РЕШЕНИЕ
№ 3957
гр. Варна, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110101701 по описа за 2024 година
Ищецът К. А. А. твърди, че от връчена му призовка за принудително
изпълнение изх. №31295/26.10.2023г., издадена по изп.д.№20197110400293 по
описа на ЧСИ Д. П.-Я., рег.№711 на КЧСИ, с район на действие ОС - Варна, е
научил, че срещу него има образувано изпълнително дело. Видно от
представения изпълнителен лист, предвид влязла в сила Заповед за
изпълнение №3789/06.07.2016г. по ч.гр.д.№7782/2016г. по описа на Районен
съд - Варна, той е бил осъден да заплати на ответното дружество "МАКС
КОЛЕКТ" ООД /към настоящия момент ЕООД/ сумата от 15,25лв. - главница,
дължима по Договор №ВС050008080613014/08.06.2013г. за предоставяне на
мобилен достъп до интернет, сключен между него и "Макс Телеком" ООД,
вземането по който е цедирано в полза на "Макс Колект" ООД с Договор да
продажба и прехвърляне на вземанията от 18.12.2014г., за което била издадена
фактура №**********, отразяваща възникналото задължение за период на
отчитане 01.07.2013г. - 31.07.2013г.; за сумата от 4,58лв. - лихва за забава
върху главницата; сумата 203,60лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор № ВС050008080613014/08.06.2013г., дължима за период от
01.08.2013г. до 08.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 04.07.2016г. до окончателното изпращане на
вземането; както и сумата 325лв. - разноски по делото, от които 25лв. платена
държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че не си спомня да е подписвал през 2013г. такъв
договор, съответно не е използвал мобилен достъп за интернет през 2013г.
Дори и да е подписал такъв договор, той не е произвел своето действие, тъй
като такава услуга не му е била предоставяна, той не е използвал мобилен
1
достъп до интернет, съответно не е извършвал никакви плащания по
договора. Твърди също така, че няма данни дали претендираните вземания
действително са били цедирани на ответното дружество, респ. дали се касае за
едни и същи вземания, произтичащи от посочения договор за предоставяне на
мобилен достъп до интернет. Съответно цесията не е произвела своето
действие по отношение на него. Твърди, че издаването на едностранно
подписани от ответника фактури и сметки, нямат доказателствена сила да
установят обстоятелството, че реално е ползвал мобилните интернет услуги,
респективно, че е имал възможност да ги ползва, поради което същият да
дължи да заплати съответното потребление или абонаментен план. Отделно от
горното твърди, че дори и да е възникнало претендираното задължение, то той
не дължи изпълнение, съответно заплащане, тъй като вземането на ответното
дружество е погасено по давност.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че
не дължи на "Макс Колект" ЕООД ЕИК *********, сумата 15,25лв.,
представляваща главница, дължима по Договор № ВС050008080613014 от
08.06.2013г. за предоставяне на мобилен достъп до интернет, сключен между
длъжника и "Макс Телеком" ООД, ЕИК *********, вземането по който е
цедирано в полза на "Макс Колект" ООД с Договор да продажба и
прехвърляне на вземанията от 18.12.2014г., за което била издадена фактура №
**********, отразяваща възникналото задължение за период на отчитане
01.07.2013г. - 31.07.2013г.; сумата 4,58 лв. - лихва за забава върху главницата;
сумата 203,60лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №
ВС050008080613014 от 08.06.2013г., дължима за период от 01.08.2013г. до
08.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 04.07.2016г. до окончателното изпращане на вземането;
както и сумата 325лв.; дължими съгласно издаден изпълнителен лист
№7591/14.12.2016г. по ч.гр.д.№7782/2016г. по описа на РС – Варна и да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски. Направено е искане за
допускане на обезпечение на предявеният иск чрез спиране на изпълнението
по изп.д.№20197110400293 по описа на ЧСИ Д. П.-Я., рег. №711 на КЧСИ, с
район на действие ОС – Варна.
Ответното дружество по реда на чл.131 от ГПК е подало отговор в който
сочи, че счита искът за неоснователен, тъй като наведените възражения, са
могли да бъдат посочени с подаване на възражението по чл.414 от ГПК още с
получаване на заповедта за изпълнение на парично задължение, която е
връчена надлежно на 15.07.2016г. от PC Варна. Неподаването на възражение
по чл.414, ал.1 ГПК е стабилизирало заповедта за изпълнение. Не се сочат в
исковата молба, подкрепени с доказателства твърдения за невъзможността на
ищеца своевременно след получаване на заповедта изпълнение за парично
задължение за да подаде възраженията си. Не се сочат и непредвидени
обстоятелства на които Кр.А. да се позовава. Твърди, че между ищеца и „Макс
Телеком" ООД е подписан „Договор за услуги - Физическо лице" с №
ВС050008080613014 от 08.06.2013г., за предоставяне на услугата мобилен
достъп до интернет услуги, наричан за краткост „Договорът". Договорът е за
срок от 12 месеца. С подписването на Договора ищецът се е задължил да
плаща ежемесечно такса в размер на 19,90лв. С подписването на Договора
ответникът е приел „Общи условия за уреждане на взаимоотношения между
„Макс Телеком" ООД и абонатите и потребителите, ползващи интернет услуги
2
и услуги за пренос на данни чрез обществената електронна съобщителна
мрежа на „Макс Телеком" ООД", наричани по-долу за краткост „Общи
условия". Таксите по Договора са дължими за всеки период на отчитане, като
периодът на отчитане е на ежемесечна база, а таксите имат абонаментен
характер. Издаването на ежемесечните фактури е уредено в графа подписи от
Договора, където е посочено, че Макс Телеком ООД предоставя посочените
услуги срещу задължение на абоната да си заплаща по реда и условията
определени в Общите условия. А в т.10.9. и т.10.12 от ОУ е посочено, че Макс
Телеком ООД издава текущо фактура на определени дати за ползваните от
абоната услуги. Абонатът се информира относно датите за отчитане на
потребление при сключване на договора за услуги. Абонатът / Потребителят е
длъжен да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на
фактурата, освен ако в договора е посочен друг срок. В случай на просрочие,
абонатът / Потребителят дължи неустойка в размер на законната лихва за
забава за всеки ден закъснение. Не получаването на фактура не освобождава
абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок.
Видимо от приложените доказателства към исковата молба и молбите, с които
е искал да му бъде издадено копие на исканите документи от ЧСИ Д. П. Я., в
това число и пълномощното, с което упълномощава своя представител ясно се
вижда, че подписа на Кр.А. е идентичен с този положен върху процесния
договор.
Моли, да се приеме, че договорът е действителен и породил валидни
правни последици за страните и има действие от момента на сключването му.
С подписването на договора, ищецът е декларирал, че е запознат изцяло с
него, приема безусловно Общите условия и се е задължил да спазва и
изпълнява уредените правила в тях, които имат задължителен характер за
страните. Доказателство, че е запознат с ОУ и договорът е, че преди да
положи подписа си на А. е разяснено да прочете внимателно настоящият
договор, както и приложимите ОУ на дружеството, след което е положил
подписа си. В самият договор е посочено в поле „Подписи" че с подписване на
настоящият договор Абонатът декларира, че е запознат изцяло, приема и се
задължава да спазва ОУ на „Макс Телеком" ООД. С полагането на подписа си
Кр.А. се е задължил да спазва и изпълнява уредените правила в договора и
ОУ, което обстоятелство не го освобождава от поетите задължения, да
предплаща месечните абонаментни такси. В Договора и в ОУ към него
детайлно е описано какви са услугите и при какви условия се ползват. Счита,
че предметът на договора и вида на услугите са индивидуализирани в
достатъчна степен, съгласно действащото законодателство. В договора са
изпълнени и останалите изисквания на чл.228(Предишен текст на чл.228, изм.
- ДВ, бр. 105 от 2011г., в сила от 29.12.2011г.) от ЗЕС и са представени в ясна,
изчерпателна и лесно достъпна форма, които изисквания Кр.А., чрез неговият
представител и закона посочват, като са описани идентификационните данни
на крайният потребител, адрес на потребител и телефон, посочен е и срокът за
ползване на услугите, вида на услугата, условията за подновяване на договора,
условията за прекратяване и/или продължаването му. В поле „Допълнителна
информация" е описано подробно предоставената услуга, съгласно
подписаният договор и какви параметри съдържа услугата MaxFree up to 8
Mbps 12 months. А именно, че скоростта преди изчерпване на лимита за
максимално достижима скорост е о 8Mbps, в зависимост от покритието на
зоната и натовареността на мрежата на Макс Телеком. Скоростта след
3
изчерпване на лимита - до 512 Kbps, с включен трафик на максимално
достижимаскорост-60СВ. При подписване на договора Кр.А. по ясен и
недвусмислен начин е разбрал уредените правила както в Договора, така и в
Общите условия. Договорът е подписан от двете страни, за да бъде спазван и
изпълняван, като се пораждат права и задължения, както за доставчика на
услугата, така и за абоната ползващ услугата.
Моли, да се приеме, че между „Макс Телеком" ООД и ищеца е
възникнало валидно правоотношение по договор за услуги, по силата на което
за доставчика на интернет услуги е възникнало задължението да предоставя
съгласно подписният договор мобилен/безжичен/ интернет, а за Кр.А. -
задължението да заплаща месечна такса в размер 19,90лв., което задължение
не е изпълнено. Конкретният договор съдържа посочените реквизити в чл. 227
ал.1 и ал.2 (предишен текст на чл.227 -Изм. и доп. - ДВ, бр.105 от 2011г., в
сила от 29.12.2011г.) и чл.228 (Предишен текст на чл.228. изм. - ДВ. бр.105 от
2011г. в сила от 29.12.2011г.) от Закона за Електронните Съобщения/ЗЕС/, а
онези от тях, които не са упоменати в него, могат да бъдат заместени от
Общите условия/ОУ/, съставляващи неразделна част към договора, които са
приети от ответника с изричното му изявление в тази насока в индивидуалния
договор. Твърди, че Кр.А. не се е възползвал от правото си да прекрати
Договора, а е престанал да изпълнява задълженията си по него, изразяващи се
в заплащане на абонаментни месечни такси. Сочи, че Кр.А. не е подавал
жалба за проблем с предоставянето на услугата съгласно т.12 от ОУ. Сочи, че
при услугата с абонаментен характер, ответникът дължи цената на всички
услуги, използвани от него, като заплаща дължимите суми за ползваните
услуги, независимо дали са пряко потребявани. За ползваните услуги, „Макс
Телеком" ООД издава ежемесечно фактура на определени дати, като
ответникът се информира относно датите за отчитане на месечното
потребление при сключване на индивидуалния договор за услуги. Не
получаването на фактура не освобождава Абоната от задължението да плати
дължимите суми в определения срок. Услугата е получавана и ползвана от К.
А., чрез предоставеното му устройство за достъп до интернет. Издадената
фактура № ********** от 01.07.2013г. на стойност 15,25лв. е незаплатено
задължение и период на отчитане 01.07.2013г.-31.07.201Зг. Общия размер на
фактурата включва незаплатени месечни такси за периода от 01.07.201Зг. до
31.07.2013г. Поради не заплащането на фактура №********** от 01.07.2013г.,
Договор № ВС050008080613014 от 08.06.2013г. е прекратен на основание т.
6.8 във връзка с т.6.8.6 и т.10.20 от ОУ (Макс Телеком има право да ограничи
достъпа до услугата или да прекрати без предизвестие при частично или
цялостно не плащане на дължимата сума в срока по т.10.12, както и
едностранно да прекрати договора за услуги и да спре достъпа на абоната до
мрежата. При едностранно прекратяване на индивидуалния договор от страна
на Макс Телеком по реда на тези Общи условия, абонатът дължи неустойка в
размер равен на сбора от дължимите месечни такси за остатъка на срока на
договора. Сочи, че видно от приложената по делото фактура и приложението
към нея, което е неразделна част от нея е направено плащане от страна на
Кр.А., като е посочено във фактурата, че е платена месечна такса за периода
през м.06.2013г., Сумата от предходното изречение е предплатена
абонаментна такса за м.06.2013г. с подписването на договора. Следователно,
за да се реализират правата по така подписаният договор има съглашение
между страните за предоставяне, следователно за ползване на предоставяната
4
услуга за достъп до интернет. Издадената фактура № ********** от
01.07.2013г. е в електронен вариант, а К. А. се е съгласил да получава
издадените електронни фактури на посоченият от него адрес: обл. Варна, с.
Константиново, ул.„Явор" 4. На посоченият адрес са изпращани издаваните
фактури за съответните дължими периоди, което е видно от издадената и
приложена по делото фактура. Издаваните и изпращани фактури са с
необходимите реквизити, за да се счита за редовен данъчен документ.
Процесната фактурата № ********** от 01.07.2013г. е действителен
документ, издадена съгласно Закона за електронния документ и електронния
подпис и чл.114 от Закона за данък добавена стойност с положен електронен
подпис от издателя Макс Телеком ООД, чрез съставителя Иван Христов
Друнчилов, код 009, на която е посочено краен срок за плащане 16.07.2013г.
От неизправното си поведение, Кр. А. не следва да трупа облаги от
неизпълнението си на договорната отговорност и договорните задължения.
Ищецът в настоящия случай се е задължил да предплаща абонаментна
месечна, съгласно подписаният договор, дължима за всеки период на отчитане
до определено число посочено в издадената 5 фактура и Общите условия, но
не го е направил. От своя страна „Макс Телеком" ООД е прекратил договора
за услуги едностранно, поради неизпълнение на договорните задължения.
Сочи, че Договорът и Общите условия са съобразени изцяло в полза на
страните, за да се ползват от правата си и да задоволят своите интереси, като
тези интереси, са съобразени с това да не бъдат упражнявани в противоречие с
интересите на другата страна. Считам, че предсрочното прекратяване на
договора от страна на „Макс Телеком" ООД е породено от виновното
поведение на К. А. А., който чрез действието или бездействието си
принуждава „Макс Телеком" ООД да прекрати договора. Относно
твърдението, че задължението не се дължи, тъй като е погасено по давност.
Заявява, че задължението не е погасено по давност. Съгласно чл.1ll, б.“в“ от
ЗЗД задължението се погасява с изтичането на тригодишната давност.
Задължението за заплащане на абонаментна такса за месец юли 2013г. е
установено с фактура № ********** издадена на 01.07.2013г., с посочен в нея
краен срок за плащане - 16.07.2013г. Допълнително в т.10.12 от ОУ е посочено,
че Абонатът е длъжен да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от
издаване на фактурата. За нагледен пример пояснявам, при издадена фактура
на 01 число на даден месец, като се прибавят 15 дни след издаването, се
получава, че до 16-то число на съответния месец, абонатът може и трябва да
заплати абонаментната такса и давността започва да тече от 17-то число на
месеца. От изложеното следва изводът, че тригодишната давност започва да
тече от 17.07.201Зг. и изтича на 17.07.2016г. В конкретния случай заявителят
— „Макс Колект" ООД е подал Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по „Български пощи" ЕАД на 01.07.2016г./- преди изтичане на
давността/, което обстоятелство е лесно установимо от приложения плик с
пощенско клеймо и е служебно известно на съда. Съгласно разпоредбата на
чл.62, ал.2, изр. първо от ГПК - Срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК, а такова е подадено на 01.07.2016г., т.е. счита
се, че на тази дата е предявен искът и е прекъсната давността на основание
чл.116, б.„б", предл.1 ЗЗД. Давността за неустойката започва да тече от месеца
след издаване на последната фактура преди прекратяване на договора, което
показва и кога е прекратен договорът, в случая давността за неустойката
5
изтича на по-късен етап от давността за фактурата, съответно давността за нея
също не е изтекла. Счита, че няма и не се посочват достатъчно обосновани
факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание за образуване на изпълнително
дело № 20197110400293 при частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ Д. П.- Я..
Следва да се приеме, че така подаденият иск по чл.439 от ГПК е
неоснователен и подлежи на отхвърляне, в противоречие е със закона и
задължителната съдебна практика. Съгласно чл.117 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, в която хипотеза в случая се намира, срокът
на новата давност е всякога пет години. Съгласно същата разпоредба на ЗЗД,
чл.117 от прекъсването на давността започва да тече нова пет годишна
давност. С издаването на Заповедта за изпълнение на парично задължение
давностния срок се прекъсва и започва да тече нова пет годишна давност.
Счита, че погасителната давност е винаги 5 години по аргумент на чл.117, ал.2
ЗЗД. Още с образуването на 24.01.2019г. вх.№1994 по изпълнително дело №
293/2019г., в молбата сме посочили изпълнителни способи, които са насочени
към принудително изпълнение за К. А. и с които сме целели, както събиране
на вземането на „Макс Колект" ЕООД, така и прекъсване на давността и
перемпцията. Давността обаче е свързана с поведението на взискателя. Ако
искането е направено своевременно, давността се счита прекъсната. Давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. С вх.
№ 28706 на 07.12.2020г. при ЧСИ, от страна на „Макс Колект" ЕООД е
изпратена молба, с която иска нова справка БНБ относно наличието на
банкови сметки, открити на името на длъжника и притежавани от длъжника
К. А. А.. Като начин на изпълнение сме поискали да бъде наложен запор върху
всички открити запор върху всички открити съгласно справката сметки, и да
бъде насрочен опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника С
вх.№ 26656/29.09.2022г. при ЧСИ е изпратена молба, с която иска ЧСИ да
направи справка в регистъра на ОД на МВР за притежавано от длъжника
МПС, както и да бъде насрочен опис и оценка на движими вещи, собственост
на длъжника. С вх.№ 30349 на 28.09.2023г. при ЧСИ, отново е изпратена от
страна на „Макс Колект" ЕООД молба, с която искаме справка от регистъра на
ТД НАП за притежавано от длъжника движимо и/или недвижимо имущество,
както и за актуално регистрирани трудови договори, като начин на изпълнение
сме посочили, че искаме да бъде наложен запор върху всички открити
съгласно справката възнаграждения и вземания от длъжника. Също и да бъде
насрочен опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника. Относно
твърдението, че договорът за цесия няма действие по отношение на ответника,
тъй като цесията не му била съобщена. Безспорен е факта, че на 18.12.2014г. е
сключен „Договор за продажба и прехвърляне на вземания" между „Макс
Телеком" ООД и „Макс Колект" ООД, по силата на който вземането, предмет
на настоящото производство е прехвърлено на „Макс Колект" ООД и то е
новият кредитор по задължението. Прехвърленото вземане, в което е посочено
и процесното на Кр. А., преминава върху новия Кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви,
ако не е уговорено противното. Договорната покупна цена, платима от
Цесионера срещу прехвърлянето на вземанията, както и начина на плащане, са
регламентирани в Анекс към договора, който е неразделна част от него и сме
приложили като доказателство по делото. Към сключения „Договор за
продажба и прехвърляне на вземания" от 18.12.2014г., е подписано
Приложение №1, което е неразделна част от договора. В Приложение №1 е
6
описано и индивидуализирано прехвърленото вземане, предмет на
настоящото производство. „Макс Телеком" ООД е упълномощило изрично
„Макс Колект" ООД да уведоми длъжниците от Приложение №1 за
извършеното прехвърляне на вземания. Видно от приложената по делото
обратна разписка, уведомлението не е получено от К. А., тъй като на
обратната разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена. Съобщението,
което сме изпратили на Боян Василев Калинов и сме приложили по делото е
едностранно изявление, с което се известява, че вземането на неговият
Кредитор е прехвърлено на нов Кредитор. На 05.04.2016г. на Кр.А. му е
изпратеното по „Български пощи" ЕАД уведомление съгласно чл.99, ал. 3 от
ЗЗД, от което става ясно, че новият Кредитор по процесното вземане е „Макс
Колект" ООД. Представили е както в заповедното, така и в настоящото
производство копие от уведомление, изпратено до длъжника. Приложеното
уведомление е адресирано до Кр.А. - ответник в настоящото производство и е
изпратено на неговия постоянен адрес. Пощенския служител е отбелязал, че
пратката не е потърсена от получателя. Без значение е дали К. А. е бил
уведомен или не преди подаване на иска, доколкото е налице надлежно
уведомяване в хода на образуваното производство и в тази насока също е
налице трайна и непротиворечива практика, която има задължителен
характер. Съобщението, което е изпратил на Кр.А. е едностранно изявление, с
което се известява, че вземането на неговия Кредитор е прехвърлено на нов
Кредитор. Съобщението, което сме изпратили е неформално със свободно и
недвусмислено съдържание. Получаването на уведомлението или липсата на
получаване преди хода на исково производство в случая е без никакво правно
значение. Счита, че е изпълнил напълно задължението си по чл. 99 ЗЗД. Моли
да се отхвърли иска.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.439 от ГПК.
След запознаване с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно представения по делото в копие договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.12.2014г. “Макс телеком“ ООД в качеството си
на цедент прехвърля на настоящия ответник „Макс колект“ ООД в качеството
му на цесионер 3бр. портфолиа с необслужвани вземания сред които в
приложение №1 изрично е упоменато и вземане срещу ищеца за сумите от
15.25лв. главница и 203.60лв. неустойка. По делото не се установява наличие
на надлежно връчено известие за цесията, но съставът намира, че
прехвърлянето на вземането е достигнало до ищеца с връчването на
призовките за доброволно изпълнение по изп.д.№20197110400293, като
надлежното уведомяване не е от съществено значение за правилното решаване
на спора предвид липсата на спор за наличието на надлежно прехвърляне на
вземането. Страните не спорят, че процесните суми са присъдени в рамките на
заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, което се установява и от
представения по делото в копие изп.л.№7591/14.12.2016г. на ВРС. При това
положение следва извода, че заповедното производство по гр.д.№7782/2016г.
на ВРС по което е издаден изпълнителният лист е приключило с влязла в сила
заповед за изпълнение, настъпилият стабилитет на заповедта за изпълнение
7
преклудира възможността за навеждане на повечето възражения наведени от
ищеца, като единственото възражение което е относимо и следва да подлежи
на обсъждане в настоящото производство е направеното възражение за
изтекла погасителна давност на вземането и то във времето след издаване на
изпълнителния лист срещу ищеца. Производството по реда на чл.439 от ГПК е
предвидено само за случаи при които има нови факти настъпили след
приключване на съдебното дирени в производството по което е издадено
изпълнително основание.
Ищецът не е оспорил датата на представената от ответника молба до
ЧСИ за образуване на изп.дело, а тя е 24.01.2019г., като с нея е прекъсната
давността за погасяване на вземането. Съгласно намиращата се по изп.д.
документация ЧСИ на 11.02.2019г. е връчило на „Банка Пиреос България“ АД
запорно съобщение, с което е наложен запор на всички секвестируеми суми на
ищеца по всички негови сметки. ЧСИ е сезиран от взискателя с молба от
29.09.2022г. с искане за налагане на запор на собствени на длъжника МПС-та,
като от получена справка от МВР се установява, че към момента на
издаването и 21.12.2022г. не се установява на името на длъжника да се водят
записана превозни средства. Взискателят е направил ново искане на
28.09.2023г. за справка за регистрирани трудови доходи на Кр.А., като такива
не са открити.
Последните насрочени опис и оценка на движими вещи на длъжника е с
постановление на ЧСИ от 26.10.2023г. за 23.01.2024г., като е отложен поради
неявяване на страните.
Съставът намира, че с издаването на заповедта за изпълнение се е
признало задължение попадащо в хипотезата на чл.117, ал.2 от ЗЗД
погасителната давност за което е пет години от влизане в сила на съдебния
акт-30.07.2016г., като тази давност в настоящия случай е прекъсвана
многократно с всеки предприет от взискателя отделен изпълнителен способ,
като това са двата запора допуснати от съдия-изпълнителя и, двете покани за
доброволно изпълнение, като е без значение, че едната от тях е връчена по
реда на чл.47 от ГПК, тъй като това е предвиден от закона способ за връчване
/в този смисъл Решение № 27/11.04.2019 г. по гр. д. № 1610/2018 г., IV г.о.,
ВКС/. От друга страна следва да се има предвид, че от последното редовно
действие за принудително събиране на вземането-връчената на 8.11.2023г.
ПДИ до предявяването на настоящия иск – 12.02.2024г. са изминали едва
няколко месеца.
Воден от горните съображения решаващият състав приема, че
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като на
ответникът се присъдят сторените по делото разноски в размер на 360лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. А. А. ЕГН********** от
с.Константиново, Обл.Варна, *** срещу „Макс колект“ ЕООД, ЕИК175332042
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.“Христо
Ботев“ №17, ет.1, офис 208 иск за приемане за установено в отношенията
8
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите от:
15,25лв., представляваща главница, дължима по Договор №
ВС050008080613014 от 08.06.2013г. за предоставяне на мобилен достъп до
интернет, сключен между длъжника и "Макс Телеком" ООД, ЕИК *********,
вземането по който е цедирано в полза на "Макс Колект" ООД с Договор да
продажба и прехвърляне на вземанията от 18.12.2014г., за което била издадена
фактура № **********, отразяваща възникналото задължение за период на
отчитане 01.07.2013г. - 31.07.2013г.;
4,58лв. - лихва за забава върху главницата;
203,60лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №
ВС050008080613014 от 08.06.2013г., дължима за период от 01.08.2013г. до
08.06.2014г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 04.07.2016г. до окончателното изпращане на вземането и сумата
325лв. разноски по делото; дължими съгласно издаден изпълнителен лист
№7591/14.12.2016г. по ч.гр.д.№7782/2016г. по описа на РС – Варна, на осн.
чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА К. А. А. ЕГН********** от с.Константиново, Обл.Варна, ***
да заплати на „Макс колект“ ЕООД, ЕИК175332042 със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, бул.“Христо Ботев“ №17, ет.1, офис 208
сумата от 360лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9