Р Е Ш Е Н И Е
№ 1576
гр. Пловдив, 21 август 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХVIII
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев адм.дело № 1275 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба от “Комексмаш-Васил Пиронков“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 15 от 24.02.2020г., издаден от Е.А.С.-
гл.инспектор в сектор „Местни данъци“, отдел „Местни приходи“ при
Община-Асеновград, потвърден с Решение № 9/11.05.2020г. на началник отдел
„Местни приходи“ при община-Асеновград, с който са определени задължения за
данък върху превозните средства за периода от 01.01.2018г.
до 31.12.2019г., ведно с лихви за просрочие. Искането
е обжалваният административен акт да се отмени в частта на установените
задължения за седлови влекач „Волво“,
модел ФХ 12, рег. № РВ9640АР, рама № YV2A4B2A4SB143248
като незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон,
съображенията са изложени в жалбата и представена по делото писмена защита.
Претендират се разноски.
Ответникът-
началник отдел „Местни приходи“ при община-Асеновград, чрез процесуалния си
представител, намира жалбата за неоснователна и като такава моли съда да я
отхвърли. Подробни съображения по същество на спора се сочат в представената по
делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По
фактическата обстановка, съдът констатира следното:
На
дружеството-жалбоподател е издаден АУЗД № 15/24.02.2020г. на основание чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ от Е.А.С.-
гл.инспектор в сектор „Местни данъци“, отдел „Местни приходи“ при Община-Асеновград,
с който са установени задължения на „КОМЕКСМАШ-ВАСИЛ ПИРОНКОВ" ЕООД с ЕИК
*********, данък върху превозните средства за периода 01,01.2018
г. -31.12.2019 г. , и лихви за просрочие към
20.02.2020г. Срещу акта е била подадена жалба с вх. № 14-00-1323 на 11.03.2020г.
С Решение № 9/11.05.2020г. на началник отдел „Местни приходи“ при
община-Асеновград АУЗД № 15/24.02.2020г. е бил потвърден, в обжалваната част.
За да потвърди акта, в обжалваната част, горестоящият
административен орган е приел, че седлови влекач „Волво ФХ 12" с рег.№ РВ9640 АР, въз основа на получена
писмена справка от МВР-Пловдив-сектор „ПП", че превозното средство е с
прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от
Гаранционен фонд без гражданска отговорност. Прието е, че данък се дължи,
съгласно разпоредбите чл.58 ал.5 от Закона за местните данъци и такси и е
постановил решението си.
По делото са безспорно установени
следните обстоятелства, за които няма спор между страните: Процесният
товарен автомобил е собственост на жалбоподателя. Автомобилът е със служебно прекратена
регистрация от 26.01.2017г. година, на основание чл.143, ал. 10 от ЗДвП.
При тази установена фактическа
обстановка съдът намира следното относно материалната законосъобразност на
обжалвания акт:
Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 ДОПК и
чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ вземанията за данък превозно средство са публични
общински вземания. С данък върху превозните средства се облагат превозните
средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България - чл.
52, т. 1 ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства -
чл. 53 ЗМДТ. Установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК от
служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета, като в
случая установяването е по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 166,
ал. 1 ДОПК и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - с издаването на акт за установяване на
публични общински задължения.
Законодателят е обвързал дължимостта на данък върху ПС до прекратяване на
регистрацията - чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Следователно, правото на собственост върху
превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ и регистрацията му за
движение по пътищата, е правопораждащият юридически
факт за дължимостта на данъка, поради което легитимирайки
се като негов собственик до прекратяване на регистрацията, за данъчно
задълженото лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ възниква задължението за заплащане в
законоустановения срок (чл. 60 ЗМДТ) на ДПС. Създадената нова ал. 5 на чл. 58 ЗМДТ (в сила от 01.01.2018 г.) установява дължимост на данък върху превозното средство, противно на
правилото по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, само в случаите при служебно прекратена
регистрация поради това, че е с табели с регистрационен номер, които не
отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС
ISO 7591 и на служебно прекратена регистрация при несключена задължителна
застраховка ГО (чл. 143, ал. 10 ЗДвП). Новелата на ал. 5 в чл. 58 ЗМДТ по
правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите
факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. Тази правна норма е материалноправна и нейното действие е ex
nunc (действие за напред), а не ex
tunc (обратно действие). Не само това - изрично в §
56 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
вътрешните работи (ДВ, бр. 97 от 2017 г.), е отбелязано, че § 52 от ПЗР на ЗИД,
именно с който е създадена разпоредбата на
чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ, влиза в сила от 1 януари 2018 г. Недопустимо е
скрито ретроградно действие на данъчен закон, при положение, че вече са уредени
данъчните отношения /недължимост на данък ПС/ за
превозни средства с прекратена регистрация, включително и служебна независимо
от основанията, включително и поради несключване на застраховка ГО.
Съдът на ЕС също изрично приема, че
обратно действие има само когато даден акт изисква приложение от минал момент,
а не когато преурежда съществуващи правоотношения за
в бъдеще, но които не са се осъществили изцяло.
При съобразяване на тези мотиви,
съдът приема, че чл. 58, ал. 5 ЗМДТ
следва да се прилага за задължения, възникващи след тази дата при условие, че
не е сключена ГО.
Следва да се отчете и
обстоятелството за липса на каквито и да било твърдения и доказателства в
подкрепа, че превозното средство е могло да бъде ползвано за движение по
пътищата-аргумент от Удостоверение № 237200-8203/16.07.2020г. на ОДМВР-Пловдив,
отдел „Криминална полиция“. Съдът счита, че настоящият случай попада именно в
това изключение, като по отношение на жалбоподателя юридическите факти,
които чл. 58, ал. 5 ЗМДТ заварва, са се
реализирали изцяло в предходен момент.
При тези съображения съдът намира,
че актът е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което
следва да бъде отменен.
При този изход на правния спор,
предвид направеното своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1, изр.
първо от ДОПК,вр. чл. 8, ал.1, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ редакция ДВ
бр.45/2020г./ съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски,
в размер на 370,49 лв. - 50 лв.
заплатена държавна такса и 320,49 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
административен съд, 18 състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на “Комексмаш-Васил Пиронков“ ЕООД, ЕИК *********, Акт за
установяване на задължения по декларация
№ 15 от 24.02.2020г., издаден от Елена Ангелова Синапова - гл.инспектор
в сектор „Местни данъци“, отдел „Местни приходи“ при Община-Асеновград,
потвърден с Решение № 9/11.05.2020г. на началник отдел „Местни приходи“ при
община-Асеновград, в частта на установените задължения за седлови
влекач „Волво“, модел ФХ 12, рег. № РВ9640АР, рама № YV2A4B2A4SB143248.
ОСЪЖДА Община-Асеновград да заплати на “Комексмаш-Васил Пиронков“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 370,49 /триста и
седемдесет и 49 ст./лева, разноски по делото.
Решението
на основание чл. 160, ал. 6 от ДОПК е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: