Р Е Ш Е Н И Е
№ 1848 23.11.2021г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, двадесет и осми октомври, две хиляди
двадесета и първа година, в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
И.Л.прокурор: А.Ч.
като
разгледа докладваното от съдия М.Николова КАН дело № 2184 по описа за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Х.М.Г., с адрес: ***, чрез процесуален представител против Решение № 21
от 27.07.2021 г. постановено по НАХД №
119/2021 г. по
описа на Районен съд – Карнобат, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 11-01-577 от 30.03.2021 г. на Директора
на Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, с което на касатора за
извършено административно нарушение по чл.17, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, т.2
във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Закона за обществените поръчки на основание чл.256
ал.1 от Закона за обществените поръчки е наложено административно наказание –
глоба в размер на 3 091, 01 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в противоречие на закона и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че
посоченото в НП нарушение не е надлежно описано с всички елементи от неговия
състав и съответно не е правилно съотнесено към съответстващата му санкционна
разпоредба. Оспорва се и извода на първоинстанционния съд, че с извършеното е
ощетен пряко фиска на общината и държавата. Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на Наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който поддържа касационната жалба и
депозира писмени бележки.
Ответникът
по касация, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за оставяне в сила на решението на първата инстанция, като счита
същото за правилно и законосъобразно.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по
смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка
по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд – Карнобат е потвърдил Наказателно
постановление № 11-01-577 от 30.03.2021 г. на Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция, гр. София, с което на касатора за извършено административно
нарушение по чл.17, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2, т.2 във връзка с чл.3, ал.1,
т.2 от Закона за обществените поръчки на основание чл.256, ал.1 от Закона за
обществените поръчки е наложено административно наказание – глоба в размер на 3
091, 01 лева.
За да
постанови оспореното съдебно решение, съдът е приел, че АУАН и обжалваното
наказателно постановление са съставени в изпълнение на разпоредбите на чл.42 и
сл. от ЗАНН и чл.57 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния
закон – ЗОП, като липсва несъответствие между фактическото описание на
нарушението и приложената правна норма. Съдът е описал установената фактическа
обстановка и по същество е намерил извършеното нарушение за доказано, а
размерът на наказанието за правилно определен. Коментирал е и липсата на
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални
нарушения. В съдебното решение са изложени подробни мотиви относно
законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Фактите по делото
са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението на материалния закон. Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
По делото не е спорно,
че наказаното лице Х.М.Г. заема длъжността заместник- кмет на Община Сунгурларе и е
упълномощено длъжностно лице по смисъла на чл.7 ал.1 от Закона за обществените
поръчки /ЗОП/, съгласно Заповед на Кмета на Община Сунгурларе. Не е спорно също така, че за периода от 15.01.2019 г. до
31.10.2019 г. по 33 броя фактури издадени от „Кохима” ООД гр. Бургас и ЕТ
„Гериша – Мехмед Копук” в Община Сунгурларе са извършени директни доставки на
гориво за нуждите на автомобилите на Община Сунгурларе на обща стойност от 154
550,64 лв. с ДДС /128 792, 20 лв. без ДДС/ , която стойност попада в
стойностния праг по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП и задължава възлагане на обществена
поръчка, чрез процедурата по чл.18, ал.1, т.12 или т.13 от ЗОП – публично
състезание или пряко договаряне. В случая, посоченият ред не е спазен, като
по делото не са ангажирани доказателства за опровергаването на така
установените факти. Следователно, съставът на нарушението по чл.256, ал.1 от
ЗОП е осъществен, като с оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че
е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения
от този вид. Касационната инстанция напълно споделя изводите на РС, касаещи
степента на обществена опасност на нарушението, обусловена от засягането на
фиска, като намира изложените в тази връзка възражения в касационната
жалба за неоснователни.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователни и възраженията на касатора за допуснато в
производството по издаване на наказателното постановление съществено
процесуално нарушение, изразено в ненадлежно
описано на всички елементи от състава на нарушението и неправилно съотнасяне на
нарушението към съответстващата му санкционна разпоредба. С нормата на чл.17,
ал.1 от ЗОП е предвидено задължение за възложителите да приложат предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за
това - при извършване на разходи, достигащи или надвишаващи минималния стойностен
праг по чл.20, ал.1 или 2 от същия закон. Неизпълнението на това задължение
съставлява нарушение по чл.256, ал.1 от ЗОП. В случая, както се посочи вече
по-горе, съставомерните елементи на нарушението са налице - не е приложен
предвиденият в закона ред - процедурата по чл.18, ал.1, т.12 или
т.13 от ЗОП за възлагане на обществените поръчки за доставката на гориво, въпреки размера на разходите, надвишаващ стойностния праг
от 70 000 лв. без ДДС, предвиден в чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП.
Не е налице твърдяното в
касационната жалба противоречие, нито съществува неяснота относно фактическите
и правните рамки на обвинението, очертани с наказателното постановление, включително
и досежно датата на извършване на нарушението – 30.06.2019 г. /датата на извършената доставка,
с която е превишен стойностния праг от 70 000 лв. без ДДС/, поради което и не би могло да се приеме, че е нарушено правото на защита на
наказаното лице.
Правилно е определен и размера
на наложената административна санкция – 2% /2 на сто/ от стойността
на извършения разход с ДДС – размер, посочен както в редакцията на чл.256, ал.1
от ЗОП от ДВ, бр.86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г., така и в редакцията в сила от 01.01.2020 г.
Предвид
всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че решението на районния
съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното
съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба
се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
По
делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде уважено, като в полза следва да се присъди сумата от 80
/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното
и на основание чл.221,
ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 21 от 27.07.2021 г. постановено по НАХД № 119/2021 г. по описа на Районен
съд – Карнобат.
ОСЪЖДА Х.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***. да заплати
на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ гр. София ул. Леге № 2 юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.