Р Е Ш Е Н И Е № 450
гр.В., 27.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
В.ският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател : М. Стоянова
при секретаря О.П. като разгледа докладваното от съдия Стоянова по гр.дело № 2673 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба от П.Н.П. ***, чрез адв. Ан. М. против „ГАЛОПЕР ВД” ЕООД– В., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало трудово правоотношение с ответника. Посочва се, че ищеца е работил при ответника на длъжност „охранител” по трудов договор. Поддържа, че ответникът не изпълнява задължението си да заплаща в срок дължимото трудово възнаграждение на ищеца.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати дължимото трудово възнаграждение за периода от 20.11.2013г. до 28.08.2014г. в общ размер от 1 177.98 лева, както и лихва за забава върху всяко просрочено трудово възнаграждение в общ размер от 172.66 лева, считано от падежа на вземането до предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Ответното дружество редовно призовано чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК не е подало отговор на исковата молба в законния едномесечен срок. В съдебно заседание, чрез процесуален представител е оспорило исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Наведени са доводи, че исковите суми са присъдени по гр.д. № 1824/2014г. по описа на ВРС.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно – счетоводни експертизи, приложено гр.д. № 1824/2014г. по описа на ВРС, приложена е пр.преписка № 02910/2014г. по описа на РП – В..
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е работил при ответника на длъжност „охранител” до 29.08.2014г., когато със Заповед № 2/28.08.2014г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. С решение № 571/06.11.2015г. по гр. д. № 1824/2014г. ВРС е признал уволнението за незаконно, отменил е заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, присъдено му е обезщетение по предявения иск по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 369.61 лева за времето от 28.08.2014г. до 01.10.2014г., както и му е присъдено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 75.42 лева, както и му е присъдено неплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода 20.11.2013г. до 28.08.2014г. в размер на 75.00 лева и за положен извънреден труд за периода 25.11.2013г. до 28.08.2014г. в размер на 1981.76 лева. Решението на ВРС е влязла в законна сила на 22.02.2016г.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в основното си заключение след преглед на материалите по делото и след посещение в счетоводството на ответното дружество, е посочило, че му е представена справка, от която е видно, че сумата за получаване на трудово възнаграждение възлиза на 2627.98 лева. Вещото лице е посочило също, че представените ведомости не са били подписани, но получените данни от счетоводството са, че са изплащани авансово суми за заплати, за което са издавани РКО и квитанции, върху които лицата са се подписвали. На вещото лице е представена справка за издадените РКО на името на ищеца на обща стойност 1450.00 лева. След приспадане на тази сума, вещото лице е изчислило, че неполученото трудово възнаграждение на ищеца за процесния период възлиза на сумата от 1177.98 лева, а лихвата за забава възлиза на сумата от 163.11 лева.
В допълнителното заключение, след преглед на приложената пр. преписка № 02910/2014г. по описа на РП – В., по която са приложени ведомостите за работна заплата и РКО, вещото лице е дало заключение, че неполученото трудово възнаграждение от ищеца за процесния период е в размер на 373.61 лева, а лихвата за забава е в размер на 44.11 лева. За да стигне до този извод, вещото лице е взело предвид, изплатените суми с РКО, които възлизат на обща стойност 1250.00 лева и изплатените суми по ведомост, които възлизат на 905.37 лева.
Във второто
допълнително заключение, вещото лице е дало два варианта на дължими трудови
възнаграждения за процесния период. В първия вариант са съобразени плащанията
по ведомости и РКО. В този случай вещото лице е посочило, че общо дължимите
трудови възнаграждения за периода са в размер на 2528.98 лева. По ведомост са изплатени суми в общ размер от 905.37 лева, а с РКО са изплатени суми
в общ размер от 1250.00 лева или
дължимия остатък е 373.61 лева.
Вещото лице е посочило, че в Квитанция 28/15.12.2013г. за изплатена сума от 200.00 лева няма посочено основание за плащане, в РКО № 11/14.04.2014г. за сумата от 200.00 лева също няма посочено основание за плащане.
Посочено е също, че за м. януари 2014г. и за м. март 2014г. има частично дублиране на плащанията, но не е посочено в какъв размер.
Във втория вариант вещото лице е посочило, че общото дължимо трудово възнаграждение на ищеца за процесния период по ведомости, без да се включват сумите, изплатени с РКО е 1623.61 лева. Тази сума е получена след приспадане на начисления нощен труд, за който е постановено решение по гр.д. № 1824/2014г. по описа на ВРС.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице в различните варианти, тъй като същите са изготвени в отговор на поставени от страните задачи.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на исковата претенция. От приложеното гр.д. № 1824/2014г. по описа на ВРС, е видно, че съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен и извънреден труд за процесния период. В настоящото дело претенцията е за дължимо трудово възнаграждение, в което не е включен нощен и извънреден труд.
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове за процесния период, а в негова тежест е да стори това.
От заключенията на вещото лице в различните варианти, е видно, че на ищеца са начислявани трудови възнаграждения и са изплащани такива по ведомост и чрез РКО. Безспорно, че по ведомост на ищеца срещу подпис / намираща се в приложената прокурорска преписка/ е изплатена общо сумата от 905.37 лева.
От представените по приложената прокурорска преписка РКО, е видно, че на ищеца е изплатена сумата в общ размер от 1450.00 лева. Съдът намира, че от тази сума ще следва да се приспадне сумата от 200.00 лева по Квитанция 28/15.12.2013г. и сумата от 200.00 лева по РКО № 11/14.04.2014г., тъй като не е посочено основанието за плащането на тези суми, както и ще следва да се приспадне сумата от 200.00 лева по РКО № 4/19.02.2014г., тъй като няма подпис на получател или ще следва да се приспадне общо сумата от 600.00 лева. / 1450.00 лева- 600.00 лева прави 850.00 лева/.
При това положение, съдът приема, че по ведомост срещу положен подпис на ищеца е изплатена общо сумата от 905.37 лева, а с РКО- ри на ищеца са изплатени общо 850.00 лева – трудови възнаграждения или общо изплатеното трудово възнаграждение по ведомост и с РКО е 1755.37 лева. Дължимите възнаграждения по ведомост са в общ размер от 2528.98 лева или остатъкът за получаване е 773.61 лева, до който размер исковата претенция ще следва да се уважи.
Тъй като от заключенията на вещото лице не става ясно каква е забавата на ответника при изплащане на трудовите възнаграждения за всеки месец, съдът изчисли Лихвата за забава върху дължимата главница, чрез програмен продукт „Апис”. За периода от 26.11.2013г. до 09.11.2015г. лихвата за забава върху тази главница възлиза на сумата от 153.73 лева, до който размер исковата претенция ще следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 100.00 лева, както и разноски за вещо лице съобразно уважената част от исковете в размер на 82.39 лева..
Ответникът дължи на ищеца и разноски по производството за адвокатско възнаграждение и както и разноски във връзка с допуснатото по делото обезпечение, които възлизат на сумата от 789.58 лева съобразно уважената част от исковете
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ГАЛОПЕР ВД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. Химик 30, вх. В, ап. 6, представлявано от П.Д.Т. да заплати на П.Н.П. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** сумата от 773.61 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от 20.11.2013г. до 28.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 10.11.2015г. до окончателното плащане, като претенцията над присъдения размер до претендирания такъв до сумата от 1177.98 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА „ГАЛОПЕР ВД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. Химик 30, вх. В, ап. 6, представлявано от П.Д.Т. да заплати на П.Н.П. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** сумата от 153.73 лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 26.11.2013г. до 09.11.2015г., като претенцията над присъдения размер до претендирания такъв до сумата от 172.66 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА „ГАЛОПЕР ВД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. Химик 30, вх. В, ап. 6, представлявано от П.Д.Т. да заплати на П.Н.П. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** сумата от 789.58 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ГАЛОПЕР ВД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. Химик 30, вх. В, ап. 6, представлявано от П.Д.Т. да заплати по сметка на ВРС сумата от 182.39 лева - държавна такса и разноски за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред В.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :