РЕШЕНИЕ
№
град
София, 05. 09. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СТОЙЧО
ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладвано от съдия Димитрова гр.
д. № 1282/2021 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производство по реда на чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 21. 10. 2020
год., постановено по гр. д. № 26677/2019 год., е отхвърлен предявен от К.А.А.
отрицателен установителен иск, че за ответника не съществува правото на
принудително изпълнение на сумите по изпълнителен лист от 09. 07. 2014 год. са
сумите, следват. С решението ищецът е осъден за разноски на ответника в размер
на 100 лева.
С ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НТА ИЩЕЦА
се обжалва решението, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и мотивите за приложимата давност са в противоречие със
закона.
Иска се отмяна изцяло на
съдебния акт и постановяване на решение, с което да се уважи отрицателния
установителен иск на жалбоподателя.
Съдът неправилно е решил
спора, като е обосновал теза, че заповедта за изпълнение притежава СПН.
Целта на заповедното
производство е да се признае единствено изпълнителна сила на безспорни
вземания.
Образуваното изпълнително дело
се е перемирало на 24. 01. 2017 год. поради бездействие на кредитора.
Излагат се съображения.
Претендират се разноски.
Въззиваемият ответник редовно
уведомен не взема становище в законоустановения срок.
Страните на правят
доказателствени искания.
Постановено е определение по
чл. 267 ГПК, към мотивите на което съдът препраща с настоящите, с оглед
принципа за процесуална икономия в гражданския процес.
С бланкетна молба от 17. 02.
2022 год. ответникът иска постановяване на
решение за отхвърляне на жалбата с потвърждаване на решението, което
счита да е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски, прави се възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Въпреки допустимост и
редовност, жалбата се явява неоснователна.
Решението е валидно, в
обжалваната част е допустимо, а по останалите въпроси, по които съдът е
ограничен от жалбата, същото е и правилно, обуславящо потвърждаване в тази му
част, с препращане към мотивите по аргументи от чл. 269 изр. 1 и изр. 2 и чл.
272 ГПК.
Решението е правилно, по
следните съображения :
С проекта за доклад,
финализиран да е окончателен без възражения за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са обявени обстоятелствата, че в полза на ответника
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист, че за принудителното събиране на
сумите по ИЛ по молба на ответника е образувано и. д., като ответникът претендира
заплащането на исковите суми от А..
ИЛ е издаден на 09. 07. 2014
год. за процесните суми, които ищецът претендира да не дължи. Молбата за
образуване на и. д. е на ответника, без да посочва изпълнителни способи, а е
направил възлагане по чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ и определяне на изпълнителния способ.
По и. д. са направени
съответни справки и е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е
връчена на 27. 01. 2015 год.
Наложени са запори върху
банкови сметки на длъжника, като запорното съобщение е получено от трето лице
банка на 13. 011. 2015 год.
Банката е потвърдила наложения
запор.
С постановление е наложена и
възбрана върху недвижим имот на длъжника, считано от 24. 01. 2015 год.На 12.
03. 2020 год. производството е прекратено по чл. 433 ал. 1 8 ГПК.
Не е спорно обстоятелството
между страните, че ЗИПЗ по чл. 410 ГПК е влязла в сила и въз основа на нея е
издаден изпълнителния лист.
Първото действие е извършено на 08. 01. 2015 год., а
последното на 24. 01. 2015 год., което също не е спорно по делото
обстоятелство.
Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо или формира поне т.нар.
правоустановително действие и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.
В този смисъл е Определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.
Ето защо претенцията на ищеца,
че не дължи на ответника сумата, за която е издаден ИЛ, правилно е отхвърлена
като неоснователна от районния съдия.
Както районният съдия
обосновано е приел влязлата в сила ЗИПЗ поради нейното неоспорване от длъжника
в срока по чл. 414 ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта за безспорно.
Тя се ползва със СПН, по
аргумент за противното основание на чл. 424 ГПК, в който аспект базовото
оплакване на жалбоподателя е несъстоятелно.
В случая давността на
вземанията е петгодишната, именно защото ЗИПЗ, макар и да не представлява
съдебно решение, постановено в исков процес, прави вземането безспорно.
Ищецът е изложил твърдения за
погасяване по давност на процесните вземания след издаване и влизане в сила на
ЗИПЗ и в хода на и. д.
С подаване на молба за
образуване на и. д. давността не се счита за прекъсната по чл. 116 буква в ЗЗД.
Представените писмени
доказателства, приети и неоспорени от страните, установяват, че в хода на
образуваното и. д. давността се е прекъсвала.
Първото прекъсване е на 08.
01. 2015 год., на която дата ЧСИ е наложил запори на банкови сметки на ищеца,
преди изтичане на погасителната петгодишна давност, течаща от 09. 07. 2014 год.
Насетне по смисъла на чл. 433
ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия повече от две години, който срок е
преклузивен, а прекратяването е по право.
Новата погасителна дейност
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
Последното изпълнително
действие, стана реч по-горе в настоящите, е възбрана на недвижим имот на
длъжника, извършена на 24. 01. 2015 год. Както правилно е определил и районният
съдия новата петгодишна давност тече от 24. 01. 2015 год., тоест към 14. 05.
2019 год. петгодишната погасителна давност не е изтекла.
РЕШЕНИЕ № 254 ОТ 25.05.2022 Г.
ПО Т. Д. № 657/2021 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ № 266732 ОТ 26.11.2021
Г. ПО В. ГР. Д. № 11317/2020 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД и др.
Искът като неоснователен,
поради гореизложеното, следва да бъде отхвърлен.
Според изхода на процеса
разноски на ищеца въззивник не се дължат.
Разноски се дължат на
ответника в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.
12. 2010 год.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21. 10. 2020 год.,
постановено по гр. д. № 26677/2019 год., на СРС ГО 36 състав.
ОСЪЖДА К.А.А. ЕГН ********** да
заплати на Т.С. ЕАД ЕИК********, 100 лева юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
2.