Решение по дело №153/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, [населено място], община Елин Пелин, област София, депозирана чрез юрисконсулт П. Т., против Решение № 86/12.03.2024г., постановено по АНД № 20233630202798 по описа 2023г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В–003686 от 16.08.2023г. на директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазар“ при КЗП, с което на основание чл.233, ал.2 и чл.200 от Закона за защита на потребителите на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, [населено място]  е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.16 от ЗЗП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че преетикетирането на артикулите е свързано с нарушение на температурния режим за тяхното съхранение, както и че поради несъответствие между хигиенните и здравните изисквания от една страна и изискванията за пълно и обхватно информиране на потребителите, дружеството е нямало опции за правомерно поведение, като избраният подход е да се положат необходимите грижи за опазване на здравето на потребителите. По тази причина единствената възможност при промяна в цената е същата да се обяви на ценова табела в близост до стоката по такъв начин, че да бъде видима и лесна за възприемане от потребителите, което в случая било направено. Наред с това, заявява, че във всеки търговски обект на „Лидл“ е разположен специален уред – прайзчекър, който позволява бързо и лесно да се получи информация за цената на конкретната разфасовка. Счита, че предприетите мерки са изцяло в съответствие с чл.16 от ЗЗП и не крият рискове среден потребител да бъде заблуден относно действителния размер на продажната цена. Позовава се на практика на СЕС по делото С-195/14, според която при преценка на евентуалния заблуждаващ характер на потребителската информация, правоприлагащите органи следва да изхождат именно от гледна точка на възприятията на средния потребител, а не както е направено в НП и решението на ШРС – да се доверяват на твърденията на конкретни жалбоподатели.

С оглед изложените съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление, като се претендира и присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура аргументира становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 08.06.2023г. контролни органи при КЗП извършили проверка в търговски обект – магазин „Лидл“, находящ се в [населено място], [улица]. Проверката била във връзка с постъпил потребителски сигнал №В-03-1075, в който потребителят посочил, че при посещение в магазина установил, че между обявената цена на етикет на стоката и при плащане на касата имало съществена разлика. В. Г. и Н. Й. - служители на КЗП – офис Шумен, посетили щанда, на който се предлагала описаната в сигнала стока – „сланина с праз“ и установили, че имало налична такава – дванадесет броя разфасовки. При преглед на произволно избрана една от тях, констатирали, че имало етикет с информация за тегло на разфасовката – 0,278кг, обявена продажна цена за килограм 11,99лв. и 3,33лева за разфасовката. Над стелажа имало поставен етикет с информация: „Сланина „Родна стряха“, цена за килограм 14,99 лева. При проверка на каса, свидетелите установили, че тази стока се таксува на цена от 14,99 лева за килограм и избраната от тях разфасовка от 0,278 кг. струвала 4,17 лева, т.е. по цената обявена над стоката, а не тази, която била обявена на самата стока. В близост до горната стока, се предлагал за продажба и „луканков салам, цели парчета“ с обявена продажна цена за килограм 7,99 лв. Контролните органи установили налични 13 броя отделно вакуумни разфасовки с различен грамаж. При проверка на произволно избрана разфасовка, същата била с етикет с обявена продажна цена за килограм – 7,49 лв. и цена за самата разфасовка от 0,344 кг. – 2,57 лева. При проверка на каса, свидетелите констатирали, че тази стока се таксува на цена от 7,99 лв., т. е. по цената обявена над стоката, а не тази, която била обявена на самата стока. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-2748632 от 08.06.2023г. Била изпратена покана до Управителя на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД да се яви лично или нотариално упълномощено от него лице на 02.07.2023г. за съставяне на АУАН за констатирани нарушения в хода на проверката от 08.06.2023г.

На 07.06.2023г. против дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 003686, в който са описани установените при проверката факти и обстоятелства и същите са квалифицирани като нарушение на чл.16 от ЗЗП. След връчване на АУАН пред административно наказващия орган са представени писмени възражения. Същите били счетени за неоснователни и въз основа на АУАН било издадено обжалваното пред Районен съд - Шумен наказателно постановление № В-003686/16.08.2023г.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на представител на дружеството. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, съдебният състав счел за безспорно установено, че търговецът е осъществил състав на административното нарушение, описано в наказателното постановление. В тази връзка съдът посочил, че дружеството – жалбоподател не е опровергало констатацията за съществуващи различни цени за един и същ вид стока, като е приел, че така представената цена за един и същ вид стока очевидно не се възприема ясно и безпротиворечиво от потребителите и създават предпоставка за въвеждане на потребителите в заблуждение. Съдът приел, че описаното деяние не разкрива белезите на „маловажно нарушение“ и потвърдил наказателното постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд - Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на деянието. От съществено значение в тази насока е обстоятелството, че на щанда над процесната стока е поставена цена за единица мярка, която е различна от обозначената върху етикета на разфасовката и е по-висока. При маркиране на стоката продажната цена се изчислява върху поставената над стоките по-висока цена за единица мярка (кг). По-ниската цена за килограм, посочена на етикета, залепен на самия продукт, въвежда потребителите в заблуждение, т.к. при маркиране се заплаща друга цена от обозначената на разфасовката и то по-висока. Наред с това, наличието на разлика в цената съставлява неспазване на въведеното с чл.16 от ЗЗП изискване за „недвусмислено“ изписване на цената на стоката. С оглед на това неоснователно касаторът се позовава на решението на СЕУС по дело С-195/14. При наличие на различни цени за един и същ продукт, всеки среден потребител би могъл лесно да бъде въведен в заблуждение относно действителната цена на стоката.

Касационният състав намира за неоснователно становището за липса на нарушение на чл.16 от ЗЗП, предвид монтираните в обекта устройства за индивидуална проверка на цената на стоките. Цитираната разпоредба по категоричен начин регламентира задължение за търговеца да обозначава цената на стоките по недвусмислен, лесно разбираем начин, ясно и четливо изписани, като се препятства възможността потребителят да бъде въведен в заблуждение. В процесния казус, предвид наличието на две различни цени за една и съща стока, при което на касата се заплаща по-високата обявена цена, настоящият състав намира, че горепосоченото задължение не е изпълнено от търговеца в стопанисвания магазин, обект на проверката. Ирелевантни са причините, поради което се е стигнало до коментираното несъответствие в цената на един и същ продукт. С оглед изложеното касационният състав намира, че преценката на районния съд за законосъобразност на наказателното постановление съответства на събраните по делото доказателства и на приложимите правни норми.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че случаят не е маловажен - нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с правата на неограничен кръг потребители. Разликата в цените не е в полза на потребителите и безспорно ги ощетява.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86/12.03.2024г., постановено по АНД № 20233630202798 по описа 2023г. на Районен съд – Шумен.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.