Номер 44221.08.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Дарина С. Маркова Въззивно търговско дело №
20203001000406 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби на В. П. Д. от
гр.Варна срещу решение № 1213 от 27.12.2019г. по търг.дело № 521/19г. по описа на
Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ осъдителен иск с правно основание чл.432 и чл.429 от
КЗ за разликата над 50 000лв. до 80 000лв., претендирани като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на
11.07.2017г. в гр.Варна, причинено виновно от водача на лек автомобил „Пежо“ с рег. № А
6153 ММ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица № BG/03/117000189995 и
насрещна въззивна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище
гр.София, срещу същото решение, но в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на В. П. Д. от гр.Варна сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на
11.07.2017г. в гр.Варна, причинено виновно от водача на лек автомобил „Пежо“ с рег. № А
6153 ММ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица № BG/03/117000189995, ведно със законна лихва за периода от 25.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и е осъдено да заплати разноски.
Във въззивната жалба на В. П. Д. от гр.Варна се твърди че решението в обжалваната
от нея отхвърлителна част е неправилно.
Оспорва извода на съда досежно определянето размера на обезщетението, като
твърди че определеният размер е несправедлив и при определянето му съдът не е обсъдил
събраните по делото доказателствата и направените от нея доводи. Сочи че по делото са
установени описаните от нея травматични увреждания, които действително са и нанесени и
същите се намират в причинно-следствена връзка с ПТП и отговарят на механизма му. Сочи
че не се е възстановила напълно от телесните повреди и никога няма да се възстанови.
1
Излага че в увредените стави са възникнали изменения, които налагат задължителната им
подмяна с изкуствени за да може тя да се движи. Сочи че постоянната болка, която изпитва
при всяко едно движение няма да изчезне и ще я съпътства цял живот. Сочи че е трудно
подвижна и разчита на чужда помощ и са наложителни постоянни рехабилитации за да бъде
запазена двигателната и функция. Позовава се на заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, установяващо че инцидентът е повлиял върху психиката и като отключила
посттравматично стресово разстройство и към момента е налице реакция на силен стрес и
разстройство в адаптацията, което се намира в непосредствена връзка с ПТП. Оспорва
извода на съда, че не могат да бъдат отграничени физическите болки и психическите
страдания от друго травматично увреждане, поради което и е редуцирал размера на
обезщетението. Твърди че между двата инцидента няма връзка, те са различни по вид и
характер и няма как част от болките и страданията от ПТП да се дължат на първия случай.
Оспорва размера на определеното от съда обезщетение, като твърди че не са съобразени
приетите в съдебната практика критерии при определяне на обезщетението.
Моли съда да отмени решението на съда в обжалваната от нея отхвърлителна част и
да постанови решение, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
уважен в пълния му, претендиран от нея размер, ведно със законна лихва. Претенира
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна по тази жалба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със
седалище гр.София в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор на подадената от
Давчева жалба.
В насрещната жалба на застрахователното дружество се твърди че решението в
обжалваната от тях осъдителна част е незаконосъобразно, присъденото обезщетение е
прекомерно и не е съобразено с представените по делото доказателства. Твърди че при
определяне по „справедливост“ на размера на застрахователното обезщетение при
преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, релевантни за определянето на действителните преки и
непосредствени вреди, причинени от непозволеното увреждане. Твърдят че уважаването на
иска в размера, определен от първоинстанционния съд води до несъответствие на
обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения
критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи.
Оспорва извода на съда че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата въпреки факта, че същата се е движила по пътното платно, обособено
движение на МПС-та, в нарушение на законови разпоредби. Около процесния паркинг е
имало налични тротоари, по които пешеходците следва да осъществяват своето
придвижване, както и не е изпълнено условието, при което е допустимо да бъде извършвано
придвижване по пътното платно.
Оспорва извода на съда, че застрахователят дължи и лихви за забава. Твърди че в
2
конкретния случай е приложим чл.497 от КЗ, в който изрично е уточнено точно от кой
момент застрахователят дължи лихва. Твърди че е налице забава на кредитора по отношение
на плащането, както и че застрахователят не дължи по чл.409 от КЗ.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него
част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
уважен в по-нисък размер. Претендира направените разноски за двете инстанции и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна по тази жалба В. П. Д. от гр.Варна, в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и
моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя част.
Няма оплаквания в жалбите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 20.10.2020г. от 13.40 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3