на 211,60 лева, от които 134,89 лева – главница, 75,99 лв.
– договорна лихва и 0,72 лева – наказателна лихва, като ответникът не е извършвал
плащания към „АКПЗ” АД и претендираната сума като главница в размер на 1 288,40 лева
не е изплатена. Експертизата не приема за правилно да се капитализират разходи към
договорената главница от 1 500 лева, като впоследствие се начислява и договорна лихва, не
само върху главницата, но и върху застрахователната премия от 502,57 лева. По отношение
на Годишният процент на разходите вещото лице посочва, че посоченият в Договора за
потребителски кредит ГПР е 24,30 % и същият е изчислен при вариант, в който е прието, че
главницата по Договора е в размер на 2 002,57 лева (1 500 лв. + застрахователна премия от
503,25 лева). При този вариант оскъпяването на кредита е 25,13 % (503,25 лв. : 2002,57 лв. х
100). В посочения в Договора ГПР като разход е включена единствено сумата на
договорната лихва от 503,25 лева. По различен начин е изчислителната работа при следните
параметри на Договора : - дължима главница - в размер на 1 500,00 лева; - разходи по
кредита - в размер на 879,61 лева, от които : договорна лихва - 377,04 лева и застрахователна
премия - 502,57 лева. При този вариант, оскъпяването на кредита е 58,64 % (879,61 лв. : 1
500 лв. х 100). При главница по кредита от 1 500 лева и разходи по кредита в размер на
879,61 лева, ГПР се променя от 24,30 % на 61,52 %. Според вещото лице посоченият в
Договора за кредит ГПР от 24,30 % не надхвърля петкратния размер на законовата лихва
към датата на сключване на Договора за кредит - 27.07.2021 г., но същият не е действителен,
а формален ГПР, тъй като действителният ГПР по Договора за кредит е в размер на 61,52 %
и същият надхвърля петкратния размер на законовата лихва към датата на сключване на
договора за кредит.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по така изготвената експертиза като
пълно, компетентно, обективно и обосновано.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за главница по договор за кредит.
От страна на ответника е направено възражение, че договора за цесия не е връчен на
кредитополучателя.
Установителният иск е допустим, налице е правен интерес от предявяването му, което
се доказа от приложеното ч.гр.д. № 831/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 435/11.04.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е връчена на
ответника при условията на чл. 47 ГПК, като с Разпореждане № 1729/07.06.2024 година
съдът указал на ищеца в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането,
предмет на заповедта. Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5 а от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Разгледан по същество, искът е
основателен.
6
По така предявения иск ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на
иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение, като в негова
тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения - ищецът следва по реда на
пълното и главно доказване да установи проведено заповедно производство, да установи
качеството си на кредитор спрямо ответника, наличието на валиден договор за цесия,
прехвърлянето на спорното вземане на ищеца, да установи факта, че цесията е породила
действие /арг. чл.99, ал.3 от ЗЗД/, че е валидно съобщена на длъжника от предишния
кредитор.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 410 от ГПК, с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД наличието на валидни облигационни правоотношения, създадени между ответника и
„Ти Би Ай Банк“ АД по Договор за паричен заем. Ищецът следва да установи, че
уговорената сума е била предоставена и усвоена от кредитополучателя, от който за
ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена
главница; наличието на твърдения договор за цесия, с който процесното вземане е
прехвърлено в полза на ищцовата страна и уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Настъпилата изискуемост, размер на претендираната главница;
За ответника - погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо
главница по заемния договор.
Ищецът основава вземането си въз основа на договор за прехвърляне на вземания
(цесия), сключен от него с „Ти Би Ай Банк“ АД, което дружество от своя страна е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 22.08.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, а
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника
от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. Следователно, до
съобщаването на прехвърлянето на длъжника титуляр на вземането остава цедентът. Ищецът
не доказа, че до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, длъжникът е уведомен за цедиране
на вземането, но с връчването на препис от исковата молба и направеното в исковата молба
уведомление от цесионера, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в тази насока решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., ВКС; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.,
ВКС.
Установи се, че препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи
договора за цесия, писмените потвърждения по чл. 99, ал. 3, пр. последно ЗЗД. Без значение
в тази насока е обстоятелството, че ответната страна се представлява от особен представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването на представител се смята за лично връчване,
съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен
(доброволен) и особен представител. Следователно ответникът е бил известен за
прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде
отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. на ВКС,
Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС). Възможността уведомяването на
длъжника за цесията да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера,
придружена с документите, които обективират прехвърляне на вземането, се допуска и в
облигационноправната доктрина (вж. Ал. Кожухаров „Облигационно право. Общо учение за
облигационното отношение“, новаредакция и допълнение от П. Попов, София, 2002 г., стр.
487). Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да
7
възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая
липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък. Ето защо, след като бъде
известен за цесията (дори и чрез връчване на препис от исковата молба) длъжникът не може
да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение поради липсата на
уведомяване, след като не е изпълнил на предишния кредитор (вж. Решение № 40 от
13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр.
д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.) - чл. 9,
като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В настоящият случай
съдът приема за доказано, че договор за потребителски кредит № **********, сключен на
27.07.2021 година между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М. П. Л., по силата на който съгласно чл. 7
от договора "Ти Би Ай Банк" ЕАД е отпуснала на М. Л. потребителски кредит на длъжника в
размер на 1500 лв., застраховка Bank Пакет 3, сметка в размер на 239,77 лева и Застраховка
Bank Пакет 3 Кредит+сметка в размер на 262,80 лева, или общ размер на застрахователната
премия 502,57 лева, или общ размер на кредита 2002,57 лева, със срок за погасяване
05.08.2023 г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 104,41 лв. всяка, ГПР -
24.30%, ГЛП - 22.53 % и общ размер на задължението - 2505,82 лв. Погасителният план и
условията по договора за кредит са описани в самия договор.
Установи се от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че чистата стойност на
усвоения от Кредитополучателя кредит е 1 500 лева. С оглед на изложеното, съдът намира,
че се доказа по един безспорен и категоричен начин, че е налице валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за паричен заем, изпълнени са всички
задължения по него, като на Л. е предоставена сумата от 1500,00 лева под формата на
кредит, и същата е усвоена от него.
Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.
В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложения към
исковата молба договор е видно, че лицето, за което се твърди, че е ответник по договора, в
договорните си правоотношения със заемодателя има качеството на потребител и с оглед
качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП -
съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които
прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение
страна.
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за
нищожност на клаузите от сключения между "Ти Би Ай Банк“ АД и М. П. Л. договор, както
и да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като
намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на
ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му.
В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се
установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер
8
на 1500 лв., застраховка Bank Пакет 3 сметка в размер на 239,77 лева и Застраховка Bank
Пакет 3 Кредит+сметка в размер на 262,80 лева, или общ размер на застрахователната
премия 502,57 лева, или общ размер на кредита 2002,57 лева, при уговорен годишен лихвен
процент – 22.53 %, ГПР – 24,30 %, равни месечни погасителни вноски в размер на 104,41
лева, или обща сума дължима от потребителя – 2505,82 лева.
Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор.
Съгласно чл. 7 от договора за кредит, общият размер на кредита от 2002,57 лв. включва
главницата от 1500 лева и 502,57 лева - застрахователни услуги, които са включена в общия
размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че
длъжникът - потребител получава като чиста стойност на кредита 1500 лева (чл. 7 от
договора), а към това плаща още общо 502,57 лева - застрахователни услуги. Тази сума обаче
не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е
капитализирана към главницата и е получена обща такава в размер на 2002,57 лева, като
възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница (получена от
длъжника сума) и застрахователните услуги.
В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК дефинира
понятието „Общ разход по кредита за потребителя“ като всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени
основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез
императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на
ГПР на кредита.
В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/ като абсолютна процентна стойност – 24,30 %, но от съдържанието му и от
данните по делото не може да се установи дали при изчисляването му е включена
уговорената застрахователната услуга. Това е от съществено значение за определяне на ГПР,
тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. В Решение на съда (СЕС) от 21
април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от
Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се
тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват
всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези,
които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и
които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият
размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива
2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на
задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи,
лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
9
заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в
общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-
нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на
кредита.
В случая от представените по делото договор за потребителски кредит и приложенията
към него, прави впечатление, че допълнителните услуги - застраховки са включени към
главницата, договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя
главница, включваща както суми за лично ползване, така и такива за заплащане на
задълженията по допълнителните услуги. Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва
ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите, довели до
формиране на договорния ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя
стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и
интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно
съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде
постигната целта, посочена от законодателя в чл. 2 от ЗПК. На същия следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради
което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и
стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин - в това число и вида на отделните
елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В
случая това не е сторено, поради което уговорената клауза за допълнителни услуги са
недействителни съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 и 20 от ЗЗП.
От така изложените императивни норми следва изводът, че допълнителни услуги -
застраховка Защита на кредита и сметките представляват общ разход по кредита за
потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е
задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на
кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната
лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също така следва изводът, че при наличие на
посочените от закона условия, допълнителните услуги представляват разход по кредита за
потребителя независимо от това, дали те се заплащат пряко от потребителя на
застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на
премията, като същата бъде заплатена от търговеца кредитор за сметка на потребителя.
Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая
плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него
кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Въпросът, дали сключването на
застрахователния договор /присъединяването на потребителя към съществуващите
застрахователни програми/ е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или
за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз
основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа
на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл
обстоятелството, че в чл. 7 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като
незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е
лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани
със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от
предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е
имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер. Видно от чл. 19 от
договора, както и от самото твърдение на заявителя, сключването на застраховка не е
задължително условие за получаване на кредита. Остава въпросът какво е основанието, на
което застрахователните суми са включени в договора за потребителски кредит. Настоящият
съдебен състав намира, че застраховката е реално разход по кредита, а причината същите да
10
бъдат посочени в определянето на главницата, заедно с текста на чл. 19 от договора, имат за
цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля
50%. При това положение, по отношение на годишния процент на разходите в договора
липсва яснота относно неговия действителен размер. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл. 22 ЗПК, което пък влече
последиците на чл. 23 от същия закон. Дори и да се приеме, че застраховките вече са били
включени в ГПР, тъй като са част от главницата по кредита, същото отново е неправилно,
доколкото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът
разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената в
Приложение № 1 формула. Същевременно, както беше уточнено, допълнителните услуги
представляват разход по кредита и подлежат на включване в годишния процент на
разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено
тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват
оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът
намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11,
ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
На следващо място по договорите за кредит лихва се дължи върху предоставената на
потребителя сума за ползване от него (главница по договора). Поради това ще се явява
неравноправна клауза, която налага на потребителя да заплаща лихва върху парична сума,
която същият не може да ползва свободно по свое усмотрение. Това важи особено ако в
случаите, когато олихвяваното плащане се явява премия по застраховка - вземане, което
обезпечава гаранционната функция на застрахователя, и при чието неплащане законът
предвижда като последица не начисляване на лихви, а прекратяване на застрахователното
покритие (вж. чл. 367 - 368 КЗ). В настоящия случай заявителят представя договор с
потребителя, в който е предвидено, че длъжникът - потребител получава като чиста стойност
на кредита 1500 лева (чл. 7 от договора), а към това плаща още общо 502,57 лева -
застрахователна услуга. Тази сума обаче не е отделена като допълнително плащане към
кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща
такава, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница
(получена от длъжника сума) и застрахователни услуги. Подобен начин на начисляване на
лихвите създава съмнение, че става въпрос за клаузи, които като общ ефект значително
завишават тежестта на потребителя при разсрочено плащане на застраховката, като в
противоречие с правилото на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр превръщат застрахователната премия във
вземане, олихвяемо с 24,30 % годишна лихва (вж. чл. 9.1 от договора за кредит). Оттук за
съда възниква основателно съмнение за това, че начинът на формиране на лихвата по
кредита може да е резултат от приложение на евентуално неравноправна клауза. Спорен е
въпросът дали застрахователните премии, изплатени от банката кредитор на дружествата
застрахователи, съответно включени в погасителните вноски към потребителския договор за
кредит, следва да бъдат включени в размера на ГПР. Допълнителните услуги не
представляват главница по договора за кредит, която да се дължи на кредитодателя, в
подписаната от ответника декларация е посочено съгласие застрахователното плащане при
настъпване на застрахователно събитие да се изплати в полза на банката. Като такова,
правата на заявителя са да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя в
случай на настъпване на застрахователното събитие. За сключване на договора за
застраховка с "Кардиф Общо застраховане, Клон България" и "Кардиф Животозастраховане,
Клон България", заявителят е действал като застрахователен посредник и не е титуляр на
вземането за застрахователната премия. Кредитори на застрахователните вноски са "Кардиф
Животозастраховане Клон България" и "Кардиф Общо Застраховане Клон България" АД, а
11
не банката. Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и
обслужват заедно с тези по кредита, не легитимира банката като титуляр на това вземане
към кредитополучателя. Тези допълнителни услуги не следва да се включват към главницата
по договора за кредит и в тази връзка да представляват общ размер на кредита по смисъла
на предложение първо от т. 2, § 1 от ДР на ЗПК, в каквато насока е заключението на вещото
лице, според което действителният ГПР по Договора за кредит е в размер на 61,52 % и
същият надхвърля петкратния размер на законовата лихва към датата на сключване на
договора за кредит.
По въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на разположение на
заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка
I от приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР има
произнасяне на СЕС. С решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че чл. 3, б. л)
и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, както и т. I от приложение I към тази директива, трябва
да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват
всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези,
които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и
които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият
размер на кредита по смисъла на чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48 да включва
която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка
със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т. 87 е подчертано, че
незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите
разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по- нисък
ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.
Ето защо тези суми е следвало да бъдат съотнесени не към главницата на сумата, а да бъдат
посочени ясно за потребителя, че съставляват разход по кредита. В случая проверката от
страна на съда по този въпрос не може да се ограничава до обстоятелството, че тези услуги
били доброволно заявени от потребителя - т. 43 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22
на СЕС, доколкото същите могат да бъдат резултат от надмощното положение на търговеца
доставчик на услугата. От съществено значение в настоящия казус е обстоятелството, че
заявителят съвместява и качеството на застрахователен посредник на самите
застрахователни дружества, като действа при предварително изготвена застрахователна
програма, включваща еднотипни условия, свързани с отнапред заложени застрахователни
събития, като двата договора са сключени и едновременно, поради което вероятността
потребителят да е имал възможност да влияе върху договорните клаузи на тази
допълнителна потребителска сделка е по-скоро нулева. Или застраховка, уговорена от
застраховащ се кредитор, който предоставя на потребителя пакет от предварително избрани
от него покрити рискове, отговарящи конкретно на неговия кредитор в интерес,
предоставянето на цели две застрахователни програми, предметният обхват на които в
представения сертификат не е ясно посочен, при предварително определена цена за всяка
една от тях, според съда съставляват пречка пред средния потребител да осъзнае
икономическите последици от избирането на тази услуга. Затова и този разход на
потребителя, който изглежда безусловен към момента на встъпване в договорното
правоотношение с банката, е следвало да бъде ясно обозначен в договорната клауза на ГПР.
В случая средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати
като главница представлява разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би
следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита,
като липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22
ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща
12
само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на
заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от
съда недействителност на договор за потребителски кредит - погасителният план няма
действие между страните (в горния смисъл Решение № 50056/29.05.2023 г. на ВКС по т. д. №
2024/2022 г. I т. о., Решение № 50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г. IV г. о., и
др.).
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът
е извършвал плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 211,60 лева, от
които 134,89 лева - главница, 75,99 лв. - договорна лихва и 0,72 лева - наказателна лихва,
която сума, като се приспадне от размера на главницата от 1500 лева, следва, че дължимата
от ответника сума по процесния договор за кредит е в размер на 1288,40 лева, поради което
съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се явява основателен и доказан по размер и същият следва
да бъде уважен в пълен размер.
При този изход от делото право на разноски има единствено ищцовото дружество. В
исковата молба ищецът претендира разноските по заповедното и исковото производство.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е
указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските
отпада. Ищецът е претендирал разноски в хода на заповедното производство, които са в
размер на 59,01 лв. – внесена държавна такса и сумата от 21,83 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските по заповедното производство в размер общо на 80,84 лв. Ищецът е претендирал
присъждане на разноски и в исковото производство, като е представил доказателства за
извършени такива в размер на 400,00 лв. - възнаграждение на вещо лице, 400,00 лв.
възнаграждение за особен представител. Ищецът претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 150, 00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като при определянето му съдът взе предвид фактическата и правна
сложност на делото и извършените от юрисконсулта процесуални действия. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и сторените в исковото
производство разноски в размер общо на 950,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. П. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес в *****4., че дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527,
ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я.,
следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 435 от
11.04.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 831/2024 г. на Районен съд - гр. Благоевград, а именно
сумата от 1288,40 лв. /хиляда двеста осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ -
13
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 27 юли 2021 г., сключен
между „Ти Би Ай Банк“ АД и М. П. Л., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
Приложение № 1/22.08.2023г. към Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
22.08.2023г., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 01.04.2024г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. П. Л-, ЕГН **********, с постоянен
адрес в ****, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов"
№ 29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор Я.Б. Я., разноски, сторени в
заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва - сумата от
80,84 лв. /осемдесет лева и осемдесет и четири стотинки/ - представляваща разноските,
дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 831/2024г. на РС - гр. Благоевград), и
сумата от 950,00 лв. /деветстотин и петдесет лева/ - представляваща общ размер на
разноските, дължими за исковото производство.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 831/2024г. по описа на РС-Благоевград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14