№ 17930
гр. София, 05.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110151090 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. И. Ц. срещу И. С. Ц., с която е
предявено искане с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на
притежаваните от страните в съсобственост недвижими имоти, а именно- ап. 58, находящ се
в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 346, вх. В, ет. 13 и ап. № 11, находящ се в гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 229, вх. А, ет. 3.
Ищцата М. И. Ц. твърди, че с И. С. Ц. са бивши съпрузи, като бракът им е бил
прекратен с влязло на 24.12.2020г. в законна сила Решение № III-139-20248244, постановено
по гр. дело № 67206/2019г. по описа на СРС, 139-ти състав. Сочи, че на основание чл. 56, ал.
1 СК с решението съдът предоставил придобитото по време на брака в режим на СИО
семейно жилище с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 346, ет. 13, ап. № 58, за ползване на М.
И. Ц. и И. С. Ц., както следва: югозападната стая- на съпруга, югоизточната стая- на
съпругата, а дневната, кухнята, сервизните, складовите и други помещения- за общо
ползване“. Съдът бил приел, че няма данни отношенията между съпрузите да са обтегнати
или неприязнени. Твърди, че освен описаното жилище, по време на брака им, били
придобили на 16.07.1993г. и друг недвижим имот, също в режим на СИО- апартамент № 11,
на ет. 3, бл. 229, вх. А, ж.к. Люлин, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ 33,64 кв.м., с избено помещение № 34 с площ от 2,68 кв.м. и с 0,607 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседи:
изток- ап. 10, запад- ап. 12, север-коридор, юг- зелена площ и със съседи на избено
помещение: изток-коридор, запад-разделителна стена, север- мазе 35, юг- мазе 33. Сочи, че
съвместното им съжителство с ответника съвсем не било безконфликтно и безоблачно.
Твърди, че ответникът отправял заплахи и закани за физическа саморазправа. Бил упражнил
1
и домашно насилие спрямо нея. В резултат на което на 23.11.2022г. напуснала жилището,
което съдът постановил да ползват съвместно. Другото съсобствено жилище не се ползвало
от страните. Искането към съда е да постанови, че И. С. Ц. ще продължи да ползва
самостоятелно жилището – ап. 58, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 346, вх. В, ет. 13,
а тя да ползва- ап. № 11, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 229, вх. А, ет. 3. Предлага
на ответника да подпишат споразумение в този смисъл. Прави искане съда да задължи
ответника да й предаде ключовете от жилището и да я въведе във владение.
С уточнителна молба от 28.12.2023г. М. Ц. е посочила, че не предявява иск по чл. 108
ЗС. Предявеният иск бил за промяна ползването по чл. 56, ал. 6 СК и за ново разпределение
на ползването на двата съсобствени имота.
С уточнителна молба от 01.04.2024г. М. Ц. е посочила, че е предявила иск по чл. 32,
ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на недвижимите имоти. Твърди, че в следствие на
влошени взаимоотношения с ответника била напуснала жилището на 23.11.2022г. От тази
дата до сега живяла на свободен наем при положение, че с ответника притежавали два
самостоятелни съсобствени имоти при равни квоти. Ето защо искането към съда е да
извърши разпределение на ползването на двата съсобствени имота по посочения в исковата
молба начин.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от И. С. Ц..
Съдът, като взе предвид процесуалното поведение на страните и обстоятелствата по
делото, намира следното.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и същият не е подал писмен отговор
на исковата молба, не е взел становище по предявеното искане, редовно призован за
насроченото за 24.09.2024г. открито съдебно заседание по делото ответникът не се е явил и
не е изпратил представител, нито е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
На ответника са указани последиците от неспазването на срока за депозиране на отговор на
исковата молба и от неявяването му в открито съдебно заседание с разпореждането от
06.04.2024г., препис от което е получил лично. Предявеното искане не противоречи на
закона и добрите нрави и с оглед представените по делото доказателства се явява вероятно
основателно. Съобразно задължението на съда в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС във
всички случаи да изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите
им в съсобствеността /Тълкувателно решение № 13/2012г. на ОСГК на ВКС/, следва да бъде
изложено следното: С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните обстоятелствата, че И. С. Ц. и М. И. Ц. са придобили по време на
брака им ап. 58, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 346, вх. В, ет. 13 и ап. № 11,
находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 229, вх. А, ет. 3, както и че бракът им е бил
прекратен с Решение № III-139-20248244 от 10.11.2020г., постановено по гр. дело №
67206/2019г. по описа на СРС, 139-ти състав, влязло в сила на 24.12.2020г. Освен безспорния
им характер, тези обстоятелства се установяват и от представените с исковата молба
доказателства – Договор за продажба на ведомствен недвижим имот от 16.07.1993г., по
силата на който страните са придобили собствеността върху ап. № 11, находящ се в гр.
2
София, ж.к. Люлин, бл. 229, вх. А, ет. 3; Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
108, том XII, дело № 2325/94г. от 10.02.1994г., по силата на който страните са придобили
собствеността върху ап. 58, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 346, вх. В, ет. 13, и
Решение № III-139-20248244 от 10.11.2020г., постановено по гр. дело № 67206/2019г. по
описа на СРС, 139-ти състав, влязло в сила на 24.12.2020г., по силата на което бракът между
страните е прекратен, респективно двата имота, придобити по време на брака, са останали в
обикновена съсобственост между страните при равни дялове от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.
С оглед паритета в съсобствеността между страните, мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 1
ЗС не може да се образува при разногласие между тях, каквото в случая се твърди от
ищцата. Ето защо съсобственост между страните при равни дялове върху двата имота е
налице, а по останалите предпоставки за уважаване на искането съдът не излага мотиви
съобразно нормата на чл. 239, ал. 2 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, по искане на ищцата, направено в проведеното на 24.09.2024г. открито съдебно
заседание.
При този изход на делото и при правната същност на производството /по спорна
съдебна администрация/, разноските остават в тежест на страните така, както са извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на съсобствените между М.
И. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 229, вх. А, ет. 3, ап. 11, и И.
С. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 346, ет. 13, ап. 58,
недвижими имоти, а именно: апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 346,
вх. В, ет. 13 и апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 229, вх. А, ет. 3,
както следва:
ПОСТАНОВЯВА М. И. Ц., с ЕГН: **********, да ползва апартамент № 11, находящ
се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 229, вх. А, ет. 3, състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 33,64 кв.м., с избено помещение № 34 с площ от 2,68
кв.м. и с 0,607 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, при съседи: изток – ап. 10-Н. Петров; запад – ап. 12-Буков; север – коридор; юг –
зелена площ и със съседи на избеното помещение: изток – коридор; запад – разделителна
стена; север – мазе 35; юг – мазе 33.
ПОСТАНОВЯВА И. С. Ц., с ЕГН: **********, да ползва апартамент № 58, находящ
се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 346, вх. В, ет. 13, състоящ се от две стаи, дневна и кухня, със
застроена площ от 79,38 кв.м., при съседи: стълбище, апартамент № 59, двор, заедно с
таванско помещение № 31, при съседи: коридор, таван № 30, заедно с 1,481% идеални части
от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху държавна земя.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4